Оправдаване за данъчно престъпление при реално извършени търговски доставки

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * данъчно задължение * Укриване и неплащане на данъчни задължения * неоснователност на касационен протест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

Гр. София, 15 април 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1175/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 114/12. 10. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 56/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Въззивният съдебен акт е атакуван само в частта, с която апелативният съд е потвърдил оправдаването на подс. С. В. Х. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с предмет ДДС в размер на 47 901,31 лева, извършено в периода 01. 04. 2012 год. – 13. 06. 2012 год. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се, че втората инстанция не е дала отговор на възраженията във въззивния протест, а в обобщен вид е преповторила съображенията на окръжния съд; че не е изследвала в пълнота всички обстоятелства по делото, не е обсъдила доказателствата в тяхната взаимовръзка и е игнорирала онези от тях, които подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че вследствие тези процесуални нарушения, опорочаващи вътрешното убеждение на съда, е приложен неправилно материалният закон като инкриминираните доставки не са разглеждани в светлината на изискванията на ЗДДС, а само и единствено съобразно регламента на Търговския закон. В допълнение към протеста са изложени конкретни доводи по шест от седемте доставки – предмет на обвинението. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане.

В писмено възражение, депозирано по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, защитата на подсъдимия оспорва протеста. Като контрапункт на доводите на обвинението се сочи, че в съдебния акт е налице подробно обсъждане на всички фактyри, приемо-предавателни протоколи, транспортни и платежни документи, както и на свидетелските показания и на експертните заключения, вследствие на което e направен законосъобразен извод за реалното осъществяване на инкриминираните сделки. Изтъква се, че недостатьците в счетоводното отразяване на сделките при някои от контрагентитe на подсъдимия, както и липсата на достатъчен материален и трудов ресурс при някои от тях не води еднозначно до извод, че доставките не ca били осъществени, респективно, че по тях неоснователно e бил приспаднат данъчен кредит, още повече че не е доказано знание на подсъдимия за тези обстоятелства. С оглед тези доводи защитата настоява решението да бъде оставено в сила в атакуваната му от обвинението част.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира решението да бъде отменено в атакуваната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен, тъй като не са допуснати посочените от държавното обвинение нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до аналитичната дейност на съда. Поддържа, че материалният закон е приложен правилно и пледира решението да бъде оставено в сила в атакуваната му част

Подс. С. Х. се солидаризира с аргументите на защитника си и настоява протестът да бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 14/22. 11. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 544/2021 год., Окръжен съд – Ловеч е признал подс. С. В. Х. за невинен в това в периода 01. 12. 2011 год. – 13. 06. 2012 год., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на изпълнителен директор на /фирма/ сам и чрез посредственото извършителство на Л. И. да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в особено големи размери – общо 55 863,11лв., като е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по ЗКПО и в две справки-декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и Правилника за приложението му, използвал е документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Велико Търново, офис [населено място] и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е признат за невинен и в това на 30. 03. 2015 год. в [населено място], в качеството си на изпълнителен директор на/фирма/ да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери – 205 613 лв., като е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и декларирал привидна сделка, с която прикрил извършена продажба на недвижими имоти, земя, съоръжения и транспортни средства и отчел отрицателна разлика в размер на 2 056 130 лв. между пазарната стойност на дългосрочната инвестиция в капитала на дружеството и получената сума от прехвърляне собствеността чрез джиросване върху 9 056 130 акции, всяка от по 1 лв., с която разлика е намалил финансовия резултат на /фирма/, поради което и на основание чл. 302 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК.

Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с решение № 114/12. 10. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 56/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдена.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден в законно установения срок от надлежна страна и е насочен срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Въпреки че е била лаконична в отговорите си на възраженията на прокурора, долустоящата инстанция не е допуснала дотолкова значими отклонения от стандарта, заложен в чл. 339 и чл. 305 , ал. 3 от НПК, които да налагат отмяна на проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. ВТАС е достигнал до същите фактически констатации като окръжния съд, като е обективирал и изводите си относно достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. Отразено е заключението му относно приложимия материален закон и несъставомерността на деянието и е посочено защо са приети за неоснователни аргументите на държавния обвинител за наличие на обективните и субективните признаци на състава на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Прочитът на проверявания съдебен акт не потвърждава тезата в касационния протест за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след като е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване е възприела изцяло като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на окръжния съд. Оценката на доказателствената съвкупност е реализирана при спазване на правилата на формалната логика и при съобразяване на действителните смисъл и съдържание на всеки един от доказателствените източници като са изложени убедителни мотиви във връзка с процесуалната им годност и достоверността им. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота.

За да достигне до извод, че инкриминираните седем доставки на захар, включени в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС на /фирма/ за месеците април и май 2012 год., са реални и действителни, ВТАС е съобразил, че за разлика от производството по ДОПК в наказателния процес всички правно значими обстоятелства, в това число и реалността на доставките, могат да бъдат установени не само със счетоводни документи, но и посредством всички допустими по НПК доказателствени средства. Ето защо е подложил на собствен внимателен анализ както гласните доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия и свидетелите, разпитани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, така и писмените документи и заключенията на графическата и икономическите експертизи.

Особено внимание е отделено на разказаното от подс. Х. пред първостепенния съд предвид двойствената му природа на доказателствено средство и на средство за защита. Съобразено е, че твърденията му за причините да сключи процесните сделки за покупка на захар и последващите продажби на стоката не са изолирани, а напротив, подкрепят се от показанията на свидетелите С. В. (счетоводител на дружеството през 2012 год.) и Т. Т. (лицето, към което се обърнал Х. за съдействие и което го е свързало с доставчиците /фирма/, /фирма/ и /фирма/ и с търговците, закупили захарта от /фирма/). Не се установява и заявената с протеста превратна интерпретация на обясненията му относно това дали стоката е постъпвала в складовете на управляваното от него дружество. Обстоятелството, че захарта е била доставена директно на съконтрахентите-купувачи, ситуирани в населени места, различни от [населено място], не е било отречено от подсъдимия. То е и сред приетите от контролираната инстанция фактически обстоятелства, която освен на заявеното от Х. се е позовала и на показанията на свидетелите С. В., М. А., И. К., А. В., К. А., Л. К. и А. А.. Особено показателно е посоченото от свид. А. за значителни и неоправдани разходи и за отсъствие на икономическа логика, ако би приел стоката в складовете си и след това би я доставил на съконтрахентите си, поради което той е процедирал по същия начин като подсъдимия, продавайки част от закупената от /фирма/ захар директно на друг купувач без тя да бъде получена най-напред в собствената му (на А.) фирма. Ето защо се явява несъстоятелен упрекът на прокурора, че констатациите на въззивния съд относно правно значимите факти са произволни и нелогични – сред тях отсъства извод за описаното в протеста превозване на стоката от /държава/, /държава/ или /населено място/ (откъдето е доставена на /фирма/) до /населено място/ и после до /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/ или /населено място/ в зависимост от това кой е бил крайният получател на захарта.

Неоснователно се поддържа, че контролираната инстанция е пропуснала да обсъди показанията на свидетелите, ангажирани с управлението и представителството на доставчиците на /фирма/. Предвид значителната отдалеченост във времето на инкриминираните събития действителните управители и собственици на капитала на трите търговски дружества, извършили доставките, не са могли да бъдат разпитани по делото, защото са починали. Ето защо от съществено значение, поне що се отнася до петте сделки с /фирма/, са били твърденията на М. Б. и Д. Б., които са били подложени на обстоен анализ на л. 17 от проверявания съдебен акт. При оценката на достоверността им съдът е ползвал като изходен пункт заявеното от двамата, че макар да са били упълномощени от собственика на капитала и управител на дружеството Г. А., дейността им е била по-скоро техническа и свързана с подаване на документи и с теглене и внасяне на суми, докато намирането на клиенти, преговорите, сключването на договорите и организирането на доставките са били извършвани от А.. Това обстоятелство кореспондира с обясненията на подсъдимия и същевременно обяснява защо свидетелите не са били в състояние да предоставят каквато и да било информация относно доставките на захар по фактури №№ 155/06. 04. 2012 год., 156/06. 04. 2012 год., 165/25. 04. 2012 год., 166/26. 04. 2012 год. и 167/03. 05. 2012 год. Въпреки това обаче и двамата са категорични, че дружеството на А. е внасяло захар именно от /дължава/, с какъвто произход е и част от захарта, закупена от /фирма/ по посочените фактури.

Обстоятелството, че И. Н., собственик на капитала и управител на /фирма/, е страдал от тежко заболяване към м. април 2012 год. също не е останало извън вниманието на ВТАС. Въззивната инстанция е акцентирала върху заключението на графическата експертиза, съгласно което подписите за продавач в договор от 23. 04. 2012 год., за предал стоката (продавач) в приемо-предавателен протокол от същата дата и за съставител в инкриминираната фактура № 14/24. 04. 2012 год. са били положени от И. Н.. За извода, че е налице реална доставка, не е без значение обстоятелството, че по сметката на дружеството, единствен разпоредител с която е починалият Н., е постъпило плащане от /фирма/, след което е извършено разплащане с доставчика на /фирма/. Като към това се добавят несигурността на свид. Д. Н. кога страданието на сина му се е влошило дотолкова, че не му е позволявало да извършва търговска дейност, отразеното в епикризата от втората мозъчна операция на И. Н. относно състоянието му в период, близък до инкриминирания и показанията на свид. М. А., че и през пролетта на 2012 год. е контактувала с управителя на /фирма/ по повод счетоводното обслужване на дружеството, твърденията в протеста за фиктивност на сделката предвид влошеното здравословно състояние на И. Н. остават доказателствено необезпечени.

Аналогично е положението касателно последната от инкриминираните доставки – тази по фактура № 2/20. 04. 2012 год., издадена от /фирма/. В протеста са изтъкнати две обстоятелства, които според прокурора обосновават тезата му, че няма реално извършена доставка – посочването в договора за доставка от /държава/ на несъществуваща банкова сметка на /фирма/– дружеството, продало захарта на /фирма/ и вписването на данни за различен получател на стоката в счетоводството на/фирма/. Те обаче нямат онова доказателствено значение, което им придава прокуратурата, защото свид. Т. К. – управител на /фирма/, е потвърдил заявеното от подсъдимия като категорично е посочил, че е имал търговски взаимоотношения с /фирма/, сключил е с това дружество договор за доставка на захар и е получил същата в складовете си. Съгласно заключението на икономическата експертиза налице са и разплащания между /фирма/ и /фирма/, както и такива между управляваното от Х. дружество и неговия доставчик. Евентуалните неблагополучия на /фирма/ и неговите доставчици при водене на счетоводството (а това се отнася и за доставчиците на /фирма/) биха могли да имат отношение към субективната страна на деянието на подсъдимия и то само ако беше установена фиктивност на сделката по фактура № 2/20. 04. 2012 год. При това в тежест на държавното обвинение е било доказването, че подсъдимият е съзнавал коментираните две обстоятелства, но доказателства, че те са били известни на С. Х. не са ангажирани – разпитът на управителя на /фирма/ е бил невъзможен поради това, че е починал преди започване на разследването; в обясненията си подсъдимият не е съобщил, че са му били известни фактите, отнасящи се до придобиването на захарта от доставчика на /фирма/, нито тези, свързани с начина, по който той е водил счетоводството си; най-сетне, не са установени и свидетели, възприели договорките между подсъдимия и лицето, управлявало и представлявало /фирма/.

С оглед изложеното се явяват неоснователни възраженията в протеста, че изводите на апелативния съд относно действителността на доставките почиват на недопустими предположения.

Касационната проверка не установи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Като е приела, че действията на подсъдимия не съставляват престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК контролираната инстанция е приложила коректно материалния закон към установените от нея правно значими обстоятелства.

Изложените в решението съображения относно правната природа на сключените от подсъдимия договори не се намират в противоречие с легалната дефиниция на чл. 6 от ЗДДС за доставка както неоснователно се поддържа в протеста. Съгласно ал. 1 на цитираната правна норма за нуждите на данъчното законодателство доставката на стоки е определена като прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Самото прехвърляне на собствеността предполага наличието на една или няколко правни сделки, в изпълнение на които е налице промяна в носителя на правото на собственост така че приобретателят му да получи възможността не само да упражнява фактическа власт върху предмета на доставката, но и да се разпорежда с него като със свой, включително и отчуждавайки го на трети лица. Ето защо доставката по ЗДДС е по-широкото, родовото понятие, но то не може да бъде разглеждано само за себе си без да бъдат отчитани правните характеристики на конкретната сделка с транслативен (вещноправен или облигационен) ефект, както и особеностите на договореностите, постигнати между доставчик и получател на стоката. С оглед обстоятелството, че правото на собственост върху процесната захар е било прехвърлено на /фирма/ посредством договори за покупко-продажба, долустоящите съдилища законосъобразно са посочили, че не съществува законово изискване закупената стока да бъде задължително доставена в складовете на купувача. Вярно е тъкмо обратното – в Търговския закон изрично е предвидена възможност по съгласие на страните продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Именно по реда на чл. 329, ал. 1 от ТЗ са се развили отношенията между търговското дружество, управлявано и представлявано от подсъдимия и неговите доставчици – фирмите /фирма/ , /фирма/ и /фирма/ – от една страна, и тези между /фирма/ и дружествата, на които тази захар е била продадена впоследствие. При всяка една от инкриминираните седем доставки захарта е била предадена директно на крайния получател без това да рефлектира върху правната действителност на сделките и изпълнението на задължението на доставчика/продавача да прехвърли правото на собственост. Налице е било и заплащане на договорената цена, което във всички случаи е било извършено по банков път. При положение, че по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин е установено, че и седемте доставки на /фирма/ са реално извършени, няма законово основание за ангажиране наказателната отговорност на подс. Х. за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от НК. Изпълнителното деяние по т. 6 не е осъществено, защото фактурите, удостоверяващи доставките (а това се отнася и за съответните договори и приемо-предавателните протоколи), отразяват действителното фактическо положение относно наличието на облигационно отношение между всяка от трите фирми доставчици и получателя /фирма/ , поради което нито един от тях не може да бъде квалифициран като документ с невярно съдържание. При положение, че и седемте доставки са действителни и са свързани с реално прехвърляне на стоки срещу насрещна парична престация, вписването им в двете справки-декларации като такива с право на пълен данъчен кредит не представлява потвърждаване на неистина. Наред с това не е налице и приспадане на неследващ се данъчен кредит, не само защото всички покупки и продажби, по които дружеството на подсъдимия е страна, са действителни, но и защото съгласно посоченото в заключението на икономическата експертиза всяка една от тях е надлежно документално обоснована, с което е удовлетворено изискването на чл. 71 от ЗДДС.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/12. 10. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 56/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.