Отговорност на международен автомобилен превозвач за повреда на товар

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност на превозвача * договор за превоз * обезщетение за вреди * Спедиционен договор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. София, 05.05.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2227 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Джи Металс“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. П. С., против решение № 259 от 16.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 433/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260661 от 03.11.2022 г. по т. д. № 758/2021 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Джи Металс“ ЕООД срещу „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл. 17, § 1 вр. чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1 вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) вр. чл. 71 от Закона за автомобилните превози за осъждане на ответниците в режим на солидарна отговорност в качеството им на превозвачи да заплатят на ищеца сумата 21 947.50 евро - обезщетение за имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при превоз съгласно договор за извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция и международна товарителница от 22.05.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателното плащане, както и предявеният срещу „Надя Груп 83“ ЕООД евентуален иск за заплащане на сумата 21 947.50 евро - обезщетение за причинени от дружеството вреди във връзка със същия превоз в качеството му на спедитор поради неизпълнение на произтичащи от договора за спедиция задължения, като е осъдено „Джи Металс“ ЕООД да заплати на „Надя Груп 83“ ЕООД и на „АИТ Логистик“ ЕООД разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК в размер съответно на 3 950 лв. и 1 817.77 лв. и на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лв.; Потвърдено е определение № 260513 от 06.03.2023 г. по т. д. № 758/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Джи Металс“ ЕООД за допълване по реда на чл.250 ГПК на първоинстанционното решение с произнасяне по предявените като евентуални искове за разделно осъждане на ответниците в поредност „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД да заплатят на ищеца обезщетение за вреди от повреждане на превозвания товар в размер на 21 947.34 50 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, а ако се приеме за приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) - за присъждане на законна лихва в размера, посочен в чл. 27 от Конвенцията; Осъдено е „Джи Металс“ ЕООД да заплати на „Надя Груп 83“ ЕООД и на „АИТ Логистик“ ЕООД разноски за производството пред въззивната инстанция в размер съответно на 5 833 лв. и 4 090 лв. и на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

В касационната жалба се поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално - за неговата отмяна като неправилно с произтичащите от това последици (разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените искове съобразно заявената в исковата молба поредност и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания). Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало въззивният съд е разгледал втория евентуално съединен осъдителен иск срещу ответника „Надя Груп 83“ ЕООД и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неговото отхвърляне, без да има произнасяне по предявения като „първи“ евентуален иск, с който е поискано разделно осъждане на ответниците в изрично посочена последователност да заплатят обезщетение за причинените в качеството им на превозвачи имуществени вреди. Неправилността на решението е обоснована с оплаквания за : Допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 272 ГПК и чл. 269, изр. 2 ГПК, изразяващи се в необсъждане на всички оплаквания във въззивната жалба и на всички твърдения и доводи на дружеството - жалбоподател, формално обсъждане и игнориране на относими свидетелски показания, необоснован отказ за допускане на поискана с въззивната жалба съдебна автотехническа експертиза, която би осигурила прилагане на императивни правни норми на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), липса на самостоятелен анализ и на преценка - поотделно и в съвкупност, на събраните по делото доказателства, възпроизвеждане на мотивите на първоинстанционното решение без формиране на самостоятелни изводи и без излагане на собствени мотиви по съществото на спора, произнасяне по втория евентуален иск, без да е разгледан поддържаният като първи евентуален иск; Нарушения на материалния закон - Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), Закон за автомобилните превози и Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (обн. ДВ бр. 39/11.05.2018 г.), при формиране на решаващите изводи на въззивния съд, че превозваната стока е била предварително пакетирана, опакована и подреждана на осигурена платформа по начин и на отговорност на товародателя, както и че констатациите на аварийния комисар относно причините за настъпване на вредите сочат на неефективно опаковане и на недостатъчно закрепване на товара от представителите на ищеца - изпращач; Неправилно прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл. 17, т. 4, б. “в“ от цитираната конвенция, довело до незаконосъобразност на извода, че доколкото пакетирането, натоварването и подреждането на товара е извършено от представител на изпращача/товародателя, превозвачите следва да се считат освободени от отговорност за причинени вреди на превозваната стока на основание посочената разпоредба; Несъобразяване на разпоредбата на чл. 9, § 2 от Конвенцията, установяваща презумпция, че при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз; Необоснованост на изводите на въззивния съд относно причините за повредата на товара и наличието на предпоставки за освобождаване на ответниците - превозвачи от отговорност за настъпилите по време на превоза вреди.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Надя Груп 83“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. В., „АИТ Логистик“ ЕООД със седалище в [населено място] и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД със седалище в [населено място], обл. Пловдив - чрез юрк. С. Й.. В отговорите са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба и са изразени становища за оставяне в сила на обжалваното решение, като са направени искания за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

С определение № 1938 от 24.06.2025 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да потвърди постановеното от Софийски градски съд решение по т. д. № 758/2021 г., с което са отхвърлени предявените от „Джи Металс“ ЕООД срещу „Надя Груп 83“ ЕООД, „АИТ Логистик“ ЕООД и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумата 21 947.50 евро, претендирана като обезщетение за вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на международен автомобилен превоз на товари под режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), Апелативен съд - София е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, че в качеството им на превозвачи по възложен от ищеца вътрешнообщностен автомобилен превоз на стоки по релация България - Франция дружествата - ответници следва да се считат освободени от отговорност за причинените вреди на превозвания товар на основание чл. 17, § 4, б. „в“ от Конвенцията, тъй като пакетирането, натоварването, подреждането и укрепването на товара в превозното средство е извършено от представители на ищеца - изпращач и неговото увреждане не се дължи на поведение на превозвачите.

Въззивният съд е изразил съгласие със съдържащите се в мотивите към първоинстанционното решение фактически и правни изводи, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба е приел, че : Между страните няма спор и от събраните доказателства се установява, че съгласно заявка - договор № ONG 1142/19.05.2020 г., адресирана до „Надя Груп 83“ ЕООД, „Джи Металс“ ЕООД е възложило извършване на вътрешнообщностен превоз срещу заплащане на превозно възнаграждение на стоки - метални елементи за ограждения, които е следвало да бъдат натоварени в [населено място], на [улица], превозени до адрес във Франция (F-26300 Rue col des Limouches CHATEAUNEUF SUR ISERE) и предадени на получател „С. Лион“ ООД. Превозът е възложен при условията на групажен транспорт, т. е. заедно с други товари по направлението, с посочване в заявката „9 метра на под, 17 тона, метални каси и профили, странично товарене“. На 22.05.2020 г. влекач с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] са пристигнали на адреса в [населено място] и товарът е предаден на превозвача „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, след като представители на изпращача „Джи Металс“ ЕООД са натоварили и укрепили предназначените за превозване метални изделия, предварително пакетирани и опаковани. На 27.05.2020 г. товарната композиция е пристигнала на посочения в товарителницата адрес за разтоварване във Франция с друг влекач, различен от този, на който е натоварена стоката, и при разтоварването е установено, че част от металните елементи са частично увредени - надраскани, с компрометирано покритие. Постигнатите уговорки в първоначалната заявка - договор до „Надя Груп 83“ ЕООД, в т. ч. за заплащане на превозно възнаграждение, и съдържанието на последващите заявки от „Надя Груп 83“ ЕООД до „АИТ Логистик“ ЕООД и от „АИТ Логистик“ ЕООД до „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД дават основание да се приеме, че са сключени договори за превоз, а не договори за спедиция, каквито възражения са направени от ответниците. В качеството им на превозвачи ответниците носят солидарна отговорност спрямо ищеца - товародател за изпълнение на възложения превоз, съгласно чл. 34 от Конвенцията CMR.

Въззивният съд, без да се позовава на конкретни доказателства, е определил като „безспорно установено“, че първият превозвач „Надя Груп 83“ ЕООД е изпълнил задължението си и е осигурил на посочения в заявката адрес за товарене транспортна композиция, отговаряща на изискването за 9 метра под, върху който да бъдат натоварени 17 тона, метални каси и профили; че стоката е натоварена странично в склад на „Металком“ ООД от представители на „Джи Металс“ ЕООД; че стоката е била предварително пакетирана, опакована и подреждана на осигурената платформа по начин и на отговорност на товародателя. В мотивите към решението въззивният съд е отбелязал лаконично, че по делото не са събрани доказателства превозвачът или негов представител, вкл. водачът на влекача, да са препятствали подреждането на стоката по предпочитан и приемлив за товародателя начин, въпреки наличието на съществуващ в композицията друг товар, превозван в условията на групажен транспорт, и впоследствие да е интервенирано върху натоварените метални елементи. Без да анализира и да обсъжда показанията на разпитаните в производството пред първата инстанция свидетели и без да отговори на доводите във въззивната жалба за противоречия между показанията на отделни свидетели, въззивният съд е приел за „категорично установени“ от свидетелските показания обстоятелствата, че натоварването и подреждането на металните елементи е извършено от представители на товародателя по избран от тях начин и че при последващо разтоварване на товара в [населено място] за донатоварване на композицията стоката на ищеца не е размествана/пренареждана. Във връзка с последната констатация съдът е препратил към заключението на приетата във въззивното производство съдебно - техническа експертиза, според което при смяна на влекача не би могло да се реализира разместване на товара в хоризонтална и вертикална посока, като по време на смяната сътресенията в ремаркето са незначителни, дори по-малки от тези при движение на автомобила. Предвид приетия за установен факт, че превозваната стока е натоварена и подредена по избран от товародателя начин и че превозвачът не е въздействал върху нея в по-късен момент, съдът се е произнесъл, че увреждането на превозваните металните елементи се дължи на осъществените от представители на ищеца дейности по тяхното опаковане и подреждане в ремаркето. Изводът е подкрепен с приетия като доказателство по делото окончателен доклад, отразяващ резултатите от проверката на представители на застрахователя на превозвача и на получателя на стоката, в който аварийният комисар е посочил две причини за настъпване на вредите по металните елементи - несъобразяване на палетизирането и опаковането на елементите с естеството на товара и недостатъчно закрепване на товарите за избягване разместването на стоките. В съответствие с така възприетото разрешение въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките на чл. 17, § 4, б. „в“ от Конвенцията CMR за освобождаване на ответниците - превозвачи от отговорност за причинените по време на превоза повреди на товара, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените осъдителни искове. Потвърдено е и обжалваното от ищеца определение от 06.03.2023 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Джи Металс“ ЕООД за допълване на решението с произнасяне по евентуалните искове за разделно осъждане на ответниците в качеството им на превозвачи, като е възприет изводът в определението, че след като главните искове за солидарно осъждане на ответниците са отхвърлени изцяло, солидарната отговорност поглъща разделната отговорност за заплащане на същата сума, претендирана с евентуалните искове.

Постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от дружеството - касатор процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, дали предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение (1) и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към своето решение фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното право (2).

Процесуалноправните въпроси, във връзка с които е допуснато касационното обжалване, са намерили разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд, както и в многобройната и последователна практика по чл. 290 ГПК, част от която е посочена в мотивите към определението по чл. 288 ГПК. В приетото от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. - т.19, е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор; Във въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и достига до свое собствено решение по отношение на иска; Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, отразяващи нейните изводи, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, а не като контролно - отменителна. Възприетите в цитираното тълкувателно решение принципни разрешения относно дейността и правомощията на въззивната инстанция са доразвити в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като са съобразени приетите през 2007 г. законодателни изменения в правната уредба на въззивното производство (чл.269 ГПК). В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Според правните разрешения, дадени в тълкувателното решение и в относимата към обсъжданите въпроси практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК (без да е ограничен от жалбата в случаите, когато следва да приложи императивна правна норма); В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд вследствие на неправилно установена фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти и доказателства, въззивният съд е длъжен да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да установи фактическата обстановка по спора, към която да приложи уреждащите спорното правоотношение материалноправни разпоредби; Въззивният съд е задължен съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира решението си, като отрази в мотивите собствената си преценка на доказателствата и приетите за установени правно релевантни факти, посочвайки въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, правните изводи, до които е достигнал, и становището си по основателността на поддържаните във въззивното производство оплаквания, доводи и възражения на страните; Задължението за излагане на мотиви със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, обвързва въззивния съд и тогава, когато той потвърждава обжалваното първоинстанционно решение с възможност да препрати към неговите мотиви по реда на чл. 272 ГПК.

Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - задължителна и казуална, и е неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията в касационната жалба за процесуална недопустимост на решението вследствие нарушаване на заявената с исковата молба поредност за разглеждане на евентуалните искове са неоснователни, като във връзка с тях настоящият съдебен състав препраща към мотивите на определението по чл. 288 ГПК в частта относно изводите за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и на необходимост от извършване на проверка на допустимостта на решението по реда на чл. 290 ГПК.

В производството пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че със заявка - договор № ONG 1142/19.05.2020 г., адресирана до първия ответник „Надя Груп 83“ ЕООД, ищецът - сега касатор, „Джи Металс“ ЕООД е възложил извършване на вътрешнообщностен превоз срещу заплащане на превозно възнаграждение на стоки - метални елементи, които е следвало да бъдат натоварени на адреса на „Металком“ ООД в [населено място], на [улица], и превозени до адрес във Франция (F-26300 Rue col des Limouches CHATEAUNEUF SUR ISERE) с получател „С. Лион“ ООД. За целите на превоза е съставена международна товарителница CMR от 22.05.2022 г., в която като изпращач е вписано „Джи Металс“ ЕООД, а като превозвач - „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, описани са естеството, опаковката и теглото на предадените за превоз метални елементи и приложените документи (фактури), посочени са получател и адрес на доставката. Товарителницата е подписана от представител на превозвача, без в съдържанието й да са вписани забележки относно състоянието и опаковката на приетия за превоз товар. Въззивният съд е приел в решението си, че в отношенията с ищеца тримата ответници имат качеството на превозвачи, а не на спедитори. По аргумент от чл. 290, ал. 2 ГПК касационната инстанция е обвързана от така възприетото правно разрешение, което не се оспорва от касатора - ищец, и няма правомощия да проверява неговата правилност.

Обстоятелството, че възложеният автомобилен превоз на стоки е следвало да бъде извършен от територията на Република България до територията на Република Франция, подчинява превозното правоотношение на правната уредба, съдържаща се в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), както правилно е приел въззивният съд. Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат от грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее - чл. 17, § 2. В чл. 17, § 4 е предвидено освобождаване на превозвача от отговорност в случай, че липсата или повредата на товара произтича от особени рискове, дължащи се на изброени в б. „а“ - б. „е“ факти, сред които пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя (б. „в“). Според чл. 9, § 2 при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача. В хипотезата на превоз, извършван в изпълнение на един единствен договор от последователни пътни превозвачи, разпоредбата на чл. 34 от Конвенцията постановява, че всеки от превозвачите поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемане на стоката и товарителницата при условията, посочени в товарителницата.

От фактическа страна по делото е изяснено, че предназначените за превоз метални елементи са приети и транспортирани до получателя във Франция от представител на превозвача „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, както и че при разтоварването им на адреса на получателя част от елементите са повредени - надраскани, с компрометирано покритие. По този повод на 08.06.2020 г. е извършена проверка от представители на застрахователя на превозвача „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕАД в мястото на получаване на товара и е съставен доклад от 11.09.2020 г. от DP Survei Group N.V., офис Антверпен, до Aon Risk Solutions, Амстердам. В доклада се съдържат констатации, че опаковката на 110 бр. тръба за стълб не е една и съща при два от палетите - възможно е да са били преопаковани по време на транспортирането, а общо 415 бр. накрайници за стълб са поставени върху дървен палет с оранжева фиксираща лента на превозвача, което означава, че вероятно са били преопаковани върху палетите по време на транспортирането; Като възможни причини за повредите са посочени (1) несъответствие на палетизирането на опаковката - металните елементи са поставени върху стари европалети 80/120 см. и са привързани с пластмасова лента, което изглежда недостатъчно за удържане на товара, и при подреждане на палетите един върху друг в прицепа товарът е станал нестабилен, изместил се е и е настъпило срутване, като опаковъчното фолио се е разкъсало и елементите са получили надрасквания, и (2) укрепването срещу изместване на наредените един върху друг палети не е достатъчно - въпреки закрепването с ленти, е имало празни пространства между товарите и поради вибрациите в прицепа при международното транспортиране става възможно срутване на палетите.

В исковата молба, допълнена и пояснена по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК, ищецът е основал исковете си на твърдения, че констатираните при получаване на металните изделия повреди се дължат на лошо изпълнение на превоза от ответниците и конкретно на несъобразяване с изискването в заявката за превоз за осигуряване на 9 метра на под за натоварване на 17 тона метални каси странично - предвид наличие в ремаркето на по-рано натоварени стоки на други изпращачи, заемащи част от площта за товарене, неравномерно разполагане на товара от едната страна на ремаркето поради отказ на водача да отвори ремаркето от двете страни, за да осигури възможност товаренето с мотокар да се извърши плътно навътре, последващо разтоварване и донатоварване на ремаркето в [населено място], съпътствано с разместване на приетия в [населено място] товар и със смяна на влекача, преопаковане на част от металните изделия по време на транспортирането им без знание на изпращача, недостатъчно укрепване на товара с оставяне на празни пространства, създало условия за срутване на палетите, върху които са били подредени и прикрепени металните елементи, включително след като по-рано е разтоварен товар за друг получател във Франция, за което изпращачът не е бил известен предварително. С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили твърденията на ищеца и са възразили, че металните елементи са натоварени и укрепени в ремаркето от изпращача, по негова преценка, и че причина за повредите е недостатъчната и неподходяща опаковка на товара. Доколкото в товарителницата няма вписани възражения от страна на превозвача за недостатъци в опаковката на предназначените за превоз стоки, ищецът се е позовал на презумпцията на чл. 9, § 2 от Конвенцията CMR, чието оборване е в тежест на ответниците, които е следвало да докажат твърденията си, че металните елементи са повредени по време на превоза по причина на неправилното им натоварване и укрепване от представители на ищеца и/или на недостатъци в опаковката.

За установяване на обстоятелствата, при които е извършено натоварването и превозването на металните елементи, в производството пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е проведен разпит на ангажирани от страните свидетели. С въззивната жалба ищецът е оспорил правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на свидетелските показания, като е акцентирал върху необсъждането на противоречия между част от показанията и върху недостоверността на отделни показания. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания и не е обсъдил показанията поотделно и в съвкупност, а бланкетно е отбелязал, че от показанията се установява категорично, че натоварването и подреждането на металните елементи е извършено от представители на товародателя по избран от тях начин и че при последващото разтоварване и донатоварване на ремаркето в [населено място] елементите не са размествани/пренареждани. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че преценката на показанията е формална и повърхностна и че от мотивите не може да се установи кои показания въззивният съд е кредитирал като достоверни и убедителни, а също и какви факти е приел за доказани от показанията на отделните свидетели. В мотивите към решението не се съдържат и данни свидетелските показания да са обсъдени във връзка с всички останали доказателства по делото, които имат значение за изясняване на основния спорен между страните въпрос за причините, довели до увреждане на превозения товар.

Свидетелят С. А. - водач на товарната композиция, върху която са натоварени металните елементи в [населено място] и с която са транспортирани до междинния пункт в [населено място], е депозирал показания, че когато е пристигнал с товарната композиция на адреса за товарене в [населено място] (склад на „Металком“ ООД), в ремаркето с дължина 13.60 м. е имало натоварени преди това стоки на други изпращачи - дървени кутии в палети, които били разположени по цялата площ на ремаркето, и палетите с метални елементи с дължина около 7 м. били натоварени от представителите на изпращача върху тях; За да се спазят указанията в заявката за товарене на под, следвало наличните стоки да се разтоварят и металните елементи да се поставят най-отдолу, но служителите на изпращача отказали да приемат предложението на свидетеля за разтоварване; След приключване на товаренето свидетелят поставил колани за укрепване на товара, придвижил композицията до [населено място] и я оставил в гараж. Показанията на свидетеля А. са основани на непосредствени възприятия за фактите, при които е извършено товаренето на металните елементи, и от тях се установява по категоричен начин, че в ремаркето, с което е превозена изпратената от ищеца стока, не е имало достатъчно свободна площ за натоварване на металните елементи по указания в заявката начин - върху 9 метра на под, което е наложило металните елементи да се подредят в зависимост от останалата незаета площ. Предложението на свидетеля за разтоварване на наличния товар е без значение за преценката дали натоварването и подреждането на металните елементи е извършено по подходящ за опазването им начин, тъй като изпращачът не е разполагал с възможност да избира как да натовари стоката си при наличие на друг товар, а също и да размества този товар, който е бил подреден от предходните изпращачи.

Показания е депозирал и В. Д. - служител на „АИТ Логистик“ ЕООД до 31.12.2021 г., а след тази дата на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД. Свидетелят е заявил, че при отваряне на ремаркето в склада в [населено място] видял, че товарът от [населено място] е разположен в задната част и е вързан; Металните елементи били опаковани върху дървени европалети с размери 120/80, но тъй като били дълги около 3 - 4 метра и повече, излизали извън палетите и това създавало затруднения за транспортирането им; Палетите били подредени един върху друг на три реда, което ги правело нестабилни и затова трябвало да бъдат вързани с колани - три или четири; В [населено място] се извършило разтоварване на натоварените преди адреса в [населено място] стоки и освободената предна част на ремаркето - около 4.60 м. по дължина, била донатоварена с напълно безопасен товар за превоз по същото направление до Франция, без да се разтоварват и разместват намиращите се отзад палети с метални елементи. Въпреки противоречието с показанията на свидетеля А. относно конкретното местоположение на металните елементи вътре в ремаркето, показанията на свидетеля Д. потвърждават наличието и на друг товар, с чието разположение е съобразено натоварването на елементите от ищеца, и подреждането на палетите един върху друг, без достатъчна стабилност.

В качеството на свидетели са разпитани С. П., Х. Г. и Н. Г., които са участвали в товаренето на металните елементи в производствената база на производителя „Металком“ ООД в [населено място]. Тримата свидетели са служители на трето за спора лице - „Метаклом“ ООД, не са заинтересовани от изхода на делото и показанията им съдържат информация за факти, възприети пряко и непосредствено по време на натоварването, подреждането и закрепването на предадения от ищеца товар в ремаркето на товарната композиция. Според показанията на свидетелите металните елементи са натоварени с мотокар само от лявата страна в предната част по дължина на ремаркето, тъй като дясната страна вече била заета от друг товар; Шофьорът на камиона давал указания къде и как да се товари с оглед останалата свободна площ в ремаркето; Металните елементи били пакетирани по обичаен за случаите на транспортиране начин - с велпапе между дългите елементи за избягване на триенето, обвити със стреч фолио и с ПВЦ-лента на четири/пет места, прихванати върху палети; Поради малкото свободно място палетите в предната част били разположени по два на ширина на пода и един върху друг на четири реда по височина, а в задната част били натоварени няколко палета с по-къси профили; След приключване на натоварването водачът по своя преценка прихванал товара с колани към ремаркето. Свидетелят Г. е пояснил, че работи в „Металком“ ООД от 15 г., че за всеки превоз металните елементи се опаковат по същия начин, както в конкретния случай, и че друг път не е имало проблеми при транспорта.

Разпитан е като свидетел и шофьорът на товарната композиция, извършил превоза от [населено място] до Франция - В. Б. (служител на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД), който е депозирал показания, че преди да потегли, погледнал „с едно око“ товара, тъй като бил сигурен в първия шофьор, че е закрепил добре всичко; Металните профили на „Джи Металс“ ЕООД били разположени по дължина в ремаркето отляво и отдясно, най - отзад имало два по-малки палета; По време на превоза нямало инциденти и проблеми с товара; След навлизане в територията на Франция първо разтоварили намиращата се най - отзад в ремаркето стока за получател в Марсилия и към момента на разтоварването палетите с металните елементи изглеждали „по същия начин“, затегнати с колани; Когато камионът пристигнал на адреса на получателя и разтоварили намиращите се отзад два малки палета, при откопчаване на първия колан (от общо два или три) намиращите се на горните редове най-дълги елементи започнали да се разпръсват, тъй като не били добре укрепени в завода на производителя, разпилели се в камиона и се наложило да ги разтоварват ръчно.

Преценени поотделно и в съвкупност, свидетелските показания установяват безпротиворечиво няколко факта - че към момента на пристигане на товарната композиция в [населено място] в ремаркето, в което са натоварени предадените за превоз от „Джи Металс“ ЕООД метални елементи, е имало натоварени по-рано други товари, чието наличие не е позволявало разполагане на палетите с металните елементи по указания в заявката за превоз начин (странично на под по дължина 9 метра), че металните елементи са били опаковани от изпращача чрез подреждане и закрепване с ПВЦ-ленти върху дървени палети с размери 120/80 м., че палетите са наредени в ремаркето един върху друг на 3 или 4 реда в зависимост от останалата към момента на товаренето свободна площ, че прикрепването на палетите с колани към ремаркето е извършено от първия водач на композицията - свидетелят С. А., служител на превозвача „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, че в [населено място] е извършвано разтоварване и донатоварване на ремаркето от превозвача в отсъствие на представител на изпращача, че след частично разтоварване на част от превозвания товар на първия адрес във Франция вътре в ремаркето е останало свободно пространство и че разпиляването на металните елементи, вследствие на което част от тях са повредени, е станало по време на разтоварването им на адреса на посочения от ищеца получател след откопчаване на коланите, с които те са били прикрепени към ремаркето. Показанията на свидетеля С. А. не следва да бъдат кредитирани единствено в частта на изявлението, че палетите са натоварени, подредени и укрепени по преценка на служителите на ищеца, без съобразяване на неговите предложения и указания. В тази част показанията са в явно противоречие с показанията на незаинтересованите свидетели П., Г. и Г., които установяват еднопосочно, че товаренето и разполагането на палетите вътре в ремаркето е извършвано изцяло под контрола на шофьора (свидетелят А.), който е давал указания къде и по какъв начин да се разположат палетите върху незаетата от товара на други изпращачи свободна площ, а след приключване на товаренето е закрепил палетите към ремаркето с колани. Няма противоречие между показанията на свидетелите по отношение на факта, че закрепването на елементите към ремаркето е извършено от шофьора по негова преценка, включително за броя на коланите, необходими за осигуряване стабилност на товара, като нито един от свидетелите не установява с точност броя на използваните колани.

В резултат на необсъждане на свидетелските показания и игнориране на оплакванията във въззивната жалба за неправилната им преценка от страна на първоинстанционния съд въззивният съд е достигнал до необосновани изводи, че ответниците - превозвачи са осигурили товарна композиция с ремарке, отговарящо на заявените от ищеца изисквания за 9 метра свободна площ на пода, и че повредата на част от превозения товар се дължи на действията на ищеца по опаковане, подреждане и укрепване на товара в ремаркето. Следва да бъдат споделени доводите на касатора, че при приемане на товара водачът е имал възможност да го огледа и съобразно притежавания професионален опит да прецени дали начинът, по който е опакован, ще позволи да бъде превозен и доставен в състоянието към момента на приемането, като се имат предвид неговото естество, отразеното в заявката тегло - 17 тона, и единственият възможен вариант за подреждането му в ремаркето (натоварване на палетите с метални елементи един върху друг), предопределен от наличието на други товари. От доказателствата по делото не се установява да е извършена такава преценка - както от първия водач на товарната композиция, така и от следващия водач (свидетелят В. Б.), който е превозил товара до Франция след подмяна на влекача и разтоварване/донатоварване на ремаркето в [населено място]. Предвид безспорния по делото факт, че в товарителницата няма вписани забележки от превозвача за недостатъци на опаковката, респ. негови възражения, че тя не е подходяща или че не е достатъчно надеждна за запазване на товара и за безпрепятственото му превозване на дълго разстояние в условията на групажен превоз (заедно с други товари), следва да се презумира съгласно чл. 9, § 2 от Конвенцията CMR, че опаковката - обичайно използвана за транспортиране на метални елементи от същия вид (показания на свидетеля Г.), е била в добро състояние по време на приемането й за превоз от първия превозвач.

Въззивният съд е оставил без коментар оплакванията и доводите във въззивната жалба на ищеца, отнасящи се до приложението на чл. 9, § 2 от Конвенцията, и не е извършил дължимата преценка дали въведената с цитираната разпоредба презумпция е оборена от ответниците в качеството им на превозвачи. Съобразявайки в съвкупност доказателствата по делото, касационната инстанция приема, че презумпцията на чл. 9, § 2 не е оборена от ответниците, включително с оглед на констатацията в окончателния доклад от 11.09.2020 г., че една от причините за повреждане на металните елементи по време на разтоварването им във Франция е несъответствието на палетизирането и опаковката с условията на превоза. В доклада (стр. 9) е отбелязано, че металните елементи с дължина 4.67 м. и 3.60 м. са били привързани здраво с 3 пластмасови ленти преди подреждането им върху дървените палети и че са били опаковани частично с фолирана полиетиленова пяна, като при подреждането им едни върху други в прицепа товарът е станал нестабилен, изместил се е и е последвало срутване с разкъсване на опаковката , при което се е получило надраскване по повърхността им. Наред с това е посочено, че укрепването срещу изместване на наредените един върху друг палети не е било достатъчно, тъй като въпреки закрепването им с ленти, във вътрешността на ремаркето е имало празни пространства между товарите и поради вибрациите по време на превоза е станало възможно срутване на палетите . Като се има предвид, че натоварването и подреждането в ремаркето е извършено по указания на водача и е съобразено с наличната свободна площ в ремаркето, двете констатации в доклада не насочват към недостатъци на опаковката, както е приел въззивният съд, а разкриват несъответствие на същата с условията, при които превозвачът е избрал да транспортира металните елементи - върху дървени палети, подредени по височина на три/четири реда, и които са създали предпоставки за срутване на палетите с последвало разкъсване на опаковката, разпиляване и увреждане на елементите.

Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил доводите във въззивната жалба за неизпълнение от ответниците на задълженията, произтичащи от разпоредбите на Закона за автомобилните превози - чл. 57 и чл. 58, и от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн. ДВ бр. 39/11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), с която са въведени изискванията на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО. Доколкото в Конвенцията CMR няма специални правила относно задълженията на страните по превозния договор във връзка с подреждането, укрепването и обезопасяването на превозвания товар, разпоредбите на националното законодателство, които уреждат специфични за превозната дейност изисквания, обвързват ответниците в качеството им на превозвачи, осъществяващи такава дейност на територията на Република България.

Съгласно чл. 57 вр. чл. 58 от Закона за автомобилните превози натоварването на предназначените за превоз стоки се извършва от изпращача, но с цел тяхното опазване и осигуряване на безопасното им превозване подреждането им вътре в автомобила става под наблюдение на водача. В чл. 3 от Наредба № 7/27.04.2018 г. е предвидено задължение за водача на товарния автомобил преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно приложимия за това стандарт по чл. 8, да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването и да определи броя и вида на обезопасителните средства. Водачът е задължен да присъства при товаренето и укрепването на товара и да следи натоварването да се извършва при спазване на изискванията на чл. 4, в т. ч. товарът да се разполага при съобразяване на последователността на предстоящото разтоварване, при натоварването да не се оставя празно пространство между отделните товари, освен ако обезопасяването им не позволява това, разполагането на закрепващи приспособления да се извършва с оглед осигуряване на равномерно разпределение на инерционните сили, възникващи в процеса на движение, използването на закрепващи приспособления за обезопасяване да става по начин, непозволяващ повреждане на товара. По време на превоза превозвачът е длъжен да проверява обезопасяването на товара периодично, след всяко разтоварване, преразпределение и/или допълнително натоварване. От показанията на свидетелите, участвали в процеса на товарене, се установява, че натоварването и подреждането на предадения от „Джи Металс“ ЕООД товар е извършено в присъствие и под прякото наблюдение на водача на товарната композиция, който е служител на превозвача „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД и е давал указания по какъв начин да се разположат палетите с метални елементи вътре в ремаркето. Натоварването е осъществено при наличие на друг намиращ се в ремаркето товар, като палетите с метални елементи, чието тегло според заявката е 17 тона, са подредени едни върху друг, на три или четири реда. Дори да се приеме, че подреждането е направено от представителите на изпращача по тяхна преценка, укрепването и обезопасяването на металните елементи в съответствие с изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 7/24.04.2018 г. е било задължение на водача. Последният е следвало да съобрази особеностите на приетия за превоз товар, начина на подреждането му, предстоящото разтоварване/донатоварване на ремаркето в [населено място] и по-ранното разтоварване на друг превозван товар във Франция и в зависимост от тези обстоятелства да обезопаси товара с най-подходящите като вид и брой укрепителни средства, които да осигурят безопасното му транспортиране до получателя в състоянието, в което е предаден от изпращача. Свидетелят А. не установява след натоварването да е осъществил контрол вътре в ремаркето за евентуални празни пространства между палетите, позволяващи свободното им движение, и да е закрепил палетите с достатъчно на брой обезопасителни колани, които да предотвратят разместването и движението на палетите по време на превоза, а и след първоначалното разтоварване във Франция. Междинното разтоварване и донатоварване на ремаркето в [населено място], извършено в отсъствие на представители на ищеца, е предполагало допълнителен контрол от страна на превозвача дали след извършените товарно - разтоварни дейности приетият в [населено място] товар е добре укрепен и дали се налага допълнителното му укрепване и обезопасяване. Свидетелят Б., който е придвижил товарната композиция от [населено място] до Франция, потвърждава, че не е правил такава проверка, а останалите свидетели на ответниците не установяват последващ контрол от превозвачите по отношение на укрепването. Констатациите в доклада на аварийния комисар за предполагаемо преопаковане на част от палетите от превозвача - от една страна, и показанията на свидетеля В. Б. за отсъствие на инциденти/проблеми с товара по време на превоза от [населено място] до Франция поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля В. Д., че при разтоварването/донатоварването на ремаркето в [населено място] металните елементи не са размествани и не е променян начинът, по който са били натоварени от ищеца. Заключението на изслушаната във въззивното производство автотехническа експертиза, че подмяната на влекача с характерните за нея вибрации не се е отразила на стабилността на товара, не следва да се разглежда изолирано от останалите доказателства по делото, относими към действията на превозвачите по укрепване, превозване и предпазване на товара на ищеца до крайното местоназначение. Предвид изложеното следва да се приеме, че ангажираните от ответниците водачи не са спазили всички изисквания по чл. 4 от Наредба № 7/27.04.2018 г. и не са изпълнили задълженията си за осъществяване на контрол при натоварването и разполагането на товара в ремаркето, както и тези за укрепване на товара по начин, осигуряващ превозването му и предаването му на получателя в приетото за превоз състояние. По делото съществуват достатъчно доказателства в подкрепа на този извод и отказът на въззивния съд да назначи експертиза за установяване надеждността на използваните обезопасителни колани, релевиран в касационната жалба като съществено процесуално нарушение, не е препятствал изясняването на спора от фактическа страна.

Обстоятелствата, при които са настъпили повредите на част от металните елементи, и отразените в окончателния доклад от 11.09.2020 г. причини за повреждането, според настоящия съдебен състав разкриват, че разкъсването на опаковката при разтоварването на металните елементи на адреса на получателя не се дължи на недостатъци на същата или на пропуски на изпращача при подреждане на товара, а е резултат от свободното движение на товара вътре в ремаркето по причина на нестабилното разполагане на палетите по височина, недостатъчно доброто им закрепване и липсата на контрол от страна на превозвачите по отношение на правилното подреждане на товара от изпращача, методите за укрепване на товара и надеждността на обезопасителните средства. Изводът на въззивния съд, че са налице предвидените в чл. 17, § 4, б. „в“ от Конвенцията CMR основания за освобождаване на ответниците от отговорност за настъпилата по време на превоза частична повреда на товара е необоснован и формиран в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Конвенцията ответниците следва да отговарят за настъпилите по време на превоза повреди и дължат на ищеца обезщетение за претърпените вреди, като по силата на чл. 34 от Конвенцията отговорността им е солидарна.

Пред въззивната инстанция е съществувал спор между страните относно размера на вредите и дължимото за тях обезщетение, по който въззивният съд не се е произнасял с оглед извода за отсъствие на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците в качеството им на превозвачи по сключения с ищеца договор за превоз.

Съгласно чл. 25 от Конвенцията CMR в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка в размер, определен по правилата на чл. 23, параграфи 1, 2 и 4 - според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, изчислена по борсов курс, а при липса на такъв - по текуща пазарна цена, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Ищецът е доказал, че след установяване на повредите и след разговори с получателя във Франция се е съгласил да поеме разходите за отремонтиране на повредените метални елементи в мястото на получаването им, за да предотврати допълнителни транспортни разходи за връщането им в България; След отстраняване на повредите получателят е удържал от дължимата на ищеца продажна цена (42 299.00 евро) заплатената стойност на ремонта - 21 947.50 евро. Ответниците са релевирали възражения, че посочената сума надвишава действителната стойност на разходите за ремонт чрез пребоядисване на повредените метални елементи.

За установяване на действителния размер на вредите в производството пред първата инстанция е назначена единична съдебнооценителна експертиза, а във въззивното производство са допуснати повторна единична и разширена оценителни експертизи. Според първоначалното заключение на единичната експертиза, оспорено от ответниците, общата стойност на ремонта, извършен във Франция посредством посочени във фактура на THERMOLAQ26 ремонтни операции, изчислена по средни пазарни цени в България към датата на предаване/приемане на товара за превоз - 22.05.2020 г., възлиза на сумата 10 349.48 евро без ДДС, а с добавяне на стойност за бластиране - 13 614.98 евро без ДДС. Вещото лице, изготвило заключението, е пояснило, че оценката е извършена при сравняване на оферти от двама търговци, предлагащи същите ремонтни услуги на територията на България и прилагащи стандарти на ISO. Заключението на повторната единична експертиза във въззивното производство посочва като стойност, необходима за отстраняване на повредите чрез пребоядисване на увредените метални елементи, сумата 14 009 лв./7 162.69 евро без ДДС, изчислена по средни пазарни цени в България към м. май 2020 г. с прилагане на корекционен коефициент въз основа на публикувани от НСИ индекси на изменение на цените в промишлеността. Ищецът е оспорил заключението, след като по време на изслушването му в открито заседание вещото лице е отказало да съобщи източниците на информация, на базата на които е определена средната пазарна цена на ремонтните дейности. Във връзка с оспорването по искане на ищеца е назначена разширена експертиза, изготвена от две вещи лица, според чието заключение стойността към 22.05.2020 г. за отстраняване на повредите по металните елементи чрез пребоядисването им на територията на България е 28 144.00 лв./14 389.80 евро с ДДС, а без ДДС - 23 453 лв./11 991.50 евро. След преценка на експертните заключения в съответствие с правомощията по чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде кредитирано заключението на разширената експертиза и за стойност на ремонта, спрямо който да се определи размера на вредата и на дължимото обезщетение, да се приеме сумата 23 453 лв. или 11 991.50 евро без ДДС, доколкото в исковата молба ищецът е заявил, че прихванатата от получателя цена за ремонта - 21 947.50 евро, не включва ДДС. Въпреки, че е оспорено от ответниците, заключението е обосновано и съдържа подробно аргументирани констатации за извършените ремонтни работи и необходимостта от тях, за установените чрез документална проверка количества действително пребоядисани метални елементи и за осреднената към м. май 2020 г. пазарна цена в България за всяка една от отразените във фактурата дейности по ремонта, както и подробна информация относно ползваната от вещите лица методика на остойностяване и източниците на информация, въз основа на които е изпълнена възложената от съда задача.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение, с което са отречени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството им на превозвачи по сключения с ищеца договор под режима на Конвенцията CMR за причинени по време на реализирания международен автомобилен превоз повреди на превозвания товар, следва да бъде отменено като неправилно. Ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл. 17, § 1 вр. чл. 25 вр. чл. 34 от Конвенцията CMR да заплатят солидарно на ищеца - касатор обезщетение за вредите в доказания по делото размер от 11 991.50 евро. За разликата над сумата 11 991.50 евро до претендирания с исковата молба размер от 21 947.50 евро вредите са недоказани и обезщетение не се дължи, поради което поддържаните като главни искове за солидарно осъждане на ответниците следва да бъдат отхвърлени. С исковата молба ищецът е поискал и заплащане на лихва върху обезщетението, която следва да се присъди в размера по чл. 27 от Конвенцията - 5 % годишно, от посочената в исковата молба начална дата - тази на предявяване на иска (28.04.2021 г.), до окончателното плащане. В зависимост от произнасянето по главните искове предявените като евентуални искове за разделно осъждане на ответниците в поредността, заявена с исковата молба, и за осъждане на ответника „Надя Груп 83“ ЕООД в качеството на спедитор следва да бъдат оставени без разглеждане.

По отговорността за разноски :

Предвид окончателния резултат от делото обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта за разноските и е присъдил на страните разноски за въззивното производство. Отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно крайния изход на спора в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК.

Ищецът - касатор е извършил разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 12 876.44 лв. с равностойност 6 583.62 евро общо за трите инстанции. Разноските, които му се дължат съразмерно на уважената част от исковете, възлизат на 3 597.10 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума.

Ответникът „Надя Груп 83“ ЕООД е доказал извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата и пред касационната инстанция и за възнаграждения на вещи лица в размер общо на 9 783 лв. с равностойност 5 001.96 евро. Извършването на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция не е доказано, тъй като намиращият се в кориците на въззивното дело договор за правна защита и съдействие (без дата) съдържа уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ответникът има право да получи част от извършените и доказани разноски в размер на 2 269.03 евро.

Ответникът „АИТ Логистик“ ЕООД не е представил доказателства за извършени разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. В хода на делото ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер общо на 628.88 евро (в т. ч. по 276.10 евро, равностойни на 540 лв., или общо 552.19 евро, за производството пред инстанциите по същество, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на всяко от двете производства, протекли с активно участие на процесуалния представител юрисконсулт, и 76.69 евро, равностойни на 150 лв., за производството пред касационната инстанция, в което представителството се изчерпва с подаване на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК).

Ответникът „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД е представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първата и пред въззивната инстанция в размер общо на 5 907.77 лв., равностойни на 3 020.59 евро. В зависимост от отхвърлената част от иска в негова полза следва да се присъдят разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1 370.22 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 259 от 16.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 433/2023 г. на Апелативен съд - София, и вместо него постановява :

ОСЪЖДА „Надя Груп 83“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] „АИТ Логистик“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], и „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „24-та“ № 10, да заплатят солидарно на „Джи Металс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 17, § 1 вр. чл. 25 и чл. 27, § 1 вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата 11 991.50 евро (единадесет хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и петдесет цента) - обезщетение за имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция съгласно заявка - договор № ONG 1142 от 19.05.2020 г. и международна товарителница от 22.05.2020 г., заедно с лихва в размер на 5 % годишно върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска - 28.04.2021 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 597.10 евро (три хиляди петстотин деветдесет и седем евро и десет цента) - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за солидарно осъждане на ответниците за разликата над сумата 11 991.50 евро до претендираните 21 947.50 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Джи Металс“ ЕООД искове за осъждане на „Надя Груп 83“ ЕООД в качеството на превозвач, евентуално на „АИТ Логистик“ ЕООД в качеството на превозвач, евентуално на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД в качеството на превозвач, да заплати на „Джи Металс“ ЕООД обезщетение в размер на сумата 21 947.50 евро за имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция съгласно заявка - договор № ONG 1142 от 19.05.2020 г. и международна товарителница от 22.05.2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Джи Металс“ ЕООД евентуален иск за осъждане на „Надя Груп 83“ ЕООД да заплати на „Джи Металс“ ЕООД сумата 21 950.47 евро - обезщетение за претърпени вреди от повреда на стоки/товар при извършване на вътрешнообщностен превоз по релация България - Франция съгласно заявка - договор № ONG 1142 от 19.05.2020 г. и международна товарителница от 22.05.2020 г., произлезли от действия на дружеството в качеството му на спедитор.

ОСЪЖДА „Джи Металс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Надя Груп 83“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2 269.03 евро (две хиляди двеста шестдесет и девет евро и три цента) - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Джи Металс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „АИТ Логистик“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], сумата 1 370.22 евро (хиляда триста и седемдесет евро и двадесет и два цента) - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Джи Металс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „24-та“ № 10, сумата 628.88 евро (шестстотин двадесет и осем евро и осемдесет и осем цента) - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :