Отнемане на неналични парични средства и имущество по реда на ЗПКОНПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004/08.04.2024 г.

гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3649 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от В. В. М. и Д. А. М., действащи чрез адв. И., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Варна решение № 99/27.07.2020 г. по гр.д. № 210/2020 г., с което е отменено решение № 32/24.02.2019г. на ОС- Търговище по гр.д. № 160/2019 г., и вместо него е постановено друго, с което предявените на осн. чл.151, във вр. чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4, във вр. чл. 141 ЗПКОНПИ са уважени, с присъждане на разноски.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основание по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се решението за бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си, АС- Варна е приел, че по делото е безспорно, че с присъда № 11/19.09.2017 г. по нохд. № 136/2017 г. на ОС- Търговище Виктор В. М. е признат за виновен в това, че през периода от 21.04.2011 г. до 23.04.2015 г. при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 28 923,37 лв., като потвърдил неистина в подаваните от него годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не подал такава за 2011 год., което престъпление попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим по силата на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Счел е за безспорно и че проверката пред Комисията е започнала въз основа на протокол № ТД 04ВА/УВ-10926/18.08.2017 г., срокът на която е продължен със шест месеца, считано от 18.08.18 г., като с ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Поради това е изложил, че предявеният иск е допустим, а възражението на ответника в тази насока – неоснователно. Относно основният спор между страните, съсредоточен върху въпроса подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на проверявания период и непреобразувани в друго имущество, е приел, че съгл. разпоредбата на §1 т.7 ЗОПДНПИ /отм./, преценката за това налице ли е значително несъответствие следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, който нетен доход се формира като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§1 т.5/. Позовал се е на разпоредбата на § 1 т.4, която налага извода, че се имат предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране, в който смисъл били и мотивите на решение № 13/2012г. на КС по к.д. № 6/2012г. Ето защо е приел, че от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество, е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не, като законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т.е. че същото е законно, като непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата е равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество. Изложил е, че в настоящия случай твърдението на ответниците, че сумите по банковите преводи от трети лица са получени в изпълнение на сключени договори за заем (които по принцип са позволени от закона), не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, тъй като въпреки, че по делото са приложни разписки за предоставени парични заеми от ответника В. М. на трети лица- общо 349 117 лв., в периода от 2011 до 2015 г., по делото не е установено наличието на средства в такъв размер в патримониума на ответника, които да са му позволили възможността да ги отдава в заем. От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установявало, че през целия проверяван период ответниците имат общо приходи на стойност 391 880 лв., от които 27037 лв.- социални помощи и обезщетения , 45900 лв.- от работа по трудови договори в Германия през 2016 и 2017 г., както и суми, изпратени им от техни родственици от чужбина. Друг съществен източник на доходи била продажбата на недвижими имоти на обща стойност 218 209 лв., които сделки обаче били сключени след 2014 г., а твърдените заеми датират от преди това, както следва: през 2010 г.- 55 657 лв. (40 666 лв. + 14 991 лв.); през 2011 – 99 110 лв. (82823 лв. + 16287 лв.); през 2012 г. - 57 200 лв. (54200 лв.+ 3 000 лв.); през 2013 г. – 75 400 лв. (71 400 лв. + 4 000 лв.). Или общо за периода 2010-2013 г. по твърдения на ответниците те са отдавали в заем на трети лица суми в размер на 287 367 лв., за които през същия период не са установени законни източници. Дори да се признае законен произход на дадените в заем суми в общ размер 61 750 лв. след 2015 г., когато е реализиран значителен доход от продажбата на недвижим имот, при съпоставката между общата стойност на придобитото имущество и нетния доход на ответниците, се получавала отрицателна величина, т.е. несъответствието е в размер на 294 358 лв.- повече от изискуемото по закон като основание за отнемане. Съдът не е възприел тезата на ответника, че е осъден за укриване на дължимите данъци тъкмо върху тези суми, поради което същите по този начин били признати за законно получени, тъй като определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен, като не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо е заключил, че така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл.1 ал.2 ЗОПНПИ /отм./ вр. §1 т.1 от същия. Общо през проверявания период ответниците са придобили имущество в размер на 564 111,06 лв., съгласно заключението на експертизата, включващо и сумите, получени по банков път от трети лица, без да е установен законен произход на средствата за предоставянето им под формата на заеми. Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 356 108,87 лв., което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на образуване на проверката/, което установено несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник, което важи и за имуществото, което е придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, аналогично чл.151 ЗПКОНПИ, в този случай се отнема неговата равностойност. Позовавайки се на чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.151 ЗПКОНПИ, е счел, че на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т.е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следвало и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на §1 т.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1 т.4 от действащия ЗПКОНПИ. По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което в полза на държавата са отнети: от В. В. М. на основание чл.151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т.2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 600 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; от В. В. М. и от Д. А. М. на основание чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама №204782, двигател №24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател №21032391549; сумата от 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама №W., двигател: N.; и от Д. А. М. н а основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.4, вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ : сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М., с присъждане на разноски.

В касационното производство КПКОНПИ прави частичен отказ от исковете за отнемане от В. В. М. на основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 501,55 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 2759 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; от В. В. М. и от Д. А. М. на основание чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама № 204782, двигател №24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама № W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател № 21032391549; сумата от 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама № W., двигател: N.; и от Д. А. М. на основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.4, вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ: сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г. Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М..

С оглед така направения отказ от част от исковите претенции, на осн. чл.233 ГПК следва да бъдат обезсилени постановеното от ОС- Търговище решение № 32/24.02.20г. по гр.д. № 160/2019г., както и решение № 99/27.07.2020г. на АС- Варна по гр.д. № 210/2020 г., в частта с която са отхвърлени- с решение № 32/19 г. на ОС- Търговище по гр.д. № 160/19г., респ. са отнети в полза на държавата- с решение № 99/27.07.2020г. на АС- Варна по гр.д. № 210/2020 г.: от В. В. М. на основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 501,55 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 2759 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; от В. В. М. и от Д. А. М. на основание чл.151, вр. с чл.142, ал.2, т.2, вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ: сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама № 204782, двигател № 24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама № W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател № 21032391549; сумата от 1460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама №W., двигател: N.; и от Д. А. М. на основание чл.151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ : сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М., и да бъде прекратено в тази част.

Касационното производство следва да продължи по претенцията за отнемане на сумата от 98,45 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М. и налични в края на проверявания период, и сумата от 8 133 лв., представляваща предоставен паричен заем от В. М. на П. И., невъзстановен към края на проверявания период.

С определение № 20622.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения въпрос (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): Подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.151, вр. чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ.

Отговорът на въпроса е даден в ТР № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т.2 на тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че са основателни оплакванията на касаторите, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

Производството по делото е образувано по предявени на осн. чл. 154 от ЗПКОНПИ във вр.с § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНП /се ЗОНПИ/ иска срещу В. В. М. и Д. А. М. за отнемане на имущество на обща стойност 442 715,13 лв., както следва:

от В. В. М.:

- сума в размер на 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по конкретизираната разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.;

- с ума в размер на 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по конкретизираната разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.;

- сума в размер на 3 600 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от конкретизираната разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.;

- сума в размер на 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по конкретизираната разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В.М.;

- сума в размер на 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И..

от В. В. М. и Д. А. М.:

- сума в размер на 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама № 204782, двигател №24D844574;

- сума в размер на 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №W., двигател №J.;

- сума в размер на 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама №Х., двигател №21032391549;

- сума в размер на 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама №S., двигател без номер;

- сума в размер на 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама №W., двигател: 61396030;

- сума в размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама №W., двигател: N.;

от Д. А. М.:

- сума в размер на 1 782 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса и постъпила сума от конкретизираната сметка на В. М. по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.;

- сума в размер на 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по конкретизираната в исковата молба разплащателна сметка в лева в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.;

- сума в размер на 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по конкретизираният в исковата молба спестовен влог в евро в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; .

- сума в размер на 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М.;

След направеният в касационното производство отказ от част от исковите претенции, производството е висящо по претенцията за отнемане на сумата от 98,45 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в налични дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М., и сумата от 8 133 лв., представляваща предоставен от В. М. на П. И. паричен заем, невъзстановен към края на проверявания период.

За да постанови решението си, АС- Варна е приел, че по делото е безспорно, че с присъда № 11/19.09.2017 г. по нохд. № 136/2017 г. на ОС- Търговище Виктор В. М. е признат за виновен в това, че през периода от 21.04.2011 г. до 23.04.2015 г. при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 28 923,37 лв., като потвърдил неистина в подаваните от него годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не подал такава за 2011 год., което престъпление попада в обхвата на чл. 22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим по силата на § 51 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Счел е за безспорно и че проверката пред Комисията е започнала въз основа на протокол № ТД 04ВА/УВ-10926/18.08.2017 г., срокът на която е продължен със шест месеца, считано от 18.08.18 г.,2 като с ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Поради това е изложил, че предявеният иск е допустим, а възражението на ответника в тази насока – неоснователно. Относно основният спор между страните, съсредоточен върху въпроса подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични към края на проверявания период и непреобразувани в друго имущество, е приел, че съгл. разпоредбата на §1 т.7 ЗОПДНПИ /отм./, преценката за това налице ли е значително несъответствие следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, който нетен доход се формира като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§1 т.5/. Позовал се е на разпоредбата на § 1 т.4, която налага извода, че се имат предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране, в който смисъл били и мотивите на решение № 13/2012г. на КС по к.д. № 6/2012г. Ето защо е приел, че от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество, е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не, като законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т.е. че същото е законно, като непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата е равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество. Изложил е, че в настоящия случай твърдението на ответниците, че сумите по банковите преводи от трети лица са получени в изпълнение на сключени договори за заем (които по принцип са позволени от закона), не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, тъй като въпреки, че по делото са приложни разписки за предоставени парични заеми от ответника В. М. на трети лица- общо 349 117 лв., в периода от 2011 до 2015 г., по делото не е установено наличието на средства в такъв размер в патримониума на ответника, които да са му позволили възможността да ги отдава в заем. От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установявало, че през целия проверяван период ответниците имат общо приходи на стойност 391 880 лв., от които 27037 лв.- социални помощи и обезщетения , 45900 лв.- от работа по трудови договори в Германия през 2016 и 2017 г., както и суми, изпратени им от техни родственици от чужбина. Друг съществен източник на доходи била продажбата на недвижими имоти на обща стойност 218 209 лв., които сделки обаче били сключени след 2014 г., а твърдените заеми датират от преди това, както следва: през 2010 г.- 55 657 лв. (40 666 лв. + 14 991 лв.); през 2011 – 99 110 лв. (82823 лв. + 16287 лв.); през 2012 г. - 57 200 лв. (54200 лв.+ 3 000 лв.); през 2013 г. – 75 400 лв. (71 400 лв. + 4 000 лв.). Или общо за периода 2010-2013 г. по твърдения на ответниците те са отдавали в заем на трети лица суми в размер на 287 367 лв., за които през същия период не са установени законни източници. Дори да се признае законен произход на дадените в заем суми в общ размер 61 750 лв. след 2015 г., когато е реализиран значителен доход от продажбата на недвижим имот, при съпоставката между общата стойност на придобитото имущество и нетния доход на ответниците, се получавала отрицателна величина, т.е. несъответствието е в размер на 294 358 лв.- повече от изискуемото по закон като основание за отнемане. Съдът не е възприел тезата на ответника, че е осъден за укриване на дължимите данъци тъкмо върху тези суми, поради което същите по този начин били признати за законно получени, тъй като определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен, като не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо е заключил, че така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл.1 ал.2 ЗОПНПИ /отм./ вр. §1 т.1 от същия. Общо през проверявания период ответниците са придобили имущество в размер на 564 111,06 лв., съгласно заключението на експертизата, включващо и сумите, получени по банков път от трети лица, без да е установен законен произход на средствата за предоставянето им под формата на заеми. Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 356 108,87 лв., което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на образуване на проверката/, което установено несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник, което важи и за имуществото, което е придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, аналогично чл.151 ЗПКОНПИ, в този случай се отнема неговата равностойност. Позовавайки се на чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.151 ЗПКОНПИ, е счел, че на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т.е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следвало и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на §1 т.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1 т.4 от действащия ЗПКОНПИ. По тези съображения въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което в полза на държавата са отнети: от В. В. М. на основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т.2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 600 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 10 892 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; от В. В. М. и от Д. А. М. на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т.2, във вр. с чл.141 ЗПКОНПИ: сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама № 204782, двигател №24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама № W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател №21032391549; сумата от 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама № W., двигател: N.; и от Д. А. М. на основание чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ : сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М., с присъждане на разноски.

ВКС, състав на ІV ГО, намира следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да се налице следните материални предпоставки: 1). Лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца, респ. юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице, да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление измежду изброени в закона; 2). При проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3). Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.) и 4).Имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска. С оглед правилата на чл.154, ал.1 ГПК първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да докаже, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

В случая, както правилно е приел и въззивният съд, ответниците са надлежно легитимирани по предявените искове от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ като процесуален субституент на държавата. По делото е представено уведомление от ОП- Търговище с вх. № УВ-1266/10.08.2017г., че срещу лицето В. В. М. е внесен обвинителен акт за повдигнати обвинения за престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.1 НК, което престъпление попада в обхвата на специалния закон. С присъда от 19.09.2017г. по нохд. № 136/17г. подсъдимият В. В. М. е признат за виновен за това, че в периода от 21.04.11г. до 23.04.15г., при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 28 923,37 лв., като е потвърдил неистина при подаваните от него ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и не е подал декларация за 2011 г. С протокол № 04ВА/УВ-10926/18.-08.2017г. е образувана проверка по реда на ЗОПДНПИ /отм./, с период на проверката от 18.02.2007г. до 18.08.2017 г. На осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ , неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ. С решение № 714/08.05.2019г. е прието да се внесат в съда процесните искове срещу ответниците- В. М. и Д. М.- негова съпруга за периода от 12.10.85г. до 22.11.2017г.

Неправилно обаче въззивният съд е извършил преценка за законността на доходите на ответниците преди да установи налице ли е значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР от ЗПКОНПИ /сега с наименование ЗОНПИ/. С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява "имущество", като е прието, че анализът на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата ("собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях" ), но не и задълженията. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето- ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от "приобретателя". „Стoйнocттa нa т. нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане." С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не подлежат на отнемане.

От заявените от ищеца фактически твърдения и събраните по делото доказателства се установява, че в периода на проверката проверяваното лице е придобило: товарен автомобил, м. „УАЗ“, модел „452 Д“, закупен на 21.01.2010г. и отчужден с договор за покупко- продажба от 02.09.11 г., с пазарна стойност към момента на отчуждаването- 1125 лв.; лек автомобил, м. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 25.08.2010 г., отчужден с договор за покупко- продажба от 28.06.2013г. за сумата от 250 лв., при липсата на данни за действителната му пазарна стойност към датата на отчуждаването му; лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел 2107, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 21.12.2010 г. и отчужден с договор за покупко- продажба от 28.04.2011 г. за сумата от 300 лв., при липсата на данни за действителната му пазарна стойност към датата на отчуждаването му; лек автомобил, м. „Форд“, модел „КА“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 12.06.2011 г., с призната пазарна стойност - 2210 лв., който не е отчужден; лек автомобил, марка “Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 11.04.2012 г. и отчужден с договор за покупко- продажба за сумата от 500лв., при действителна пазарна стойност към датата на отчуждаването му- 2883 лв.; лек автомобил , м. „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] “, придобит на 19.12.2012 г. , отчужден с договор за покупко- продажба за сумата от 500лв., при действителна пазарна стойност към датата на отчуждаването- 27124 лв. ; лек автомобил, марка Форд“, модел „Мондео“ , рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 29.04.2013 г., отчужден с договор за покупко- продажба от 23.07.2013г., при действителна пазарна стойност към датата на отчуждаването му- 2895 лв., товарен автомобил, м. „Фиат“, модел „125 Р“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 30.07.2013 г., чиято регистрация е прекратена на 28.06.18г.; товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Канго“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 06.11.2015 г., поставен след развода в изключителна собственост на ответника Д.М., с пазарна стойност 1 200 лв., суми по банкови сметки в размер на общо 346 397,30лв., от които: 28 207,90 лв. – направени в периода 2007- 2016 г. вноски по банкови сметки на В. и Д. М., 281 689,40лв.- постъпили в периода 2010-2015 г. суми по банковите сметки на В. М. от трето лице, 36 000лв.- постъпили в периода 2014- 2015 г. суми по банковите сметки на В. М. от трето лице, 31 300,56 лв.- постъпили в периода 2010- 2011 г. суми по банкови сметки на В. М. и Д. М. от трети лица, 500лв.- постъпила на 23.12.2016 г. по банкова сметката на Д. М. от „Алтметал“ ООД сума; както и придобити дялове във „Владивист къмпани“ ЕООД в размер на 100 лв. и придобитите дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК управление на активите“ АД в размер на 3600 лв. В имуществото не се включват с оглед същността им на разходи: направените допълнителни парични вноски в „Алтметал“ ЕООД в размер на 90 000 лв.- по своята правна същност допълнителни парични вноски са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му; предоставените като заем суми от Д. М. на „Алтметал“ ЕООД по банков път в размер на 41 730лв.; предоставени суми от В. М. на трети лица със запис на заповед в размер на 11 892лв., предоставен заем от В. М. на П. И., невъзстановен в размер на 8 133 лв. В края на проверявания период- 18.08.2017г., в притежание на ответниците е останало следното имущество: лек автомобил м. „Форд“, модел „КА, рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 2 210 лв., товарен автомобил м. „Рено“, модел „Канго“, рег. [рег.номер на МПС] , с пазарна стойност 1 200 лв., налични суми по банкови сметки в размер на общо 2 456,40 лв. /размер, признат от Комисията/ и налични дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК управление на активите“ АД в признат от Комисията размер от 98,45 лв. или общо имущество в размер на 6004,85 лв. Останалите МПС, включени в имуществото на ответниците в началото на проверявания период, но отчуждени към края му- 18.08.2017 г., получената сума от 100 лв. от последвалата продажба на дружествените дялове на „Владивист къмпани“ ЕООД, както и сумата от 343 940,90 лв. /разлика между сумата от 346 397,30лв.- налични суми по банковите сметки в началото на периода, и сумата от 2456,40 лв.- налични суми по банковите сметки в края на периода/, не следва да бъдат включени в наличното към 18.08.2017г. имущество с оглед липсата на данни получените от продажбата на МПС и дружествените дялове суми да са налични в патримониума на проверяваното лице към този момент, към който не е налична и сумата от 343 940,90 лв., преминала през банковите сметки на ответниците. Така изчислената обща стойност на активите в имуществото на проверяваното лице към края на проверявания период е по-малка от сумата 150 000 лв., поради което е невъзможно формирането на релевантно по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ несъответствие със сумата на налично имуществото на лицето и получения през проверявания период нетен доход. Само на това основание предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е изцяло неоснователен, и следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се отбележи и че при наличие на дружествени дялове, КОНПИ би могла да претендира отнемане в полза на държавата на самите дялове /които съставляват обособено имущество, което може да бъде предмет на наследяване и на разпоредителни сделки/, а не тяхната равностойност, като не подлежат на отнемане по реда на гражданската конфискация и парични суми, които са преминали през имуществото на ответниците, но не са налични в края на проверявания период, какъвто е претендираният за отнемане предоставен невърнат заем в размер на 8 133 лв.

Ето защо и в частта, с която в полза на държавата от В. В. М. е отнета сумата от 98,45 лв. /част от сумата от 3 600лв./, представляваща левовата равностойност на вложени средства в налични дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М. и сумата от 8 133 лв. /част от сумата от 10 892 лв./, представляваща предоставен невъзстановен паричен заем от В. М. на П. И., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените на основание чл. 154 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ иска бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на В. М. и Д. М. направените за касационното производство разноски в размер на общо 13 884,30лв., от които: 30 лв. – държавна такса, 8854,30лв.- държавна такса и 5000 лв.- адв. хонорар. Във въззивното производство липсва направено от М. искане за присъждане на разноски, доказателства за направени каквито разходи не са и ангажирани, поради което и разноски не им се дължат за производството пред АС- Варна.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 99/207.2020 г. на АС- София, ГО, постановено по гр.д. № 210/2020 г., в частта, с която е отменено решение № 32/24.02.2019 г. по гр.д. № 160/2019г. на ОС- Търговище и вместо него е постановено друго, с което в полза на държавата са отнети от В. В. М. на осн. чл. 151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ: сумата от 98,45 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в налични дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М., и сумата от 8 133 лв., представляваща предоставен невъзстановен паричен заем от В. М. на П. И., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл.154 ЗОНПИ /преди ЗПКОНПИ/ от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /преди КПКОНПИ/ срещу В. В. М. иска за отнемане в полза на държавата на сумата от 98,45 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от налични договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М. ,и на сумата от 8 133 лв., представляваща предоставен невъзстановен паричен заем от В. М. на П. И..

ОБЕЗСИЛВА решение № 32/24.02.2019г. на ОС- Търговище по гр.д. № 160/2019г. в частта, с която са отхвърлени предявените на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ срещу В. В. М. иска за отнемане на: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 501,55 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 2759 лв., представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; предявените на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ срещу В. В. М. и Д. А. М. иска за отнемане на: сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама №204782, двигател №24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател №21032391549; сумата от 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама №W., двигател: N.; и предявените на осн. чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ срещу Д. А. М. иска за отнемане на: сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 99/27.07.2020г. на АС- Варна , постановено оп гр.д. № 210/2020г., в частта, с която след като е отменено решение № 32/2402.19г. на ОС-Търговище по гр.д. № 160/19г. е постановено друго, с което в полза на държавата са отнети: от В. В. М. на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/: с умата от 19 705,32 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 324 914,40 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В. М.; сумата от 3 501,55 лв., представляваща левовата равностойност на вложени средства в дялове от договорни фондове, управлявани от „ДСК Управление на активи“ АД от разплащателна сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр В.М.; сумата от 14 862,80 лв., представляваща левовата равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в “Юробанк България” АД, с титуляр В. М.; сумата от 2759 лв. /при пълен размер от 10892 лв./, представляваща предоставен паричен заем от В.М. на П. Ц. И.; от В. В. М. и Д. А. М. на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ : сумата от 1 490 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на товарен автомобил, марка „УАЗ“, модел „452 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 16.07.1982 г., рама №204782, двигател №24D844574; сумата от 250 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 01.12.1983 г., рама №W., двигател № J.; сумата от 300 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ваз“, модел „2107“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 03.08.1992 г., рама № Х., двигател №21032391549; сумата от 1 460 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Ровър“, модел „400“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 11.06.1998 г., рама № S., двигател без номер; сумата от 14 700 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 31.01.2002 г., рама № W., двигател: 61396030; сумата от размер на 1 750 лв., представляваща левовата равностойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. [рег.номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 10.02.1995 г., рама №W., двигател: N.; и от Д. А. М. на осн. чл.151 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ : сумата от 1 782 лв., представляваща левовата равностойност на постъпила сума от сметка на В.М. по разплащателната сметка в „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д.М.; сумата от 500 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от „Алтметал“ ЕООД по разплащателна сметка в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М.; сумата от 6 508,61 лв., представляваща левовата равностойност на постъпил превод от Г.Ю. по спестовен влог в евро в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. М., сумата от 40 000 лв., представляваща левовата равностойност на допълнителна парична вноска в „Алтметал“ ЕООД от Д. М., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на В. В. М. и Д. А. М. направените в касационното производство разноски в размер на 13 884,30лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: