Запазване на правото на преминаване след урегулиране на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50115

София, 24.11.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4830 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 232 от 27.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато по касационна жалба, подадена от Х. С. С. касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 01.07.2921 г. по гр.д.№ 212/2021 г. на Окръжен съд-Добрич. С последното е отменено решение №108/13.07.2017г., допълнено с решение №7/19.01.2018г., по гр.д.№217/2016 г. на Балчишки районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че касатора, като собственик на имот с идентификатор .....по КК на [населено място], притежава право на преминаване през площ от 196кв.м. при дължина 45.74м. от имот с идентификатор .....по КК на [населено място]. по цялата му западна част – на основание договор за покупко-продажба , сключен с нотариален акт №.....г., поправен с нотариален акт №.....г. на СВп, - евентуално на основание давностно владение и по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят фактическите действия, с които пречат на ищеца да осъществява правото си на преминаване.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, както по основния иск, така и по евентуалния, поради противоречие с материалния закон – чл. 55, във вр. с чл. 53 ЗС, чл. 77 ЗС, нарушение на процесуалните правила поради това, че не са обсъдени по отделно и в съвкупност всички доказателства, не е обсъдена скицата с виза за проектиране от 20.02.1985 г. – извадка от кадастралния план от 1978 г., установеното фактическо положение на место от СТЕ и свидетелските показания, не е съобразено, че е без значение за владение на правото на преминаване дали имота на ответниците е бил ограден. Не било съобразено и че това е единствения достъп до имота с лек автомобил, и че владението на ивицата за преминаване е установено от праводателите на касатора от 1972 г. и не е прекъсвано до 2016 г. По същество считат, че представените писмени доказателства – нотариални актове и скици с визи и свидетелските показания доказват предявеният иск.

Ответниците оспорват касационната жалба. Считат, че фактическата обстановка е установена непълно и неправилно. Твърдят, че правото на преминаване, вписано в н.а. от 1972 г. се отнася за друг имот, а не на техния. По същество оспорват възможността да се придобие по давност право на преминаване и за неурегулиран имот, ако след това е включен в регулацията, тъй като регулационния план следва да предвиди достъп от улица за всеки имот и с приемането му, дори да е възникнало право на преминаване през чужд имот, то се погасява, а достъп до имота следва да се осигури по административен ред или по реда, предвиден в чл. 192 ЗУТ сега.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него.

Закона за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот. Други закони, действали във времето обаче предвиждат възможност за учредяване право на преминаване през чужд имот. Такава възможност предвиждат например чл.37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /в сила от 1.10.1974 г., с последно изменение в сила от 18.07.2017 г./, чл. 53е от ЗПИНМ /в сила от 01.01.1950 г. отм. от 01.06.1973 г./ и чл. 296а ППЗПИНМ/отм/, чл. 208 ППЗТСУ / ДВ бр. 62/07.08.1973 г., отм.31.03.2001 г./, чл. 192 ЗУТ, редакция от ДВ бр. 65 от 22.07.2003 г./ Нормата на чл. 55 ЗС предвижда способите за придобиването на ограничени вещни права върху чужда вещ доколкото са предвидени в законите, т.е. включително и правото на преминаване - правни сделки, давност и начините, предвидени в закона, а чл. 75 ЗС предоставя владелческа защита за носителите на сервитут. В периода след влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ действащото законодателство не е уреждало изрично възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Съдебната практика решение № 414/13.02.1960 г. по гр.д.№ 9494/1959 г., ІІ гр.о. на ВС, решение № 76/25.12.1980 г. по гр.д.№ 51/1980 г./ приема, че придобиването или учредяването на ограничено вещно право на преминаване през чужд неуригулиран имот , за да се достигне до друг неурегулиран имот е допустимо по един от способите, предвидени в чл. 55 ЗС, всеки от които е самостоятелен и независим от останалите способи за придобиване, предвидени в този текст, т.е. едновременно с административният ред за придобиване на право на преминаване е допустимо и придобиване по давност на право на преминаване върху неурегулиран имот. С урегулирането на имотите и отреждането за тях на парцели, регулационните планове при действието на ЗПИНМ/отм/ и ЗТСУ/отм/ следва да предвидят лице към улица за всеки парцел. Затова при действието на тези закони и до изменението на ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ се приема, че право на преминаване през чужд уригулиран имот е допустимо да се учредява само по административен ред когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица. При тази правна уредба, с решение № 1493 от 17.08.1999 г. на ВКС по гр. д. № 228/99 г., IV г. о. е прието, че ако е учредено или придобито право на преминаване върху чужд имот преди урегулирането му, с влизане в сила на дворищно-регулационния план то се погасява. Дворищно регулационните планове по ЗПИНМ/отм/ и ЗТСУ /отм./ обаче имат вещно отчуждително действие само за придаваемите места по регулация и за предвижданията на общ по регулация /съсобствен/ парцел за макоетажно или следноетажно застрояване. / чл. 39, ал.3 ЗПИНМ и чл. 110 ЗТСУ /отм/ Тези планове нямат отчуждително действие за придобитото ограничено вещно право върху чужд имот. Недопустимо да им се придава такова правопогасяващо действие чрез тълкуване. Предвижданията на улично регулационните планове за обществено мероприятие изобщо нямат отчуждително действие, а за да се реализира мероприятието, т.е. за да се приложи уличната регулация, следва да се проведе отчуждителна процедура. Така с предвиждането по регулационен план да се прекара улица не следва автоматично осигуряване на достъп на новообразуваните парцели до такава. Невъзможност за достъп до имот и след урегулирането му и необходимост да продължи упражняването на придобитото право на преминаване преди урегулирането може да е резултат и от извършено застрояване до този момент /например свързано застрояване или застрояване по цялото продължение на уличната регулационна линия по новопроектираната улица, която до този момент е била вътрешна имотна граница/ и/или значителна денивелация, съчетана с вече реализирано застрояване при друг достъп до имота. При действието на ЗУТ изобщо не е предвидено отчуждително действие на ПУП освен в хипотезата, когато той е изготвен и одобрен въз основа на заповед по чл. 16 ЗУТ и по правилата, предвидени в този текст и е породил вещно действие. Така и при действието на ЗУТ, одобрените подробни устройствени планове не погасяват както правото на собственост /с изключение на плана, изготвен и одобрен по чл. 16 ЗУТ/, така и придобитите ограничени вещни права. Затова съдът приема, че придобитото право на преминаване върху неурегулиран имот по давност преди урегулиране на имота не се погасява автоматично с факта на урегулиране на имота, който то обслужва..

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С нот. акт №.....г. Д. С. А. е дарена с овощна градина от 1400 кв.м., която е част от овощна градина от 2835 кв.м., едната от границите, на която е шосе. Описани са границите и на продадената част, между които не фигурира път, не е уговорено и право на преминаване. Д. А. се разпорежда с градината, като я разделя на две реални части – с н.а. № ..... г. продава 700 кв.м. на И. А. А. при граници: на изток – Г. С., на запад - Х. Г. Х., на север – С. Г. и на юг – А. А. А.. Тази част не граничи с път. С н.а. №..... г. Д. А. продава другата част от 700 кв.м. на А. А. А. при граници: път за сборно място на юг, И. А. А. на север, Г. К. на изток и Г. С. на запад. Купувачът А. А. продава тази част с нот. акт № ..... г. на Е. Х. А. и М. В. С. с граница от юг - път на сборно място и И. А. А. на север, Х. Х. и А. А. от запад и и Г. К. и Г. С. от изток. В този нотариален акт за първи път е вписано, че тази част със 700 кв.м. се продава ведно със съществуващото до сега право на преминаване, включително и със превозно средство до овощната градина на сестра му И. А., находящо се на границата северно с продаваемия имот. В акта е отразено, че продавачът се легитимира с н.а. № ..... г.

С н.а. № ..... г. И. А. продава на П. К. своята част, неграничаща с път. В акта е вписано „заедно с всички подобрения и насаждения и учредени права на преминаване в полза на този имот“. Този акт е издаден при действието на Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/ и по предвидения в него ред – определяне на цената и купувача от ИК на ГНС, преписката със всички необходими документи по ЗСГ е изпратена от ИК на ГНС на нотариуса /районния съдия/, нот. акт е неприсъствен и е подписан от районния съдия. Според отразеното в акта, при издаването му е била представена скица № 357/1978 г. на техническата служба при ГНС-Балчик. Затова тази скица сега не може да се съхранява в Община Балчик. Ищецът купува от П. и Е. К. тази част от 700 кв.м., представляваща сега УПИ .... в кв. .....по регулационния план на м. „С.“ [населено място] с н.а. № ...... г. на нотариус О.. По КК този УПИ е ...... С нот. акт за поправка на този нот. акт № ..... г. е включено в предмета на сделката и правото на преминаване върху УПИ ..... от кв. ...... Това право на преминаване е предмет на настоящия спор. В тази сделка обаче не е участва собственика на УПИ ....., поради което въззивният съд е приел, че на основание сделка правото на преминаване не е придобито

С н.а. № ..... г. на нотариус И., М. В. С., С. Д. С., Е. А. А. и С. Р. А. продават имот с идентификатор ......на А. Ф. К.. Имота е ипотекиран от К. и изнесен на публична продан. Ответникът Т. С. М. купува от публична продан по изп. д. № 741/2009 г. на ЧСИ Л. Т. имот с идентификатор ......, който по действащия регулационен план е УПИ ...... Постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.11.2014 г.

СТЕ установява, че за тази част от землището на [населено място] е имало кадастрален план от 1978 г., който не е запазен. Не се съхраняват материалите по одобрените кадастрални карти за м. „С.“. Първият регулационен план е одобрен 04.11.1985 г. По този план, имота на ищеца /сега с идентификатор .....по КК/ е парцел ..... от кв. ....., а имота на ответника /сега с идентификатор .....по КК/ е парцел ..... от кв. ..... Запазени са две скици, първата – за проектиране, а втората - с визи. Първата е от 20.02.1985 г. /преди влизане в сила на първия регулационен план/ и е за проектиране за строителство на лека стопанска постройка до 20 кв.м. на основание чл. 108 ППЗТСУ, в имот ....., със записан собственик П. Д. К., с указан достъп от юг през ивица между имоти пл.№ .....и и ..... /виж л. 188/. Цитираният нормативен текст се отнася за застрояване извън строителните части на населеното место. Съгласно чл. 109 ППЗТСУ /отм/, строителство в тези части се разрешава ако за имота са осигурени „необходимите комуникационно-транспортни и съобщителни връзки“. Затова е отразен в скицата достъп до имота от юг. Втората скица е от 08.05.1986 г. /след одобряване на действащия регулационен план/, с виза за проектиране на вилна постройка в парцел ....., кв....... Като собственик на парцела е записан П. Д. К.. На л.126 от делото на РС е прието писмо от главният архитект на гл. Б., според съдържанието на което парцел ..... в кв. .....по плана на м.“С.“ няма, но независимо от посочения номер, парцела е индивидуализиран от СТЕ чрез осовите точки на улицата и границите си и без оспорвания в тази част. Видно от скицата на л.189, върху която е отразена визата, този парцел е северно от п. Х-102 /сега на ответниците/ и е с очертан пътен достъпа за парцел ..... от юг. В КК въз основа на нот. акт за поправка е вписано правото на преминаване през имот с идентификатор .....в полза на имот ....../л. 192 от делото на РС/ На место вещото лице е констатирало съществуващ пътен достъп с макадамова настилка с ограда по западната граница на имот ......, минаващ през него. От западна страна на този пътен достъп има телена ограда с бетонни колове, а от източната му страна – остатъци от ограда. Съществува метална двойна врата на входа за този достъп от ул. № 3 - южно от имота. Има наклон на подхода 3,6% поради съществуваща деневилация. Няма възможност за транспортен достъп до имота на ищеца от ул. № 4, разположена на север от него, поради голяма денивелация с подпорна стена – 1,7 м. Подпорни стени и денивилация има и от имота на ищеца .....към имот ....., и през имоти .....и ...... Според вещото лице, не съществуват писмени данни за учредено право на преминаване по действащият ПУП-ПР.

От показанията на свидетелите К. /съсед от 1988 г., А. и П., се установява, че достъпът на ищеца и праводателите му се е осъществявал от улицата от юг през имота, който сега е на ответниците, който не бил изцяло ограден по-рано. Откъм имот 211 има поставена мрежа, а от страната на ответниците през 2005 г. един от предишните собственици е поставил бордюри с цимент и мрежа, които впоследствие са паднали. Ползваният път е бил толкова широк, че да мине кола. Предишните собственици са били съгласни Х. С. да минава през имота им. Според свидетелката П. Р. /собственик на имот ...../ съществуващото понастоящем трасе се е появило 2007г.-2008г. когато вилата в него била завършена, но имотът бил отворена строителна площадка и всички минавали от там. След 2008г. виждала децата на ищеца да минава от там с колело. Според тази свидетелка и свидетелите С. Р. и П. К., преди А. К. да го купи, в имота имало една поляна с бунгало, на двама собственици, не бил ограден, през него минавали и ищецът, и свидетелите и други съседи, спирали си в него колите. След като К.. купил имота, го изравнил и заградил. През лятото на 2006г. свидетелят А. Н. работел на вилата на К. и виждал ищеца да преминава към имота си по една пътечка през отъпкани храсти извън имота на Н., който бил ограден, но не помни с каква ограда. Свидетелят П. П. през 2007г. бил нает да направи ограда с бетонни основи и блокчета от ъгъла къщата на Н. до главния път и Н. /А. К./ му казал къде да бъде оградата и да оставя път на комшията. Този път бил около три метра широк и само ищецът минавал по него.

Обжалваното сега въззивно решение е постановено след отмяна на влязлото в сила решение № 107/16.10.2019 г. по гр.д.№ 3980/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. С това решение е прието, че правото на преминаване е възникнало по административен ред – чл. 208, ал.1 ППЗТСУ /отм./ преди урегулиране на имота предвид удостовереното в н.а. № 222/1978 г., в който е удостоверено правото на преминаване в полза на имота на П. К.. Решението на ВКС е отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК предвид представеното удостоверение №94-00-1367-001/16.09.2020г. на общ. Балчик, според което скица № 357/1978 г. на техническата служба, ГНС, която е цитирана като представено доказателство в н.а. № ..... г. не е налична в Община Балчик.

При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела, че представеното от ищеца извлечение от дневника за техническите услуги на общ.Балчик за 1976г. /на л.21–л.24 на в.гр.д.№212/21г. на ДОС/ и извършеното записване под №357 с дата 16.08 на името И. А. не е достатъчно, за да се приеме, че нот. акт № ..... г. е съставен при представяне на неактуална скица. Затова е прието, че правото на преминаване за северния имот през друг имот не е индивидуализирано с посочване на служещия имот. Условно е прието, че договорящите може да са имали предвид южно стоящия имот предвид отразеното в нот. акт от 08.09.1972 г. Въз основа на приетото, че планът от 04.11.1985 г. не предвижда прокарване на достъп до имота на ищеца, а за предвижданията на кадастралния план от 1978 г. няма данни, съдът е приел, че въз основа на сделка и по административен ред не е възникнало право на преминаване. Съдът е приел обаче, че и по давност не е придобито право на преминаване в полза на праводателите на ищеца, тъй като обособяването на двата имота е най-рано 1970 г., а от тогава до първия план от 1978 г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 ЗС десет годишен срок за предобиване право на преминаване върху неурегулиран имот. Прието е, че от 1978 г. имотите на страните са урегулирани. Правото на преминаване при действието на ЗТСУ може да се придобие само по административен ред, за каквото придобиване няма данни. При действието на ЗУТ не е сключван договор по чл. 192, ал.1 от с.з., а не е учредено право на преминаване и по административен ред. Затова първоначалният иск за собственост е отхвърлен.

По тези съображения и допълнителни такива е преценен като неоснователен и иска за придобиване правото на преминаване на основание придобивна давност. Според съда, след урегулиране на имотите, което е приел, че е станало 1978 г., нормативно възможност за придобиване по давност на право на преминаване не е изключена предвид нормата на чл. 55 ЗС, но след изменението на чл. 192, ал.1 ЗУТ, в сила от 25.07.2003г., към който момент е съществувал пътен достъп с площ 196 кв.м. до имота на ищеца от [улица]през имот .....с макадамова настилка, с ограда по западната му граница. Съдът е приел, че ищецът е установил владение на правото на преминаване през имота на А. К. от лятото на 2007 г., когато последния сам е обозначил и фактически отделил площ от имота си, за да минава ищеца до своя имот. Прието е, че това поведение на собственика на служещия имот надхвърля обикновеното добросъседско съгласие и показва, че ищецът е владял /от обективна и субективна страна/ правото да преминава през чуждия имот и това е било явно и необезпокоявано от собственика на служещия имот. За предходния период от 25.07.2003г. /от когато е допустимо придобиване на сервитута по давност/ до лятото на 2007г. /очертаването с ограда на пътя за достъп/, поради това, че имота е бил разграден и през него минавали и други съседи, съдът е приел, че не може да се направи категоричен извод за упражнявано владение върху правото на преминаване. Искът е отхвърлен, защото от лятото на 2007 г. /когато е прието, че ищеца е завладял правото на преминаване до предявяване на исковете /17.05.2016г. и 16.08.2016г./ не са изминали изискуемите по чл.79 ал.1 от ЗС десет години. Поради това, че не е уважен иска за собственост и на двете основания, е отхвърлен и иска по чл. 109 ЗС за осигуряване на достъп до ивицата за преминаване.

Правилно съдът е приел, че не е доказано учредяване право на преминаване по административен ред преди урегулиране на имотите, защото по делото не е установено да е издаден административен акт за това. При действието на Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ / в сила от 01.10.1974 г. е извършена сделката по н.а. № ..... г., с която И. А. продава на П. К. – праводател на ищеца своята част от овощната градина от 700 кв.м., съставляваща имот ...., неграничаща с път. Тъй като тази сделка е извършена при действието на Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/, по предвиденият в Глава Вота от него ред - чрез ИК на ГНС, е следвало задължително да се приложи нормата на чл. 37 ЗОСИ, т.е. да се осигури достъп до продаваемия се имот. Затова в нот. акт, издаден на основание чл. 20, ал.1 ЗСГ /отм/ е вписано „заедно с всички подобрения и насаждения и учредени права на преминаване в полза на този имот“. Скицата, цитирана в него не се съхранява в общината, защото цялата преписка служебно е изпратена на нотариуса/районния съдия/, съгласно чл. 20, ал.1 ЗСГ. Доколкото в полза на продавачката И. А. няма доказателства да е учредено право на преминаване през южностоящия имот от собствениците му до момента на тази сделка, по отношение на правото на преминаване, сделката не е породила правно действие. Така изводът, че на основание сделка не е придобито правото на преминаване е обоснован и правилен. В тази част възивното решение следва да се потвърди.

Нотариалният акт № ..... г., в който като предмет на продажбата е вписано и правото на преминаване, но по отношение на него сделката не поражда вещно транслативно действие. Този акт обаче е основание за начало на владение и течение на придобивната давност по отношение правото на преминаване. Достъпът до имота на ищеца фактически, а и според отразеното в кадастралния план до влизане в сила на регулационния план на 04.11.1985 г. се е осъществявал през имота на ответниците, видно от скицата с виза от 20.02.1985 г. За първи път правото на преминаване до имота на И. А. пред южностоящия имот на А. А. е посочено в нот. акт № ..... г., с който той продава на Е. Х. А. и М. В. С. 700 кв.м. от овощната градина с граници от юг - път на сборно място, от север И. А. А., от запад Х. Х. и А. А. и от изток Г. К. и Г. С.. С този акт не е учредено право на преминаване, но той е доказателство за упражняваното владение на това право от собственика на стоящия от север имот още към 1972 г. Така до влизане в сила на първия регулационен план на 04.11.1985 г., който е и сега действащ, правото на преминаване е било придобито. Предвид отговора на поставеният въпрос, с влизане в сила на регулационния план, това право не се е погасило. Поради денивелацията между предвидената улица от север /за която не е ясно дали и кога е прекарана на место/ и имота на ищеца, той не е имал достъп до имота си и след влизане в сила на плана.

Въззивният съд необосновано е приел, че имотите на страните са урегулирани през 1978 г., когато е одобрен само кадастрален план, заснемащ фактическото положение на место. С кадастрален план не се урегулират имотите, а с него се заснема само съществуващото на место положение, ако до този момент не е имало регулация и той е основа за изготвяне на регулационния план. По делото е безспорно установено, че първият регулационен план е одобрен на 04.11.1985 г. и до този момент имотите са били неурегулирани. Като резултат от този неправилен фактически извод е и правният извод, че до влизане в сила на първия регулационен план не е изтекъл изискуемият се срок за придобиване по давност. Затова по евентуалният иск за придобиване правото на преминаване на основание придобивна давност, решението на въззивният съд е неправилно и следва да се отмени, а поради това, че не е необходимо събиране на нови доказателства, този иск следва да се уважи. Съобразно отговора на поставеният въпрос, с влизане в сила на регулационния план не се е погасило правото на преминаване, защото достъп до имота през улица № 4 предвид съществуващата на терена деневилация няма.

След изменението на чл. 192, ал.1 ЗУТ, в сила от 25.07.2003г. е установена нормативно възможност за придобиване по давност на правото на преминаване и през урегулирани поземлени имоти. Неправилен е извода на въззивния съд, че ако имота е бил неограден и през него са минавали и други хора, ищецът не е могъл да упражнява владение на правото на преминаване до неговия имот. Правото на преминаване на собственика на един имот /служещ/ през друг имот /господстващ/ няма отношение към това дали и други лица, собственици на други имоти, или лица, които нямат изобщо вещни права са преминавали през него. За придобиване по давност е съществено дали до собственика са достигнали владелческите действия на този, който иска да придобие правото на преминаване, а не действията на други лица. В случая по делото е изяснено, че към 2007 г. собственикът на имот с идентификатор .....А. К., придобил собствеността с н.а. № .... г. се е съобразил с правото на преминаване на ищеца при ограждане и благоустрояване на имота си. Това не са търпими действия, защото не се характеризират със спорадичност. Не е пречка за владението и обстоятелството, че собственикът се е съгласил с преминаването, защото владението, включително и на ограничено вещно право може да се установи освен чрез завладяване и чрез предаването му от собственика. Последвалата публична продан на недвижимият имот по реда на ГПК е деривативен способ за придобиване, поради което имота е придобит от ответника Т. С. М. ведно с правото на преминаване през него в полза на ищеца.

Така поради основатеността на иска по чл. 124, ал.1 ГПК за правото на преминаване, придобито на основание придобивна давност и поради това, че това право е противопоставимо на ответниците, се явява основателен и иска по чл. 109 ЗС. Създаването на препятствие ищеца да преминава върху очертаната ивица през западната част от имота на ответниците е неоснователно действие, което ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят. Решението, с което този иск е отхвърлен следва да се отмени, като вместо това, този иск се уважи.

Касаторът претендира за разноски. Предвид основателността на евентуалният иск и на негаторния иск, следва да се присъдят деловодни разноски за разглеждане на делото пред всички инстанции. Общо доказаните разноски са 2180 лв. Като съобразява, че два от трите предявени иска са основателни, а е отхвърлен главният иск, съдът приема, че на касатора следва да се присъдят 1453 лв. Общо присъдените разноски които Х. С. е осъден да плати на Т. М. са 484 лв., а на С. М. и Р. М. - по 1368 лв. С оглед потвърждаване на решението по главният иск за собственост и отмяната му и уважаване на евентуалния иск и иска по чл. 109 ЗС, съдът намира, че тези суми следва да се редуцират с по 2/3 от размера им, т.е. въззивното решение в частта за разноските следва да се отмени за размера, присъден над 161 лв. за Т. М. и над 456 лв. за всеки от С. М. и Р. М.. Ответниците по касация претендират разноски за настоящата инстанция и доказват такива в размер на 1800 лв. Предвид носнователността на касационната жалба за един от трите иска, съдът намира, че следва да им присъди за настоящата инстанция деловодни разноски съобразно отхвърлената част в размер на 600 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 56 от 01.07.2921 г. по гр.д.№ 212/2021 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която е отменено решение №108/13.07.2017г., допълнено с решение №7/19.01.2018г., по гр.д.№217 по описа за 2016 г. на Балчишки районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Х. С. С. ЕГН-[ЕГН] против С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че Х. С. С. ЕГН-[ЕГН], като собственик на имот с идентификатор .....по КК на [населено място], притежава право на преминаване през площ от 196кв.м. при дължина 45.74м. от имот с идентификатор .....по КК на [населено място]. по цялата му западна част – на основание договор за покупко-продажба , сключен с нотариален акт №.....г., поправен с нотариален акт №.....г. на СВп. и в частта за разноските , които Х. С. С. е осъден да плати на Т. С. М. за разликата над 161 лв. и на всеки от С. Т. М. и Р. Ж. М. за разликата над 456 лв. за всеки от тях.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 56 от 01.07.2921 г. по гр.д.№ 212/2021 г. на Окръжен съд-Добрич в частта с която се е произнесъл по евентуалният иск, като е отхвърлен предявеният от касатора против С. Т. М., Р. Ж. М. и Т. С. М. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че касатора, като собственик на имот с идентификатор .....по КК на [населено място], притежава право на преминаване през площ от 196кв.м. при дължина 45.74 м. от имот с идентификатор .....по КК на [населено място]. по цялата му западна част – на основание придобивна давност и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят фактическите действия, с които пречат на ищеца да осъществява правото си на преминаване и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т. С. М. ЕГН-[ЕГН], С. Т. М. ЕГН-[ЕГН] и Р. Ж. М. ЕГН-[ЕГН], че ищецът Х. С. С. ЕГН-[ЕГН], като собственик на имот с идентификатор ....по КК на [населено място], притежава право на преминаване през площ от 196 кв.м. при дължина 45.74м. от имот с идентификатор ....по КК на [населено място]. по цялата му западна част на основание придобивна давност.

Скица, приложение № 11 към заключението на СТЕ, приложена на л. 295, т.ІІ от гр.д.№ 217/2016 г. на РС-Балчик, подписана от съда е неразделна част към настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Т. С. М., ЕГН-[ЕГН] С. Т. М. ЕГН-[ЕГН] и Р. Ж. М. ЕГН-[ЕГН] да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Х. С. С. ЕГН-[ЕГН] да упражнява сервитутно право на преминаване през имот с идентификатор .....по КК на [населено място] с обща площ на ивицата за преминаване 196 кв.м. при дължина 45.74м. от. по цялата му западна част.

Осъжда С. Т. М. ЕГН-[ЕГН], Р. Ж. М. ЕГН-[ЕГН] и Т. С. М. ЕГН-[ЕГН] да платят на Х. С. С. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции, съобразно уважените искове в общ размер 1453 лв.

Осъжда Х. С. С. ЕГН-[ЕГН] да плати на С. Т. М. ЕГН-[ЕГН], Р. Ж. М. ЕГН-[ЕГН] и Т. С. М. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Д. Ценева.

В отговор на правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, мнозинството от състава приема, че правото на преминаване, придобито върху неурегулиран имот, не се погасява с факта на урегулиране на имота, който обслужва. Съображенията за това са, че при действието на ЗПИНМ/ отм./ и ЗТСУ/ отм./ уличнорегулационните планове нямат пряко отчуждително действие, а отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове е само по отношение на придаваемите места и не засяга съществуващите върху тях ограничени вещни права. При действието на ЗУТ имотите се урегулират с подробен устройствен план, който поначало няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, поради което този план също не влияе върху вече придобитите преди регулацията ограничени вещни права.

Не споделям това становище на мнозинството на съдебния състав. Намирам за правилно разрешението на въпроса, обективирано в решение № 1493 от 17.08. 1999 г. по гр.д. № 228/99 г. на ВКС, І. г.о, според което ако преди урегулиране на имота е било учредено или придобито право на преминаване, с влизане в сила на дворищнорегулационния план то се погасява.

Със застроителния и регулационен план при действието на ЗТСУ/отм./, но в сила към одобряване на първия регулационен план за процесните имоти, от заварените имоти се образуват парцели за жилищно и вилно строителство. По силата на самия план собствеността върху имотите се преобразува в собственост върху отредените за тях парцели. За разлика от неурегулираните имоти, парцелите задължително трябва да имат лице - изход към улица или път. Това е императивно изискване, предвидено във всички благоустройствени закони. Допустимо е достъпът до парцелите да бъде осигурен и чрез задънена улица, но във всички случаи щом се касае до урегулиран имот, той трябва да има лице, отговарящо на минималните размери, посочени в закона, което осигурява достъп до него. Затова намирам, че с промяната на статута на имота от неурегулиран в урегулиран такъв учреденото или придобито преди урегулирането му право на преминаване се погасява, защото то е било обусловено от друго предназначение на имотите. В случай, че за урегулирания поземлен имот няма друг подходящ начин за осигуряване на достъп, следва да бъде учредено отново право на преминаване, към настоящия момент по реда и при условията на чл. 192 ЗУТ /ако такова вече не е било учредено при действието на ЗТСУ- отм. по реда и условията на 208 и 209 ППЗСТУ/ отм./. В тази връзка следва да се има предвид, че правото да се учреди сервитут на преминаване не се погасява по давност. Но до учредяване на сервитута по предвидения в закона начин, действията на собственика на господстващия имот, колкото и дълго да продължават, следва да се третират като търпими.

По тези съображения подписвам решението с особено мнение.