Отговорност на държавата за обезщетения след смърт на подсъдим

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * съществени процесуални нарушения * конституиране на страни * отмяна на въззивно решение * правоприемство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 352 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл . 346, т .1 НПК и е образувано по жалба от министъра на финансите като представител на държавата .

С присъда № 200 от 10.10.2019 г . по НОХД № 3578/2017 г . Софийски градски съд – Наказателно отделение , 16 състав е признал подсъдимия А . Д . Г . за виновен в това , че на 04.12.2015 г . в град София , Централна жп гара , Втори перон - „ Запад “, в качеството си на управител на „ М . г . - **“ ООД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строително - монтажни работи , представляваща източник на повишена опасност , причинил смъртта на Ц . П . В .., настъпила на 13.12.2015 г . и на основание чл . 123, ал .1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години , чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години .
С присъдата подсъдимият Г . бил осъден да заплати на гражданските ищци И . И . В . и И . К . В . по 70 000 лева , а на М . Ц . В . и П . Ц . В . - по 50 000 лева , представляващи обезщетение за причинени им от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането , отхвърляйки претенциите им до пълния предявен размер .
Съдебният акт е атакуван от защитника на А . Г . пред Софийски апелативен съд . Преди пренасяне на делото във въззивната инстанция за осъществяване на контрол , е постъпило уведомление , че подсъдимият е починал , удостоверено с препис - извлечение от акт за смърт № 275/09.03.2020 г . Било образувано ВНОХД № 612/2020 г ., по което , с решение № 10001/27.02.2023 г . 4 въззивен състав на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение , отменил постановената присъда и прекратил наказателното производство , водено срещу А . Г . за престъпление по чл . 123, ал .1 НК поради настъпилата му смърт и потвърдил първостепенния акт в частта , с която са уважени предявените граждански искове срещу държавата , представлявана от министъра на финансите като правоприемник на починалия подсъдим .
В касационната жалба се излагат аргументи , представени на вниманието и на въззивния съдебен състав под различна форма , свързани с извършено съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон . Претенциите се изразяват в твърдения за неизчерпване от страна на Апелативен съд на кръга от наследници до 6 степен , както и липса на отказ от всички , призовани от съда към наследяване и в частност - от С . Г ., В . Е . и Е . Р .. Според касатора съдът не е предоставил възможност на държавата да приеме наследството на А . Г . по опис и то само , ако е останало незаето такова от общината , която се ползвала с предимство пред държавата съобразно разпоредбата на чл . 61, ал .2 Закон за наследството / ЗН /. Нарушение на материалния закон жалбоподателят съзира и в непредоставяне от страна на ищците на доказателства за настъпило правоприемство по реда на чл .11 ЗН и непосочване стойността на фактическо преминалото имущество по опис към държавата , за което обстоятелство е следвало да има съдебно решение по проведено охранително производство по реда на чл . 553-559 ГПК .
Касаторът акцентира и на невъзможността за първи път пред въззивния съд да се конституира нова страна в процеса в лицето на граждански ответник , тъй като съгласно разпоредбата на чл . 85, ал .3 НПК гражданският иск се предявява най - късно до започване на разпоредително заседание пред първоинстанционния съд , респективно това е и преклудиращият момент за конституиране на граждански ищец / граждански ответник в процеса . Специфичното качество на гражданския ответник в наказателния процес като лице , различно от подсъдимия / чл . 89 НПК / определяло и невъзможността държавата да бъде привлечена като отговорна за вреди , причинени от чуждо престъпно поведение . Препятствие за конституиране на държавата като ответник в процеса било и неналичието на искане в тази посока от гражданските ищци . Моли да бъде отменено постановеното решение и прекратено производството по отношение на държавата , представлявана от министъра на финансите . С касационната жалба са представени заверени фотокопия от справка от Столична община , район „ Люлин “, удостоверение за наследници / изх . № РЛН 23- УГ 51-2541/23.02.2023 г ./ и за родствени връзки / изх . № РЛН 23- УГ 51-2135/15.02.2023 г ./ на А . Д . Г ..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора поддържа изцяло депозираната жалба . Повереникът на гражданските ищци настоява атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила . Заявява , че съдът е изчерпал изцяло процедурата по чл . 51, ал .2 ЗН чрез призоваване на всички наследници на А . Г ., заявили изрично или чрез конклудентни действия откази от наследство .
Прокурорът стои на позицията , че касационната жалба е неоснователна и решението на САС следва да бъде оставено в сила .
Върховният касационен съд , след като обсъди доводите на страните , изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия , прецени , че тя е допустима и основателна по отношение на част от изложените в нея аргументи , сочещи към отмяна на атакувания акт в гражданската му част . Именно в тези предели настоящият състав дължи произнасяне , тъй като касаторът не атакува въззивното решение в частта , в която постановената от първостепенния съд присъда е отменена и наказателното производство е прекратено по отношение на А . Г . поради неговата смърт .
Преди да бъдат разгледани възраженията на касатора за нарушение на процесуалните правила по конституиране на държавата като граждански ответник в процеса , следва да бъде даден отговор на принципно поставения в жалбата въпрос допустимо ли е конституиране на граждански ответник пред въззивната или касационната инстанция . Действително , разпоредбите на приложимия наказателен закон относно фигурата на гражданския ищец , неразривно свързана и с тази на гражданския ответник , в чл . 85, ал .3 НПК изрично визира стадия , в който може да бъде заявена подобна претенция – най - късно до започването на разпоредително заседание , след чието провеждане пострадалият или неговите наследници , както и юридическите лица , които са претърпели вреди от престъплението , се лишават от тази възможност , можейки да я реализират чрез предявяване на иск за обезщетение за настъпилите им вреди пред гражданския съд / при липса на други обективни пречки като настъпила давност напр ./. Предявявайки своевременно искането си за обезвреда срещу подсъдимия / подсъдимите , те се конституират от съда и като граждански ищци в разпоредителното заседание по делото от първостепенния съд , разглеждащ спора по същество . Съответно , при отправена претенция към лица , различни от подсъдимия , тези лица придобиват качеството граждански ответници в процеса , дадено им от съда също в разпоредително заседание , каквато не е настоящата хипотеза . Новелата на чл . 89 НПК е категорична , че качеството граждански ответник в процеса притежава лице , срещу което е предявен граждански иск , но е различно от подсъдимия и обичайно това би могъл да е родител на непълнолетен подсъдим за причинени от последния вреди в резултат на престъпно посегателство , работодател - за увреди , причинени от негов работник или застрахователно дружество . В конкретния случай наследниците на пострадалия Ц . В . – И . И . В ., И . К . В ., М . Ц . В . и П . Ц . В . своевременно са предявили своите искови претенции единствено към подсъдимия и надлежно са конституирани като граждански ищци в процеса . Решаващият първостепенен съд не е конституирал граждански ответник , от когото наред с подсъдимия да се претендира обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди . Впоследствие , при настъпилата смърт на подс . Г . след осъждането му от Градски съд да заплати съответните обезщетения на гражданските ищци , е възникнал въпросът могат ли и от кого гражданските ищци да търсят и съответно да получат обезщетението , присъдено им от съда . Ако бъде приета тезата , че смъртта на подсъдимия води до прекратяване на производството по делото и в неговата гражданска част заради недопустимост за конституиране на лица - негови правоприемници , при неприключило разглеждане на делото пред горна инстанция , то биха се накърнили правата на друга страна в процеса – гражданските ищци , вече получили удовлетворяване на своята претенция или част от нея от съда , пред който надлежно са депозирали молби / в този смисъл е и постановеното в Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г . по Тълкувателно дело № 2/2012 г . на ОСНК на ВКС /.
Поради неналичие на инструментариум в рамките на наказателния процес за разрешаване на създалата се ситуация , то следва да се използва този на гражданския процес , както повелява чл . 88, ал .1 НПК , даващ възможност при липса на съответни правила в НПК , да се приложи Гражданският процесуален кодекс . А той в своя чл . 227 дава отговор на въпроса как се процедира при настъпила смърт на страна - производството по делото продължава с участието на правоприемника . Нормата е приложима в настоящия случай , тъй като А . Г . е страна в процеса – подсъдим , срещу когото са предявени граждански искове и затова след неговата смърт производството пред следващата инстанция по отношение на гражданските искове продължава с участието на правоприемника / правоприемниците му . Доколко коректна или не е формулировката на въззивния съдебен състав , дадена в проведено на 29.11.2022 г . заседание , когато е конституирал държавата чрез министъра на финансите като „ наследник , респ . граждански ответник в настоящото производство “, а не като правоприемник на подсъдимия , не е въпрос от съществено значение , тъй като подсъдимият , срещу когото са допуснати за разглеждане граждански искове , априори притежава правата , дадени от чл . 90, ал .1 НПК на гражданския ответник . И това следва от съдържимото в чл . 86 НПК , определящ лицата , срещу които може да бъде предявен граждански иск – подсъдимия и други лица , които носят гражданска отговорност за вредите , причинени от престъплението . Всъщност наследниците на подсъдимия встъпват в неговите права по отношение деликтната му отговорност и поради това са неоснователни наведените доводи от представителя на министъра на финансите , че държавата не следва да носи отговорност за виновно поведение другиму . Такава отговорност не се носи на собствено основание като граждански ответник , тъй като такъв не е конституиран от първия съд и респективно не може за първи път във въззивния да се конституира нова страна – граждански ответник - налице е обективна невъзможност за встъпване в неупражнявани дотогава права . Държавата е определена от въззивния съд да встъпи в правата на починалия подсъдим като негов правоприемник , каквито права би могъл да упражнява и негов родственик от определените от ЗН наследствени редове , приел наследството . Правата , дадени от закона на гражданския ответник , са съдържими и тъждествени с тези , ползвани от обвиняемия / респ . подсъдимия /, срещу когото може да бъде насочена и гражданска претенция - да участва в съдебното производство , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания , бележки и възражения и да обжалва актовете на съда , накърняващи неговите права и законни интереси , но ограничени единствено до пределите на предявения срещу него граждански иск . В този смисъл , след констатиране смъртта на подсъдимия , второстепенният съд е предприел действия по установяване на неговите наследници като лица , които да встъпят в правата / съответно задълженията / му по предявения за съвместно разглеждане в процеса граждански иск като негови правоприемници . Всъщност и в атакуваното решение съдът е наименувал държавата , конституирана като граждански ответник в хода на процеса , не като такъв , а като правоприемник на починалия А . Г .. Идентичните права и задължения , притежавани от правоприемник на подсъдимия и от изначално конституиран граждански ответник , не определя недопустимост на конституиране в следващите съдебни инстанции на наследник на починал подсъдим при предявени граждански претенции срещу този подсъдим в първата и не опорочава действията на контролирания по това дело съдебен състав , наименувал държавата при нейното конституиране в процеса не като правоприемник , а като граждански ответник . Отделен е въпросът доколко това действие на Апелативен съд не е било прибързано .
Естествена последица от схващането на този съдебен състав , че няма пречка за конституиране на правоприемник на починал подсъдим , срещу когото са предявени граждански искове , пред въззивната инстанция и приложимост на нормите на ГПК , е позицията , че второстепенният съд е следвало да съобрази процесуалното си поведение с разпоредбите на чл . 229 - 230 ГПК . Правилата на тази глава „ Отклонения от развитие на производството “ в своя раздел I определят реда , който следва да спази съда , пред когото е констатирана настъпилата смърт на ответника . Съгласно чл . 229, ал .1, т .2 ГПК съдът спира производството , след което ищецът / в случая - четиримата граждански ищци / е длъжен в шестмесечен срок да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или да призове наследниците по реда на чл . 48 ГПК . При неизпълнение на това задължение в определения от закона преклузивен срок процесуалният кодекс е категоричен , че делото се прекратява . Вместо да предприеме тези действия , наказателният съд служебно е изисквал удостоверения за наследници и е призовавал тези , неотказали се изрично от наследяване на подсъдимия , да заявяват в определен срок дали приемат наследството . По отношение на тези , които в указания им от съда срок не са заявили позицията си , разглеждащият делото съд е уведомил районен съд за вписването им в особената книга по чл . 49, ал .1 ЗН за загубване правото им да приемат наследството съгласно чл . 51, ал .2 ЗН . Тези действия , обаче , са били прибързани по отношение на част от призованите към наследяване лица . Съдебният състав е положил усилия по редовно уведомяване на С . Г ., В . Е . и Е . Р . за откритото наследство и е дал срок да изразят отношението си относно приемането му , за да прецени дали са налице основанията за конституирането им като правоприемници на А . Г . и след като тези усилия чрез дадените от НПК възможности за призоваване са се оказали безуспешни , е уведомил районен съд тези лица да бъдат вписани в особената книга като лица , загубили правото си да приемат наследството . Всъщност те не са имали знание за факта на откриване на наследството , не са били уведомени по реда на чл . 51, ал .1 и ал .2 ЗН и съответно са били възпрепятствани изрично или мълчаливо да заявят своята позиция . При невъзможност за призоваване на тези лица , съдът е следвало да се възползва от разписаното в чл . 48 ГПК и да постанови публикация в неофициалния раздел на " Държавен вестник ". Неспазвайки тази процедура , съдът преждевременно е разпоредил тези лица да бъдат вписани в особената книга от Софийски районен съд като такива , загубили правото си да приемат наследството . Подобно нарушение съдът е извършил и по отношение на Е . Г ., спрямо която е процедирал по идентичен начин . Г . е редовно призована с даване на изискуемите от чл . 51, ал .1 ЗН указания . В нарочна молба с вх . № 31777/02.08.2022 г . Г . Г . а в качеството си на пълномощник на Г ., уведомява съда , че Е . Г . не приема наследството на А . Г .. Към молбата е приложено фотокопие от нотариално заверено пълномощно , с което Е . Г . упълномощава Г . Г . а с множество права , между които , обаче , не и такова , касаещо изявления по отношение наследяването на А . Г .. Правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице , което е призовано да наследи , е изключително лично право и поради това сезиращото съда изявление следва да бъде подписано лично от заявителя или от негов пълномощник , но упълномощен изрично за това . Възприемайки това изявление на Г . а като такова , изхождащо от Г . / която е и призована чрез пълномощника , а не лично /, съдът е допуснал нарушение , уведомявайки компетентния съд за вписване на Г . като лице , загубило право на наследяване . Подобен е бил подходът на съда и по отношение на И . М . - в кориците на делото / л .185 - 186 от ВНОХД / се съдържа информация , че тя е в тежко здравословно състояние и за нея полага грижи дъщеря й Л . Й ., която е уведомила длъжностните лица , връчили й съобщението , че М . е неподвижна и предполага , че е с начален стадий на деменция . Въпреки това , Апелативен съд е приел , че и И . М . / леля на А . Г ./ е била уведомена за указанията на съда по приемане на наследството и не е заявила позиция , поради което е отправил искане до компетентния районен съд и тя да бъде вписана в особената книга по чл . 49, ал .1 ЗН . А липсват данни М . да е била уведомена лично за създалата се ситуация , или да е заявила чрез изрично упълномощено лице позицията си относно откритото наследство . След незаконосъобразно възприемане на наличието на предпоставките на чл . 51, ал .2 ЗН , съдът , както вече бе отбелязано , прибързвайки , е конституирал държавата като ответник в настоящия процес . Нещо повече , той е преустановил действията си по призоваване на наследници на Г . след установяване на тези по съребрена линия от четвърта степен . Законът за наследството в чл .8, ал .4 определя кръга от лица , призовани към наследяване и те се изчерпват до роднините по съребрена линия до шеста степен включително . Едва тогава , съгласно чл . 11 ЗН , наследството се получава от държавата , с изключение на движимите вещи , жилищата , ателиетата и гаражите , както и на парцелите и имотите , предназначени предимно за жилищно строителство , които стават собственост на общината , на чиято територия се намират . Неизчерпвайки реда наследници по закон , притежаващи възможност да встъпят като правоприемници на подсъдимия в това производство , контролираният съд е постановил решение спрямо субект , който на този етап не е пасивно легитимиран да поеме наследството на А . Г . и да отговаря по предявените искове , тъй като не е безспорно , че липсват лица , които могат да наследят починалия или че всички негови наследници са се отказали или изгубили правото да приемат наследството му .
По този начин - чрез неспазване на процедурата по чл . 229-230 ГПК , а действайки служебно при незачитане волята на гражданските ищци и встъпвайки в техните задължения , изрично визирани в чл . 230, ал .2 ГПК , както и неизчерпвайки кръга от наследници , призовани да наследят чрез неуведомяване на тези след четвърта до шеста степен включително , съдът преждевременно и незаконосъобразно е конституирал държавата като „ наследник “ на подсъдимия с произтичащите от това отговорности .
Наред с това , апелативният съд не е изследвал съдържимото в наследствената маса на подсъдимия , за да прецени дали да конституира като негов правоприемник общината или държавата . Както бе посочено , съгласно чл . 11 ЗН при липса на наследници , визирани в чл . 5-10 ЗН , наследството се получава от държавата , с изключение на движимите вещи , жилищата , ателиетата и гаражите , както и на парцелите и имотите , предназначени предимно за жилищно строителство , които стават собственост на общината , на чиято територия се намират . Иначе казано , общината получава конкретни вещни права , придобивайки имущество по закон като частен правоприемник , а за държавата като универсален такъв остават в тежест пасивите . От представената от касатора справка от Столична община , район „ Люлин “ относно притежавано от починалия А . Г . имущество се установява , че той притежава идеални части от земя и жилище , както и е собственик на товарен автомобил , но тези обстоятелства не са били обект на проверка от решаващия съд . Чрез неизследване наследствената маса , оставена от А . Г . и отказвайки на държавата , въпреки неколкократните искания на процесуалния представител на министъра на финансите пред съда , да получи наследството по опис , което е задължително съгласно чл . 61, ал .2 ЗН , решаващият съд се е поставил в невъзможност от една страна да прецени дали общината или държавата е правоприемник на подсъдимия и респективно да бъде конституирана като такъв в процеса , а от друга - да рамкира отговорността на държавата / ако действително тя е пасивно легитимирана страна в този процес / за задълженията на подсъдимия до размера на полученото от нея имущество , охранявайки по този начин интересите й .
Посочените до момента пропуски в дейността на въззивния съд представляват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и естествена последица от тази констатация е отмяна на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на изтъкнатите нарушения на процесуалните правила .
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10001 от 27.02.2023 г ., постановено по ВНОХД № 612/2020 г . по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение , 4 състав в гражданско - осъдителната му част .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание .
Решението не подлежи на обжалване и протест .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.