Действие на вписването на искова молба за собственост и права на съсобственици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. София, 27.05.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 863 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник, с което е отменено решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съд-Перник и вместо това са отхвърлени предявените от В. Т. С., в лично качество и като наследник на И. В. С., искове срещу: Т. В. И. (заместена в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Н. К. И. (заместен в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И., а именно:

- иск по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И., като наследници на Т. В. И., за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на [населено място] и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част от имота;

- иск против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като наследник на Н. И., и против М. К. И., че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М., както и за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част;

- иск по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И. за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част.

В решението е допусната грешка при изписване на номера на спорния УПИ, който е *, а не *. Същата грешка е направена в касационната жалба, но с изрична молба на касатора е направена поправка.

Касационната жалба е подадена от ищеца В. Т. С. чрез адв. А.. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил сезиран с жалба от ответниците А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. срещу уважаването на исковете против тях, но въпреки това съдът е отменил решението и спрямо тях. Изтъква се нищожност на решението в частта, с която е отхвърлен първия иск, предявен първоначално срещу Т. И., поради неяснота и неразбираемост на мотивите. Евентуално се поддържа неправилност на решението.

Ответникът по жалбата Р. Н. И. чрез пълномощника си адв. Я. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира в своя полза присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Останалите ответници: А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. не са представили писмен отговор.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка допустимостта на обжалвания акт поради съмнение, че първоинстанционното решение е отменено в необжалвана част. Допуснато е касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на два от изводите на съда. Първо, изводът, че искът срещу Т. И. (заместена от Р. И.) е неоснователен, въпреки приетото, че тя не е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота и не е могла да я прехвърли с договора за дарение. Второ, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Пред районния съд са предявени искове по чл. 108 ЗС от И. В. С. и В. Т. С.; И. С. е починала в хода на процеса е и заместена от втория ищец - неин наследник. Ответници по исковете са: 1/Т. В. И. (починала и заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.), 2/ Н. К. И. (починал и заместен от Р. Н. И. и А. Н. И.), 3/ Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И.. Предявените искове са три: 1/ против Т. В. И. (заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. м. по плана на [населено място] и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази идеална част; 2/ против Н. К. И. (заместен от наследниците му Р. Н. И. и А. Н. И.), против Р. Н. И. и против М. К. И. да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от горепосочения УПИ и че те не са носители на право на ползване върху тази идеална част, учредено с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. от Т. В. И. и да предадат владението върху посочената идеална част; 3/ против Н. Р. И. и А. Р. И. (като приобретатели по договора за дарение, посочен по-горе) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от същия УПИ да бъдат осъдени да предадат владението върху идеалните части от имота. Твърдението на ищеца е, че всички ответници упражняват владение върху имота и така смущават неговото право на владение - уточнение на иска с молба от 26.04.2022г.

Въззивният съд е споделил установеното от първата инстанция от фактическа страна и съгласно чл. 272 ГПК е препратил към него. С договор за продажба с нотариален акт от 1975 г. И. В. С., по време на брака си с Т. К. С., е придобила 1/2 идеална част от дворно урегулирано място от 1066 кв.м., съставляващо парцел * в квартал 61 по плана на [населено място], заедно с жилище, обособено в северната част на едноетажната масивна жилищна сграда, намираща се в парцела. След смъртта на Т. С. през 2005г. и на И. С. - по време на настоящия процес ищецът В. Т. С. - техен син, се явява собственик на тази 1/2 ид.ч.

С нотариален акт от 1986г. първоначалната ответница Т. В. И. е призната за собственик по наследство и давност на другата 1/2 идеална част от същия поземлен имот, заедно с обособеното жилище в южната част на едноетажната масивна жилищна сграда.

Със съдебно решение по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд е извършено разпределение на ползването на дворното място между Т. В. И. и И. В. С., като е постановено Т. В. да ползва частта, означена на скицата на вещото лице с буквите : А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,А (това е северната част на имота), а И. В. да ползва частта, означена с буквите : А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,Л,М,А (южната част на имота).

Според приетата техническа експертиза сега действащият кадастрален план и регулационен план на [населено място] е одобрен през 2000г., а предходният такъв е от 1961 г. По предходния кадастрален план имотът е с пл. № * и по регулационния план за него е отреден парцел * в кв. 61. По този начин имотът е описан в документите за собственост на страните. По кадастралния план, одобрен 2000г., са заснети два имота: имот с пл.№ * и имот с пл. № *, които обхващат стария имот пл. № * и части от два други съседни имоти. По регулационния план от същата година за имот с пл.№ * е отреден УПИ * в кв. 43 с площ 539 кв.м., а за имот с пл. № * е отреден УПИ * в кв.43 с площ 541 кв.м. Вътрешно-регулационната линия между двата УПИ минава през жилищната сграда. През 2015г. е нанесена поправка на кадастралния план, като имот пл.№ * и имот пл.№ * са заснети като един имот с пл. № *. Вещото лице сочи, че разпределението на ползването между страните по гр.д. № 825/1986г. съвпада с разделянето на имота с ограда с изключение на частта по отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2м. в северна посока в частта на И. В.. Същевременно, разпределението на ползването не съвпада с разделянето на имот пл.№ * и имот с пл.№ * по плана от 2000г., като вещото лице сочи къде точно са различията.

По гр.д. № 1665/2011г. на Районен съд-Перник от И. В. С. е предявен срещу Т. В. И. иск по чл.54 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план и с решение, влязло в сила на 21.12.2012г., е признато за установено, че И. В. С. и Т. В. С. са собственици на по 1/2 идеална част от имот с пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., с площ от 1066 кв.м., който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *, която грешка следва да бъде отстранена в кадастралния план. Въз основа на това решение със Заповед № 1386/2015г. на кмета на Община-Перник е одобрена поправка на кадастралния план, като имот с пл.№ * и имот пл. № * са заличени и е нанесен един имот с пл.№ *. Тази заповед е обжалвана по административен ред и е потвърдена от съда.

С констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. (преди образуване на гр.дело № 1665/2011г.) Т. В. И. е призната за собственик по давност на УПИ * в кв.43, с площ от 541 кв.метра. С нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. тя е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на Н. Р. И. и А. Р. И. правото на собственост върху този УПИ. Сделката е сключена след предявяване на иска по гр.д. №1665/2011г. от И. С., но преди вписването на исковата молба.

От показанията на свидетеля Е. А. е установено, че към 1996-1998г. страните имали спор във връзка с изграждането на баня в имота, като пристройка. Според свидетеля Т. и съпругът й пребивавали в имота от ранна пролет до късна есен, синът им Р. идвал в събота и неделя, а внуците - по-рядко. Свидетелите В. К., Е. С. и Ч. С. безпротиворечиво сочат, че оградата в имота е поставена от страните около 1987 г. и оттогава не е местена. Показанията на свидетелите В. К. и Ю. Б. съдът е счел, че противоречат на останалите гласни доказателства и на техническата експертиза относно наличието на ограда през средата на имота, поради което не ги е кредитирал в тази част.

При тези факти първоинстанционният съд е приел, че вписването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 1665/2011г. няма значение за обвързаността на третото лице-приобретател от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Приел е, че по силата на чл. 226 ал.3 ГПК влязлото в сила решение, с което искът за собственост е уважен, обвързва и приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като страна по делото. Прехвърлителната сделка е извършена след предявяване на иска по чл.54 ЗКИР, поради което приобретателите са обвързани от постановеното решение и установеното, че праводателят им Т. В. И., не е собственик на разликата над 1/2 идеална част.

Въззивният съд не е споделил тези изводи. Приел е, че приобретателите по сделката (договора за дарение), извършена в хода на производството по гр.д. № 1665/2011г. на ПРС, не са обвързани от съдебното решение. Исковата молба на И. В. С. по чл.54 ЗКИР срещу Т. В. И. е предявена на 19.03.2011г. и е вписана на 11.04.2011г. Сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение, е изповядана на 31.03.2011г., т.е. преди вписването на исковата молба. Вписването има оповестително-защитно действие - целта му е ищецът да противопостави своите права и на трето лице-приобретател на имота по време на висящ съдебен процес, предвид разпростирането на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по вписаната искова молба и спрямо него, съгласно чл.226 ал.3 от ГПК. Това правило обаче не се прилага когато третото лице е придобило собствеността преди началото на процеса и неговият акт е вписан преди исковата молба. В този случай в процеса като страна трябва да бъде конституиран приобретателят на имота, което не е било сторено. В разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е предвидено изключение от общото правило, а именно: „.. с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от ЗС)…“. Според въззивния съд в случая е налице това изключение, а именно: прехвърляне на спорното право по време на висящ съдебен процес, образуван въз основа на искова молба, подлежаща на вписване. Тъй като спорното право е прехвърлено от страна на ответника по делото Т. В. И. преди вписването на исковата молба, то разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е неприложима, респ. постановеното съдебно решение не обвързва със сила на пресъдено нещо приобретателите на спорното право. Приемането на обратното би означавало приобретателите на спорното право да бъдат лишени от правосъдие, доколкото те не са могли да защитят правата си в производството по гр.д.№ 1665/2011г. (те са придобили спорното право преди вписването на исковата молба и няма как да са узнали за наличието на висящ съдебен спор), а обвързването им с постановения съдебен акт лишава същите от защита и по настоящото дело.

По-нататък съдът е пристъпил към разглеждане основателността на предявените искове, като е изложил съображения само по предявеното от ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реална, обособена част от имот пл. №*, съвпадаща с процесния УПИ * в кв.43, с площ от 541 кв.м. Посочил е, че с нотариалния акт за дарение от 31.03.2011г. Т. В. И. е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. правото на собственост върху имота. Н. Р. И. и А. Р. И. са влезли във владение на основание този договор, който е действителен, но е лишен от вещно-прехвърлителен ефект по отношение на частта от имота, на която дарителят не е собственик. Договорът е основание за добросъвестно владение. При изповядване на сделката дарителката Т. И. се е легитимирала с констативен нотариален акт от 2010г. и не може да се приеме, че надарените са знаели, че тя не е собственик на целия имот, предмет на дарението. Презумпцията за добросъвестност по чл. 70 ал. 2 ЗС не е оборена, владението на ответниците И. е добросъвестно владение и от установяването му на 31.03.2011г. не е било смутено в продължение на 5 години. Поради това ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. са собственици на имота на основание давностно владение и предявеният от ищеца иск е неоснователен.

Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик като са изложени съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като предмет на закрила с предявения иск следва да е реална част от имот пл. № * по кадастралния план, след поправката от 2015г., съвпадаща с границите на УПИ * в кв. 43 по регулационния план. Установено е от влязлото в сила решение по чл. 54 ЗКИР, че в кадастралния план от 2000г. е допусната грешка и тя е била отстранена като е постановено нанасяне на един имот с пл. № *, вместо на двата имота №№ * и *. Обстоятелството, че по регулационния план от 2000г. са отредени два УПИ не превръща спорния имот в самостоятелен такъв; той съществува в правния мир като едно цяло, какъвто е бил и преди допуснатото грешно отразяване. Поради това се касае до реална част от поземлен имот, а не до самостоятелен имот. Изясняването на точния предмет на делото е от значение с оглед фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и избягване възможността да се получи защита, различна от търсената.

По основанията, по които е допуснато касационно обжалване .

Обжалваното решение се явява недопустимо в частта, с която по жалба на Р. И. - ответник по първите два иска, е отменено решението и спрямо необжалвалите ответници Н. Р. И. и А. Р. И. по третия иск, по който жалбоподателят Р. И. не е страна. Следователно недопустимостта обхваща изцяло третия иск по чл. 108 ЗС против Н. и А. И.. Първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен, не е обжалвано от тях и решението е влязло в сила. Затова въззивният съд не е имал правомощие да преразглежда решението по този иск, вкл. поддържаното от тях възражение за придобиване по давност чрез добросъвестно владение. Ето защо въззивното решението в тази част следва да се обезсили и да се обяви, че първоинстанционното решение е влязло в сила.

По първите два иска, по които наред с жалбоподателя Р. И. ответници се явяват А. Н. И. и М. К. И., обжалваното решение не е недопустимо. Между жалбоподателя и тези необжалвали ответници е налице другарство по делото, което отговоря на характеристиките на необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал.2 ГПК. По първия иск ответниците Р. И. и А. И. отговарят в качеството си на наследници на Т. В. И.. Спорът е за това дали наследодателката е притежавала целия поземлен имот или само 1/2 ид.ч. от него. Поради това естеството на спорното правоотношение налага решението да е еднакво спрямо двамата ответници, тъй като касае общи факти. По втория иск ответниците Р. И. и М. И. отговарят като носители на право на ползване върху недвижимия имот, учредено от Т. И. с нотариалния акт от 31.03.2011г. Ответникът А. И. е конституиран като ответник по този иск като един от наследниците на Н. К. И. (починал в хода на процеса), комуто също е учредено право на ползване от Т. И. с този нотариален акт. Спорът се свежда отново до това дали Т. И. е притежавала целия поземлен имот или само 1/2 ид.ч. от него, респ. какъв е обемът на учреденото от нея право на ползване. Това също са общи факти за ответниците по този иск и другарството помежду им е необходимо - чл. 216, ал.2 ГПК. В такава хипотеза - при необходимо другарство въззивният съд може съгласно чл. 271, ал.3 ГПК да отмени решението и спрямо необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Поради това решението на въззивния съд, с което по жалба на Р. И. е отменено решението по първите два иска и спрямо необжалвалите другари А. И. и М. И., е допустимо.

Въззивното решение е очевидно неправилно по първия иск поради наличието на логическо противоречие, водещо до очевидна необоснованост. От една страна съдът е приел, че Т. И. е обвързана от влязлото в сила решение, с което е признато за установено, че тя и И. С. са съсобственици при равни дялове на целия поземлен имот с пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., с площ от 1066 кв.м., който по кадастралния план одобрен 2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *, за които по регулационния план са предвидени отделни парцели. Това означава, че Т. И. не е била собственик на другата 1/2 ид.ч., извън своята, от дарения УПИ *. Въпреки това съдът е отхвърлил иска за собственост на В. С. (правоприемник на И. С.) за тази 1/2 ид.ч., предявен срещу Т. И., а след смъртта й срещу наследниците й Р. И. и А. И..

Очевидно неправилен е направеният от Пернишки окръжен съд извод, че вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС има оповестително-защитно действие, поради което разпореждането с целия имот от ответника след предявяване на иска за собственост, но преди вписване на исковата молба, е противопоставимо на ищеца по този иск. По принцип вписването на исковите молби има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно действие. Чл. 114, б. „а“ ЗС сочи, че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба; при липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Посредством оповестително-защитното действие на вписването се създава т.нар. непротивопоставимост - придобитите след вписването права не могат да се противопоставят на ищеца. Такова оповестително-защитно действие на вписването е предвидено в чл. 17, ал.2 , чл. 33, ал.2, чл. 88, ал.2, чл. 135, ал.1, чл.211, ал.2, чл. 227, ал.5 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. „б“ и б. „в“ ЗС и то не обхваща исковите молби за установяване право на собственост и за ревандикация. В този смисъл са: Решение № 119 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 420 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 2862/2023 г. на ІІ г.о., Решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1455/2017г. на І г.о. Вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС, както и тези за установяване право на собственост, има само оповестително действие - дава гласност на съществуващия правен спор. Това е действието по чл. 114, б.“а“, изр. 2 ГПК.

По касационната жалба.

Предвид горните констатации следва да се пристъпи към разрешаване на спора в допустимата част.

Неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, е решението на Пернишки окръжен съд по иска на В. С. срещу наследниците на Т. И. - Р. И. и А. И. за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. по УПИ * в кв. 43. Наследниците на Т. И. като нейни правоприемници са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1665/2011г. на Пернишки районен съд, с което е признато, че Т. и И. са съсобственици при равни дялове на имот пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *. След решението е извършена поправка в кадастралния план като отново е нанесен един имот с пл. № *, но регулационният план не е променен, така че за този имот са отредени два УПИ, единият от които е процесния. След като е налице съсобственост върху кадастралния имот, то урегулирането му в два имота води до съсобственост и върху така обособените два урегулирани поземлени имота, включително върху спорния УПИ *. Въззивният съд очевидно необосновано е приел, че този иск е неоснователен, въпреки, че е посочил, че и двете страни са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по ЗКИР. Настоящият спор не е недопустим на основание чл. 299 ГПК, тъй като сега предявеният иск е ревандикационен, т.е. търсената защита е по-широка. Искът е основателен, но само в установителната си част. В осъдителната част ревандикационната претенция за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от УПИ * е неоснователна, защото между страните е извършено разпределение на ползването с решението по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд. Това разпределение е обързващо за правоприемниците. Промененото регулационно положение на имота (урегулирането му в два УПИ) не е обстоятелство, налагащо промяна в разпределението на ползването, защото имотът като граници е същият, независимо от различния регулационен статут. Според това разпределение ищецът, като правоприемник на И. С., има право да ползва северната част от съсобствения имот, но не и южната такава, съответстваща на УПИ *. Ето защо претенцията за предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от УПИ * следва да бъде отхвърлена.

Като последица от признаване правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.ч. от имота следва на основание чл. 537, ал.2 ГПК да се отмени издаденият в полза на Т. В. И. констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М. М. за разликата над 1/2 ид.ч.

По втория иск - против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като наследник на Н. И., и против М. К. И. за установяване, че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариалния акт за дарение от 2011г., за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането им да предадат владението върху нея, решението е частично недопустимо и частично неправилно.

Тъй като вещното право на ползване се погасява със смъртта на носителя му (чл.59, ал.1 ЗС) и предвид смъртта на Н. И., настъпила по време на процеса, то за ищеца не съществува правен интерес да води иска спрямо наследниците му Р. И. и А. И.. Производството по отношение на тях следва да се прекрати като недопустимо.

В останалата част - по отношение на ответниците Р. И. и М. И. (като лица, на които е учредено право на ползване) решението е неправилно като съображенията са продължение на тези по първия иск. Т. И. не е могла да учреди право на ползване на Р. И., Н. И. и М. И. върху целия имот, тъй като е била собственик само на половината от него. Поради това те не са придобили такова право върху 1/2 ид.ч. от имота, която не е била нейна собственост. Сделката по учредяване правото на ползване е сключена и вписана след предявяване на иска на И. С. за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. против Т. И. и ответниците като черпещи права от последната, са обвързани от влязлото в сила решение - чл. 226, ал.3 ГПК. Без значение е, че исковата молба е вписана след сделката. Както бе разяснено вписването на исковата молба има само оповестително действие, защото друго не е предвидено в закона - чл. 114, б.“а“ ЗС. Ответниците като приобретатели по време на висящия спор са обвързани от решението, независимо от момента на вписване на исковата молба. Следователно и този иск се явява основателен в установителната му част. За осъдителната част за предаване на владението важат гореизложените мотиви и в тази част претенцията е неоснователна. Носителите на правото на ползване са обвързани от разпределение на ползването между съсобствениците, извършено преди учредяване на правото им.

По разноските. При този изход на спора: обезсилване на въззивното решение по един от исковете и обявяване, че е влязло в сила първоинстанционното решение за уважаване на този иск; уважаване на установителната част на ревандикационния иск и отхвърляне на осъдителната такава по другите два иска, следва да се приеме, че ищецът-касатор има право на 3/4 от направените разноски за водене на делото във всички инстанции. Пред касационната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК за разноски 961,23 евро, от които адвокатско възнаграждение 1800лв./920,33 евро/. Пред въззивния съд разноските са 1800лв. или 920,33 евро; пред първата инстанция разноските на ищеца са 2555лв., равни на 1306,35 евро. Или общо разноските на ищеца възлизат на 3188 евро. 3/4 от тях са 2391 евро, колкото следва да бъдат присъдени.

Ответникът Р. И. има право на 1/4 от направените разноски за трите инстанции. Пред първата инстанция той е направил разноски 1500лв., равни на 766,94 евро. 1/4 от тях е 191,74 евро. Тази сума следва да се присъди на Р. И.. Пред въззивната и касационна инстанция ответникът е защитаван от адв.Б. Я., който е оказал безплатна правна помощ и претендира заплащане в своя полза на възнаграждение за двете инстанции по чл. 38 ЗАдв. Възнаграждението за въззивната инстанция следва да се определи в рамките на това, което е заплатил касатора - 1800лв., а за настоящата инстанция в размер на 900лв., тъй като пълномощникът е представил писмен отговор на касационната жалба, но не се е явил в съдебно заседание. Така, от общо възнаграждение 2700лв. или 1380,49 евро пълномощникът има право на 1/4 от него - 345,12 евро, която сума следва да му се присъди.

Водим от горното и Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която по жалба на Р. Н. И. е отменено решението на първата инстанция и е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И. за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * (погрешно посочен като *) в кв. 43, с площ от 541 кв.м. по плана на [населено място] и ответниците са осъдени да му предадат владението върху тази идеална част от имота. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на Р. Н. И. срещу решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съд-Перник в частта, с която е уважен горепосочения иск и ОБЯВЯВА първоинстанционното решение по този иск за влязло в сила.

ОТМЕН Я въззивно решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И. (като наследници на Т. В. И.) в установителната му част - за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на [населено място] и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. И. и А. Н. И. (като наследници на Т. В.), че В.Т.С. е собственик на 1/2 ид.ч. идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на [населено място].

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлена осъдителната част на този иск за предаване на владението върху гореописаната 1/2 ид.ч.

ОБЕЗСИЛВА горепосоченото въззивно решение в частта по иска на В. Т. С. против Р. Н. И. и А. Н. И. като наследници на починалия в хода на процеса Н. К. И. за установяване, че последният не притежава право на ползване върху 1/2 ид.ч. от УПИ *, учредено му от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М.; за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането му да предаде владението върху тази идеална част. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.

ОТМЕН Я въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. против Р. Н. И. и М. К. И. за установяване, че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М. и за признаване, че ищецът собственик на тази 1/2 ид. част и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. Т. С. против Р. Н. И. и М. К. И., че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв.м. по плана на [населено място], учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М. и че ищецът В. Т. С. е собственик на тази 1/2 ид. част от поземления имот.

ПОТВЪРЖДАВА решението по този иск в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл. 108 ЗС в осъдителната част - за осъждане на ответниците да предадат владението върху гореописаната 1/2 ид.ч.

На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ издаденият на Т. В. И. констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М. М. за разликата над 1/2 ид.ч.

ОСЪЖДА Р. Н. И. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 27 да заплати на В. Т. С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 2391/две хиляди триста деветдесет и едно/ евро разноски по делото за трите инстанции според уважената част на исковете.

ОСЪЖДА В. Т. С. да заплати на Р. Н. И. сумата 191,74 /сто деветдесет и едно цяло и седемдесет и четири стотни/ евро разноски за първата инстанция според отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА В. Т. С. да заплати на адв. Б. К. Я. от [населено място], [улица], ет. 5 сумата 345,12 /триста четиридесет и пет цяло и дванадесет стотни/ евро възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивната и касационна инстанции според отхвърлената част на исковете.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: