Обезсилване на решение поради разглеждане на нередовна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60276

гр. София, 02.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2571/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е касационна жалба от М. Г. И. срещу решение № 45 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на СОС /Сливенски окръжен съд/.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] е на становище, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С определение № 60609 от 14.07.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

При направената проверка на извършените процесуални действия от сезирането на първоинстанционния съд с искова молба от М. Г. И. до постановяване на въззивното решение, съставът на ВКС констатира следното:

М. Г. И. е сезирала Сливенски районен съд с искова молба, в чиято обстоятелствена част същата пространно е описвала съдържанието на нейното трудово правоотношение, без конкретно да описва собствената си трудова дейност и без да конкретизира датите, на които е полагала труд, като също така пространно е разглеждала законодателството в това число и общ коментар върху решения на СЕС. При тази обстоятелствена част същата е формулирала петитум, в който в дванадесет пункта е искано да се признае спрямо Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] че М. И. има право на 12 дни допълнителен отпуск, съответно за всяко тримесечие от 2003 г. до 2014 г. Така заявената искова молба е нередовна, с оглед както на обстоятелствената част, от която не може да бъде изведено, полагала ли е труд ищцата в процесния период от време ежедневно, в какво се изразява фактически работата на предварителен месечен график, липсата на разграничение на съставната част на тези часове допълнителен труд, обозначавани в пространната обстоятелствена част като лишаване от почивка, изваждане на часове от 24 - часовите смени, неотчитане на работно време за извършваните от нея обиски, време за хранене, продължителност на нощния труд, както и липса на конкретни твърдения, какъв труд е положила ищцата през исковия период. Всичките тези обстоятелства не са разграничени като относими към конкретно положен от ищцата труд в конкретни дни в процесния период, както и не са посочени като часове, които обосновават извода за дължим допълнителен отпуск. Общо теоретичното посочване, че ищцата разполага с определени права, изведени от конкретни нормативни актове, не може да бъде прието като излагане на обстоятелства по конкретен правен спор, по който правният интерес, с оглед установителния иск, който е бил предявен, се извежда от противопоставяне на насрещната страна на упражняване на тези нейни права. Данни относно конкретния правен спор в исковата молба липсват. Липсва изложение на обстоятелства, за това че, тя е претендирала от работодателя право на допълнителен отпуск, а същият е оспорил това право. Липсват и данни през този период, с оглед ограничение предявяване правото в срок, тя да е търсила обезщетяване от работодателя и такова да й е било отказано. Поради това с исковата молба не е защитен като изведен от обстоятелствената част и петитума и правният интерес от предявяване на този иск, тъй като дефинитивно при установителните искове правният интерес се извежда от оспорване на претендираното материално право. Правният интерес по спора винаги е конкретен. Той не е абстрактен и тогава когато не може да бъде изведен от исковата молба, страната изрично следва да го обоснове и с оглед това, че когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск, то липсва интерес от установителния иск. Този извод е изцяло относим към изложеното в предявената искова молба, тъй като с него още в самото й начало, ищцата твърди, че претендира обезщетение за неизползвания от нея допълнителен отпуск, на който имала право, а петитумът на исковата молба е изцяло установителен и в обстоятелствената част на исковата молба липсват данни, кога, как и по какъв ред е бил полаган конкретен труд от ищцата, в какъв размер е бил този извънреден труд и по какъв начин работодателят е оспорил полагането на този труд. Липсата на очертаване на конкретен правен спор, както и посочване на цената на иска е задължавало сезирания с тази искова молба първостепенен съд да проведе производство по отстраняване недостатъците й, и след като страната изложи конкретика, съобразно горното, да прецени допустимостта и основателността на предявения иск, както и неговата правна квалификация.

Обжалваното решение е било постановено, без преди това да се отстранят нередовностите на исковата молба, които не са били подложени на преценка за редовност от първостепенния съд, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, също така не е проверил редовността на исковата молба, преди да се произнесе по съществото на спора. Отстраняването на посочените недостатъци на исковата молба е процесуално задължение на съда, разглеждащ спора по същество, без изпълнението на което сезирането е нередовно. Делото може да бъде разгледано по същество само тогава, когато твърденията в подадената искова молба и съответстващите им искания формират обстоятелствена част и петитум, които са годни от фактическа страна да осигурят установяване на правното основание за предявяване на исковата молба и определяне на правната й квалификация. Следвало е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуални възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 129 , ал. 1 ГПК за собствена, самостоятелна проверка на редовността на сезирането, не е било изпълнено, поради което решаващият състав е провел произнасянето по нередовна искова молба и поради това е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на сезирането, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 45 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на Сливенски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: