Доказване на обедняване при претенция за неоснователно обогатяване след развален договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София 06.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Теодора Ставрева

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3128/2024 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от П. В. Г. и П. П. Г., против въззивно решение № 493/25.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3951/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, в която е отменено решение от 09.05.2019 г., постановено по гр. д. № 10125/ 2015 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което: 1. е осъден П. В. Г. да заплати на В. И. Б. и Н. А. Б. сумата от 475 000 лв., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 59 ЗЗД; 2. П. В. Г. и П. П. Г. са осъдени да заплатят на В. И. Б. и Н. А. Б. сумата от 108 236 лв., ведно със законната лихва от 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 59 ЗЗД, както и в частта за разноските.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - „Длъжен ли е въззивният съд, на който делото е върнато за повторно разглеждане на основание чл. 294 от ГПК, да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон, включително с изразеното в отменителното решение по чл. 290 от ГПК становище относно материалноправен или процесуалноправен въпрос?“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по поставения процесуалноправен въпрос, която се споделя и от настоящия състав в негови постановени актове по чл.290 ГПК, задължителността на дадените от ВКС указания с отменителното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане обхващат както тълкуването и прилагането на материалния закон, така и тълкуването и прилагането на процесуалния закон, вкл.относно съда,който трябва да се произнесе по спора. Този извод произтича от логическото и граматическото тълкуване на императивната норма на чл.294, ал.1 ГПК. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него /напр. ако бъде направен отказ или оттегляне на някой от исковете, бъде направено признание на иска или на отделни факти, постигне се спогодба, бъдат събрани нови доказателства и др./. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Когато съобразявайки се с дадените му указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, при новото разглеждане на делото въззивният съд събере нови доказателства, той следва да ги прецени в съвкупност с вече събраните преди това доказателства по делото. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Ако при тази преценка въззивният съд приеме за установени нови правно - релевантни обстоятелства, които променят фактическата обстановка по делото, той пак е длъжен да се съобрази с дадените му от ВКС по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Съобразявайки се с тях, при новото разглеждане на делото въззивният съд може да достигне както до същите изводи по материалноправния спор по делото, така и до други материалноправни изводи, които са обусловени от променената с новоустановените обстоятелства фактическа обстановка по делото, и които изводи може да са различни от изводите, приети за правилни в отменителното решение на ВКС, доколкото последните са били направени само въз основа на обстоятелствата, приети за установени по делото преди събирането на новите доказателства.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че въззивният съд не е определил правната квалификация на исковете, не се е произнесъл по направеното уточнение на претенциите, заявени общо като размери, за които ищците са оттеглили част от тях,както и не се е произнесъл по основните предпоставки за основателност на претенциите и не е изяснено дали обедняването на ищците и обогатяването на ответниците произтичат от един общ факт. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Претендират разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като върху определеното възнаграждение се включи и дължимото ДДС.

Ответниците по касационната жалба В. И. Б. и Н. А. Б., чрез процесуалните си пълномощници, считат обжалваното решение за правилно и по съображения подробно изложени в защитите, поддържани в съдебно заседания, молят да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

По основателността на касационната жалба настоящия състав намира следното:

Решението не е недопустимо, тъй като относно правната квалификация на отношенията на страните спорът е преклудиран с предходното произнасяне на ВКС и не е налице произнасяне по претенция, която не е заявена с исковата молба или по реда на изменение на иска, за да е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало.

Ищците В. и Н. Б. са изложили в исковата молба, че през 2004 г. ответниците П. и П. Г. са им учредили право на надстрояване на два жилищни етажа и на един тавански етаж върху имот, собственост на П. Г., като им прехвърлили и една втора идеална част от сутеренния етаж на къщата, находяща се в гр. София, ул. "Поп Харитон" № 10. Съгласно договора те изградили два етажа и две ателиета, като за целта изразходвали 708 000 лв. С влязло в сила на 20.07.2015 г. решение на Софийски градски съд договорът между страните е бил развален, поради което са поискали П. Г. да бъде осъден да им заплати 540 000 лв. за вложените от тях средства за изграждане на втори и трети етажи и ателие № 2, а П. Г. и П. Г. да им заплатят 168 000 лв. за подобренията в сутеренния етаж, апартаментите на партерния и първи жилищен етаж. В отговора на исковата молба П. и П. Г. не са оспорили съществуването на договора между страните и неговото разваляне. Заявили са обаче, че строителството не е извършено със собствени средства на ищците, както и че стойността на имота не се е увеличила, а е намаляла, тъй като върху него тежат две ипотеки, които не се обслужват нито от ищците, нито от тяхното дружество. Направили са възражение за изтекла погасителна давност, а П. Г. е направил възражение за прихващане със сумата 18 260 лв., представляваща стойността на дължимите за имота данъци за периода от 30.06.2010 г. до 20.07.2015 г.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, съдът е констатирал, че част от претенцията на ищците се отнася до връщане на суми, с които е увеличена стойността на имоти, които ищците са притежавали въз основа на договор, преди неговото разваляне и такива, които са извършени без да е съществувало договорно основание. Приел е, че основанията на осъдителните претенции са разграничими от наличието на договор за учредяване на право на надстрояване и продажба на имота, който е изцяло развален, а размерите им са установими, в съответствие със заключенията на вещите лица. Посочил е, че с влизане в сила на съдебното решение, с което е развален договорът, считано от 20.07.2015 г., прехвърлената собственост е върната в патримониума на първия ответник, а собствеността върху изграденото въз основа на правото на надстрояване е останало в собственост на двамата ответници. След сключване на договора, но преди неговото разваляне е осъществено разпореждане от ищците с реален обект, възникнал въз основа на осъщественото право на надстрояване /продажба на ателие за сумата от 95 000 лева/, поради което е приел,че ищците нямат правен интерес да претендират връщане на сумите за израждането му, тъй като са продали имота на трето лице. Приел е, че погасителната давност на претенция следваща от факта на настъпило неоснователно обогатяване, започва да тече от разваляне на договора и към датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2015 г., не е погасена по давност, поради което ответниците са длъжни да върнат на ищците, онези разходи за труд и материали, които са вложени в обектите изградени до фазата на груб стоеж в обема на договора, с който им е учредено право на надстрояване и представляващи увеличената стойност на имотите, които са получили след разваляне на договора. Приел е, че разходите за труд и материали, вложени в имота на ответниците и в дворното място са извън уговореното с договора, поради което претенциите в размер на 65 000 лв. са погасени по давност. А претенциите за луксозни подобрения в ателие № 2, за довършителни работи в сутерения етаж, в апартамента на ответниците в партерния етаж и първи жилищен етаж не са погасени по давност. Не е споделил възражението, че собствеността е върната с тежести, поради вписани две ипотеки върху имотите. Приел е, че размерите на паричните задължения към банкова институция, не могат да се прихващат от претенцията на ищците, доколкото липсват данни, че е извършено плащане или е насочено принудително изпълнение върху конкретен имот, въпреки че се е позовал на представеното постановление за възлагане, от което е видно, че ответниците са загубили собствеността върху един от обектите – кафе аперитив, който е продаден на публична продан. С оглед установените факти и съобразявайки се със заключенията на съдебно техническата и счетоводна експертизи съдът е приел, че претенцията на ищците срещу П. Г. следва да се уважи за сумата от 475 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния размер, поради това, че вземане в размер на 65 000 лв., с правно основание чл. 59 ЗЗД, е погасено по давност, а относно съединения иск срещу П. Г. и П. Г. е уважена до размера на претендираната сума от 108 236 лв.

Правилно и в съответствие с дадените му по реда на чл.294,ал.1 ГПК указания по приложението на материалния и процесуалния закон, въззивният съд е приел, че с развалянето на един договор поради неизпълнение по причина, за която едната страна отговаря /с изключение на случаите, когато съглашението не е за продължително или периодично изпълнение/, в отношенията между договарящите облигационната връзка отпада с обратно действие /чл.88 ал.1 ЗЗД/ и възниква задължение за връщане на всичко получено. Правилото за обратното действие /чл.88 ал.1 ЗЗД/ има за цел да защити кредитора, който поначало е престирал и не е получил изцяло или частично насрещна престация по договора, поради причина, за която длъжникът му отговаря. Съдържанието на новото облигационно отношение, възникващо като последица от развалянето на договорната връзка, е задължението за взаимна реституция, което в основата си е базирано на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.

При осъществяване на решаващата правораздавателна дейност Софийски апелативен съд не е прецизирал обаче предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, а от друга страна не е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявените спорни права.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

С оглед заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция и задължителните указания на ВКС в отменителното решение в тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване, че са извършили претендираните строително ремонтни дейности в имота,собственост на ответниците, т.е. да докажат своето обедняване /извършените разходи/ и обогатяването на ответниците /увеличената стойност на имота към датата на извършване на разходите/, както и причината връзка между тях/ доколко обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт/. Правилно въззивният съд е приел за безспорно доказан факта, че възстановяването на имущественото равновесие между страните по делото, е обусловен от влязлото в сила решение по гр.д.№ 5597/2011 г. на Софийски градски съд, но неправилно, с оглед предмета на доказване по предявените в настоящото производство субективно и обективно съединени искове, е приел за безспорно доказан факта, че ищците са вложили лични средства в изграждането на обектите и са обеднели във връзка с процесното строителство. Ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установи размерът на действително направените от тях разходи за строителство на процесните имоти /договори за строителство,фактури за извършени плащания,акт-образец № 19 за изпълнени строително монтажни работи и др./. Заключенията на съдебно-техническите експертизи посочват видовете строително монтажни работи и подобрения и периода на извършването им – 2007-2010 г. по твърдения на ищците, без да е предоставена никаква проектно-сметна документация, нито фактури за закупени материали и гаранционни карти и са направени на базата на математически изчисления единствено сравнявайки осреднени пазарни цени и аналози. Безспорно установено е, че инвеститор на извършените строително монтажни работи с отпуснати целеви кредити, обезпечени с ипотеки върху собствените имоти на ответниците, е трето за спора лице - „Мулти-строй“ООД. Безспорно е и обстоятелството, че към момента на сключване на договорите за кредит – 03.2007 г. и 07.2007 г. ищецът Н. Б. е бил управител и съдружник в „Мулти-строй“ООД, както и, че дружеството-кредитополучател е посочено като строител в Констативен акт от 28.02.2008 г. за установяване годността за приемане на строеж. Безспорно е и обстоятелството, че кредитите не са обслужвани нито от ищците, нито от дружеството – кредитополучател, както и, че преди да настъпи изискуемостта им ищецът Б. на 12.06.2016 г.е прехвърлил своя дружествен дял. Имотите собственост на ответниците, находящи се на сутеренния етаж и търговския обект “кафе аперитив“ на първия етаж са продадени на публична продан на „София ТЛ“ООД, считано от 20.12.2021 г., видно от постановление за възлагане от 22.10.2021 г., чиято доказателствена сила не е зачетена от съда. При неподкрепен от други доказателства в процеса и неопроверган от ангажираните допустими гласни доказателства, неустановен по делото остава фактът на обедняването, като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. След като не е доказано лично обедняване на ищците - изразходвани средства за груб строеж и за извършени строително монтажните работи и подобрения в процесния имот, то претенциите им за неоснователно обогатяване следва да се отхвърлят като недоказани.

Предвид горните съображения, въззивното решение следва да се отмени като неправилно, на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови на основание чл.295, ал.1 ГПК решение по същество за отхвърляне на предявените искове.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на касаторите направените и доказани разноски пред всички инстанции в размер на 2 930 лв. При процесуално представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА , размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда. В процесния случай съобразно предметът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа /изготвяне на касационни жалби с явяване на пълномощник в съдебни заседания) и с оглед приетото в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 , настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за цялото съдебно производство на ЕАД“Брага“е 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/. Искането за начисляване на ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Безплатната правна помощ представлява безвъзмездна доставка на услуга / чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС /, която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност по арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС .

Водим от гореизложеното и на основание чл.295, ал.1 във вр.чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 493/25.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3951/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което П. В. Г. е осъден да заплати на В. И. Б. и Н. А. Б. сумата от 475 000 лв., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 59 ЗЗД, а П. В. Г. и П. П. Г. са осъдени да заплатят на В. И. Б. и Н. А. Б. сумата от 108 236 лв., ведно със законната лихва от 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 59 ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Б. и Н. А. Б. искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД против П. В. Г. за заплащане на сумата от 475 000 лв., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и против П. В. Г. и П. П. Г. за заплащане на сумата от 108 236 лв., ведно със законната лихва от 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В. И. Б.,ЕГН [ЕГН] и Н. А. Б.,ЕГН [ЕГН] да заплатят на П. В. Г. и П. П. Г. разноски в размер на 2 930 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лв., а на ЕАД“Брага“, булстат номер 175221266 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: