Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрито доказателство

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 07.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 24/2021 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 303 т.1 ГПК.

„Ин-80“ ЕООД гр. С. е подал молба вх. № 90227 от 03.09.2020г. с искане да се отмени въззивното решение № 1472 от 18.06.2019 г. по в. гр. д. № 3254/2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

В молбата за отмяна се твърди, че с влязлото в сила решение, Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд по гр.д.№ 7094/2016г. и е отхвърлил предявеният от „Ин-80“ Е. против „Софийски имоти“ ЕАД – [населено място] положителен установителен иск за собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: ресторант, състоящ се от четири сгради с проектни идентификатори ....., ....., ..... и .....; кафе – сладкарница с проектен идентификатор.....; зала за хранене с проектен идентификатор ..... и барбекю с проектен идентификатор...... Отхвърлени са и евентуалните искове с правно основание чл. 74 ал.1 във връзка с ал.2 и чл. 72 ЗС за заплащане на сумата 55 000 лв., представляваща стойността на подобренията, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец, част от претенция в общ размер от 250 000 лв. и за признаване на право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията.

С решение на АССГ № 7551 от 03.12.2019г. по адм.д.№ 8427/2018г. , влязло в сила на 24.12.2020г., е отменена по жалбата на „Ин-80“ Е. заповед на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична Община, с която на основание чл. 57а във връзка с чл.56 ЗУТ е наредено премахването на преместваеми обекти за търговска дейност: „Ресторант Македонска среща“ и „Кафе сладкарница Оазис“ . Според молителя това решение е ново доказателство, което е от значение за решаване на въпроса за придобивната давност, на която той се е позовал в производството по настоящото дело. Молителят твърди също така, че решението на административния съд е постановено след приключване на устните състезания пред въззивния съд и затова той не е имал процесуална възможност да го представи по делото.

В съдебното заседание молителят уточнява, че към момента на постановяване на отхвърлителното решение на Софийския апелативен съд, е съществувала заповед № РД-18-29 от 20.07.2018г. на Столична община, в която е прието, че процесните постройки представляват преместваеми временни обекти и е разпоредено събарянето им, която съдът е обсъждал в мотивите на решението. Поддържа се също така, че решението на административния съд е новосъздаден документ, но е относим към факт, който е бил твърдян през висящността на делото, затова не е могъл да бъде доказан, поради което обуславя приложното поле на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

Ответникът „Софийски имоти“ ЕАД е подал писмен отговор, в който възразява, че правата си във връзка с висящото по време на разглеждане на спора за собственост административно производство, молителят е следвало да реализира чрез искане за спиране на гражданското дело. Във връзка с уточнението на основанието за отмяна в съдебното заседание , ответникът изразява становище, че те обосновават основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.3 ГПК, защото искането се основава на отменен административен акт, което не е релевирано в молбата за отмяна и не може да бъде разглеждано в настоящото производство.

Ответникът поддържа също, че представеното решение на АССГ е новосъздаден документ, който не се обхваща от хипотезата на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, освен това този документ сам по себе си не доказва факт, имащ значение за формиране на изводите на апелативния съд в решението, предмет на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК от 23.02.2021г.

По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. На основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК отмяна може да се допусне въз основа на новооткрити доказателства, които са от значение за делото. Те трябва да установяват факти, които са обсъдени в мотивите на влязлото в сила решение и са обусловили крайният резултат по делото. Новите доказателства трябва да налагат извод, че ако биха били обсъдени от съда, постановил решаващият съдебен акт, неговите крайни изводи биха могли да бъдат други.

Представеното в настоящото производство за отмяна съдебно решение на АССГ е постановено след влизане в сила на решението по установителния иск за собственост, но то се отнася до представен по делото документ /невлязъл в сила административен акт/, обсъждан в мотивите на решението във връзка със статута на процесните постройки , поради което представлява новооткрит документ по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК във връзка с разясненията в ППВС 2/1977г. 7363 чл.

Доказателствената сила на този документ в гражданския процес се определя от разпоредбата на чл. 302 ГПК, която ограничава задължителната сила на решението на административния съд по отношение на гражданския съд само по въпросите дали административните актове са валидни и законосъобразни. В случая решението на АССГ за отмяна на заповед РД-18-29 от 20.07.2018г. за събаряне на постройките, обвързва гражданският съд да приеме, че тази заповед е незаконосъобразна, отменена е и не съществува в правния мир. Мотивите на административния съд да отмени заповедта на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столичната община, не са задължителни за гражданския съд и поради това влязлото в сила решение по адм.д.№8427/2018г. на АССГ не доказва, че постройките не са преместваеми, а са трайно прикрепени към земята. Следователно само от тази гледна точка /на несъществуваща заповед за премахване на процесните постройки/ следва да се преценява обусловеността на решаващите изводи на съда от отменения административен акт.

С влязлото в сила решение, предмет на настоящата молба за отмяна, Софийският апелативен съд е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост от „Ин 80“ Е. против „Софийски имоти“ ЕАД, основан на придобивна давност, е неоснователен. В мотивите е казано, че ищецът по делото /молител в настоящото производство/ „Ин-80“ Е. е бил наемател на съседен терен въз основа на договор за наем, сключен със „Софийски имоти“ ЕАД. Наемодателят е дал съгласие за застрояване на процесния терен като в актовете за узаконяване на сградите е посочено, че те са узаконени като временни преместваеми обекти за срока на наемния договор. Във връзка със изграждането на градски парк е издадена заповед за събаряне на процесните постройки. Според апелативния съд, за разрешаването на спора от значение е сключеният договор за наем между страните, въз основа на който ищецът по делото е бил държател, а не владелец, а това изключва осъществяването на фактическия състав на чл.79 ал.1 ЗС. По тези съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Софийския градски съд № 375 от 16.01.218г. по гр.д.№ 7094/2016г. и е отхвърлил иска по чл. 124 ал.1 ГПК, както и евентуалните искове по чл.72 и 74 ЗС.

При тези мотиви на въззивния съд, представеното решение на АССГ № 7551 от 03.12.2019г. по адм.д.№ 8427/2018г. не е от значение за делото и не може да обуслови основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, защото изводите на съда за неоснователност на исковете не са обосновани със статута на постройките. Вярно е, че съдът е приел постройките за изградени като преместваеми, но неговият основен аргумент, за да отрече правото на собственост на ищците е, че страните са субекти по облигационно правоотношение – договор за наем , по което наемателят е държател, а като такъв, не може да придобие собствеността по давност, защото фактическият състав на чл. 79 ал.1 ЗС изисква осъществяване на десетгодишно владение. Молителят счита, че представеното новооткрито доказателство би допринесло за изясняване на факта на преобръщане на анимуса с оглед статута на постройките, установен в решението на АССГ , но това становище е необосновано. Промяната в намерението на лицето, което упражнява фактическа власт върху чужда вещ, е негово субективно отношение към вещта / да я свои, вместо да я държи за другиго/ и не може да зависи от законосъобразността на действията на други лица вкл. и на органите на общинската администрация. Упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено /ср.ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК т.2/. Следователно за да започне да владее, държателят трябва да предприеме действия, които да обективират волята му да престане да държи вещта за наемодателя, а да я свои. Следователно отмяната на заповедта на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на постройките дори и да бе влязла в сила по време на гледане на делото и да бе съобразена от съда, не би повлияла на крайният му извод по собственическия иск относно качеството на ищеца на държател на основание договор за наем. Отмяната на заповедта не би повлияла и на изводите на съда по претенциите за подобрения и задържане, защото неоснователността на тези исковете също е обоснована с отсъствие на владелческо качество на ищците.

По тези съображения Върховният касационен съд приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, защото новооткритият документ не е обуславящ за решаващите изводи на съда в в мотивите на влязлото в сила решение.

Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските.

При този изход на делото, на ответника „Софийски имоти“ ЕАД се дължат разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК. С отговора на молбата за отмяна са представени договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020г. и фактура, от които се установява, че договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС по молбата за отмяна е 13332лв. с ДДС. Същевременно в съдебното заседание молителят е направил възражение за прекомерност на платения от ответника по молбата за отмяна адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал.5 ГПК.

Като съобрази данните по делото и характера на производството, настоящият състав намира, че възражението на молителя за разноските на ответника е основателно. Съгласно чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба №1 на ВАдв. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело според данъчната оценка на недвижимия имот за една инстанция е 9800лв., а за производството по отмяна 3/4 от тази сума на основание чл. 9 ал.4 от посочената Наредба. Производството по отмяна по чл. 303 т.1 ГПК не представлява фактическа и правна сложност, протича в едно открито заседание, в което не се събират нови доказателства и на практика защитата на ответника в съдебното заседание не изисква различна подготовка от тази за отговора на молбата за отмяна. По тези съображения настоящият състав на ВКС на основание чл. 78 ал.3 във връзка с ал.5 ГП приема, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 7 350лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ин-80“ ЕООД гр. С. вх. № 90227 от 03.09.2020г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на въззивното решение № 1472 от 18.06.2019 г. по в. гр. д. № 3254/2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав.

ОСЪЖДА „Ин-80“ ЕООД да заплати на “Софийски имоти“ ЕАД сумата 7 350лв./седем хиляди триста и петдесет лева/ разноски за производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: