Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Оправдаване за средна телесна повреда поради неизбежна отбрана

Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият първоначално е осъден за причиняване на средна телесна повреда след сбиване. При новото въззивно разглеждане съдът установява, че пострадалият пръв е нанесъл удар, поради което подсъдимият е действал при неизбежна отбрана и го оправдава. Върховният касационен съд оставя оправдателната присъда в сила, потвърждавайки отхвърлянето и на гражданския иск за вреди.

Какво приема съдът

Деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана за отблъскване на непосредствено противоправно нападение, не е общественоопасно и изключва както наказателната отговорност, така и отговорността за обезщетение на причинените вреди.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неизбежна отбранасредна телесна повредаоправдателна присъдаграждански искнепосредствено противоправно нападение

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * неоснователност на касационен протест * правилно приложение на материалния закон * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * неизбежна отбрана

10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 589

гр.София, 18 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и четвърти септември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА .…….…………….…и с участието на прокурора…………..КАЛИН СОФИЯНСКИ…..……….. изслуша докладваното от съдия ………….…….КАЛПАКЧИЕВ …... н.д. № … 722... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Русе против присъда № 6 от 1.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 832/2022 г. по описа на Русенския окръжен съд.

С касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В допълнението към протеста се излагат доводи за това, че въззивният съд не е извършил обективен, пълен и всестранен анализ на доказателствените източници; че неоснователно втората инстанция е кредитирала безрезервно като достоверни показанията на свидетелите П. К. и П. Д. и обясненията на подсъдимия Г. П. по отношение на факта, че пострадалият е нанесъл първи удар спрямо подсъдимия; че от мотивите на присъдата не ставало ясно кои от многобройните показания на К. и обяснения на П. са кредитирани, като не са изложи съображения за противоречията между различните показания/обяснения на свидетелката и подсъдимия; че Окръжният съд не е изложил мотиви за противоречията в доказателствата относно механизма и естеството на нанесения от пострадалия спрямо подсъдимия удар – не са обсъдени данните в издаденото на следващия деянието ден съдебномедицинско удостоверение, не са обсъдени противоречията в обясненията на подсъдимия от досъдебното производство и пред първия съд относно броя, мястото и механизма на ударите, които пострадалият му нанесъл; че не са обсъдени в мотивите противоречията в показанията от досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции на свидетелката К. по въпроса дали е видяла удари от пострадалия спрямо подсъдимия; че множеството необсъдени от въззивния съд противоречия в показанията на К., Д. и обясненията на подсъдимия водят до необходимост от изключването им от като недостоверни; че съдът е следвало да възприеме за достоверни показанията на пострадалия К. и подкрепящите ги показания на единствения незаинтересован свидетел С.; че не са налице доказателства подсъдимия да е бил обект на непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия, поради което не са налице условията на чл. 12, ал. 1 НК; че като е приложил института на неизбежната отбрана съдът е нарушил материалния закон.

С протеста се отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – Русе и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на въззивното производство за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и на нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на подадения от прокурор от ОП – Русе протест, но не го оттегля, за да даде възможност на касационната инстанция да се произнесе по казуса. Според прокурора не се наблюдават съществени противоречия в отделните показания на свидетелката К., а допълване и доизясняване на определени факти; въззивният съд ясно е изразил своите фактически и правни изводи; съдът с основание е приел, че пострадалият е нанесъл първи удар спрямо подсъдимия, позовавайки се на обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на свидетелката К. и независимия свидетел Д.; съдът е приложил правилно материалния закон. Прокурорът отправя искане за оставяне в сила на новата присъда на Окръжен съд – Русе.

Пред касационния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец адвокат С. пледира за уважаване на подадения срещу въззивната присъда касационен протест, като поддържа изложените в него съображения. Повереникът излага аргументи за това, че въззивният съд е игнорирал доказателствата, установяващи събитията, които се развили преди първия физически контакт между подсъдимия и пострадалия; че свидетелката С. установявала агресивно шофиране на подсъдимия, непосредствено преди инцидента; че това агресивно поведение на подсъдимия продължило и след това, като забранил на детето на пострадалия и К. да излезе от автомобила; че подсъдимият е провокирал конфликта с К. и поради това не може да се позовава на неизбежна отбрана; че като е пренебрегнал тази част от доказателствата Окръжният съд неправилно е приложил чл. 12, ал. 1 НК. Повереникът моли за отмяна на присъдата на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия П. срещу касационния протест на прокурора от ОП - Русе, като се поддържа неговата неоснователност. Защитникът развива съображения против доводите на прокурора, като счита, че са налице всички предпоставки за приложение на института на неизбежната отбрана и не съществуват данни за нейното превишаване; че не са налице поддържаните в протеста процесуални нарушения и нарушения на закона, поради което моли за оставяне в сила на присъдата на ОС – Русе.

Подсъдимият Г. П., редовно призован, не се явява пред касационния съд, за да изрази лично становище по протеста на прокурора.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

С присъда № 260069 от 1.07.2021 г. по н.о.х.д. № 2114/2020 г. Русенският районен съд, НО, 11. наказателен състав, е признал подсъдимия Г. П. за виновен в това, че на 21.04.2019 г. в [населено място] причинил на Р. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което трайно затруднява дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С присъдата подсъдимият П. бил осъден да заплати на Р. К. сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 21.04.2019 г. до окончателното плащане, като иска е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 25 000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия и сумата от 486.38 лева, представляващи обезщетение за имуществените вреди от престъплението, заедно със законната лихва, считано от датата на деликта – 21.04.2019 г. до окончателното плащане. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати: в полза на Русенския районен съд сумата от 520 лева, представляващи държавна такса върху уважената част на гражданските искове; в полза на ОДМВР Русе сумата от 354.84 лева – разноски по делото; в полза на Районен съд – Русе сумата от 801 лв. – разноски по делото; в полза на Р. К. – сумата от 1450 лв. – разноски по делото.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Русенския окръжен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 668/2021 г., приключило с решение № 134 от 3.11.2021 г., с което на основание 337, ал. 3 НПК и чл. 338 НПК въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда в частта за гражданския иск, като намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв. на 8000 лв., отхвърлил иска до претендирания размер, намалил дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част от исковете от 520 лв. на 340 лв. и потвърдил присъдата в останалата част.

По искане на защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд – Велико Търново било образувано н.д. № 407/2021 г., приключило с решение № 14 от 2.02.2022 г., с което на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК апелативният съд възобновил производството по в.н.о.х.д. № 668/2021 г. по описа на ОС – Русе, отменил въззивното решение № 134/3.11.2021 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.

При второто въззивно производство било образувано в.н.о.х.д. № 114/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, приключило с решение № 65 от 31.05.2022 г., с което на основание чл. 337 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил обезщетението за неимуществени вреди от 12 000 лв. на 8000 лв. и съответно намалил дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданския иск на 340 лв. и потвърдил присъдата в останалата част.

По искане на защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд – Велико Търново било образувано н.д. № 257/2022 г., приключило с решение № 138 от 7.12.2022 г., с което на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК апелативният съд възобновил производството по в.н.о.х.д. № 114/2022 г. по описа на ОС – Русе, отменил въззивното решение № 65/31.05.2022 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.

При третото по ред въззивно производство било образувано в.н.о.х.д. № 832/2022 г., при което след проведено съдебно следствие била постановена присъда № 6 от 1.02.2024 г., с която била отменена присъда № 260069 от 1.07.2021 г. по н.о.х.д. № 2114/2020 г. на Русенския районен съд, 11. наказателен състав и вместо това подсъдимият Г. П. бил признат за невиновен в това на 21.04.2019 г. в [населено място] да е причинил на Р. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст (счупване на лява ябълчна кост), което да е причинило трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. С въззивната присъда е отхвърлен изцяло предявения от К. срещу П. граждански иска за сумата от 25 000 лева – неимуществени вреди от престъплението.

Предмет на настоящата касационна проверка е новата присъда на Русенския окръжен съд, постановена в третото по ред въззивно производство по в.н.о.х.д. № 832/2022 г.

Обобщено доводите в касационния протест сочат на поддържани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК:

- най-общо се твърдят от прокурора допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с аналитично-оценъчната дейност на втората инстанция, която не била извършила обективен и всестранен анализ на доказателствените източници; не били изложени мотиви за противоречията в показанията на свидетелката К. и обясненията на подсъдимия; не били изложени съображения за противоречията, съдържащи се в отделните обяснения на подсъдимия и съдебномедицинското удостоверение относно механизма на нанесения от пострадалия спрямо подсъдимия удар;

- нарушението на закона се обосновава с твърдение, че неправилно въззивният съд приел наличие на предпоставките на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 НК, тъй като не е установено по делото подсъдимият да е бил обект на непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия.

1. Възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно.

В присъдата Окръжния съд е изложил приетите за установени фактически положения въз основа на собствен анализ на наличните по делото доказателства. Съдът е подложил на цялостна и критична оценка показанията на свидетелите К., К., Д., С., А., Х. – лицата, които са били очевидци на част или цялостно на инкриминираните събития; съпоставил е техните показания с обясненията на подсъдимия, както и със заключенията на съдебномедицинските експертизи на подсъдимия и пострадалия и писмените доказателства по делото – с най-съществена значимост съдебномедицинските удостоверения, издадени на подсъдимия и пострадалия.

Окръжният съд е изпълнил стриктно контролните си правомощия по отношение на процесуалната дейност на първата инстанция. Мотивирано съдът е приел за процесуално издържани фактическите констатации на районния съд по отношение на времето и мястото на деянието, както и за падането на двамата мъже (подсъдимия и пострадалия) на земята и за нанесения от подсъдимия на пострадалия удар в лицето. По този кръг от обстоятелства въззивната инстанция не е съзряла противоречия в доказателствената съвкупност. Като втори съд по фактите въззивният съд е приел ново фактическо положение, а именно, че пострадалият К. е нанесъл първи удар с глава областта на лицето на подсъдимия. За този фактически извод Окръжният съд е изложил обстойни и задълбочени мотиви, в които е анализирал цялостно и всеобхватно съответните доказателствени източници.

В мотивите на въззивната присъда се съдържа анализ и оценка на обясненията на подсъдимия от съдебното производство и надлежно приобщените части от досъдебните му обяснения по въпроса, че именно пострадалият му е нанесъл първи удар с глава в областта на лицето. В тази част неговите обяснения са съпоставени с показанията на свидетелката К. от съдебното и досъдебното производство – законосъобразно прочетени по реда на чл. 281 НПК, а също и с показанията на свидетеля П. Д. и заключението на съдебномедицинската експертиза за уврежданията в областта на лицето на подсъдимия. Посочените доказателствени материали са позволили на Окръжния съд да обоснове несъмнен извод, че именно пострадалият К. първи е нанесъл удар на подсъдимия. При оценката на доказателствата въззивната инстанция се е придържала стриктно към процесуалния закон и формалната логика, като не е допуснала тяхното превратно или избирателно тълкуване. Законосъобразно съдебният състав е приел, че нито близките отношения на К. с подсъдимия, нито посочването на Д. като свидетел на защитата, са фактори, които да влияят на достоверността на свидетелските показания. Константна е съдебната практика, че оценката на доказателства не е поставена в зависимост от формални критерии, а следва да се извършва при отчитане на действителното им съдържание и при съпоставката им едни с други.

В този смисъл основателно Окръжният съд е акцентирал, че освен гласните доказателствени средства, по делото са надлежно събрани и писмени доказателства и заключения на съдебномедицинските експертизи, които в синхрон установяват приетото от съда ново фактическо положение. Всички надлежно установени от вещото лице наранявания в областта на лицето на подсъдимия напълно съответстват на гласните доказателствени средства за механизма и спецификите на първоначално нанесения от К. удар.

Законосъобразно са оценени от съда и показанията на пострадалия К. и на свидетелката С. по отношение на спорния фактически въпрос. Същественото е, че свидетелката С. е наблюдавала сбиването от момента, в който двамата мъже са били повалени на земята, поради което е обяснимо, че тя не е видяла предшестващия падането им удар от К. в лицето на П.. В този смисъл показанията на тази свидетелка не са в противоречие с приетото от Окръжния съд фактическо положение за нанесения от К. първи удар.

При така очертания доказателствен анализ въззивният съд законосъобразно е приел, че показанията на пострадалия К. се явяват изолирани и оборени от останалите проверени и достоверни доказателствени материали.

В заключение следва да се обобщи, че в разглеждания случай фактологията на деянието е установена в резултат на правилна логическа дейност на решаващия съдебен състав. При разкриване на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Оплакванията на прокурора в тази част на практика са аргументирани не с обективно допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, а със субективното му несъгласие с крайните изводи на съда по фактите, което не представлява касационен повод.

В този смисъл настоящият касационен съдебен състав приема, че в хода на събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е спазил регламентирания процесуален ред, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в приетите фактически положения.

След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.

2. Неоснователно е възражението на прокурора за нарушение на материалния закон.

Основният аргумент, изложен в протеста, е че в случая не е установено пострадалият да е нанесъл първи удар на подсъдимия, поради което не налице непосредствено противоправно нападение, което да обуслови приложението на чл. 12, ал. 1 НК.

Въззивният съд е изложил надлежни правни съображения, които са в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС.

С неизбежна отбрана се отблъсква едно непосредствено противоправно нападение. Непосредствено е нападението, когато е започнало увреждането или когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни или обществени интереси, личността или законите права на отбраняващия се или на другиго, включително техни имуществени или неимуществени права.

В мотивите на въззивната присъда са изложени пълни и задълбочени съображения за наличието на всеки един елемент от института на неизбежната отбрана в конкретния случай. Съставът на Окръжния съд е обосновал подробно:

- че спрямо подсъдимия П. е осъществено непосредствено нападение от страна пострадалия К., който му нанесъл удар в лицето с глава, вследствие на което той получил телесни увреждания, причинили му болки и страдания;

- че нападението над подсъдимия било противоправно, доколкото е липсвало законово основание за осъществяването му, като в този смисъл влошените взаимоотношения между нападателя и нападнатия не могат да служат за оправдаване на нападението;

- че нападението е било непосредствено и не било приключило, тъй като след нанасяне на първия удар от пострадалия, двамата мъже са останали в непосредствена близост и продължавали да си разменят удари;

- че нанасяйки удар с юмрук в лицето на пострадалия подсъдимият е осъществил отбранително действие и е целял да защити своята телесно неприкосновеност.

Обосновани и почиващи на закона и задължителната съдебна практика е становището на втората инстанция за това, че в случая не е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

- липсва несъответствие между защитата и нападението, доколкото ударите са били насочени в сходни части от тялото на двамата;

- налице е сходство в използваните средства – касае се за удари с юмрук и с глава, както и не е налице значително разминаване във възрастта и физическата мощ на нападателя и нападнатия;

- претърпените от подсъдимия телесни увреждания – избиване на зъбни протези, кръвонасядания и наранявания във външната и вътрешната част на устната кухина, сочат на значителен интензитет на нападателното поведение, което е обусловило и ответната защитна реакция.

Тъй като извършеното при неизбежна отбрана деяние на основание чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно, то не е престъпно, поради което оправдаването на подсъдимия П. законосъобразно е постановено от Окръжния съд на основание чл. 304 НПК. Законосъобразна последица от оправдаването на подсъдимия е и отмяната на първоинстанционата присъда в гражданската й част, съответно отхвърлянето на предявения от К. срещу П. граждански иск, доколкото съобразно чл. 46 ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Окръжен съд – Русе по в.н.о.х.д. № 832/2022 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6 от 1.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, Наказателно отделение.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.