Правен интерес при иск за собственост при липса на оспорване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. София, 27.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Славия Тодорова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 319 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 414 от 08.11.2019г. по гр.д. № 566/2019г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на ищеца Е. Ф. Ю. с цел проверка неговата допустимост в частта за отхвърляне на установителния иск за собственост на УПИ * в кв.43 по плана на [населено място] за разликата над 1/2 ид.ч. до 3/4 ид.ч. от правото на собственост.

В останалата обжалвана част, с която установителният иск за собственост на Е. Ф. Ю. против А. М. О., основан на наследство и давност, е отхвърлен за 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда от приземен и редовен етаж, всеки на 80 кв.м., построена в североизточната част на УПИ * в кв.43 по плана на [населено място] и за 1/2 ид.ч. от горепосочения УПИ, касационно обжалване не е допуснато.

Жалбоподателят Е. Ф. Ю. чрез пълномощника адв. С. поддържа оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт.

Ответницата А. О. чрез пълномощника си адв. Д. намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в допуснатата до обжалвана част, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост. Предмет на иска са 1/2 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда в и 3/4 ид.ч. от поземлен имот в [населено място]. Ищецът твърди, че е собственик по наследство и давност на посочените части, а ответницата се е снабдила през 2018г. с констативни нотариални актове за собственост също по давностно владение и наследство на цялата североизточна жилищна сграда и на 1/2 ид.ч. от поземления имот. По отношение на дворното място ищецът се позовава и на извършено от родителите му в негова полза дарение на част от имота; твърди, че идеална част от земята притежава и брат му, при което ответницата би могла да има дял, равен на 1/12 ид.ч.

Ответницата от своя страна, твърди, че е придобила сградата и половината от терена в резултат на владение, продължило повече от десет години непрекъснато, трайно и явно, осъществявано първоначално от нейния баща М. О., а след неговата смърт - от нея самата. Алтернативно признава, че ищецът може да е собственик на 1/7 ид.ч. от останалите в наследство от Ю. Ю. имоти - 1/2 ид.ч. от дворното място и от двуетажната жилищна сграда с площ от 80 кв.м.

Ищецът и ответницата са част от наследниците на Ю. О. Ю., починал 1973г.; те са съответно деца на неговите синове Ф. и М. О.. Не се спори, че наследодателят е купил през 1964г. по време на брака си с А. Ю. поземления имот, тогава представляващ парцел * в кв.12 по плана на селото с площ 1113 кв.м. и е изградил през 1972г. въз основа на одобрен архитектурен проект процесната жилищна сграда в североизточната част на имота. След смъртта на наследодателя, през 1982г., съпругата му А. е прехвърлила на сина си Ф. О. /баща на ищеца/ срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото от 1113 кв.м., а половината от 556 кв.м. Приобретателят Ф. е изградил друга двуетажна масивна жилищна сграда в югозападната част на имота, състояща се от два самостоятелни етажа, от които първият етаж е записан на сина му Р. Ю., а вторият етаж - на ищеца Е. Ю.. Видно от приложения с исковата молба нотариален акт от 2009г. Ф. О. и съпругата му С. са дарили на ищеца 1/2 ид.ч. от 556/1190 ид.ч. от УПИ * в кв.43 по плана на [населено място], заедно с целия втори етаж от построената в югозападната част масивна двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м. По делото са представени и още два нотариални акта от 2014г. - с първия ищецът Е. и сестра му Ф. са дарили на брат си Р. общо 2/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от 556/1190 ид.ч. от УПИ *, заедно с целия първи етаж от построената в югозападната част масивна двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м.; с втория нотариален акт, съставен същия ден, е констатирано правото на собственост Р. Ф. Ю. по наследство върху 1/3ид.ч. от 1/2ид.ч. от 556/1190 ид.ч. от УПИ . Тези нотариални актове не са обсъждани от решаващия съд.

През 2018г ответницата, която е дъщеря на М. О., син на общия наследодател, се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост по наследство и давност на цялата североизточна двуетажна сграда, застроена на 80 кв.м. и на 1/2ид.ч. от дворното място.

Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел, че къщата е изградена от Ю. и съпругата му, представлявала е съпружеска имуществена общност; същият е бил статута и на дворното място. След смъртта на наследодателя Ю. половината от правото на собственост е преминало върху съпругата му; тя се е разпоредила с 1/2 от терена в полза на сина си Ф. /бащата на ищеца/, а останалата 1/2 е обект на наследяване от седемте им деца. По-нататък съдът е обсъждал твърденията на ищеца за придобиване по давност на претендираните части от сградата и терена. Изложил е съображения, че ползвайки част от имота ищецът е бил държател на частите на другите сънаследници; не е доказано да е проявено от негова страна намерение за своене с реални действия, доведени до знанието на ответницата. Напротив, установено е, че бащата на ищеца неведнъж е канил сина си да освободи етажа за чичо си, т.е. прекият наследник на Ю. не е считал имота за сънаследствен, а е знаел, че е на брат му, а самият той и семейството му живеят там временно, докато стане готова тяхната къща. Поради това съдът е приел, че ищецът не е собственик на претендираните идеални части от процесния имот и е отхвърлил иска му, като е намерил е за ирелевантно какъв е обема на правото на собственост на ответницата.

Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебното решение, респ. на предявения иск, по отношение правото на собственост върху дворното място за разликата над 1/2 до 3/4 от това право. От твърденията и становищата на страните е видно, че правото на собственост на ищеца за частта над 1/2 ид.ч. до предявените 3/4 ид.ч. от поземления имот не се оспорва от ищцата - тя претендира да е собственик само на 1/2 ид.ч. по давност, т.е. за разликата от 1/4 липсва конкуренция помежду им, съответно липсва и правен спор. С предявения иск ищецът цели да отрече правото на собственост на ответницата, удостоверено с констативния нотариален акт по давност от 2018г., а то е за половината от терена. Затова, за ищеца липсва правен интерес да установява по отношение на ответницата правото си на собственост над 1/2 до 3/4 ид.ч. Наред с това, с постановения от решаващия съд диспозитив, с която се отхвърля иска му за 3/4 ид.ч. от поземления имот се получава отричане на правото му на собственост не само за тази спорната 1/2 ид.ч., която ответницата претендира да е придобила по давност, но и за още 1/4 ид.ч., която не е спорна помежду им и за която идеална част ищецът разполага с титул за собственост - през 1982г. бабата на ищеца А. е прехвърлила на баща му Ф. 1/2 ид.ч. от поземления имот, а той от своя страна през 2009г. е дарил 1/2 от тази 1/2 на сина си Е.. За останалата 1/4 ид.ч. от имота титул за собственост притежава братът на ищеца Р.. Легитимацията на ищеца като собственик, произтичаща от посочените сделки, изобщо не е обсъждана от решаващите инстанции, което още веднъж показва, че спорът е за придобиването по давност на 1/2 ид.ч., но не и за притежаващите от ищеца идеални части на друго правно основание.

Предвид горното предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за разликата над 1/2 ид.ч. до 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. Постановеният въззивен акт в тази част следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на производството по иска в посочената част.

По разноските. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Тя има право на пълния размер на разноските предвид недопускането на касационното обжалване за една част на исковете и извършеното с настоящето решение прекратяване на производството в другата част.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 414 от 08.11.2019г. по гр.д. № 566/2019г. на Пазарджишки окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение № 937 от 28.06.2019г. по гр.д. № 4963/2018г. на Пазарджишки районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Ф. Ю. против А. М. О. установителен иск за собственост на УПИ * в кв. 43 по плана на [населено място], с площ 1113 кв.м., а графично изчислен 1190 кв.м., за разликата над 1/2 до 3/4 ид.ч. от правото на собственост. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е. Ф. Ю. от [населено място], [улица] да заплати на А. М. О., със същия адрес, сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: