Доказване на бащинство не може да се основава само на свидетелски показания

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 555

гр.София,

03.10.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1670 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 10.12.2024г. по гр.д.№414/2024г. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.69 СК.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса : може ли само въз основа на гласни доказателства съдът да уважи иск за произход от бащата, без и служебно да е допуснал извършването на експертизи – медицинска гинекологична такава за вероятния период на зачеване на детето и или ДНК експертиза

Жалбоподателят- К. С. К., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение.

Ответникът –И. Е. Р., чрез своята майка Е. Р. С. и чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че К. С. К. е биологичен баща на малолетното дете И. Е. Р., родено на 10.04.2021г, в [населено място] , от майка: Е. Р. С., ул.“кале" №32, за което в [община] е съставен акт за раждане № 0736 от 13.04.2021г.
С решението е допусната е промяна в имената на детето като е посочено, че ще носи бащиното и фамилно име на бащата – И. К. С.. Постановено е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като е определено местоживеене при майката в [населено място], общ.Т.. Определен е режим на лични отношения с бащата – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 9.00 ч. в събота до 18 ч. в неделя. Ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно от датата на завеждане на иска – 23.11.2023г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
Прието е за установено въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че ответникът К. С. К. е живял при своите родители в [населено място] ,обл.Стара Загора като е имал жена и две деца, но през 2019г се разделил с жена си и заминал да работи в Германия,където се запознал с Е. Р. С. и заживял на съпружески начала с нея.
Съдът е приел, че майката Е. и К. С. са работили заедно в Германия около 4-5 месеца, след което се върнали в България и заживели в дома на родителите на К. в [населено място], общ. Стара Загора. Прието е за установено, че ответникът К. е имал връзка с майката на детето Е. С. през периода 2019 – 2021г. , тъй като са живели във фактическо съжителство първоначално в чужбина, а впоследствие са се прибрали в България – в [населено място]. Прието е, че при завръщането си в Р България майката вече е била бременна и на 10.04.2021г, в [населено място], Е. родила детето И..
Установено е, че община-Сливен е съставен акт за раждане № 0736/13.04.2021г, в който за майка на детето е вписана Е. Р. С., а бащата е неизвестен, тъй като не е извършил припознаване.
Преценявайки гласните доказателства съдът е приел, че след като узнал за раждането на детето И., ответникът веднага дошъл да го види в болницата, почерпил своите роднини и бил много щастлив, тъй като детето било кръстено на брат му И.. Съдът е приел, че ответникът останал да живее при Е. и детето само няколко месеца, след което ги напуснал и заминал в чужбина, по данни на свидетелите в Нидерландия, където заживял заедно с първата си жена и двете си деца и след раздялата не е виждал детето И..
Приел е, че тъй като ответникът не е открит на своя адрес и не участва лично в процеса, а се представлява от особен представител, не може да бъде изготвена съдебна ДНК-експертиза за установяване на бащинство. Изложил е съображения за това , че са неоснователни възраженията за безусловната необходимост от ДНК експертиза, както и че такава експертиза би била наложителна, ако събраните доказателства сочат, че ответникът не е възприемал, че детето е заченато от него, не е възприемал бащинството си, най-малкото – да е проявявал някакво съмнение в това отношение.
Въз основа на гласните доказателства съдът е направил анализ, като е отчел обстоятелството, че зачеването е акт, който не може да бъде възприет непосредствено, но се установява по косвен начин които в своята съвкупност гласните доказателства са достатъчни за формиране на категоричен извод за зачеване на детето от ответника, изключвайки всяка друга вероятност за зачеване, поради което е приел иска за доказан и е уважил същия като е приел за установено, че К. е баща на детето.
Съдът е приел, че издръжка от 250 лв. е приблизително към нейния възможен минимум като се има предвид възрастта на детето /3 г/ и неговите потребности, както и факта че ответникът е баща на две други ненавършили пълнолетие деца, на които също дължи издръжка.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: може ли само въз основа на гласни доказателства съдът да уважи иск за произход от бащата, без и служебно да е допуснал извършването на експертизи – медицинска гинекологична такава за вероятния период на зачеване на детето и или ДНК експертиза, когато страна по делото е непълнолетно лице, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав споделя даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос в практиката на ВКС,застъпена и в решение по гр.д.№1371/2016г ., четвърто г.о. на ВКС . Искът за установяване на произход може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен (вж решение № 513/ 19.06.1992 г. по гр.д.№ 531/ 1992 г., ІІ г.о.). В практиката са приема, че заключението на ДНК – експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход. Поради това съществено значение на медицинските експертизи по делата за произход, съдът е длъжен да положи усилия за изясняване на делото от фактическа страна, като осигури възможност на страните и им съдейства за изслушването на такива (чл.12 ГПК). Когато страна по дело за произход е непълнолетно лице, съдът сам е длъжен да вземе мерки за събирането на необходимите доказателства, тъй като за интереса на такива лица той следи служебно (от произхода зависят мерките за упражняване на родителските права, личните отношения, издръжката). Приема се, че ако първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, въззивният съд е длъжен да отстрани нарушението, независимо дали за това има оплакване във въззивната жалба (Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., т.1).
Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки (така е например според чл. 42 във връзка с чл. 82, чл. 87, чл. 106 от отменения СК), съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето.
С оглед на така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като съдът не е събрал доказателства и служебно в интерес на детето, поради което същото следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото за да направи обоснован извод за основателността или неоснователността на иска съдът следва да допусне кръвногрупова и акушеро - гинекологична експертизи, както и евентуално ДНК такава, и едва след като съобрази заключенията на същите, наред с преценка на гласните доказателства , следва да прецени каква е вероятността за бащинство на К. С. по отношение на детето И. Е., тъй като установяването на действителния произход на детето е в негов интерес.
Настоящия състав като взе предвид, че адв.С. е назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, а ищецът е освободен от държавни такси и разноски по делото, намира, че е налице основание за определяне възнаграждение за особения представител от бюджета на съда.
Относно размера на възнаграждението съдът съобрази, че с определение от20.01.2025г. по гр.д.№414/2024г.АС Бургас е определил на адв. Д. П. от АК-Сливен възнаграждение за подаване на касационна жалба и изложение към нея в размер на 300 лева, което е изплатено от бюджета на съда. Настоящият състав намира, че на особения представител следва да бъдат изплатени още 300 лева за явяване и процесуална защита на ответника по иск в откритото съдебно заседание пред ВКС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я решение от 10.12.2024г. по гр.д.№414/2024г. на АС Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОПРЕДЕЛЯ НА адв.Д. П. С. от АК Сливен за явяване в съдебно заседание на 30.09.2025г. пред ВКС възнаграждение за особено представителство на К. С. К. в размер на 300/триста/ лева, което да бъде изплатено от бюджета на настоящия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: