Обезщетение за подобрения от съсобственик без съгласието на останалите

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 1886 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50079

София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1886 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 21 от 01.02.2022 г. по в.гр.д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 418 от 28.11.2022 г., с което е:

1. обезсилено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на РС- Пещера в частта, с която е извършена делба- възложен е на Г. К. поземлен имот с идентификатор ...... по плана на [населено място] за размера над допуснатата до делба 1/2 ид.ч.;

2. отменено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. и решение № 260316 от 10.06.2021 г. по същото дело на РС-Пещера в частта, с която е прието, че пазарната цена на допуснатия до делба имот е 77 900 лв., присъдено е уравнение на дела на съделителката Р. С. Б. и е присъдена държавна такса съобразно дяловете на страните, като вместо това е постановено ново решение, с което е приета пазарна цена на делбения имот в размер на 84 290 лв.; Г. С. К. е осъден да заплати за уравнение на дела от недвижимия имот на Р. С. Б. сумата от 42 145 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане и всяка от страните е осъдена да заплати държавна такса за дела си;

3. потвърдено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на РС- Пещера в частта, с която е извършена съдебна делба, като е възложен в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК на съделителя Г. С. К. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по плана на [населено място], ведно с 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор ......- жилищен апартамент с площ от 120 кв.м., построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ..... в кв. 103 по плана на [населено място], при граници: ......; .......; .......; ......; ......, както и масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор ......, построен в същия поземлен имот;

4. потвърдено решение № 260316 от 10.06.2021 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на РС- Пещера за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 277 от 10.04.2020 г., чрез осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата от 11 045 лв., представляваща стойност на извършени в делбения имот подобрения, с които е увеличена стойността му;

5. отменено определение № 260149 от 07.12.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на РС- Пещера и вместо него е постановено решение за осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 31,84 лв.;

6. присъдени са разноски за въззивното производство както следва: осъден е Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100 лв., а Р. Б. е осъдена да заплати на Г. К. сумата от 1300 лв.

С определение № 50095 от 24.03.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само в следните негови части:

- частта, с която е потвърдено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на Районен съд- Пещера, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260316 от 10.06.2021 г., в частта му за осъждане на Р. С. Б. да заплати на Г. С. К. сумата от 11 045 лв. /единадесет хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща стойност на извършени в делбения имот подобрения и

- частта за присъдените разноски за въззивното производството /осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100 лв. и осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата 1 300 лв./.

Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на решението с практика на ВКС /ППВС № 6 от 1974 г., решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр.д.№ 1238 от 2020 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и др./ по въпроса: Как следва да се квалифицират претенции за подобрения в делбен съсобствен имот: като искове по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30, ал.3 ЗС, по чл.60-62 ЗЗД или др.?

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище.

Върховният касационен съд по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и по основателността на жалбата, приема следното: По отношение претенцията за подобрения в делбения имот, в обжалваното решение е прието, че същата е предявена от Г. К. само за подобрения, извършени на жилищния етаж, като част от тях са извършени приживе на единия от наследодателите- майката, но по времето, когато и ищецът е имал права в съсобствеността. Ответницата Р. Б. не твърди тя да е извършвала подобрения или пък да се е противопоставяла на извършваните от ищеца работи. Единствено К. със семейството си е живял в имота и извършил подобрения за собствено удобство. За установяване на извършените подобрения са разпитани свидетели, а за определяне на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения са приети заключения на съдебно-технически експертизи. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е цитирал т.6 на ППВС № 6 от 1974 г., съгласно която, когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва съгласието на останалите- по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл.ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставяли- по правилата на чл.59 ЗЗД. Приел е, че когато съсобственикът извърши подобрения в съсобствен имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. Съдът е посочил, че като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните остават за сметка на този, който ги е направил.

В конкретния случай въззивният състав е установил, че се касае за действия на Г. К. по извършване на основен ремонт с подмяна на строителни елементи и конструкции на първия етаж, с което се е увеличила експлоатационната годност на жилището. Счел е, че няма доказателства тези дейности да са предприемани със съгласието на съсобственика Р. Б., но няма и доказателства да е налице противопоставяне на извършването им, следователно следва да намерят приложение правилата за водене на чужда работа без пълномощие- чл.60 и сл.ЗЗД. Поради това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за присъждане на половината от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения.

В тази част решението противоречи на практиката на ВС и /ППВС № 6 от 1974 г., решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр.д.№ 1238 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о. и др./ по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Как следва да се квалифицират претенции за подобрения в делбен съсобствен имот: като искове по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30, ал.3 ЗС, по чл.60-62 ЗЗД или др.? По този въпрос настоящият състав на ВКС споделя приетото в практиката на ВКС, че когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици и със съгласието на съсобствениците, претенцията за заплащане на подобренията се квалифицира като такава по чл.30, ал.3 ЗС. Когато подобренията са направени от съсобственик, едновременно в негов интерес и в интерес на другите съсобственици, но без тяхното съгласие, претенцията се квалифицира като такава по чл.61, ал.2 ЗЗД /водене на чужда работа без пълномощие/ и на съсобственика- подобрител се дължи по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. По-малката сума между направените разходи за подобренията и увеличената стойност на имота се дължи и в случаите, при които искът за подобрения се квалифицира по чл.59 ЗЗД, а това е когато подобренията са извършени от държател в чужд имот или от съсобственик, извършил подобренията при изричното противопоставяне на останалите съсобственици /чл.61, ал.3 ЗЗД/.

С оглед отговора на поставения въпрос на съделителя Г. К. се дължи 1/2 ид.ч. от по-малката сума измежду стойността на направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота. Като е присъдил 1/2 ид.ч. от увеличената стойност на имота, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото в отменената част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да даде заключение за стойността на разходите за всяко едно от извършените в делбения имот подобрения към момента на тяхното извършване и съответно за това с колко се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на доказаните като извършени подобрения.

При вземане на решението си съдът следва да се произнесе по съдържащия се във въззивната жалба довод за недоказаност на извършването на част от претендираните подобрения, като подробно обсъди събраните в тази връзка свидетелски показания.

Въззивният съд следва да се произнесе и по съдържащия се във въззивната жалба довод за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че претенцията за подобрения не е била достатъчно уточнена и индивидуализирана: като прецени дали с първоначалната молба от 25.04.2019 г. и последващата молба от 09.05.2019 г. тази претенция е достатъчно индивидуализирана. Ако счете, че не е- да даде срок на Г. К. за допълнително уточнение на претенцията, да зададе въпроси на съделителката Р. Б. и събере доказателства дали Б. е знаела за извършените от К. подобрения и ако е знаела- била ли е съгласна с тях или се е противопоставяла на извършването им.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21 от 01.02.2022 г. по в.гр.д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 418 от 28.11.2022 г., в следните негови части:

- частта, с която е потвърдено решение № 277 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на Районен съд- Пещера, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260316 от 10.06.2021 г., в частта му за осъждане на Р. С. Б. да заплати на Г. С. К. сумата от 11 045 лв. /единадесет хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща стойност на извършени в делбения имот подобрения и

- частта за присъдените разноски за въззивното производството /осъждане на Г. К. да заплати на Р. Б. сумата 100 лв. и осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата 1 300 лв./.

ВРЪЩА делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.