Присъединяване на владение и придобиване по давност в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50033

София, 31.07.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2211 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Исме И. И. против решение № 524 от 23.12.2021 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 391/2021 г., с което е отменено решение № 500315/19.1.2021 г., постановено по гр. д. 906 по описа за 2019 г. на РС- Разлог и е отхвърлен предявеният от Исме И. И. против И. Д. Р. и В. С. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаването й за собственик на основание дарение и при условията на евентуалност на основание давност на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от двуетажната масивна къща, изградена в УПИ I - 440 в кв. 8 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и за осъждане на ответниците да й предадат владението на 1/2 ид. ч.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

За проведеното открито съдебно заседание са представени писмени бележки от пълномощника на касаторката, в които е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Направено е и искане за присъждане на направените разноски.

Ответниците по касационната жалба И. Д. Р. и В. С. Р., чрез адв. Ц. Р., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата.

С определение № 50477/17.11.2022г., настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решенията /основно и допълнително/ на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос : „Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?".

По поставения правен въпрос :

В практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав на съда /решение 48/11.09.2018г. по гр. д. № 1669/2019 г. на ВКС, IІ г. о., решение № 33/19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017г. на ВКС, І г. о./, се приема, че присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС е допустимо, ако е налице правоприемство между двамата владелци /предишният и настоящият владелец/, което правоприемство може да бъде общо /универсално/ или частно. В първата хипотеза /при универсално правоприемство/ владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако то е основано на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Частното правоприемство настъпва, когато владелецът получава владението от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота /продажба, дарение на имота или други деривативни способи за придобиване на собствеността/. В този случай, за да може към владението на частния приобретател да се присъедини владението на праводателя му, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно основание, но и извършване на действия по предаване на владението.

По съществото на жалбата :

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Исме И. И. против И. Д. Р. и В. С. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаването й за собственик на основание дарение и при условията на евентуалност на основание давност на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от двуетажната масивна къща, изградена в УПИ I - 440 в кв. 8 по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и за осъждане на ответниците да й предадат владението на спорната част от имота.

Ответниците са оспорили иска с твърдение, че от 1997г. И. Д. Р. е установил владение върху имота и го е придобил по давност, а преди него, считано от 1977г., владение върху имота са упражнявали родителите му.

Установено от фактическа страна е, че на 02.06.1975 г. с нотариален акт № 66/1975 г. Мохарем и Сейфа Р. са дарили на синовете си Д. и И. Р. процесния втори етаж от жилищна сграда. На 12.10.2011 г. с нотариален акт № 74/2011 г. И. И. е дарил на дъщеря си Исме И. /ищца по делото/ притежаваната от него 1/2 ид. ч. от етажа. С нотариален акт № 20 от 2018г. ответникът И. Р. е признат за собственик по давност на 1/2 ид.ч. от втория етаж, като е посочено, че с придобиването на тази част той става изключителен собственик на втория етаж, тъй като останалата 1/2 ид. ч. му е дарена с нотариален акт № 59/2001г.

Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че от 1977 г. на процесния втория етаж са живеели родителите на ответника И. Р., които впоследствие са го отстъпили на ответника, който живее там и понастоящем със семейството си. Извършвани са ремонти на етажа, вкл. и смяна на дограма, както от родителите на ответника, така и от ответника. Бащата на ищцата е живеел със семейството си в стая на първия етаж, като е влизал в нея през отделен вход. През 1997г. къщата е била повредена от паднал в [населено място] гръм, вследствие на което се е наложило да се поправят разрушеният покрив, комините, ел. инсталацията на цялата къща и тогава родителите на ответника потърсили пари за ремонта от бащата на ищцата, но той не се е отзовал.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като ищцата не се легитимира като собственик на процесната 1/2 ид.ч. от имота, а такъв е ответникът, който я е придобил по давност. Изложени са мотиви, че държането на идеалните части на другия съсобственик – И. Р. /баща на ищцата/ от брат му Д. Р. и съпругата му се е превърнало във владение още през 1979 г., когато на етажа е сменена дограмата от родителите на ответника. Дори да се счете, че намерението им за своене се опровергава от търсените от тях суми от другия съсобственик за наложилия се ремонт, то Д. Р. е демонстрирал намерението си за своене на спорната идеална част от 2-рия етаж с изгонването на И. Р. да минава през друг вход, за да влиза в стаята, която обитава на 1-вия етаж. За неоснователни са счетени доводите на ищцата, че ответникът не може от 16- годишен да осъществява владение, тъй като е бил непълнолетен, като е прието, че ответникът се позовава и на владението, което е осъществявано от неговите родители, продължило и от него, каквато възможност за присъединяване на владение е предвидена в чл. 82 ЗС.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд, че ответникът е присъединил към владението си и това на неговите родители е направен при неправилно приложение разпоредбата на чл. 82 ЗС, тъй като по делото няма доказателства за наличие на правоприемство /общо или частно / между ответника и родителите му относно спорната идеална част, а и липсват твърдения в тази насока.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Касае се за имот, придобит по дарение в съсобственост, фактическата власт, върху който е упражнявана само от единия от съсобствениците. В тази хипотеза според приетото в ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, които действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Действията следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се доведат до знанието им, като при спор владеещият съсобственик носи доказателствената тежест да установи т. нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Във всеки отделен случай тези обстоятелства, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно.

В случая от показанията на свидетелката А. Р. /майка на ответника/, се установява, че тя и съпругът й са заживели на втория етаж, защото така казал свекър й Мохарем Р.. Последният изпитвал разочарование от сина си И. /баща на ищцата/ и изпитвал съжаление, че му е дарил имота. Искал да го изгони, да го накаже, а през 2000г. събрал семейството и заявил волята си всичко да остане на внука му – ответник по делото, а синът му И. да живее на първия етаж в една стая докато позволява ответникът. Според свидетелката Г. вратата за спорния етаж е била заключена, като семейството на ищцата не е имало достъп до него. Същата сочи, че : „там нещата бяха поставени много ясно от възрастните още преди да починат, че той /бащата на ищцата/ няма никакво наследство………, че стои в тази стая поради хорския срам“.

От анализа на тези показания следва извод, че начинът на ползване на имота е определен по волята на бащата на двамата братя И. и Д.. Зачитането и съобразяването с тази воля от синовете, не покрива фактическия състав на преобръщане на държането на частта на съсобственика във владение. Касае се за действия по отстраняване от имота на бащата на ищцата, извършени от трето за съсобствеността лице - Мохарем Р., които не могат да имат за правна последица преобръщане на държането във владение. По делото липсват доказателства бащата на ответника да е предприел конкретни самостоятелни действия, с които да демонстрира спрямо брат си намерението да свои вещта. Извършването на ремонтни работи в имота и непротивопоставянето за това от страна на бащата на ищцата също в случая не може да доведе до извод за демонстриране на намерение за своене, достигнало до другия съсобственик, защото, както вече се посочи, двамата братя са се съобразявали с волята на баща си. Нещо повече, по делото е доказано, че родителите на ответника са искали пари от И. Р. за ремонт, като това е станало, когато ответникът е бил на около 15-16 г., т. е. 1996-1997г., от което и следва, че към посочения момент Д. Р. не е отричал, а напротив, признавал е правата на брат си. Впоследствие също не е доказано осъществяването от Д. Р. на конкретни действия, от които да се приеме, че е манифестирал намерението си да свои имота. Имайки предвид, че владението на собствената идеална част и държането на идеалната част на другия съсобственик може да се упражнява или лично или чрез трети лица, включително и чрез дете на съсобственика, то следва, че с установяването на фактическа власт върху етажа от ответника по делото е продължило владението на неговия баща върху собствената му Ѕ ид. част и държането на идеалната част на другия съсобственик, т.е. не може да се приеме, че бащата е предал на сина си владението на частта на другия съсобственик и съответно, че ответникът е продължил установеното от баща му владение върху спорната част. По делото се установява, че ответникът е извършвал действия по вид и интензитет, идентични с тези на неговия баща, предвид на което и следва, че не е доказано той да е установил свое самостоятелно владение върху частта на И. Р., вкл. и в периода след 2001г., когато според записаното в представения от него констативен нотариален акт №20/2018г. е придобил по дарение Ѕ ид. ч. от спорния етаж, което е станало с нотариален акт № 59, н.д. № 659/2001г. Както вече се посочи бащата на ищцата се е съгласявал с начина на ползване на имота, определен от неговия баща и не се е противопоставял на това ползване, но това му бездействие не може да има за последица придобиването на частта му от другия съсобственик. Неупражняването на правото на собственост няма за последица изгубването му, освен ако някой не го придобие и именно такова придобиване на соченото от ответника основание – придобивна давност, не е доказано в настоящия спор.

От изложеното следва, че ищцата се легитимира като собственик на процесната част от имота въз основа на представения договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 74 , дело 256/2011г., предвид на което и имайки предвид и че по делото не е спорно, че фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците, то предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По изложението съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен. Следва да се отмени и решение № 199/15.04.2022г., постановено в производство по чл. 250 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането по 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, независимо, че против него няма постъпила касационна жалба, защото с това решение съдът не се е произнесъл по самостоятелен иск, а по искане, което е акцесорно по своя характер и с отхвърлянето на това искане от въззивния съд не се формира сила на пресъдено нещо. След като искът за собственост се уважава, то последица от това е отмяната на издадения охранителен акт – чл. 537, ал.2 , предл. последно ГПК.

Предвид окончателния изход от спора в полза на касаторката следва да се присъдят направените от нея разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 1670 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 524 от 23.12.2021 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 391/2021 г.и решение № 199/15.04.2022г.по същото дело, постановено в производство по чл.250 ГПК И ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. Р. с ЕГН [ЕГН] и В. С. Р. с ЕГН[ЕИК] и двамата от [населено място], [улица], № 13, че Исме И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], № 13 е собственик на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 72 кв. м., от двуетажната масивна къща, изградена в УПИ I, отреден за имот с пл. № 440 в кв. 8 по плана на [населено място], целият с площ от 320 кв. м., ведно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС И. Д. Р. и В. С. Р. да предадат на Исме И. И. владението върху имота.

Отменя на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 20, том I, рег. № 353, дело № 16/2018г. на нотариус М. К..

ОСЪЖДА И. Д. Р. и В. С. Р. да заплатят на Исме И. И. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1670 лв. / хиляда шестстотин и седемдесет лева/, представляващи разноски по делото пред трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.

2.