Отказ за възобновяване на дело при съзнателно укриване от съдебното производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъден * неучастие в наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 13 март 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов,

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №78/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Б. Б. Й. за възобновяване на н.о.х.д. № 4/2021 г. по описа на Районен съд - Лом.

В заседанието пред касационната инстанция адв. И. К., служебен защитник на осъдения Й., моли да бъде уважено искането на осъдения за възобновяване на делото на основание „чл.425, ал.1, т.1 НПК“. Служебният защитник посочва, че не са положени достатъчно усилия от първоинстанционния съд да установи местонахождението на осъденото лице и навежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че осъденият Й. е бил привлечен като обвиняем на 30.12.2020 г., като по отношение на него е била определена мярка за неотклонение „подписка“, която изисква да не напуска местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. Счита, че процедурата по чл.247в от НПК е изпълнена надлежно от първоинстанционния съд, осъденият е бил уведомен за насроченото разпоредително заседание и въпреки това на 26.02.2021 г. е напуснал територията на Република България. Намира, че РС – Лом е положил всички усилия за установяване на местонахождението на осъдения преди да разгледа делото в негово отсъствие. Моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъденият Б. Й. поддържа искането си за възобновяване и изцяло се присъединява към становището на защитника си. Твърди, че не той, а брат му е получил документите във връзка с проведеното първоинстанционно производство, както и че живее в населено място, различно от това, посочено в личната му карта.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането на осъдения Б. Й. за възобновяване на наказателното производство е с правно основание по чл.423, ал.1 от НПК. Същото е допустимо, но неоснователно по същество.

На 04.02.2020 г., на основание чл.212, ал.1 от НПК е било образувано досъдебно производство № 166/2020г. по описа на РП – Лом за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

С постановление от 30.12.2020 г. Б. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. На същата дата обвинението му е предявено лично, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 08.01.2021 г. в Районен съд – Лом е било образувано н.о.х.д. №4/2021 г. по внесен обвинителен акт срещу Б. Б. Й. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.

С разпореждане от 13.01.2021 г. съдията – докладчик е насрочил провеждането на разпоредително заседание на 09.03.2021 г., като е дал указания да се съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК е изпълнена, като на 22.01.2021 г. подсъдимият лично е получил призовката за насроченото разпоредително заседание, в която изрично е указано, че в случай на неявяване делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК.

В шест поредни заседания не е даден ход на делото поради неявяването на подсъдимия, който за две от тях е призован редовно – за заседанието, насрочено за 09.03.2021 г., е получил призовката лично, а за това на 07.10.2021 г. – чрез И. М. Н., в съответствие с разпоредбата на чл.180, ал.2 от НПК. Съдът с протоколно определение на 18.05.2021 г. е изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е разпоредил на РУ – Лом да предприеме действия по издирването на Й..

С цел установяване на местонахождението на Й. са изискани справки от ОДМВР – Монтана, НБД „Население“, Националната следствена служба и ГД „Изпълнение на наказанията“.

С писмо от 01.06.2021 г. на ОДМВР – Монтана РС – Лом е уведомен, че подсъдимият Б. Й. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Видин, Дунав мост на 26.02.2021 г., като в него е посочено, че не са налице данни за неговото обратно завръщане в страната.

В заседанието, проведено на 07.03.2022 г., съдът е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК. На подсъдимия е назначен служебен защитник – адв. С. П.. Разглеждането на делото пред първата инстанция е продължило в отсъствие на подсъдимия Й. на основание чл.269, ал.3 от НПК, като отсъствено на 30.03.2022 г. е била постановена първоинстанционната присъда, която е влязла в сила на 15.04.2022 г. Присъдата по н.о.х.д. № 4/2021 г. е била приведена в изпълнение на 19.12.2022 г.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основание за възобновяване на наказателното производство по чл.423 от НПК. Б. Й. е знаел за воденото срещу него наказателно производство – на досъдебната фаза обвинението му е предявено лично (с постановление от 30.12.2020 г.). Процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК е изпълнена, като на 22.01.2021 г. подсъдимият лично е получил призовката за разпоредителното заседание на 09.03.2021г., в която изрично е указано, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Същият на 26.02.2021 г. е напуснал пределите на страната в нарушение на задълженията му, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице и от изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение.

Неоснователно е твърдението на осъдения, че не е получил призовка за насроченото заседание от РС – Лом. От материалите по делото се установява, че за насроченото за 09.03.2021 г. разпоредително заседание, осъденият лично е получил призовката на 22.01.2021 г. Респективно Й. е знаел за наказателното производство, което се води срещу него. Изрично е бил уведомен и за възможността то да бъде гледано и решено в негово отсъствие.

С поведението си Й. е демонстрирал личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство.

РС – Лом не е нарушил стандартите на ЕКПЧ и по - точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на производството, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Б. Й. за възобновяване на н.о.х.д. № 4/2021 г. по описа на Районен съд - Лом с правно основание чл.423, ал.1 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: