Осъждане за държане и приготовление за придобиване на хероин

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 539

гр.София, 10 декември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора С. МИЛЕВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 595 по описа за 2024 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Е. М. Ж. чрез адв.С. К., по касационна жалба на подсъдимия Л. Я. Д. чрез адв.С. С., по касационна жалба на подсъдимия С. А. М. чрез адв.Г. К. и по касационна жалба на подсъдимия Г. А. И. чрез адв.З. В. срещу Решение №24/19.02.2024г. по ВНОХД №205/2023г. по описа на АС-Пловдив.

В касационната жалба на подсъдимия Е. М. Ж. се правят твърдения за неправилно приложение на закона от въззивния съд, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт, както и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ж. наказание. Сочи се, че приетите от съда фактически положения противоречат на събраните по делото доказателства и са изведени след превратен доказателствен анализ. Оспорват се съображенията на въззивния съд да възприеме частично обясненията на подсъдимия И. и да не приеме изложената от подсъдимия Ж. версия за произхода на наркотичните вещества. Явната несправедливост на наказанието за подсъдимия Ж. се мотивира с довода, че когато присъдата е постановена при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, всяко наложено наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В касационната жалба на подсъдимия Л. Я. Д. се излагат твърдения за постановяване на въззивното решение при неправилно приложение на закона, допускане на съществени процесуални нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че въззивният съд не е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане, като защитата намира, че съдът се е позовал на показанията на полицейски служители, възпроизвеждащи оперативна информация. Оспорват се фактическите изводи на съда относно предназначението на паричните средства, иззети от подсъдимия Д. при неговото задържане, като се сочи, че тези изводи се дължат на непълен и неправилен анализ на относимите доказателства. Иска се ВКС да отмени присъдата на Окръжен съд-Пловдив и да оправдае подсъдимия Л. Я. Д. по вмененото престъпно деяние, както и да върне иззетите пари и вещи.

В касационната жалба на подсъдимия С. А. М. и нейното допълнение се поддържат доводи за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивния съдебен акт, за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В жалбата се твърди, че не са съобразени указанията на ВКС при предходното касационно разглеждане на казуса, като присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд почиват единствено на „оговор“ от страна на подсъдимия И., редица фактически изводи са направени въз основа на „житейска“ логика, а обясненията на подсъдимите са тълкувани във тяхна вреда поради отказа на апелативния съд да ги кредитира. Конкретно се оспорва ползването на разпита на подсъдимия И. от 10.05.2017г. и използването на показанията на свидетелите Д. Г. и Т. Г., за което съществувала забрана по силата новата разпоредба на чл.118, ал.2 НПК. Явната несправедливост на наказанието за подсъдимия М. се обосновава с наличието на смекчаващи обстоятелства, които не били отчетени в достатъчна степен от въззивния съд.

В касационната жалба на подсъдимия Г. А. И. се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, доколкото действията на подсъдимия И., приети за доказани от въззивната инстанция, не представлявали наказуемо приготовление за разпространение на наркотици. Оправдаването на подсъдимия В. М. В. още при първоначалното разглеждане на делото и липсата на протест срещу това оправдаване се изтъкват като аргумент за невъзможността чрез разговори с подсъдимия В. подсъдимият И. да е започнал действия за продажба на наркотичните вещества. Сочи се, че слизането на подсъдимия И. от колата на подсъдимия В. и неговият отказ от по-нататъшни разговори с този подсъдим водели до извод за наличието на доброволен отказ от приготовлението. Като допуснато съществено процесуално нарушение защитата разглежда кредитирането на част от обясненията на подсъдимия И., които били дадени от него в началото на разследването, когато този подсъдим не бил склонен да противоречи на разследващите органи. Иска се отмяна на решението на Апелативния съд и присъдата на ОС-Пловдив и признаването на подсъдимия И. за невиновен да е извършил приготовление към извършване на престъпление.

В съдебното заседание на касационния съд защитникът на подсъдимия Г. А. И. адв.З. В. поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението на въззивния съд и присъдата на първата инстанция, като пледира за оправдаване на подсъдимия. Излага аргументи за липсата на приготовление, доколкото липсвало план за разпространение на наркотичното вещество, не били намерени съучастници за твърдяното разпространение на наркотика, който е открит впоследствие, а подсъдимият И. сам напуснал автомобила на подсъдимия В., който е бил оправдан с присъда, срещу която липсва протест.

Подсъдимият Г. А. И. не се явява пред ВКС, редовно призован.

Защитникът на подсъдимия Е. М. Ж. адв.С. К. поддържа изцяло подадената касационна жалба и оспорва доказателствения анализ на въззивния съд. Набляга на противоречията в обясненията на подсъдимия И. при различните му разпити, за да заключи, че въззивният съд превратно е тълкувал тези обяснения и липсват доказателства доставката на наркотика да е била осъществена от подсъдимия Ж.. Иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане за събиране и обсъждане на доказателствата в съответствие с изискванията на наказателния процес или алтернативно - оправдаване на подсъдимия Ж..

Подсъдимият Е. М. Ж. се съгласява с доводите на своя защитник и в последната си дума моли жалбата му да бъде уважена.

Защитникът на подсъдимия С. А. М. адв.Н. Б. иска уважаване на касационната жалба на нейния подзащитен, отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Мотивира подробно наличието на съществени процесуални нарушения при изготвяне на решението на въззивния съд, които се изразявали в несъобразяване със задължителните указания на ВКС в решението, отменило предходния въззивен съдебен акт и превратно тълкуване на доказателствата по делото въз основа на „житейска” логика. Счита, че осъждането на подсъдимия М. почива изцяло на „оговор” от страна на подсъдимия И., като липсвали преки или косвени доказателства, които да ги подкрепят. Набляга и на непоследователността в обясненията на този подсъдим. Като съществено процесуално нарушение се изтъква и твърдение, че въззивният съд е направил изводи във вреда на подсъдимите поради липсата на логичност и последователност в техните обяснения. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание защитникът мотивира с неговото добро семейно положение и образование, които не били отчетени в достатъчна степен от съдилищата и определеното наказание се явявало несъразмерно тежко за този подсъдим.

Подсъдимият С. А. М. е съгласен с казаното от своя защитник и в последната си дума моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия Л. Я. Д. не се явява пред касационната инстанция, редовно уведомен за разглеждането на делото.

Подсъдимият Л. Я. Д. иска уважаване на депозираната от него жалба и в последната си дума предоставя преценката на съда.

Защитникът на необжалвалия подсъдим Г. П. К. адв.С. П. не се явява пред ВКС, редовно уведомена за делото.

Подсъдимият Г. П. К. моли да бъде потвърдена оправдателната му присъда.

Необжалвалият подсъдим В. М. В. и неговия защитник адв.Д. К. не се явяват пред ВКС, редовно призовани.

Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението на АС-Пловдив. Намира касационните жалби за неоснователни и подробно мотивира липсата на допуснати процесуални нарушения при постановяването на въззивния съдебен акт. Счита, че мотивите на съдебното решение са задълбочени, прецизни и подробни, като се позовава на съпоставянето на обясненията на подсъдимия И. с останалите доказателствени източници и обсъждането им последователно и подробно от въззивния съд. Намира за правилно становището на въззивния съд да цени показанията на полицейските служители в техните части, в които се възпроизвеждат собствени възприятия от случилото се и заключава, че е налице достатъчно стабилна основа да се постанови осъдителна присъда дори без да се вземат предвид обясненията на подсъдимия И.. Прокурорът намира определените наказания на осъдените подсъдими за справедливи и съобразени с всички смекчаващи обстоятелства и с продължителния срок на наказателното производство.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в жалбите и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното:

Касационните жалби на подсъдимите Е. М. Ж. Л. Я. Д., С. А. М. и Г. А. И. чрез техните защитници са допустими.

Разгледани по същество тези жалби са неоснователни.

С присъда №52/07.06.2019г., постановена по НОХД №811/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Наказателно отделение:

- подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК и по чл.356а НК вр. чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК и на основание чл.23, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца и глоба в размер на 50 000 лв., като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, в които подсъдимият Ж. е бил задържан под стража. Подсъдимият Ж. е оправдан да е извършил престъпленията при условията на чл.26, ал.1 НК, в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 НК с подсъдимия Г. П. К. и за опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК;

- подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.356а НК вр. чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, в които подсъдимият Д. е бил задържан под стража. Подсъдимият Д. е оправдан да е извършил престъплението при условията на чл.18, ал.1 НК и за съучастие с подсъдимия В. М. В.;

- подсъдимият С. А. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.356а НК вр. чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и пр.4, т.4 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, в които подсъдимият М. е бил задържан под стража. Подсъдимият М. е оправдан да е извършил престъплението при условията на чл.18, ал.1 НК и за съучастие с подсъдимия В. М. В.;

- подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.356а НК вр. чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила и са приспаднати периоди от време, в които подсъдимият И. е бил задържан под стража. Подсъдимият И. е оправдан да е извършил престъплението при условията на чл.18, ал.1 НК и за съучастие с подсъдимия В. М. В.;

- подсъдимият Г. П. К. е оправдан изцяло по внесеното срещу него в съда обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК;

- подсъдимият В. М. В. е оправдан изцяло по внесеното срещу него в съда обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-Пловдив от подсъдимите Е. М. Ж., Л. Я. Д. и С. А. М.. Не е подаден въззивен протест срещу оправдателните части на съдебния акт. Образувано е ВНОХД №445/2019г. по описа на АС-Пловдив.

С Решение №54/30.03.2020г. по ВНОХД №445/2019г. по описа на АС-Пловдив, присъдата на ОС-Пловдив е отменена изцяло на основание чл.335, ал.2 НПК вр. чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив.

Образувано е НОХД №587/2020г. на ОС-Пловдив.

С Присъда №260077/01.12.2021г. по НОХД №587/2020г. по описа на ОС-Пловдив, Наказателно отделение:

- подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен в това, че на 07.05.2017г. в [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери - хероин с общо нето тегло 1 971,497 грама на обща стойност 488 161,93 лв. и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лв., като е оправдан да е направил опит да разпространи посочените високорискови наркотични вещества и да е извършил престъплението при условията на чл.26, ал.1 НК, както и да е извършил престъплението в съучастие с Г. П. К.. Определен е общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, през които подсъдимият Ж. е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража;

- подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен в това, че на 07.05.2017г. в [населено място], в съучастие като съизвършител със С. А. М. и Г. А. И. се приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 104,05 грама на стойност 26 012,53 лв. преди да е започнало изпълнението на намисленото престъпление и на основание чл.356а НК вр. чл.354а, ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил опит да придобие високорискови наркотични вещества - хероин с общо нето тегло 1 867,447 грама на обща стойност 462 149,40 лв. и да е извършил престъплението в съучастие с В. М. В.. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, през които подсъдимият Д. е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража;

- подсъдимият С. А. М. е признат за виновен в това, че на 07.05.2017г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Л. Я. Д. и Г. А. И. се приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 104,05 грама на стойност 26 012,53 лв. преди да е започнало изпълнението на намисленото престъпление и на основание чл.356а НК вр. чл.354а, ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил опит да придобие високорискови наркотични вещества - хероин с общо нето тегло 1 867,447 грама на обща стойност 462 149,40 лв. и да е извършил престъплението в съучастие с В. М. В.. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и са приспаднати периоди от време, през които подсъдимият М. е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража;

- подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен в това, че на 07.05.2017г. в [населено място], в съучастие като съизвършител със С. А. М. и Л. Я. Д. се приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 104,05 грама на стойност 26 012,53 лв. преди да е започнало изпълнението на намисленото престъпление и на основание чл.356а НК вр. чл.354а, ал.1, пр.1 НК вр. чл.17, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан да е извършил опит да придобие високорискови наркотични вещества - хероин с общо нето тегло 1 867,447 грама на обща стойност 462 149,40 лв. и да е извършил престъплението в съучастие с В. М. В.. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила и са приспаднати периоди от време, през които подсъдимият И. е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража;

- подсъдимият Г. П. К. е оправдан изцяло по внесеното срещу него в съда обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК;

- подсъдимият В. М. В. е оправдан изцяло по внесеното срещу него в съда обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-Пловдив от подсъдимите Е. М. Ж., Л. Я. Д., С. А. М. и Г. А. И.. Не е подаден въззивен протест. Образувано е ВНОХД №88/2022г. по описа на АС-Пловдив.

С Решение №128/18.08.2022г. по ВНОХД №88/2022г. по описа на АС-Пловдив присъдата на ОС-Пловдив по НОХД №587/2020г. е потвърдена изцяло.

Срещу решението на АС-Пловдив са постъпили касационни жалби от подсъдимите Е. М. Ж., Л. Я. Д., С. А. М. и Г. А. И.. Образувано е КНОХД №129/2023г. по описа на ВКС, 3 наказателно отделение.

С Решение №155/28.04.2023г. по КНОХД №129/2023г. на ВКС, 3 н.о. решението на АС-Пловдив по ВНОХД №88/2022г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С решението на ВКС са дадени указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото.

В АС-Пловдив е образувано ВНОХД №205/2023г., по което е постановено обжалваното в настоящето касационно производство Решение №24/19.02.2024г., с което първоинстанционната присъда е изменена по отношение на подсъдимия Г. А. И., като е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода на една година и определения изпитателен срок на три години. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационните жалби на подсъдимите Ж., Д., М. и И. твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложените наказания.

Част от доводите се отнасят до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Тези доводи не могат да бъдат разгледани от касационния съд, доколкото необосноваността на решението на въззивния съд не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 НПК.

Обобщено твърденията за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт, изложени в касационните жалби, са следните:

- несъобразяване със задължителните указания на ВКС в предходното решение;

- приетите фактически положения почиват на превратен доказателствен анализ, като са пренебрегнати доказателствени източници и решението почива на предположения от житейски характер;

- осъждането на подсъдимите Ж., Д. и М. почива единствено на „оговор” от страна на подсъдимия И.;

- обясненията на подсъдимия И. от 10.05.2017г. неправилно са ценени като годно доказателствено средство;

- въззивният съд не е изложил съображения защо приема само част от обясненията на подсъдимия И.;

- въззивният съд е направил изводи във вреда на осъдените подсъдими поради неприемане на техните обяснения за верни;

- кредитирани са показания на полицейски служители, които възпроизвеждат оперативна информация, а за свидетелите Г. и Г. съществува забрана за свидетелстване по силата на чл.118, ал.2 НПК;

- не са обсъдени обяснения на подсъдимия Д. и показания на свидетели, които ги подкрепят по отношение произхода и предназначението на паричните средства, иззети от този подсъдим.

Настоящият състав на касационната инстанция не намира основания да счете, че при постановяването на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на някоя от страните в процеса, като решението на въззивния съд е подробно и прецизно мотивирано. В него са намерили отговор всички възражения на подсъдимите срещу присъдата на първата инстанция и са изпълнени в пълнота указанията на ВКС от решението, с което е отменен предходния съдебен акт на АС-Пловдив.

При новото разглеждане на делото съставът на АС-Пловдив е провел въззивно съдебно следствие, като е извършил нови разпити на свидетелите Д. Г. и Т. Г., изслушал е записите на проведените телефонни разговори между част от подсъдимите, които са били записани с прилагането на разрешени по установения ред специални разузнавателни средства, изслушал е обяснения на част от подсъдимите, като са прочетени такива обяснения, дадени на досъдебното производство и при предходните разглеждания на делото от съдилищата. Въззивният съд е приел и нови фактически положения, при които стриктно е съобразил указанията на ВКС от отменителното решение, свързани с невъзможността да се използват свидетелски показания на полицейски служители, които се позовават на оперативна информация и възпроизвеждат оперативни данни.

В мотивите на обжалваното решение ясно са разграничени фактите, за които са събрани достатъчно допустими доказателствени източници и тези, които се подкрепят единствено от недопустими източници като оперативна информация. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, която се различава значително от приетата от първата инстанция, относно поведението на подсъдимите преди началото на месец май 2017г. и е направил нова задълбочена преценка на събраните доказателства, като по този начин е изпълнил значителна част от указанията, дадени в отменителното решение на ВКС.

Въззивният съд е изпълнил и указанията на ВКС да даде отговор на въпроса относно допустимостта на обясненията на подсъдимия Г. А. И. от 10.05.2017г. Настоящият състав на ВКС не е съгласен с изводите на АС-Пловдив в тази насока, но това по никакъв начин не налага извод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, доколкото въззивният съд е приобщил по надлежен ред обясненията на подсъдимия И. от 03.04.2018г. и е направил анализ и на тези обяснения, които като цяло са идентични с обясненията на подсъдимия И. от 10.05.2017г.

В решението си апелативният съд е направил подробен и логично обоснован доказателствен анализ на всички събрани доказателствени източници, вкл. на обясненията на подсъдимите Ж., Д. и М., като е посочил причините да не възприеме за достоверни тези обяснения в основните им части. Неприемането на обясненията на подсъдимите не е използвано за обосноваване на доказателства за тяхната виновност и не е използвано в тяхна вреда. Право на съдилищата е да дадат вяра на обяснения на подсъдим или да не ги възприемат за достоверни. Обстоятелството, че въззивният съд не е възприел за достоверни обясненията на посочените подсъдими, не съставлява процесуално нарушение, след като това е сторено мотивирано, при съпоставяне на тези обяснения с останалите доказателства по делото и при обсъждане на логичността на тези обяснения. Неприемането на една версия, която подсъдим излага в своите обяснения, поради нейното опровергаване от останалите доказателства по делото, не е извод във вреда на този подсъдим, а съставлява право на съда да даде оценка на всяко едно доказателствено средство по отношение на неговата достоверност.

Прилагането на правилата на логиката при преценката на определено гласно доказателствено средство е основен тълкувателен подход и няма основание да се приеме наличие на процесуално нарушение при извод за нелогичност и непоследователност на обяснение на подсъдим, което съдът не възприема за вярно.

Действително на едно място в решението на въззивния съд е използван довод за „житейска нелогичност” на обясненията на подсъдимия Ж.. Тези обяснения на подсъдимия действително се опровергават от начина на укриване на наркотичното вещество и неговото опаковане, които са обективирани при извършеното претърсване на автомобила, от поведението на подсъдимия Ж. на 07.05.2017г., установено по категоричен начин от показания на редица свидетели, които са възприели това поведение, от обясненията на подсъдимия И. и записаните телефонни разговори при прилагането на СРС. Поради това използването на израза „житейски нелогични” не съставлява процесуално нарушение в конкретния случай и не налага извод за нарушение на изискванията на НПК при обсъждането и оценката на гласните доказателствени средства, още повече при прилагане на „житейската логика” не се прави извод за съществуване на определени факти, за които няма други доказателствени източници, както е било в случая по цитираното в жалбите и пред съда Решение №271/17.08.2015г. по н.д. №620/2015г. на III н.о.

В решението на въззивния съд няма друго позоваване на „житейска логика” и твърденията в жалбата на подсъдимия М. в тази насока не намират опора в текста и съдържанието на това решение.

Единственото основателно възражение е свързано с приемането на обясненията на подсъдимия И. от 10.05.2017г. като годно доказателствено средство за обосноваване на приетите по делото фактически положения. Към тази дата подсъдимият И. е бил защитаван от адв.Х., която е била назначена за негов служебен защитник. Тя в същия момент е била и служебен защитник на подсъдимия М., като е била отстранена като служебен защитник на подсъдимия М. впоследствие.. В обясненията си на 10.05.2017г. подсъдимият И. е изложил пред разследващите органи обстоятелства, които са уличавали пряко подсъдимия М. в извършване на престъпление. В този момент е възникнало противоречие между интересите на подсъдимия И. и подсъдимия М., който е отричал своето участие в престъплението, и разследващият орган е следвало да прекрати разпита и да назначи нови защитници както на подсъдимия (тогава обвиняем) И., така и на подсъдимия (тогава обвиняем) М.. По никакъв начин продължаването на разпита на 10.05.2017г. на подсъдимия И. и впоследствие неговото използване не съответства на изискванията на чл.91, ал.3, т.1 НПК, доколкото адв.Х. е следвало да бъде отведена от делото в момента, когато подсъдимият И. е започнал да излага факти, които са били свързани с ангажиране на наказателната отговорност на другия защитаван от адв.Х. обвиняем - С. А. М., който в своя разпит от 08.05.2017г. категорично е отрекъл знанието си за наличие на наркотик и свързаността си с придобиването на този наркотик.

Разсъжденията на въззивния съд, свързани с непрекъсваемостта на следственото действие не могат да бъдат противопоставени на императивната разпоредба на чл.91, ал.3, т.1 НПК, която е налагала разследващият орган незабавно да прекъсне разпита на обвиняемия И., като констатира несъвместимостта на защитата на обвиняемия И. и обвиняемия М. от един и същи служебен защитник.

Въззивният съд обаче правилно е посочил, че дори изключването на разпита на подсъдимия И. от 10.05.2017г. не налага някакви различни фактически изводи. В своя разпит на досъдебното производство от 03.04.2018г. в присъствието на друг защитник, подсъдимият И. подробно и пълно е дал обяснения за случилото се на 07.05.2017г., които обяснения в пълнота съвпадат с неговите твърдения от 10.05.2017г.

При тази позиция на въззивния съд и при обсъждането на обясненията на подсъдимия И. от 03.04.2018г., които са били надлежно приобщени във въззивното съдебно следствие, няма основание да се заключи, че изводите на апелативния съд са направени въз основа на недопустими доказателствени средства, както се поддържа в касационните жалби на подсъдимия М. и на подсъдимия Ж..

В обжалвания съдебен акт съдът последователно, подробно и мотивирано е посочил кои обяснения на подсъдимия И. кредитира и по какви причини. Този подсъдим многократно е променял своето отношение спрямо случилото се, като въззивният съд е взел отношение спрямо тези промени и задълбочено е съпоставил всяко едно от различните твърдения с останалите доказателства по делото.

В тази насока ВКС не намира основания да възприеме доводите за липса на задълбоченост и яснота при обсъждането на обясненията подсъдимия И. или за тяхното превратно използване от съда.

Не са основателни и исканията за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на полицейските служители Д. Г. и Т. Г. в тяхната цялост. Тези свидетели са разговаряли с подсъдимите И., Ж. и К. при тяхното задържане и са получили от тях сведения, които са свързани с обстоятелствата по делото. Тези „беседи“ правилно и законосъобразно са били изключени от въззивния съд като източник на доказателства по делото, като съдът в пълнота е съобразил практиката на ВКС по отношение на „оперативните беседи“ и Решението на ЕСПЧ от 08.06.2018г. по делото „Димитър Митев срещу България“ (жалба № 34779/09).

В изпълнение на изискванията на това решение на ЕСПЧ е променена разпоредбата на чл.118, ал.2 НПК с допълнението от ДВ, бр.18/01.03.2024г.

Промяната в редакцията на правната норма не налага да бъдат изключвани от доказателствата по делото факти, които са възпроизведени от свидетели-полицейски служители, които свидетелстват за свои лични възприятия, макар и впоследствие тези свидетели да са провели разговори с привлечените към наказателна отговорност лица. В частите, в които тези лица възпроизвеждат казаното от обвиняемите (подсъдимите) при тяхното задържане, тези показания не могат да бъдат ценени, но в частите, в които свидетелите възпроизвеждат свои лични възприятия няма основания тези показания да не бъдат съобразявани от съдилищата. Въведената с допълнението на чл.118, ал.2 НПК забрана се отнася до съдържанието на събраните от полицейските служители чрез разузнавателна беседа гласни доказателства, а не въвежда забрана за същите лица изобщо да участват в качеството на свидетели по делото за обстоятелства извън горната хипотеза. В този смисъл е и константната практика на ВКС след промяната на нормата - Решение №130/14.03.2025г. по н.д. №836/2024г. на ІІІ н.о., Решение №165/08.04.2025г. по н.д. №136/2025г. на ІІІ н.о., Решение №353/14.07.2025г. по н.д. №171/2025г. на І н.о. и други.

В изпълнение на указанията на ВКС по предходното отменително Решение №155/28.04.2023г. въззивният съд е обсъдил и произхода и предназначението на паричните средства на подсъдимия Д. и обосновано е заключил, че те са били предназначени именно за закупуването на наркотичното вещество, намиращо се в подсъдимия Ж.. В тази насока са неоснователни възраженията в касационната жалба на подсъдимия Д. за несъобразяване с указанията на ВКС.

Последователно и подробно са проследени показанията на св.Н. И. (живееща на съпружески начала с подсъдимия Д.) и К. А. (дългогодишен приятел на подсъдимия Д.), като съдът е посочил причините да ги приеме за достоверни и оценил правилно тяхното значение като производни относно предназначението на паричните средства - за закупуване на автомобил, което им е било казано от подсъдимия Д.. Съпоставени са и записаните разговори между подсъдимия Д. и други подсъдими по делото с използване на СРС, които опровергават твърденията на този подсъдим за предназначението на паричната сума. Обсъдено е и значението на показанията на посочения от подсъдимия Д. като продавач на автомобил св.Е. К., който по никакъв начин не подкрепя твърденията на подсъдимия. В случая и при наличие на ограниченията на чл.177, ал.1 НПК и на чл.116, ал.1 НПК, наред със записите от СРС и обясненията на подсъдимия И., са налице веществени доказателства (наркотични вещества-хероин), които съвпадат с посоченото в СРС, както и показания на свидетели, които описват конспиративно поведение на подсъдимия Д. и подкрепят обясненията на подсъдимия И.. Налице е и електронна комуникация - разменени кратки текстови съобщения (СМС), която също подкрепя фактическите изводи на АС-Пловдив за предназначението на паричната сума.

Липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предполага проверка на доводите за нарушения на материалния закон, допуснати при осъждането на подсъдимите Ж., Д., М. и И..

Преди всичко трябва да се посочи, че конкретни доводи за такива нарушения се съдържат единствено в касационната жалба на подсъдимия И., като се оспорва наличието на приготовление за извършено престъпление.

В останалите касационни жалби доводите за нарушения на закона са свързани с осъжданията на подсъдимите при съществени процесуални нарушения или за това, че не са виновни.

Въззивният съд е приложил правилно закона спрямо установените факти, като е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия Ж. за държане на високорискови наркотични вещества в особено големи размери, а подсъдимите Д., М. и И. са признати за виновни за приготовление да придобият и държат високорискови наркотични вещества.

Основателна е критиката на въззивния съд по отношение оправдаването на подсъдимите по квалифициращото обстоятелство по чл.354, ал.2, пр.3 НК за особено големите размери на наркотичните вещества, като въззивният съд правилно е съобразил забраната за reformatio in pejus и липсата на протест срещу първоинстанционната присъда. Това становище на въззивния съд е съобразено и с предходното решение на ВКС по настоящето дело (Решение №155/28.04.2023г. по н.д. №129/2023г. на ІІІ н.о.), доколкото съдът е изложил своето виждане относно въпроси, влизащи в обхвата на въззивната проверка и относно прилагането на закона по делото.

Единствените конкретни доводи срещу решението на въззивния съд са свързани с липса на приготовление за извършване на престъпление от страна на подсъдимите И., М. и Д., а за подсъдимия И. - и за доброволен отказ от довършване на приготовлението по смисъла на чл.17, ал.3 НК.

Тези доводи не намират опора в установените по делото фактически положения.

Тримата подсъдими в съучастие помежду си са набавили парични средства за придобиване на наркотичните вещества, установили са контакт с лицето, което е имало тези наркотични вещества (подсъдимия Ж.), намирали са се на място, където са могли да получат наркотичните вещества, провели са поредица от срещи, разговори и придвижвания, които са им давали възможност за придобиването на наркотика, като единствено несъгласието с условията по конкретната размяна на наркотичните вещества срещу паричните средства е довело до обстоятелството, че тяхното деяние е останало в стадия на приготовлението, а не е започнало осъществяването на престъплението.

Твърдението на защитата на подсъдимия И. за наличието на отказ от приготовлението по собствена подбуда не може да бъде споделено от касационната инстанция, доколкото подсъдимият И. е слязъл от колата на подсъдимия В. поради липсата на окончателна договореност за начина на размяната на наркотика срещу парите, като се е върнал при своите съучастници, за да бъдат уточнени нови параметри за извършване на сделката, а не поради отказ тази сделка да бъде довършена.

При установените по делото фактически положения законът е бил приложен правилно с ангажирането на наказателната отговорност на четиримата подсъдими Ж., Д., М. и И. съобразно престъпната им дейност, за която са могли да бъдат осъдени при забраната за reformatio in pejus и с оправдаването на подсъдимите К. и В. при наличието на същата забрана.

В жалбите на подсъдимите Е. М. Ж., Л. Я. Д. и С. А. М. се сочи, че определеното за всеки един от тези подсъдими наказание е явно несправедливо.

Конкретни доводи за такава явна несправедливост се съдържат единствено в касационната жалба на подсъдимия М..

В касационната жалба на подсъдимия Д. не се съдържа нито едно твърдение, свързано с определеното на този подсъдим наказание, а мотиви в тази насока не се излагат и пред ВКС.

В касационната жалба на подсъдимия Ж. твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание е свързано с убедеността, че след като присъдата на първата инстанция е постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, всяко наложено наказание се явявало несправедливо. Вече се посочи, че липсват съществени процесуални нарушения и няма основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл.354, ал.3, т.2 НПК. Пред настоящия съдебен състав не са изложени други доводи за явна несправедливост на определеното на подсъдимия Ж. наказание, които да могат да бъдат обсъждани.

Наказанието на подсъдимия С. А. М. е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като са отчетени всички съществуващи отегчаващи и смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства и е взета предвид продължителността на наказателния процес във времето, която е довела до извод за несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание от три години лишаване от свобода. Наложено е наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което е под предвидения в закона минимум. Това наказание е съобразено и с предходното осъждане на подсъдимия М. за контрабанда на наркотици в особено големи размери и при наличие на особено тежък случай - по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.2, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, за което подсъдимият М. не е бил реабилитиран към момента на извършване на престъплението по настоящето дело.

Изтъкнатите в касационната жалба доводи за добри характеристични данни (висше образование и семейно положение) са отчетени от съдилищата, като степента на завършено образование - висше, по никакъв начин не може да доведе до промяна на съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а семейното положение на подсъдимия М. изрично и подробно е обсъдено от първата инстанция и от въззивния съд в негова полза при определяне на наказанието, което му е било наложено.

При това положение няма основание да бъде счетено, че са налице предпоставките на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК спрямо някой от подсъдимите за намаляване на определените им наказания и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила и в тази негова част.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24 от 19.02.2024г. по ВНОХД №205/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.