Оценка на свидетелски показания и отговорност при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * свидетелски показания * заинтересувани лица * обсъждане на доказателства от въззивния съд

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50095

София, 03.04. 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1318 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К., представляван от адв.Ц. В., срещу решение № 94 от 21.01.2022г. по в.гр.д. № 3512/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 – ти състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2602 от 27.04.2020г. по гр.д. № 10050/2018г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I ГО, 13-ти състав, е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 11.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е извел изводите си от събраните доказателства, като е кредитирал избирателно само части от тях, без да аргументира защо не кредитира останалите, както и без да обсъди свидетелските показания с оглед чл.172 ГПК, твърденията, възраженията и оспорванията на страните. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е станал причина за настъпването на процесното ПТП, като твърди, че вината му е доказана с необсъдените влязло в сила решение на Бургаски административен съд и заключението на САТЕ. Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно, доколкото се основава на несъществуваща правна норма. Поддържа, че решението е основано само на част от събрания доказателствен материал, като липсва извод относно причината за настъпване на процесното ПТП. Счита извода на съда за липса на нарушение на разпоредбата на чл.37 ЗДвП за неправилен. Счита още за неправилни и мотивите на съда относно частичното кредитиране на свидетелските показания на К. Т., като поддържа, че обстоятелството, че свидетелят и пострадалият са в приятелски отношения, не е основание за некредитиране на показанията, доколкото на свидетеля е указана наказателната отговорност, която носи. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представляван от юрк.А. П., оспорва касационната жалба. Поддържа, че в хода на делото ищецът не е успял да проведе пълно доказване на правопораждащите факти, а наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил не е било установено и в образуваното досъдебно производство, което е било прекратено. Сочи, че представеното във въззивното производство решение не се ползва със задължителна сила по въпроса за наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Намира, че от събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели, се установява, че процесното ПТП е настъпило поради неправомерно поведение на ищеца, а на не водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 50313 от 15.06.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания?“.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение, е приел за доказано, че на 11.07.2017г. е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 318“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач К. Г. Н., и мотоциклет „Сузуки GSXR 750” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от ищеца Т. Д. К..
По отношение на механизма за настъпване на ПТП апелативният съд е съобразил свидетелските показания на К. Н. и К. Т. и е приел, че лек автомобил „БМВ 318“ се е движел в попътната лента за движение със скорост около 30 км/ч, като пътното платно е с двупосочно движение, с по една лента за движение в двете посоки; непосредствено след лекия автомобил със същата скорост на движение и на необходимата дистанция се е движел лек автомобил „Тойота“, управляван от К. Т., а след него – управляваният от ищеца мотоциклет; К. Н. е предприела маневра „завой наляво“, след като се е убедила, че няма насрещно движещо се превозно средство, а движещият се зад нея лек автомобил не е подал светлинен сигнал за изпреварване; при вече извършена маневра, в момент, в който лекият автомобил е бил изцяло в лентата за насрещно движение, ищецът се е движел в същата лента, като ударът между лекия автомобил и мотоциклета е настъпил по средата на ширината на лентата за насрещно движение.
Въззивният съд не е кредитирал заключението на приетата в първа инстанция съдебна автотехническа експертиза, като е изложил съображения, че вещото лице не е съобразило, описало и формирало своите фактически констатации за настъпване на ПТП с отчитане на фактите за наличието на формирана колона от попътно движещи се три МПС; предприетото от ищеца последователно изпреварване и на двата движещи се пред него леки автомобили; подадения от първия водач в колоната светлинен сигнал за завой наляво; дистанцията между първия и втория автомобил, както и освободената от лекия автомобил „БМВ“ лента за движение, в която ищецът е бил длъжен и е могъл да се върне обратно.
Апелативният съд е приел, че предвид установените в първа инстанция приятелски отношения между ищеца и свидетеля К. Т. кредитира само тези показания, които установяват неизгодните за ищеца факти, а именно че лекият автомобил, управляван от свидетеля, се е движил със същата скорост на движение на лекия автомобил „БМВ“ и е държал дистанция, която да му позволи да избегне удар при внезапно спиране или намаляване на скоростта от водача К. Н., както и че осигурената от него дистанция е позволявала на ищеца да се върне след изпреварването безпрепятствено в предназначената му лента за движение.
Въззивният съд е намерил, че доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават извода, че К. Н. като водач на лекия автомобил „БМВ“ при неговото управление и извършената маневра е изпълнила всички предписания на ЗДвП и ППЗДвП, включително и на разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗДвП. Отбелязал е, че не е имало насрещно движещо се МПС, за да предупреди останалите участници в движението за нейното намерение да извърши маневрата чрез подаването на сигнал – светлинен ляв пътепоказател, така както повелява нормата на чл.28, ал.1 ЗДвП. С оглед на тези съображения решаващият съдебен състав е заключил, че поведението на К. Н. е правомерно и не е виновно, поради което не осъществява състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.
По формулирания процесуалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 65 от 16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 207 от 17.03.2021г. по гр.д. № 165/2020г. на ВКС, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 140 от 23.03.2010г. по гр.д. № 4755/2008г. на ВКС, II г.о., решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ВКС, IV г.о. и решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д. № 4004/2014г. на ВКС, I г.о. е прието, че съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната им заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към този момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово – интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. В решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ВКС, IV г.о. е изтъкнато, че съдът не може да преиначава свидетелските показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. Посочено е, че законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. В решение № 207 от 17.03.2021г. по гр.д. № 165/2020г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че като възможни заинтересовани свидетели чл. 172 ГПК определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Поради това съдът е длъжен да извърши преценка на обективността на свидетеля и доколко поведението му и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната.
Въззивният съд, в противоречие с чл. 12 и чл. 235 ГПК не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно техническа експертиза, като при противоречиви показания на свидетелите е кредитирал изцяло показанията на водача на лекия автомобил, участник в процесното ПТП, и не е кредитирал показанията на свидетеля Т. само поради приятелските му отношения с ищеца, без да ги е обсъдил така, както е разяснено в посочената по-горе практика по приложението на чл.172 ГПК.
По касационната жалба:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.07.2017г. около 1.20 часа в [населено място], на ул. „24 пехотен полк“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „BMW 318“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от К. Н., и мотоциклет „Suzuki GSXR750“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от ищеца Т. Д. К.. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол, подписан от участниците в него, съдържащ забележка, че виновна е водачката на лекия автомобил. Според направената в протокола скица на произшествието лекият автомобил е предприел маневра „завой наляво“ и когато е навлязъл в лентата за насрещно движение, е настъпил удар с попътно движещия се зад него и предприел маневра изпреварване мотоциклет. Отбелязано е, че ударът е настъпил при маневра завой наляво за навлизане в паркинг, частен терен, черен път.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза липсват спирачни и други следи, но скоростта на автомобила при извършване на маневрата „завиване наляво“ преди и в момента на удара е била около 15 км/ч, а скоростта на мотоциклета в района на произшествието и към момента на удара е била около 30 км/ч. Посочено е, че при конкретните пътни условия и скорост на движение от момента на навлизане на автомобила в траекторията на мотоциклета мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Вещото лице, след съобразяване на данните, отразени в огледния протокол, регистрираните щети по двете МПС, описани в двустранния констативен протокол за ПТП, техническите характеристики на двете МПС, както и докладната записка за извършена предварителна проверка по преписката на Пето РУ на МВР Бургас, е описал следния механизъм на ПТП: В района на кръстовището с [улица] в[жк]водачката на л.а. „BMW 318“ е предприела маневра „завиване наляво“ със скорост около 15 км/ч; в същото време мотоциклетът се е движел в лявата пътна лента със скорост около 30 км/ч, попътно на автомобила, изпреварвайки неизвестен автомобил, движещ се зад л.а. „BMW 318“; водачката на автомобила не е възприела движещия се от лявата й страна мотоциклетист и е навлязла в коридора на движението му, като в този момент мотоциклетът е отстоял на 8 метра преди мястото на удара и не е имал техническа възможност да осъществи спиране, с оглед на което е последвал удар с предната част на мотоциклета в зоната на дясното огледало и двете десни врати на лекия автомобил. Според заключението в момента преди отклонението на л.а. „BMW 318“ наляво мотоциклетът е бил видим в страничното ляво огледало за обратно виждане за водачката Н..
За изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, като са разпитани в качеството им свидетели водачката на лекия автомобил К. Н. и К. Т. – очевидец на произшествието.
Свидетелят Т. е приятел на ищеца и очевидец на произшествието, тъй като, управлявайки лек автомобил, се е движел зад л.а. „BMW 318“, управляван от К. Н., и преди мотоциклета, управляван от ищеца. Свидетелства, че мотоциклетът е предприел изпреварване на двата автомобила, без да се прибере след изпреварването на първия от тях. Не си спомня дали водачката на л.а. „BMW 318“ е подала сигнал за ляв завой, но мисли, че не го е направила. Според него двата автомобила са се движели с около 30 км/ч при ограничение около 50 км/ч. Сочи, че след дадените от водача на л.а. „BMW 318“ маневри е останал с убеждение, че ще паркира от дясната страна, а не, че ще завива наляво. Спомня си, че мотоциклетът вече го е бил изпреварил, когато е започнала маневрата „завой наляво“ на л.а. „BMW 318“, и ударът е настъпил в задната лява врата на автомобила. По въпроса дали е било възможно мотоциклетът да се прибере в дясната лента първо е посочил, че по негова преценка при разстояние автомобил – автомобил и половина това е било невъзможно, но след това е посочил, че „по пътя на логиката“ между двата автомобила е имало дистанция, където мотоциклетът да влезе.
Свидетелката Н. сочи, че преди да предприеме маневра „ляв завой“, е подала мигач, видяла, че лекият автомобил зад нея не предприема маневра изпреварване и значително намалила скоростта, тъй като уличката, в който е трябвало да влезе, е доста малка. Ударът с мотоциклета настъпил в областта на задната врата на автомобила. Свидетелства, че преди маневрата е погледнала в огледалата за обратно виждане и е видяла, че зад нея се движи автомобил, но не е видяла да се движи мотоциклет, нито е чула такъв. Сочи, че доколкото е разбрала, мотоциклетът се е движел зад втория лек автомобил и впоследствие е предприел изпреварване, защото водачът си е помислил, че тя дава аварийни и отбива от пътя. Заявява, че забележката, че тя е виновна, не е била вписана към момента на инцидента, а по-късно, когато ищецът я е потърсил и е обяснил, че тя трябва да попълни тази графа, за да може да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за мотоциклета.
Пред въззивната инстанция е представено решение № 1795 от 29.12.2020г. по КАНД № 2075/2020г. на Административен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 1069 от 06.08.2020г. по АНД № 1053/2020г. на Районен съд – Бургас, е отменено наказателно постановление № 18-0769-003425 от 10.09.2018г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с което на касатора е наложена глоба за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП. Това решение, макар да е прието като доказателство по делото, не е задължително за настоящия състав по отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП.
Настоящият състав, като обсъжда поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, съобразявайки съгласно чл.172 ГПК евентуалната заинтересованост на разпитаните свидетели, намира, че показанията на свидетеля Т. следва да бъдат кредитирани. Тези показания се основават на непосредствените му впечатления относно механизма на настъпване на процесното ПТП и кореспондират със заключението на САТЕ, изготвено въз основа на съдържащите се в писмените доказателства обективни данни. При липса на други обстоятелства, обуславящи извод за заинтересованост на този свидетел, фактът на неговото приятелство с ищеца не е достатъчен, за да се направи извод за недостоверност на показанията му. При преценка на показанията на разпитаната като свидетел К. Н. съгласно чл.172 ГПК настоящият състав съобразява нейната евентуална заинтересованост в качеството й на участник в процесното ПТП и не кредитира показанията й в частта относно местоположението на управлявания от ищеца мотоциклет към момента на предприемане на маневрата „завой наляво“. В тази част показанията на свидетелката Н. не се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства, в това число от заключението на САТЕ, според което в момента на предприемане на маневрата водачката на автомобила не е възприела движещия се от лявата й страна мотоциклетист, осъществяващ изпреварване, и е навлязла в коридора на движението му, като в този момент мотоциклетът е отстоял на 8 метра преди мястото на удара.
С оглед на това настоящият състав приема, че процесното ПТП е настъпило поради виновно противоправно поведение на водачката на л.а. „BMW 318“, която в нарушение на чл.25, ал.1 ДвП, преди да предприеме маневра завой наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея, преди нея или минават покрай нея, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на ищеца поради предприемане на изпреварване на забранено място – в район на кръстовище, при липса на видимост, със скорост по-висока от разрешената. Това възражение е частично основателно. Не е налице твърдяното от ответника съпричиняване поради предприемане на изпреварване на забранено място – на кръстовище, тъй като маневрата не е извършена в нарушение на чл.43 ЗДвП – на кръстовище на равнозначни пътища. С оглед приетото по делото заключение на САТЕ се явява неоснователен и доводът за движение на ищеца със скорост, по-висока от разрешената, тъй като при разрешена скорост от 50 км/ч ищецът се е движел с 30 км/ч. Основателно е обаче възражението за съпричиняване поради допуснато от ищеца нарушение поради неизпълнение на задължението му по чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП - преди да предприеме изпреварване, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. В случая ищецът е предприел изпреварване в тъмната част на денонощието едновременно на две превозни средства, без да се увери, че може да заеме място в пътната лента между двете изпреварвани превозни средства, така че да предотврати настъпването на удара. Не следва да се обсъжда дали водачката на лекия автомобил е подала своевременно сигнал за предприетата маневра завой наляво, тъй като твърдения във връзка с този факт не са своевременно наведени от страните – от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора във връзка с направеното възражение за съпричиняване.
Настоящият състав, като съпоставя поведението на двамата участници в процесното ПТП, намира, че размерът на съпричиняване от страна на ищеца е 30%. Поведението на водачката на лекия автомобил, предприела маневрата си, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея – в случая за ищеца, който вече е извършвал изпреварване при липса на забрана за такава маневра, е допринесло за настъпване на произшествието в значително по-голяма степен.
От приетите по делото две заключения /изготвеното в първоинстанционното производство и изготвеното във въззивното производство/ на съдебно медицинската експертиза се установява, че при настъпилото ПТП ищецът е получил фрактура на дясната ключица и охлузване и оток на дясното коляно и на дясната подбедрица, за което му е било приложено домашно – амбулаторно лечение, като е била поставена обездвижваща превръзка на горния крайник за 30 дни. Ищецът е претърпял болки и страдания с по-голям интензитет за около 15 дни, болки с малък интензитет до сваляне на обездвижващата превръзка, а след това около 2 седмици по време на проведената рехабилитация болки с по-интензивен характер, след което е имал болки с малък интензитет и непостоянен характер за около два месеца. Периодът на възстановяване на пострадалия от претъпените травматични увреждания е продължил около 2 месеца. Наред с претърпените болки в продължение на лечебния и възстановителен период от 2 месеца ищецът не е можел да си служи пълноценно с десния горен крайник и определено е имал затруднения при обслужването си в ежедневието. Ищецът е възстановен и не са установени негативни последици или усложнения от претърпените увреждания. Счупената дясна ключица е зараснала с малка остатъчна костна деформация, която се опипва и представлява само козметичен дефект, но движенията на дясната раменна става вече са напълно възстановени във всички посоки по обем и сила.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпяното от ищеца телесно увреждане, проведеното домашно – амбулаторно лечение с поставяне на обездвижваща превръзка на горния крайник за 30 дни, продължителността на протеклия възстановителен период от около 2 месеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП /27 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания, настъпилото пълно възстановяване, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 10 000 лева. Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с възприетия процент на съпричиняване, като на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 7000 лева. Ищецът е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 16.04.2018г., поради което съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.429, ал.3, изр.2 КЗ направеното искане за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 18.06.2018г., е основателно.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 7000 лева, вместо което ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 7000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото на 11.07.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018г. до окончателното плащане. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗА на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца за трите инстанции в размер общо на 1050 лева – по 350 лева за всяка инстанция, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число предмета на разглеждане и наведените от страните доводи и възражения, както и с оглед уважената част от иска. На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съобразно уважената част от иска, като за първоинстанционното производство му се дължат 273,32 лева, за въззивното производство – 62,20 лева, и за касационната инстанция – 147 лева. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка от трите инстанции в размер на 250 лева или общо 750 лева, с оглед на което следва да му бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, след приспадане на присъденото такова с първоинстанционното и с въззивното решение. На ответника следва да бъдат присъдени и направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 191,76 лева – за първоинстанционното производство, и в размер на 278,98 лева – за въззивното производство, с оглед на което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски за въззивната инстанция за разликата над 278,98 лева до 462 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 94 от 21.01.2022г. по в.гр.д. № 3512/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 – ти състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2602 от 27.04.2020г. по гр.д. № 10050/2018г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I ГО, 13-ти състав е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП, настъпило на 11.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Т. Д. К. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ разноски за въззивната инстанция за разликата над 278,98 лева до 462 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Позитано” № 5 да заплати на Т. Д. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: София,[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Ц. В., сумата 7000 /седем хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 11.07.2017г. ПТП, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 21.01.2022г. по в.гр.д. № 3512/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 – ти състав в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Д. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски, от които сумата 273,32 лева /двеста седемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство, сумата 62,20 лева /шестдесет и два лева и двадесет стотинки/ – разноски за въззивното производство, и 147 лева /сто четиридесет и седем лева/ – разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК] да заплати на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ сумата 1050 лева /хиляда и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции инстанция.

ОСЪЖДА Т. Д. К. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 191,76 лева /сто деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: