Дължимост на възнаграждение за проектиране при бездействие на възложителя

Текстът на акта

Ключови фрази

Възнаграждение * правомощия на въззивната инстанция * мотиви на въззивно решение * одобряване на инвестиционен проект * свобода на договаряне

Р Е Ш Е Н И Е

№ 323

София,17.11.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на 20 октомври, през две хиляди двадесет и пета година в състав :

Председател:Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретар Ангел Йорданов след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 453 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ВБ Студио“ ООД, [населено място], представлявано от управителя Б. Б., чрез адв.Д. Д. от АК - Благоевград, срещу решение № 592/14.10.2024г. по възз.т.д.№ 801/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 260180/04.05.2023г. по т.д.№ 1389/2020г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Херчеса България“ ЕООД, [населено място], обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, произтичащи от сключения от страните договор за проектиране от м.07.2019г., за останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект по чл.14, § 1, т.2 от договора в размер на 92 943.87 евро с включен ДДС и за възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите по чл.15 § 1, във вр. с чл.12, във вр. с чл.1, § 2 от договора в размер на 17 951.86 евро с включен ДДС, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.3 на чл. 281ГПК. Касаторът оспорва изводите, че не е доказал точното си изпълнение по договора, поради което изпълнената от него работа основателно не е приета от ответника. Релевира оплакване, че не са обсъдени свидетелските показания /относно дискутирането от страните на въпроса относно транспортния достъп до имота още на етап изготвяне и съгласуване на заданието и постигането на съгласие достъпът да се осъществи посредством учредяване от ответника на право на преминаване през съседен негов имот/, и заключението на СТЕ и обяснението на вещото лице по делото относно това, че изготвените проекти дават решение за достъп с автомобили и връзка с общите части и съоръжения на техническата инфраструктура именно по този начин. Оспорва се изводът, че не е доказано в хода на изпълнение на договора и преди изтичане на договорения срок, че ищецът е предупредил ответника за необходимостта от осигуряване на съгласие на собственик на съседен имот. Изразява се несъгласие и с извода, че ищецът не е предложил на ответника начин за правилно изпълнение на работата, съобразно добрите практики, и изработеното да е годно за употреба. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК относно доказателствената тежест за установяване отстраняването на посочените забележки в оспорения от ответника протокол от 31.01.2020г. Материалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД с доводи, че не са обсъдени доводите на касатора относно тълкуването и прилагането на чл.14 от договора и, че не е изследвано приложението на чл.268 ЗЗД. Релевирано е оплакване, че не са обсъдени свидетелските показания и водената от страните електронна кореспонденция, установяващи според касатора недобросъвестно поведение на ответника, съставляващо отказ от договора и злоупотреба с право по см. на чл.289 ТЗ, което обуславя приложението на чл.14, § 2 от договора. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира се за присъждане на направените разноски в обезпечителното и в исковото производство пред трите инстанции.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Херчеса България“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Н. С. от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата.

С постановеното по делото определение № 1974/25.06.2025г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посочената от касатора и служебно известната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения и конкретизиран въпрос : Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв.Д. К. от САК, преупълномощен от адв.Д. Д., поддържа жалбата, а ответникът и ответник по касация, чрез адв. Н. С. от САК, я оспорва. И двете страни претендират за присъждане на направените по делото разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на направените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви е формираната постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в служебно известните Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по чл.290 ГПК решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/201Зг., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., вкл. посочените от касатора. Даденото тълкуване е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК , като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните - в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК .

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване, даденото по него разрешение от въззивния съд е неправилно. Във въззивната жалба на ищеца са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на разменената между страните електронна кореспонденция, относими към преценката за изпълнение на договорните задължения на ищеца и причините за непредаване на проекта от ответника за съгласуване, необсъждане на обясненията и уточненията на вещото лице в ОСЗ на 13.02.2023г., че констатираните несъответствия на проекта не са пречка за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж и несъобразяване на правното значение на приемо-предавателния протокол от 31.01.2020г. и обективираното в него изявление на ответника. Тези оплаквания са останали необсъдени от въззивния съд. При извършване на дейността си като инстанция по същество съставът на апелативния съд е формирал решаващите изводи относно изпълнението на работата от ищеца и предаването й на ответника, без да извърши преценка на приложената към допълнителната искова молба електронна кореспонденция между страните, показанията на разпитаните свидетели в ОСЗ на 17.05.2021г., заключението на СТЕ по делото и обясненията на вещото лице в ОСЗ на 13.02.2023г. Допуснато е от въззивния съд съществено нарушение на производствените правила, което е основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.1 ГПК.

Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършените процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване/ опр. от 05.03.2021г./ сключването на страните по делото на процесния договор за проектиране и изпълнение на задълженията на ответника за предаване на ищеца на заданието на 11.11.2019г. и за заплащане на дължимото авансово възнаграждение за изготвяне на идеен проект по чл.14, т.1 в размер на 77 453.23 евро без ДДС.

Спорът е за дължимостта на останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект /по чл.14, т.2 от договора/ и на възнаграждение за допълнителна брутна площ на обектите/ по чл.15 § 1, във вр. с чл.12, във вр. с чл.1, § 2 от договора /.

Процесният договор за проектиране, предвид характерната по него престация, която е за постигането на определен резултат, в сл. - изготвянето на идеен проект, е подвид на договора за изработка, регламентиран в разпоредбите на чл.258 и сл.ЗЗД. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД, възнаграждението на изпълнителя се дължи за извършена и приета работа. Установяването на изпълнението и приемането на работата може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства - писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно/чл.264 ЗЗД/. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че приемането на извършената работа обхваща както фактическото действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правното действие- признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или изричното изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД / в т. см. решение № 231/13.07.2011г. по т.д.№ 1056/2012г., II т.о. и др./

Към процесния договор за проектиране е приложимо и правилото на чл.29, ал.1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, според което дължимото възнаграждение за предоставяне на проектантски услуги се определя в писмен договор с възложителя въз основа на свободно договаряне. Такъв е сключеният от страните писмен договор за проектиране от м.юли 2019г., в който, клаузата на чл.14, §1, т.2, е уговорено, че възнаграждението за изготвяне на идейния проект в размер на 77 453.23 евро, ведно с дължимия ДДС е дължимо в срок от 10 работни дни след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж.

Въведената и последователно поддържана от ответника теза е, че приемането на изработения идеен проект е без правно значение, а възнаграждението по чл.14, §1, т.2 от договора е дължимо единствено в хипотезата, в която въз основа на изготвения от ищеца идеен проект е издадено разрешение за строеж. Това условие безспорно не е изпълнено Няма спор, че изработеният от ищеца идеен проект не е представен от ответника за съгласуване и/или за издаване на разрешение за строеж. Възражението е неоснователно.

В чл.14, § 2 от договора страните са уговорили, че останалата част от възнаграждението за изготвяне на идейния проект по чл.14, § 1, т.2 от договора се дължи и в хипотезата, в която възложителят „реши да не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение от компетентните административни органи“, като в този случай срокът за заплащането му е 25 дни след приемане на проекта по реда на чл.32 от договора. От своя страна в договорната клауза на чл.32 от договора е уредено фингирано приемане на работата от възложителя, в случай, че в срока по чл.31, ал.1 от договора не уведоми писмено изпълнителя за своите искания за изменение на проектите или за възраженията за несъответствието на идейния проект със заданието. В клаузата на чл.31, ал.1 от договора, към която чл.32 препраща, е предвидена възможност за възложителя да направи исканията си за изменение на проектите и възраженията си за несъответствие на идейния проект след получаване на доклад за съответствие от консултанта. При тълкуване на договорната клауза на чл.14, § 2 от договора за изясняване на действителната воля на страните, при прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД, се налага извод, че в нея страните са постигнали съгласие за дължимост на възнаграждението по чл.14, § 1, т.2 и при осъществено от възложителя бездействие в периода след приемане на изготвения идеен проект да поиска неговото съгласуване и/или издаване въз основа на него на разрешение за строеж от компетентните административни, за което липсват извинителни причини.

Следователно, фактическият състав на хипотезата, уредена в чл.14, § 2 от договора, включва приемане от ответника на изготвения идеен проект и осъществено след това бездействие да поиска съгласуване и/или издаване на разрешение за строеж въз основа на него, за което липсват извинителни причини.

По делото е установено и безспорно, че в уговорения срок, с двустранен протокол от 09.01.2020г., ищецът е предал на ответника проектна документация на всички проектни части във фаза идеен проект за обекта, но с уведомително писмо от 17.01.2020г./л.85/ ответникът, чрез упълномощения си представител „Страйв 4БГ“ ЕООД, представлявано от управителя инж.П. Т., е възразил че в предадената документация има съществени пропуски, недостатъци и грешки, в т.ч. относно осигуряването на транспортен и пешеходен достъп към всяка една от сградите в отделните УПИ, поради което проектът не съответства на законовите изисквания, негоден е за издаване на разрешение за строеж и не позволява ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране, и ищецът е поканен в максимално кратки срокове да предаде проектно решение, което да отговаря на условията на договора и на местното законодателство. Установено е, че след това, с двустранен протокол от 31.01.2020г., ищецът е предал на ответника проектната документация на всички части във фаза идеен проект с описано в протокола съдържание, в уговорения в чл.10, ал.1 от договора електронен формат/ записано на компактдиск/. В протокола е обективирано изрично изявление на представляващия ответника, че са отстранени всички забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г. След това, с уведомително писмо от 20.02.2020г., ответникът, чрез упълномощения си представител „Страйв 4БГ“ ЕООД, е уведомил ищеца, че все още не са постигнати параметрите на заданието, посочвайки конкретни несъответствия, както и, че не са отстранени част от забележките по предходното уведомително писмо, конкретно осигуряване на самостоятелен достъп до сградите във всяко едно УПИ, с искане проектът да бъде приведен в съответствие със заданието и с действащата нормативна уредба.

Ищецът не оспорва, че приемането на работата е уговорено/ чл.31, ал.1 от договора/ да е обусловено от доклад за съответствие от консултанта. Ето защо не е необходимо обсъждане на доводите в касационната жалба, насочващи към приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД към приемането на работата от ответника, а именно, че преценката за точното изпълнение и приемането на работата е възложено на трети за договора лица, с които възложителят има сключени договори и заплаща възнаграждения, като е възможно тези лица абсолютно безконтролно да издават отрицателен доклад за съответствие на проекта, за да обслужат интересите на възложителя.

Относно приемане на работата от ответника ищецът поддържа, че ответникът не се е възползвал от предвидената в чл.31, ал.1 от договора възможност да направи исканията и възраженията си за несъответствие на проекта след получаване на положителния доклад на консултанта, а, като търговец, специалист в дадената област, е приел сам работата с двустранния протокол от 31.10.2020г., без да направи забележки.

Във връзка с оспорването от ответника на съдържанието на приемо-предавателния протокол от 31.01.2020г., в който е отразено, че са отстранени всички забележки, направени с писмото от 17.01.2020г., тезата на ответника е, че е в доказателствена тежест на ответника установяването, че забележките не са отстранени. Този довод е неоснователен. Неприложимо е решение № 65/16.07.2012г. по т.д.№ 333/2011г., на което се позовава ищецът, даващо разрешение при оспорване на протокол за удостоверяване на количеството на извършената работа и за определяне на дължимото възнаграждение. Нещо повече, в случая, с писмото от 20.02.2020г. ответникът е уведомил ищеца за констатирани конкретни несъответствия на проекта със заданието и е направил възражение за неотстраняване на забележката по предходното уведомително писмо относно неосигуряване на самостоятелен достъп до сградите във всяко едно УПИ, с искане проектът да бъде приведен в съответствие със заданието и с действащата нормативна уредба.

Относно забележката, направена с писмото на ответника от 20.02.2020г., че не е осигурен траспортен достъп до всеки от имотите, ищецът не оспорва, че според изготвения идеен проект за един от трите имота/УПИ – III/ няма осигурен пряк транспортен достъп от улицата. Въвежда твърдения, че още в процеса на уточняване на заданието страните са постигнали съгласие, че достъпът ще се осъществи чрез учредяване на право на преминаване през съседни имоти, собственост на ответника. От показанията на св.Х. пред първоинстанционния съд, имаща непосредствени възприятия и показанията й не са опровергани от показанията на доведения от ответника св.Т., се установява, че ищецът е предложил на ответника две възможности за транспортен достъп –първият - чрез учредяване на право на преминаване, който е възприет и въз основа на него е извършено проектирането, и вторият - чрез обединяване на имотите, който е отхвърлен от възложителя. В подкрепа на показанията на св.Х. са и показанията на св.К., който установява, че е проведена през януари 2020г. среща между пълномощника на възложителя и адвокат по вещно право, на която е обсъждана възможността да бъде разрешен въпросът с транспортния достъп чрез учредяване от ответника на право на преминаване пред съседни негови имоти. От заключението на СТЕ по делото и обясненията на вещото лице в ОСЗ на 13.02.2023г. се установява, че не препятства издаването на разрешение на строеж предвиденият в проекта достъп до сградите, тъй като за всяка от сградите има осигурен пешеходен и транспортен достъп към улицата, с изключение на УПИ - III, за който няма осигурен пряк транспортен достъп от улицата, а достъпът е през други имоти, които обаче също са собственост на ответника. Вещото лице е споделило своя подобна проектантска практика, при която в аналогична хипотеза е издадено разрешение за строеж.

По отношение на направените с писмото от 20.02.2020г. възражения за несъответствия на идейния проект със заданието се установява от заключението на СТЕ по делото, че предоставеното от възложителя задание не е отговаряло на нормативната уредба и на ЗУТ, които несъответствия са отстранени в изготвеният от ищеца идеен проект, а изготвеният идеен проект е отговарял на приложимата нормативна уредба и на действащия тогава РУП.

Като обобщение, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото следва да се направи извод, че е доказано точното и в пълен обем изпълнение на задължението на ищеца за изготвяне на идеен проект. В случая липсва доклад за съответствие на консултанта, но това е предвидено в чл.31, ал.1 от договора само като възможност за ответника, от която в случая той не се е възползвал при подписването на протокола от 31.01.2020г. без забележки. Предвид установеното от заключението и обясненията на вещото лице, че изготвеният от ищеца идеен проект е отговарял на приложимата нормативна уредба и на действащия тогава РУП, са неоснователни направените от ответника възражения и искания с писмото от 20.02.2020г. и е липсвало основание предаденото фактически на ответника да не бъде одобрено от него.

Неоснователен е и въведеният с отговора на ИМ довод на ответника, че е възникнало и е упражнено правото на разваляне на договора с приложената нотариална покана, връчена на ищеца на 16.07.2020г. С нея ответникът е предоставил на ищеца 3-дневен срок за привеждане на проектната документация в съответствие със заданието, договора и закона, като бъдат съобразени всички забележки в писмото от 22.02.2020г., като го е предупредил, че при неизпълнение договорът да се счита за развален, поради виновно неизпълнение. Възложителят по договор за изработка разполага с правото да развали договора само тогава, когато отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че изработеното е негодно за договорното или обикновеното предназначение. Съответно, ако отклонението, съответно недостатъците са отстраними, договорът не може да бъде развален, а поръчващият има право да прибегне до някои от способите, предвидени в чл.265, ал.1 ЗЗД. В случая, както се посочи, от заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице по делото се установява, че с изготвения от ищеца идеен проект са отстранени несъответствията на предоставеното от ответника задание с нормативната уредба и на ЗУТ и проектът е съответствал на приложимата нормативна уредба и на действащия тогава РУП. Ето защо е липсвало основание за разваляне на договора.

Въведените от ищеца твърдения, че след 31.01.2020г. страните са водили преговори за условията за възлагане на ищеца изготвянето на документация за нов РУП, но не са постигнали съгласие, се подкрепят от описаните като приложения към протокола от 31.01.2020г. списък на точки на несъответствие на заданието с нормативната уредба, доклад за настъпили промени спрямо заданието и оферта за изготвяне на инвестиционен проект/РУП/, във връзка с показанията на св.Х. и К. и приложената към допълнителната искова молба електронна кореспонденция между ищеца и упълномощения от ищеца представител П.Т..

От заключението на СТЕ по делото се установява, че по искане на ответника е изготвен изцяло нов РУП, в сила от 02.11.2020г., който е променил изходните даннни за проектиране, съответно при новия РУП се изисква изготвяне на изцяло ново задание, съобразено с него. Няма спор, че по изготвеното въз основа на новия РУП задание е възложен и изпълнен нов идеен проект за обекта от друг проектант. Представеният с отговора на ДИМ отрицателен доклад от извършени дейности по договора за упражняване на консултантска дейност и надзор на обекта е от 06.11.2020г., като той е съставен в хода на настоящото производство и повече от 9 месеца след приемо-предавателния протокол от 31.01.2020г.

Съвкупният анализ на посочените по-горе факти и обстоятелства налагат извод, че е осъществено бездействие от ответника да подаде изготвеният от ищеца идеен проект за съгласуване и/или за издаване на разрешение за строеж, за което липсват извинителни причини. Това поведение на ответника осъществява уговорената в чл.14, § 2 от договора хипотеза, в която е дължима останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект по чл.14, ал.1,т.2 от договора, а именно сумата 92 943.87 евро с вкл.ДДС, чиято изискуемост е настъпила. Искът за присъждането й е основателен и следва да се уважи.

Основателен е и искът за възнаграждението за допълнителна брутна площ на обектите.

В чл.12 от договора е предвидено, че за изготвянето на идейния проект се дължи възнаграждение в размер на 5.80 евро/кв м от брутната проектна площ на обекта в общ размер 154 906.46 евро без ДДС. Съгласно чл. 1, ал.1 от договора, брутната проектна площ на обекта се определя на 26 708.01 кв.м. В чл.15 от договора е уговорено, че, ако общият размер на възнаграждението, определен по реда на чл.12 без ДДС, надвиши 154 906.46 евро положителната разлика се дължи в срока по чл.14, т.2 от договора.

От заключението на СТЕ по делото се установява, че брутната проектна площ на обектите в изготвения от ищеца идеен проект е общо 29 449.49 кв.м или е налице положителна разлика с определената брутна проектна площ в чл. 1, ал.1 от договора от 2741.48 кв.м, което е в повече от претендираната с ИМ разлика от 2579.28 кв.м. Искът е основателен и следва да бъде уважен в рамките на претендирания размер от 17 951.86 евро с вкл.ДДС.

С оглед на този резултат на ответника не са дължими разноски в касационната инстанция, а въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се отменят в частите, с които в негова полза са присъдени разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски пред трите инстанции, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК, или разноски в общ размер 67 061.77лв. Неоснователно е релевираното от ответника възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция/ 13 500лв./ Същите съответстват на фактическата и правна сложност на делото и на вида и обема на извършените от пълномощника процесуални действия.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 592/14.10.2024г. по възз.т.д.№ 801/2023г. на САС, с което е потвърдено решение № 260180/04.05.2023г. по т.д.№ 1389/2020г. на СГС, вкл. в частите, с които са присъдени разноски в тежест на „ВБ Студио“ ООД, [населено място], и вместо него постановява:

Осъжда „Херчеса България“ ЕООД, [населено място], да заплати на „ВБ Студио“ ООД, [населено място], парични вземания, с правно основание чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, произтичащи от сключения от тях договор за проектиране от м.07.2019г., за останалата част от възнаграждението за изготвяне на идеен проект по чл.14, т.2 от договора в размер на 92 943.87 евро с включен ДДС, и за възнаграждение по чл.15 § 1, във вр. с чл.12, във вр. с чл.1, § 2 от договора, за допълнителна брутна площ на обектите в размер на 17 951.86 евро с включен ДДС, както и разноски пред трите инстанции в общ размер 67 061.77лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: