Възлагане на неподеляема жилищна сграда в общ дял при делба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50113

СОФИЯ, 26.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4209/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл.

С определение № 329 от 08.07.2022 г. по гр.д. № 4209/2021 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 262600 от 21.04.2021 г. по в.гр.д. № 6584/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени претенциите на В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот и същият е изнесен на публична продан. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали наличието на одобрен инвестиционен проект, предвиждащ обособяване на /две/ самостоятелни жилища от допуснат до делба имот, е достатъчен да се приеме, че са налице годни самостоятелни обекти за възлагане по реда на чл. 349 ГПК.

Жалбоподателите В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. поддържат, че въззивното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че при наличието на одобрен инвестиционен проект, предвиждащ обособяване на две самостоятелни жилища в допусната до делба жилищна сграда, съдът е следвало да извърши делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на тези жилища на съделителите, направили своевременно искане за това.

Ответницата по касация Л. М. И. чрез своя процесуален представител адв. Сн. И. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен със, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5845 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 49003/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Е. Ж. и С. Ж. М. претенции за възлагане в общ дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, с РЗП 334.39 кв.м, построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ VІ-776 от кв.8 по плана на селото, както и за възлагане в общ дял на съделителите В. Е., С. М. и М. М. на дворното място, в което е построена сградата. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Ж. М. за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на третия жилищен етаж от посочената жилищна сграда, и за възлагане в общ дял на него и съделителите В. Ж. и С. М. на дворното място. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която е постановено делбата на описания недвижим имот - дворно място и сграда, да се извърши чрез изнасяне на публична продан.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № ІІ-56-174 от 04.11.2013 г. е допусната делба на дворно място, съставляващо УПИ VІ-776 в кв. 8 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, между съделителите Л. М. И. с права 3/6 ид. части, В. Е. Ж. с права 1/6 ид. част, М. Ж. М. с права 1/6 ид. част и С. Ж. М. с права 1/6 ид. част. Последните трима съделители са конституирани като страна по делото в качеството си на наследници на починалия в хода на производството по делото ответник Ж. М. Ж.. Прието е, че този недвижим имот е останал в наследство от С. Щ., поч. през 2006 г., и оставила наследници по закон децата си Л. М. И. и Ж. М. Ж..

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба съделителите В. Ж. и С. М. са направили искане за възлагане по реда дял по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на втория етаж /първи жилищен/ от сградата, а съделителят М. М.-за възлагане на същото основание на третия/ втори жилищен етаж/ от сградата.

Назначените по делото съдебно-технически експертизи са установили, че приземният етаж е с обща застроена площ 100.71 кв.м, от които гараж с площ 36.09 кв.м. Етажът е разположен на ниво терен и се състои от входно антре, кухня,баня, тоалетна, складово помещение и антре. Има светла височина 2.15 м. Вторият етаж е със застроена площ 118.40 кв.м. и светла височина 2.70 м. Състои се от дневна, три стаи, кухня, входно антре и два балкона. Няма баня и тоалетна. Третият етаж е със застроена площ 115.28 кв.м. Светлата му височина е 2.20 м. Състои се от дневна, две стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре, балкони. Банята е обособена върху част от площадката на стълбището.

Вещото лице А. Ц. е дала заключение, че в сградата могат да се обособят две жилища съответно на втория и на третия етаж.

По искане на съделителката В. Ж. е изготвен инвестиционен проект, съгласуван от гл. архитект на Столична община, район „Н. И.“, за обособяване на два самостоятелни обекта - жилища в еднофамилната жилищна сграда, построена в УПИ VІ-776 в кв. 8 по плана на [населено място]. Според обяснителната записка към него се предвижда обособяване на две жилища съответно на втория и на третия етаж след преустройство. На първия етаж в жилището се проектира баня - тоалетна в обема на самостоятелния обект, като се ползва част от съществуващия коридор, зазижда се самостоятелният вход към кухнята и се прави нов отвор за врата в съществуващата неносеща стена между дневната и кухнята. Преустройството на третия етаж предвижда увеличаване на светлата височина до 2.60 м. , като за целта се демонтира съществуващият каратаван и на негово място се изпълнява окачен таван от гипсокартон с обличане на видимите греди.

След преценка на така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че заявените от съделителите В. Ж., С. М. и М. М. възлагателни претенции по чл. 349, ал.2 ГПК не могат да бъдат уважени, тъй като по начина, по който са предявени, нямат за предмет самостоятелни обекти на правото на собственост. Приел е, че наличието на одобрен инвестиционен проект само по себе си не води до извод, че процесният имот вече е разделен на два дяла, годни да бъдат самостоятелни обекти.

Правният въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е свързан с тези мотиви на въззивния съд. По този въпрос настоящият състав приема следното:

Предмет на възлагане по реда на чл. 349, ал.1 или 2 ГПК може да бъде само неподеляемо жилище. Преценката за това дали е налице неподеляемо жилище е с оглед фактическото състояние на допуснатия до делба имот. Когато до делба като единен обект е допусната жилищна сграда, състояща се от няколко етажа, въпросът за поделяемостта на същата се разрешава с оглед възможността от нея да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост /жилищни и/или нежилищни/, съгласно изискванията на чл. 203 ЗУТ. При доказана с одобрен инвестиционен проект техническа възможност за обособяване на самостоятелни обекти за всички съделители, жилищната сграда е поделяема и съсобствеността върху нея се прекратява чрез теглене на жребий или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК в зависимост от конкретната хипотеза по всяко дело. Ако не съществува възможност от сградата да се обособят нови самостоятелни обекти на правото на собственост или техният брой е по-малък от броя на съделителите, жилищната сграда е неподеляема. Тогава, ако има заявена възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 или 2 ГПК, и са налице и останалите изисквания за закона, сградата може да бъде предмет на възлагане като единен неподеляем жилищен обект. Ако възлагателните претенции не касаят цялата сграда, а отделни етажи от нея, уважаването им е предпоставено от положителното установяване, че съответните етажи отговарят на критериите за жилище в състоянието, в което са изградени и са ползвани за задоволяване на жилищни нужди. Евентуални бъдещи преустройства с цел привеждане на отделния етаж в съответствие със законовите изисквания за жилище са ирелевантни за уважаване на възлагателната претенция, тъй като разпоредбите на чл. 349, ал.1 и 2 ГПК поставят императивното условие предметът на възлагане да е жилище. Логическото и граматическото тълкуване на посочените разпоредби налагат извод, че предмет на възлагане може да бъде само обект на собственост, който фактически е бил обособен и е имал статут на жилище при откриване на откриване на наследството, респ. на прекратяване на съпружеската имуществена общност, и този статут не е променен към момента на извършване на делбата.

В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Независимо от това изводът му, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за уважаване на заявените от съделителите В. Е., С. М. и М. М. възлагателни претенции е неправилен. При разрешаване на този въпрос съдът е подходил формално, като е възприел буквално направените от тях искания за възлагане на отделни етажи от сградата, без да вземе предвид, че тримата са конституирани като страни по делото в качеството си на наследници на починалия в делбеното производство съделител Ж. М., и че заедно с прекия си наследодател, са живели в сградата от построяването й през 1976-1977 г., включително и към момента на откриване на наследството на общия на страните наследодател С. Щ. през 2006 г., като са си разпределили ползването по етажи. Всеки от тях формално е легитимиран да направи искане за възлагане на цялата жилищна сграда, доколкото същата се явява неподеляема. Претенцията на съделителите В. Е. и С. М. за възлагане на втория етаж, а на М. М. - за възлагане на третия етаж, отразява субективното им разбиране, че законът им дава право да искат възлагане само на тази на тази част от сградата, която реално са ползвали през годините и към момента на откриване на наследството, но като се има предвид, че двете претенции съвместно имат за предмет цялата жилищна сграда с всички жилищни и обслужващи помещения в нея, както и дворното място, в което е построена, се налага извод, че волята на тримата съделители е била за възлагане в общ дял на цялата сграда и за запазване на съществуващото продължително и трайно фактическо състояние на съвместно съжителство. Аргумент в подкрепа на този извод е изразената от пълномощника на тримата съделители позиция в проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2017 г. В случая те не конкурират нито помежду си, нито със съделителката Л. И., тъй като същата не е заявила претенция за възлагане на жилището, поради което групирането им за възлагане на неподеляемия имот в общ дял не уврежда интересите на последната и не е недопустимо.

Предвид горното, въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени възлагателни претенции по чл. 349, ал.2 ГПК и сградата и дворното място, предмет на делбата, са изнесени на публична продан, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. първо ГПК .

След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. Тъй като от изготвяне на последната съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарната цена на допуснатия до делба имот е изминал значителен период от време /повече от 5 години/, въззивният съд следва да допусне нова съдебно - техническа експертиза, която да даде заключение за актуалната пазарна цена на имота, след което делбата да бъде извършена по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, като процесната жилищна сграда бъде възложена в общ дял на съделителите В. Е., С. М. и М. М., а делът на съделителката Л. И. бъде уравнен парично съобразно чл. 349, ал.5 ГПК.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта му за присъдената държавна такса, която следва да се определи въз основа актуалната пазарна цена на имотите.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноски, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 262600 от 21.04.2021 г. по в.гр.д. № 6584/2019 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени претенциите на В. Е. Ж., М. Ж. М. и С. Ж. М. за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа, построена в УПИ VІ-776 в кв. 8 по плана на [населено място], ведно с посоченото дворно място, и същият е изнесен на публична продан, както и в ЧАСТТА, с която е определен размерът на дължимата от страните държавна такса.

Връща делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: