Упражняване на родителски права и разделяне на малолетни братя и сестри

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 634
Гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 25.09.2024 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1019/24 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационните жалби на А. Х. и Р. Х. срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №707/23 г. в различни негови части. С въззивното решение, след прекратяване с развод на брака на страните, родителските права за малолетното им дете Р. Х., род. през 2016 г., са предоставени за упражняване на бащата и при него е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на лични отношения с това дете и тя е осъдена да му заплаща месечна издръжка, чрез неговия баща и законен представител в размер на 195 лв. Родителските права за второто малолетно дете на страните – И. Х., род. през 2022 г., са предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения с това дете и той е осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 220 лв. Семейното жилище на страните, на посочения в решението адрес в [населено място], е предоставено за ползване на А. Х..
Касаторката А. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която родителските права за малолетното дете на страните Р. Х. /род. през 2016 г./са предоставени на бащата и местоживеенето на детето е определено при него, а на майката е определен режим на лични отношения с това дете и тя е осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка. В жалбата се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на фактическата обстановка и необоснованост на решението и се иска отмяната му.
Касаторът Р. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която упражняването на родителските права за малолетното дете на страните И. Х. / род. през 2022 г./ е предоставено на майката и при нея е определено местоживеенето на детето, като й е предоставено и ползването на семейното жилище, а на бащата е определен режим на лични отношения с това дете и той е осъден да му заплаща месечна издръжка. В жалбата се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост и се иска отмяната му.
Касационното обжалване е допуснато по поставения и от двамата жалбоподатели в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпрос за задължението на въззивния съд да следи и служебно за интереса на малолетните деца и да събере доказателствата, необходими за установяването на най-добрия им интерес в производството по чл.59 СК, както и по поставените от касаторката Ан. Х. в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК значими за спора и за точното прилагане на закона въпроси, свързани с постановеното в случая разделно живеене на двете малолетни деца и извеждането на по-голямото от познатите му семейна среда и жилище; за вредата, която може да настъпи от това за детето и за доказателствата, които съдът следва да събере, за да вземе обосновано решение по тези въпроси в интерес на децата.
ВКС като разгледа жалбите намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.1 е прието, че когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
В Постановление на Пленума на ВС №1/74 г., р.ІІІ е посочено, че отделното живеене на децата е допустимо само поради важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата, т. е. предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други - при другия родител. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. Във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, които да имат характер на сериозни причини за разделянето – напр. специфични с оглед възрастта на детето потребности и възможността те да бъдат задоволени от единия от двамата родители / р. по гр.д. №477/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/.Близостта между братята и сестрите следва да се съхрани, като се стимулират чувствата на привързаност и взаимопомощ. Това е в интерес на психичното здраве, емоционалното състояние и израстване на всяко дете. Контактите между тях следва да се ограничават и изключват само, когато това се налага за охраняване здравето, психоемоционалното състояние и възпитанието на някое от децата. От казаното следва, че при съобразяване с важните причини, дали основание за разделянето на децата, както и другите конкретни обстоятелства, следва да се предпише такъв режим на лични контакти с другия родител, който да не възпрепятства, а напротив, да съдейства за близост и опознаване на двете деца, а ако отношенията между тях са били и дотогава добри, да способства за развитието им / р. по гр.д. №3402/22 г. на четвърто г.о. на ВКС./ В цитираните решения е посочено, че за установяване на най- доброто в интерес на децата при определяне на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с тях съдът ползва съдебно –психологична експертиза, чието заключение е от решаващо значение при преценката за необходимостта от разделянето на децата, с оглед отражението на тази промяна върху тяхната психика и с оглед на възможността да се поддържат чувствата на привързаност и взаимопомощ у децата след разделянето им.
По същество на жалбите: въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че родителите осъществяват постоянна адекватна грижа за децата. Детето Р. не е информирано за развода на родителите си, които са във фактическа раздяла, но обитават семейното жилище в различни помещения. Детето И. с оглед ниската му възраст се отглежда основно от майката, а детето Р. общува в по-голямата част от времето с баща си – заедно с него подготвя домашните си, играе в свободното време и спи в една стая с него в семейното жилище.
При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че детето И. следва да се отглежда от майката, с оглед спецификата на грижите за едногодишно дете, която налага осъществяваването им основно от майката. Постоянния контакт с нея е от особена важност за физическото, психическо и емоционално развитие на детето, което е особено силно привързано към нея на тази бебешка възраст и отделянето му от нея би довело до сериозни психологически и емоционални проблеми за детето. Според въззивния съд упражняването на родителските права за по-голямото дете Р. следва да се предостави на бащата – то е силно привързано към бащата, общува с него непрекъснато, учи и играе с него в свободното си време. Установената специална емоционална връзка между баща и син е от съществено значение за психическото и емоционално развитие на момчето. Разделянето на децата в случая въззивният съд е обосновал с немалката разлика във възрастта им, която обуславя различно познаване на света, различни интереси и предпочитания, различни възможности за справяне с конкретните житейски ситуации. Независимо от привързаността на децата, ежедневието им е различно – първото от тях ходи на училище и има да решава и постига по –сложни цели и задачи, а второто все още изгражда елементарни човешки умения за опознаване на външния свят. Следва да се отчете и предпочитанието на детето Р. към бащата и възможността детето да споделя и общува повече с него, отколкото с майка си. Изложеното според въззивния съд обосновава необходимите важни причини за разделяне на децата в случая.
Семейното жилище в [населено място] е предоставено за ползване на майката и детето И.. Отчетени са крехката му възраст и очакваното негативното отражение на промяната в социално-битовите условия, в които расте, както и че майката е в отпуск по майчинство и не реализира доходи. Семейното жилище е голямо – с площ от около 135 кв.м., но оставането на двете страни в жилището при обтегнатите им отношения би създало стрес у децата. Тези отношения, които въззивният съд е определил като нетърпими, са пречка за разпределяне на жилищните помещения в семейното жилище между двамата родители при общо ползване на сервизните помещения, които не могат да се обособят в отделни жилища – ППВС№12/71 г., т.10. Постановено е детето Р. да напусне семейното жилище заедно с бащата и да живее с него в апартамента, в който живеят и родителите на бащата, на посочения в решението адрес в [населено място].
Част от изводите на въззивния съд са формирани при недоизяснена фактическа обстановка и са необосновани. Въззивният съд е следвало и служебно да назначи и изслуша заключение на вещо лице - психолог по въпроса как би се отразило разделянето на децата и извеждането от семейната среда и семейното жилище на по-голямото от тях върху психиката им. Макар и на 8 години в момента, детето Р. е с неукрепнала психика, от данните по делото е видно, че не е запознато с развода на родителите и поради съвместното им досега съжителство не е възприело и изживяло раздялата между тях. Детето е силно привързано към семейната си среда - към сестричката си и към майка си, макар и в по-малка степен отколкото към бащата, според представената по делото психологическа оценка на ЦОП. Само след изслушване на психологическа експертиза с посочената задача, назначена при изпълнение на задълженията на въззивния съд по т.1 от ТР №1/9.12.13 г. ОСГТК, съдът може да вземе обосновано и в интерес на децата решение относно предоставянето на родителските права за тях и евентуалното им разделяне. При определяне на режима на лични отношения с децата следва да се търси запазването на максималната близост между децата, тяхното взаимно и с всеки от родителите опознаване, съдействащо за укрепване и развитие на родствената им връзка. Родителите са изслушани пред първата инстанция – чл.59, ал.6 СК, поради което неоснователно е оплакването и в двете жалби за неизпълнение на това задължение от съда в производството / р. по гр.д. №1332/18 г. на ВКС, четвърто г.о./. За ползването на семейното жилище следва да се има предвид утвърденото в практиката на ВКС разбиране, че търпимостта в отношенията между съпрузите има значение за възможността ползването на семейното жилище да бъде разпределено между тях. Преценката за търпимост се извършва при съобразяването на различни обстоятелства. Когато съпрузите са фактически разделени, но водят отделните си домакинства в едно жилище, на преценка подлежат фактите за пораждането на остри конфликти при съвместното ползване на общи помещения / р. по гр.д. №524/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/.Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения /р. по гр.д. №239/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Търпимостта на отношенията следва да се прецени към приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Въззивното решение в обжалваните части относно предоставянето за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата, режима на лични контакти с тях, издръжката на децата и ползването на семейното жилище след развода, е неправилно / поради недоизяснена по вина на съда фактическа обстановка и необоснованост/, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи посочената по-горе психологическа експертиза и да изследва и служебно, в интерес на децата, търпими ли са отношенията на родителите към приключване на съдебното дирене при повторното въззивно разглеждане на делото, по спора за предоставяне ползването на семейното жилище.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №707/23 г. от 28.11.23 г. в обжалваните части относно предоставянето за упражняване на родителските права за двете малолетни деца на страните, местоживеенето на децата, режима на лични отношения с тях, издръжката и ползването на семейното жилище.
Връща делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: