Отговорност на общината за бездействие на органа по настойничество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 181

гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1890 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на П. П. Б., действаща чрез настойника си К. П. Б., чрез адвокат В. М., срещу решение № 21 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 20225000500555/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която са отхвърлени предявените от П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., срещу Община Кърджали искове за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали да осъществява надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г., до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с нот. акт № 121/2010 г. на нотариус Д. Г., с peг. № 251 и с район на действие района на Районен съд – Кърджали, вследствие на това, че органът по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметка на запретената и не е проконтролирал използването й съгласно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на продажбата на имота - 08.12.2010 г., до окончателното й изплащане. С въззивното решение са присъдени разноски за първата, въззивната и касационната инстанции в общ размер от 18 850 лв.

Въззивният съд, производството пред който е по реда на чл. 294 ГПК, е изложил, че първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове по чл. 49 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е поставена под запрещение, като за настойник на 11.11.2008 г. й била назначена М. М., но не бил упражняван надзор за действията на настойника, вследствие на което тя живяла в условия на изключително ниска хигиена, дълги години не напускала апартамента и не ползвала социални услуги поради отказ от страна на настойника; последната не предавала годишни отчети и не представяла разходно-оправдателни документи, като бездействието и отказът на Община Кърджали да упражни контрол над назначения настойник довело ищцата до състояние на безпомощност, изоставеност и невъзможност да упражнява правата си, а това влошило психическото и физическото й здраве. Ето защо моли съда да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали за надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба се излага също, че на 08.12.2010 г. М. М., в качеството си на настойник на П. Б., е продала неин гараж на по-ниска от действителната стойност на имота, а получените парични средства не били депозирани по банковата сметка на продавачката и не били употребени в полза на поставената под запрещение, като кметът на общината не осъществил контрол, не поискал отчет за начина на употребяване на средствата и по този начин не защитил интересите й. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 200 лв., съставляващи стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с нот. акт № 121/2010 г. на нотариус Д. Г., с peг. № 251 и с район на действие района на Районен съд — Кърджали, поради това, че органът по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на продажбата на имота до окончателното й изплащане. Твърди също, че е претърпяла неимуществени вреди и поради това, че за периода 29.05.2015 г. - 12.01.2016 г. органът по настойничеството и по попечителството не е предприел мерки за смяна на настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена да живее П. Б., и е била предложена алтернатива, за което моли да й бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По последния иск, решението на Окръжен съд – Кърджали за отхвърлянето му е влязло в сила, предвид постановените решение № 57/26.10.2021 г. по гр. д. № 253/2021 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 50123/10.11.2022 г. по гр. д. № 1041/2022 г. на ВКС, І г. о.

Съдът е посочил, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда.

По първия от предявените искове въззивният съд е приел следното:

По делото е установено, че с решение № 56/27.08.2004 г., постановено по гр. д. № 273/2004 г. на Окръжен съд - Кърджали, П. П. Б. е поставена под пълно запрещение поради това, че страда от шизофренна психоза, параноидна форма, непрекъснато-прогредиентно протичане, емоционална и волева промяна на личността. Не се спори между страните, че Б. и понастоящем страда от посоченото заболяване, потвърдено с експертно решение на ТЕЛК от 02.06.2015 г. Безспорно е също, че след влизане на съдебното решение в сила, със заповед № 993/23.11.2004 г. за неин настойник е бил определен баща й П. Г. Б., като след смъртта му, със заповед № 5/11.11.2008 г. на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали, е бил назначен настойнически съвет на поставената под пълно запрещение в състав: М. М. (настойник). В. Т. (заместник-настойник) и Д. В. и С. Г. (съветници). Със заповед № 1/12.01.2016 г. на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали е допусната промяна в състава на настойническия съвет чрез назначаване на К. П. Б. за неин настойник, вместо М. А. М., поради наличие на предвидените в чл. 160 СК условия - писмено съгласие от страна на настойника М. М. да бъде заменена от К. Б.. С решение № 52/14.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1023/2009 г. на Кърджалийския районен съд, е отхвърлена депозираната от П. Г. Б. жалба против отказа на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали за промяна в настойническия съвет на поставената под пълно запрещение П. Б., постановен със заповед № 2/06.08.2009 г. на кмета на Община Кърджали. Като необжалваемо, решението е влязло в сила на същата дата. В решението е прието, че не е доказано, че по отношение на настойника М. М. са налице предпоставките за постановяване промяна в настойническия съвет, визирани в чл. 113 СК (отм.), сега чл. 160 СК, като не са представени убедителни доказателства, че е налице противоречие в интересите на настойника М. и поставената под пълно запрещение Б., последната е обезпечена със жилище, настойникът е клинично здрав и е в състояние да изпълнява задълженията си, не е установено, че тя не полага грижи за Б., дори напротив - тя полагала всички необходими грижи по отношение на поддържащото лечение, хигиената и храната на поставената под запрещение, а между тях съществувала дълбока емоционална връзка.

Въззивният съд е заключил, че предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че няма противоправно поведение от страна на органа по настойничеството и по попечителството поради отказа му да допусне промяна на настойника на поставената под пълно запрещение Б., доколкото настойникът охранява интересите на запретената, обвързващо страните със задължителните си мотиви, и предвид невъзможността спорът да бъде пререшаван, само на това основание искът е неоснователен за периода 11.11.2008 г. - 01.03.2010 г. (датата на последното съдебно заседание по делото, докогато могат да се събират доказателства за релевантните по спора факти).

Съдът е визирал, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 СК органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника, като той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет. Настойникът е основна фигура в настойническия съвет, който трябва да се грижи както за личността на поднастойния, така и за защита на неговите имуществени интереси, като обикновено двамата живеят заедно. От своя страна, органът по настойничеството и по попечителството има задължение да назначи настойнически съвет и настойник, а след това да съдейства на настойника при изпълнение на задълженията му и осъществява надзор върху него. Този надзор може да бъде два основни вида - периодичен и текущ. Основното задължение на органа по настойничеството и по попечителството при упражняване на периодичен надзор е изискване на ежегодни отчети от настойника до края на м. февруари на следващата година, като настойникът е длъжен да направи такъв и да го представи пред настойническия съвет и пред органа по настойничеството и по попечителството (чл. 171, ал. 1 СК). Предвид характера на отношенията и доколкото обикновено настойник на поставено под запрещение лице е негов близък роднина, а изпълнението на тези задължения са водени основно от морално-етични съображения и често външни лица нямат информация за състоянието на лицето и неговите нужди, текущият надзор се осъществява главно въз основа на сигнали от заместник-настойника, съветниците, съседи или други лица, като в този случай органът по настойничеството и по попечителството може да извърши самостоятелна проверка, в т.ч. със съдействието на Агенция за социално подпомагане и органите на реда, ако е необходимо, като може да поиска отчет от настойника или обяснения от него (чл. 171, ал. 1 и ал. 2 СК), а в случай на установени нарушения той има право да изиска тяхното отстраняване и при неявяване и непредставяне на отчета може да наложи глоба на настойника. При осъществяване на текущ надзор органът по настойничеството и по попечителството може да спира извършвани действия от настойника, да предписва извършването на такива, след като вземе мнението на настойническия съвет (чл. 170, ал. 1 от СК), както и да замести настойника със заместник-настойника или да го смени с друго лице в случаите, когато констатира невъзможност на последния да изпълнява задълженията си в даден период или при противоречие с интересите на поставения под пълно запрещение. Законодателят изрично е предвидил съдебен контрол върху действията на органа по настойничеството и по попечителството по установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление (чл. 171, ал. 7 СК), чрез който се осигурява пълноценна защита на правата на поставения под пълно запрещение и на настойника.

Съдът е посочил, че по делото са представени отчети на настойника М. М. до органа по настойничеството и по попечителството за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. (към който има приложени приходни квитанции за получени суми на ДСП, вероятно за храната от социален патронаж), като ищцата е оспорила датите, на които са съставени и представени отчетите. Приел е, че в тежест на последната, като трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, е да установи действителното време на съставяне. Поради липсата на такива доказателства, е намерил за недоказано твърдението й, че всички отчети на М. М. са написани и представени с молба от 21.07.2015 г. Приел е, че единственият документ, който сочи за забава при представянето на отчета, е писмо от 09.07.2015 г. от кмета на Община Кърджали до настойника и настойническия съвет, с което се иска да бъде представен отчет за дейността, като предвид датата на поискването, съдът е счел, че е за 2014 г., който М. е дала със закъснение, макар на него да е отбелязана дата ХІІ.2014 г., поради което по отношение на този отчет не е бил спазен срокът по чл. 171, ал. 1 СК.

Съдът е приел, че що се отнася до съдържанието на отчетите, те съдържат необходимите атрибути за извършените приходи (единствено от пенсия, посочена по размер) и разходи като вид (основно храна от социални грижи, друга храна, консумативи, разходи за вода, ток и кабелна телевизия, санитарни материали и дрехи), без конкретен размер за всеки разход, което е и обективно невъзможно предвид периода на всеки отчет и функцията му, доколкото той няма да се използва за счетоводни цели, а единствено отразява дейността по изразходване приходите на поставената под запрещение.

Въз основа на посочените писмени доказателства, Апелативен съд – Пловдив е заключил, че настойникът М. М. е изготвяла и представяла на органа по настойничеството и по попечителството отчети за дейността си, макар за 2014 г. да е направила това със закъснение, като по този начин последният е осъществявал периодичен контрол върху дейността на настойника.

Съдът е кредитирал показанията на свидетеля И. С., съпруг на настоящия настойник и член на настойническия съвет, съгласно които след смъртта на бащата на П. Б. неин настойник станала М. М.; самият свидетел живеел в [населено място] и при посещенията си в [населено място] за периода 2009 г. – м. юни 2014 г. не посещавал апартамента, в който живеели поставената под пълно запрещение и настойникът й, и не е виждал П. Б., но в края на този период съпругата на свидетеля успяла да влезе в жилището, направила снимки и му ги показала, като от тях и от нейните разкази той разбрал, че условията на живот били ужасни - в мивката имало чинии с мухъл, навсякъде мръсотия, а няколко месеца по-късно, през есента на 2014 г., свидетелят видял обстановката лично - П. я нямало, настойничката й казала, че е паднала в тоалетната, след малко тя се появила, миришела на урина, била със сплъстена коса, с ужасно дълги нокти, изяла набързо 3-4 пълнени чушки, които свидетелят донесъл, нахвърляйки се на храната като гладен човек, линолеумът бил ужасно мръсен, имало падащи шкафчета, а единствената по-чиста част била тази, по която П. се движила - до стаята, до мивката, до другата стая; нямало много мебели, завивката на П. била опърпана, имало и един маслен радиатор за отопление. Впоследствие, след смяната на настойника, се разбрало, че Б. има високо кръвно налягане, множество кариеси и пулпити по зъбите, нелекувана бъбречна инфекция и гръбначно заболяване на вратните прешлени, а първото нещо, което искала да направи, било да излезе навън, но нямала обувки, затова й купили обувки и дрехи, подрязали й косата и ноктите. Свидетелят смята, че през 2014 г., откогато са наблюденията му, в работни дни са доставяли храна на П. Б. от социален патронаж, служителите от който разполагали с ключ и оставяли храната от вътрешната страна на вратата на апартамента; към момента на срещата им поставената под пълно запрещение била занемарила хигиената си, не се къпела, била отвикнала да върши всякаква домакинска работа; съпругата му К. Б. подала молби до социалните служби и до органа по настойничеството за условията, при които живеела П., той назначил проверка, но условията не се подобрили.

Съдът е приел, че в подкрепа на твърдението за ниски сметки, заплащани за осветление и отопление, е справка за издадени и платени фактури на П. Б., от която е видно, че с изключение на м. януари 2013 г., февруари 2013 г., март 2013 г. и март 2015 г., за останалите месеци от периода м. януари 2013 г. – м. май 2015 г. сумите, заплащани за предоставена електроенергия, са били много ниски.

Въззивният съд е посочил, че текущият надзор от органа по настойничеството и по попечителството обективно може да се осъществява само ако до него са подадени сигнали за извършени нередности от настойника, каквито може да подаде всеки гражданин, притежаващ информация за това, като органът по настойничеството и по попечителството в този случай е длъжен да извърши проверка по тях и да вземе необходимите мерки. Приел е, че според доказателствата по делото, първият сигнал, който К. Б. е подала до органа по настойничеството и по попечителството за битовите условия, при които живее П. Б., с искане за предприемане на действия за подобряването им и смяна на назначения й настойник, е от 29.06.2015 г., т.е. повече от година, след като е установила твърдяната нередност, и извън процесния период, а преди това тя е сезирала Агенцията за социално подпомагане. От писмото на Агенцията за социално подпомагане от 09.06.2015 г. се установява, че П. Б. не е ползвала други услуги, освен „Домашен социален патронаж“, като например почистване на дома, придружаване или такива в „Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми“ и „Дневен център на хора с увреждания“, за което настойникът й в онзи момент М. М. не е подала документи. По делото обаче не са събрани доказателства за това какво е било психичното състояние на поставената под пълно запрещение и доколко включването в тези услуги би довело до подобряване или влошаване на същото, предвид това че при заболяването, от което тя страда (шизофренна психоза, параноидна форма), срещите с много непознати хора, шумът и свързаният с тях стрес понякога биха могли да донесат повече негативи, отколкото позитиви. Според въззивното решение, дори да се приеме, че М. М. като настойник е трябвало да полага повече грижи за ищцата, а липсата на такива й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално и физическо страдание от живот в условия на изключително ниска хигиена, изолация поради това че не е напускала апартамента дълго време, и пропуснати възможности за лечение и интеграция поради неползване на социални услуги, при отказ от страна на настойника, пропуснала е възможности за лечение и интеграция, изпаднала е в състояние на безпомощност, изоставеност и невъзможност да упражнява правата си, което е довело до влошаване на психическото и физическото й здраве, доколкото за периода, за който е сезиран съдът (11.11.2008 г. - 29.05.2015 г.), няма данни да са били подавани сигнали до органа по настойничеството и по попечителството за това, по които той не е предприел адекватни действия, не може да се приеме, че поведението на кмета на Община Кърджали или на лицата, на които той е възложил тази дейност, е било противоправно и виновно, както и не се установява пряка причинна връзка между това бездействие и евентуално настъпилите вреди.

Съдът е приел, че не следва да бъдат обсъждани приетите по делото писмени доказателства, издадени за взетия предвид в решението на Кърджалийския районен съд период (11.11.2008 г. - 01.03.2010 г.), както и тези след края на процесния период, т.е. след 29.05.2015 г., както не следва да бъдат обсъждани, поради спазване на принципите за непосредственост и устност при събиране на доказателствата в гражданския процес, писменото експертно становище от д-р Власимир С. и писмено психологическо становище на клиничен психолог Г. А..

По отношение на втория иск - за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел следното:

С нот. акт № 121, т. 2, peг. № 9491, н. д. № 311/2010 г. на нотариус Д. Г., с договор от 08.12.2010 г. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си М. М., и след разрешение, дадено с определение № 3979/26.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1992/2010 г. на Кърджалийския районен съд, е продала на Н. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ гараж № *, със застроена площ от 19.27 кв.м, за сумата от 10 200 лв., преведена от купувача по банковата сметка на продавача. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В. Д., което съдът е кредитирал като компетентно изготвено, пазарната стойност на процесния гараж към датата на продажбата (08.12.2010 г.), е била 10 392 лв., а към датата на завеждане на исковата молба (22.06.2020 г.), е 17 859 лв. От показанията на свидетелката Д. Г. се установява, че К. Б. е ангажирала свидетелката в качеството й на адвокат, тя направила проучване за имущественото състояние и начина на живот на поставената под пълно запрещение, от справка в Служба по вписванията установила, че имало разпоредителна сделка с гаража, собственост на П. Б., извършена от М. М., според свидетелката под пазарната му стойност, въпреки че тя не помни продажната цена, а средствата не били внесени по банкова сметка на поставената под пълно запрещение, не били вложени и в апартамента, в който Б. живеела, тъй като битовите й условия били ужасяващи, нямало нови движими вещи, заплащаните сметки за ток били ниски - по 10-15 лв. през зимния период, а тя нямала дори обувки.

Съдът е приел, че доколкото, от една страна, свидетелката не е била пряк участник в преговорите и осъществяване на процесния договор за покупко-продажба и може само да предполага за начина на плащане, по делото няма събрани доказателства за това дали сумата от продажната цена на имота е постъпила по банковата сметка на продавачката (при отчитане дългия период от време, изтекъл след това, и срока на съхранение на счетоводните документи, но и възможността сегашният настойник, при проверките си през коментирания от свидетелката период, да се е снабдила с документи, които да представи по делото), а от друга страна, отразеното в нотариалния акт предварително плащане на продажната цена от купувача по банковата сметка на продавача, като макар в тази част документът да няма материална доказателствена сила, той не е опроверган от доказателствата по делото, уговорената продажна цена е била внесена по банковата сметка на П. Б. преди изповядване на сделката.

Допълнително съдът е изложил, че органът по настойничеството и по попечителството няма законово задължение да упражнява надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на запретената (още повече, че това е направил купувачът), и да контролира използването й, извън проверката на ежегодните отчети, и то само ако получената от продажбата сума се използва за задоволяване нуждите на запретената и по тази причина е отразена в отчетите.

Според въззивния съд по делото не е доказано и да е извършено конкретно нарушение от органа по настойничеството и по попечителството на гарантирани права на П. Б. по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание), чл. 5 (право на свобода и сигурност) и чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот), както и на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (равнопоставеност пред закона), чл. 14 (свобода и сигурност на личността) и чл. 15 (защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание).

По тези съображения съдът е заключил, че по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на исковете по чл. 49 ЗЗД, поради което те са неоснователни.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Позовава се на неправилно прилагане на чл. 193 ГПК, с оглед направеното оспорване достоверността на датите на съставяне на отчетите на настойника; на механичното изключване от доказателствения материал на документите, създадени след 29.05.2015 г. Твърди, че въззивният съд е тълкувал стеснително разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 СК; оспорва изводите, че представените по делото отчети отговарят на изискванията на закона; намира, че по делото са установени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.

С определение № 4149 от 18.12.2023 г. по настоящото дело ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Какъв е обхватът на контрола и надзора, който органът по настойничеството и по попечителството упражнява върху настойника по силата на чл. 170 и чл. 171 СК.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл. 154 СК орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Органът по настойничеството и по попечителството назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници на малолетния или на поставения под пълно запрещение (чл. 156 СК); до назначаването на настойник органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество, както и извършва опис на имуществото (чл. 159 СК). Този орган може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това (чл. 160 СК). Той съдейства на настойника при изпълнение на задълженията му (чл. 162 СК). Разпоредбата на чл. 170 СК урежда, че органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника; той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, като вземе мнението на настойническия съвет. Съгласно разпоредбите на чл. 171 СК всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството; настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това; органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им; по искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.

Анализът на цитираните законови разпоредби, при съобразяване на особената закрила на недееспособните лица съгласно действащото законодателство, показва, че органът по настойничеството и попечителството, освен че назначава настойническия съвет, а до назначаването му охранява интересите на лицето, през целия период на учреденото настойничество има задължения по упражняване на надзор върху дейността на настойника с оглед защитата на малолетното дете или на поставеното под пълно запрещение лице. Този надзор се упражнява, от една страна, при точно определени от закона поводи, каквито например са представянето на ежегоден отчет от настойника за дейността му, както и отчет при освобождаването му. От друга страна, налице е и задължение за текущ, вкл. инцидентен, и последващ надзор, без което задължение този орган не би могъл да упражнява правомощията си, уредени в: чл. 160, ал. 1 СК (извършване на промени в настойническия съвет, когато интересите на лицето изискват това), чл. 166, ал. 1 СК (необходимостта да вземе отношение при постъпили сигнали за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване правата и интересите на поставения под настойничество), чл. 171, ал. 1, изр. второ, предл. второ СК (изискване на извънредни отчети от настойника), чл. 171, ал. 4 СК (предприемане на действия по принудително събиране от настойника на неотчетени от него суми). За да изпълни целите на закона за грижа и защита на недееспособния (какъвто е основният смисъл на института на настойничеството), надзорът трябва да се упражнява по начин, гарантиращ ефективността му. Това означава и че периодично органът по настойничеството и по попечителството, дори да не е сезиран от други органи и лица, следва да извършва наблюдения и проверки дали настойникът изпълнява задълженията си съгласно изискванията на чл. 164 и чл. 165 СК. При констатирани нередности и неблагополучия, следва да предприеме съответни действия за отстраняването и недопускането им.

Следва да се отбележи, тъй като част от процесния период обхваща и действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм. с § 3 от ПЗР на СК - обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), че като цяло уредбата в него на настойничеството и попечителството не е претърпяла съществена промяна с приемането на СК от 2009 г. Съответни на цитираните по-горе разпоредби са тези на чл. 110, чл. 111, чл. 113, ал. 1, чл. 114, чл. 117 - чл. 119, чл. 121, чл. 124, чл. 125, чл. 126 СК от 1985 г. (отм.).

По основателността на касационната жалба:

С решение № 56/27.08.2004 г. по гр. д. № 273/2004 г. на Окръжен съд - Кърджали П. П. Б. е поставена под пълно запрещение поради това, че страда от шизофренна психоза, параноидна форма, непрекъснато-прогредиентно протичане, емоционална и волева промяна на личността.

Със заповед № 5/11.11.2008 г. кметът на Община Кърджали е назначил за настойник М. А. М., за заместник-настойник - В. М. Т. и за съветници - Д. К. В. и С. И. Г..

С влязло в сила на 14.04.2010 г. решение № 52/14.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на Кърджалийския районен съд е отхвърлена жалбата на П. Г. Б. срещу отказа на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали, постановен със заповед № 2/06.08.2009 г., за промяна в настойническия съвет на поставената под пълно запрещение П. П. Б. – назначаване за настойник на П. Б., вместо М. М.. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са налице основания по чл. 113 СК (отм.) и чл. 160 СК от 2009 г. за промени в настойническия съвет.

Със заповед № 1/12.01.2016 г. е допусната промяна в състава на настойническия съвет, като К. П. Б. е назначена за настойник на мястото на М. А. М.. Заповедта е мотивирана с депозиран от М. отказ от изпълнение функциите на настойник и постигнато споразумение между роднините на П. Б..

С нотариален акт № 121/08.12.2010 г., том 2, рег. № 9491, дело № 311/2010 г. П. П. Б., чрез настойника си М. А. М., е продала на Н. П. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ гараж № *, за сумата от 10 200 лв., която сума според отразеното в нотариалния акт е преведена по банковата сметка на П. Б..

По делото са представени сигнали и жалби на К. Б., преди тя да бъде назначена за настойник, адресирани до кмета на Община Кърджали, обществения посредник на Община Кърджали, Комисията за защита от дискриминация, омбудсмана на Република България, относно лошите условия на живот на П. Б..

На 04.08.2009 г. е съставен констативен протокол от комисия, съставена от служители на Община Кърджали. Същата е посетила апартамента, в който живее П. Б. заедно с настойника си М. М., и е установила, че жилището е просторно, чисто и притежава добри условия за живеене. Стаята на П. Б. е просторна и оборудвана с легло, гардероб, секция и маса. В хола има легло, холова гарнитура, маса, секция и работещ цветен телевизор. По обяснения на М. М., последната се грижи добре за П., къпе я редовно, дава й лекарства, купува храна, води я редовно на прегледи, ползва помощта и на домашен социален патронаж. При запитване, Б. потвърждава думите на М. и заявява, че иска да живее с нея, а не с чичо си П. Б..

В писма изх. №№ 94КК-18/09.06.2015 г. и 809-68/14.07.2015 г. на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, изпратени, съответно, до К. Б. и кмета на Община Кърджали, е отразено, че на 03.06.2015 г. комисия от двама социални работници е посетила дома, в който живее П. Б., като на срещата е присъствала М. М., неин настойник. Комисията е установила, че Б. е постоянно заключена, без възможности за контакти, освен с М. М.. Обзавеждането е изключително оскъдно – две железни легла, счупен диван, табуретка, малка холна масичка, неработещ телевизор и мръсна и вероятно неизползваема печка „Раховец.“. Жилището е непочистено, мръсно, мирише на урина, в мивката има мухлясали до плесен мръсни чинии. Липсват необходимите вещи за обичайно потребление. При осъществяване на срещата, Б. е спокойна и контактна. Външният й вид е нелицеприятен – облечена е със стара, скъсана жилетка и вехто долнище на анцуг, несресана, с големи мръсни нокти, нечистоплътна. Споделя, че има нужда от храна и желае да се разхожда. Настойникът й твърди, че не я извежда, защото тя проявява агресия към непознати хора. Ползва социалната услуга „Домашен социален патронаж“ за осигуряване на храна, която явно е недостатъчна като количество и разнообразие. М. М. не желае ползването на други услуги, предлагани от „Домашен социален патронаж“ – почистване на дома и придружаване (по договаряне), както и услугите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични проблеми и Дневен център за лица с увреждания, както и за включване в дейността „личен асистент“. Комисията е заключила, че на П. Б. не са осигурени всички права и необходимите условия за живот, с които да се подпомогне подобряването на състоянието й. Проверката е инициирана от сигнал на К. Б..

Представена е социална оценка по заявление-декларация с вх. КЖ № 400790/18.06.2015 г. на комисия, утвърдена със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ № РД-01-76/24.02.2015 г., изготвена на 24.06.2015 г. В нея е отразено, че П. Б. е лице със специфични потребности, със степен на увреждане 100 %, с определена чужда помощ и водеща диагноза „параноидна шизофрения“, с ограничени възможности за участие в обществения живот поради вида и степента на увреждането. Направени са констатации, че има потребности и възможности за медицинска и социална рехабилитация, има потребност от подходяща социална услуга в общността. Визирани са препоръки за медицинска рехабилитация, социална рехабилитация, ползване на социална услуга „личен асистент“, „Център за социална рехабилитация и интеграция“, „Дневен център за възрастни“ или друга подходяща. Направено е предложение до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за осигуряване на транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, балнолечение и рехабилитация (веднъж в годината), диетично хранене и лекарствени продукти.

Съгласно протокол, утвърден от кмета на Община Кърджали на 23.08.2015 г., комисия от служители на Общината е посетила жилището, в което живее П. Б.. Съгласно протокола жилището е просторно и притежава необходимите условия за живот. Стаята е обзаведена с легло, гардероб, маса и секция. В дневната има секция, диван и маса, отоплението е с радиатор. По обяснения на настойника М. М., тя самостоятелно се грижи за поднастойната си – къпе я и поддържа личната й хигиена, има отговорност да приема изписаните й лекарства, купува й храна и я води на прегледи. П. Б., на зададен въпрос, заявява, че иска М. М. да се грижи за нея; не иска да живее на друго място.

Горният протокол е последван от друг такъв на комисия от служители на Община Кърджали и на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, утвърден от кмета на 20.10.2015 г. Комисията е извършила допълнителна проверка във връзка със сигнали на К. Б.. В протокола са направени същите констатации като в протокола от 23.08.2015 г., като допълнително е отразено, че комисията констатира минимално подобрение на условията на живот на П. Б.; счита, че е необходимо завишаване хигиената на жилището и на личната хигиена на лицето; констатира необходимост от цялостно основно почистване и подмяна на част от завивките и дрехите.

По делото е приета справка от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за издадени и платени фактури на П. Б. за имота, в който живее, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г., като в преобладаващата част начислените сметки за ползвана електроенергия са около 3-4 лв.; а по-високите сметки са в размер на: 62.06 лв., 38.98 лв., 44.83 лв., 14.60 лв., 11.95 лв., 22.56 лв., 10.70 лв., 22.61 лв. Някои от ниските сметки се отнасят до зимните месеци.

По делото са представени от ответника ръкописни отчети от М. М. за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 . и 2014 г., много сходни по външен вид и съдържание, като на всички е отбелязано, че са съставени през м. декември на годината, за която се отнасят. Във всички е отразен доход на П. Б. само от пенсия, като най-общо е посочено, помесечно, че пенсията е разходвана за храна в социални грижи, ток, вода, кабелна телевизия, кашкавал, сирене, консерви, месо, плодове, зеленчуци, тоалетна хартия, паста за зъби, лигнин и др. хранителни продукти, както и дрехи. Представен е и отчет за 2015 г. без дата. Към отчетите са приложени 7 бр. приходни квитанции (1 бр. от 2009 г., 1 бр. от 2014 г., а останалите - от 2015 г.), за платени от П. Б. суми за „ДСП“. Върху отчетите не са отбелязани входящи номера и дати на постъпването им в Община Кърджали.

Ищцата, чрез процесуалния й представител, е оспорила датите на отчетите, като е навела твърдения, че те са написани по едно и също време и са представени с молба от 21.07.2015 г.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, което настоящият съд намира за компетентно и обективно, се установява, че към момента на продажбата на процесния гараж, пазарната му стойност е възлизала на 10 392 лв.

По делото са събрани гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира същите, като почиващи на непосредствени впечатления, убедителни, взаимно непротиворечиви, подкрепени и от приетите писмени доказателства.

От разпита на свидетелката Д. Г. – адвокат, от която К. Б. поискала съдействие, се установява, че Г. направила опит да установи къде са отишли парите от продажбата на гаража. Не намерили внесени средства в банковата сметка на П. Б., нито установили те да са вложени в жилището й - битовите условия били ужасяващи; всички вещи в последното били стари и нефункциониращи. Самата П. Б. нямала обувки и казала, че от пет години не е излизала.

Свидетелят И. С. – съпруг на К. Б. и заместник настойник на П. Б. към момента на разпита му, заявява, че лични впечатления от бита на П. Б. е имал в периода средата – края на 2014 г. За времето 2009 г. - средата на 2014 г. тогавашният настойник М. М. не го допускала в апартамента, в който живеела П. Б., като отклонявала желанието му за посещения, с твърдения, че последната имала халюцинации. През 2014 г. съпругата му успяла да влезе и разгледа апартамента и му разказала за ужасните условия там, показала му и снимки - чинии в мивката, по които има мухъл, мръсотия навсякъде, течове. Няколко месеца по-късно свидетелят отишъл и видял лично. Започнали да подават жалби от името на К. Б. до социалните служби, до Община Кърджали. Двамата със съпругата му отишли един ден, звънели и чукали на вратата. П. ги чула, но нямала ключ да отключи. Продължили да звънят на М. М., която отказвала да им даде достъп. На следващия ден се съгласила и ги пуснала. И. С. твърди, че жилището изглеждало дори по-зле, отколкото на снимките. П. я нямало в този момент, било му казано, че е паднала в тоалетната и е там. След малко тя се появила, миришела на урина, била със сплъстена коса, ужасно дълги нокти. Свидетелят и съпругата му били донесли пълнени чушки - 3-4 на брой, и тя ги изяла за секунди, въпреки че М. твърдяла, че не била гладна; нахвърлила се на храната, както само гладен човек може да го направи. Свидетелят забелязал мръсните чинии, падащи шкафчета, самият линолеум бил ужасно мръсен, като единствената по-чиста част била там, където П. се движела – от влаченето на краката й - до стаята, до мивката, до другата стая. В стаята й завивките били ужасно опърпани, имало една-единствена завивка. Имало маслен радиатор, за който М. твърдяла, че е за отопление, но впоследствие, когато получили разпечатки от сметките за ток, свидетелят и съпругата му видели, че те са между 3-4 лв. на месец, вкл. през зимата. В апартамента имало готварска печка, но тя очевидно не се ползвала. Храната била доставяна от социален патронаж, от понеделник до петък. Когато влезли в настойническия съвет, установили какво било здравословното състояние на П. Б. - тя имала високо кръвно, множество кариеси и пулпити по зъбите, нелекувана дълго време бъбречна инфекция, която се оказало, че е причината за високото кръвно, гръбначно заболяване на вратните прешлени. Първия ден попитали П. какво иска да прави, а тя казала, че иска да излезе навън. Оказало се обаче, че тя няма обувки, а само джапанки. Затова се наложило да купят обувки. Когато я извели, нито един фризьорски салон не искал да я обслужи. Ноктите й били дълги около 5 см. Купили й и дрехи. Според свидетеля прегледите от ТЕЛК на П. Б. били сравнително формални, като терапията й не била сменяна с години. Когато той и К. Б. я завели в Медицинска академия, терапията й била сменена драстично и това довело до промяна в поведението на П..

Съдът не взема предвид останалите доказателства по делото, като счита, че въз основа на тях не може да направи релевантни за спора изводи. В тази връзка съобразява, че някои от тях се отнасят за период, значително отдалечен от процесния, други имат характера на експертни становища, събрани не по предвидения в ГПК ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение прави следните изводи:

По първия от предявените искове:

Не се установяват твърденията в исковата молба, че поради неизпълнение задълженията на органа по настойничеството и по попечителството по надзор дейността на настойника, П. Б. е претърпяла неимуществени вреди за времето 11.11.2008 г. – 01.03.2010 г. (когато са приключили устните състезания по гр. д. № 1023/2009 г. на Районен съд – Кърджали), доколкото с влязло в сила решение е било установено, че не са налице законовите предпоставки за смяна на настойника М. М., вкл. неизпълнение задълженията на настойника по полагане на необходимите грижи за поставеното под запрещение лице. Съдебното решение си кореспондира в това отношение с приетия констативен протокол на комисия от служители на Община Кърджали, от 04.08.2009 г.

За последващия период (от 02.03.2010 г. до 29.05.2015 г.) твърденията в исковата молба намират потвърждение от събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Крайно лошите условия, при които е живяла П. Б. – изключително ниска лична хигиена и хигиена на жилището, занемарено здраве, недостатъчни храна и отопление, пълна липса на социални контакти извън тези с настойника М., постоянно заключена, вехто облекло и спално бельо, мизерно обзавеждане, се установяват по несъмнен начин от констатациите на комисия от социални работници (писма изх. №№ 94КК-18/09.06.2015 г. и 809-68/14.07.2015 г. на Дирекция „Социално подпомагане - Кърджали.), събраните гласни доказателства, справката за начислени и платени суми за електроенергия. В този смисъл е и социалната оценка по заявление-декларация с вх. КЖ № 400790/18.06.2015 г. на комисия, утвърдена със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, изготвена на 24.06.2015 г. Действително, визираните писма и оценка по дати следват края на процесния период, за който се търси обезщетение, но са много близки до него. Доколкото лошото състояние на П. Б. и на жилището й е било постигнато постепенно във времето, като процес, в резултат на неглижиране и не добра грижа, писмата и оценката очевидно отразяват положение, което е съществувало и преди 29.05.2015 г.

Съдът не кредитира протокола, утвърден от кмета на Община на 23.08.2015 г., който е в обратен смисъл. Констатациите в него за добри условия на живот и добри положени грижи за поставената под пълно запрещение влизат изцяло в противоречие с останалите събрани доказателства, визирани по-горе, както и с последващия протокол, утвърден от кмета на 20.10.2015 г., в който е констатирано „минимално подобрение“ на условията на живот на лицето, както и че е необходимо подобряване хигиената на апартамента и личната хигиена на П. Б., цялостно основно почистване и подмяна на част от завивките и дрехите.

Съдът намира, че подобни условия на живот са недопустими, тъй като не осигуряват на поставената под настойничество П. Б. правото й, като човешко същество и като човек с увреждания, на достоен и пълноценен живот, подходящ жизнен стандарт – подходяща храна, подходящо облекло и др., лечение, абилитация и рехабилитация, участие и включване в обществото, гарантирани й от Конвенцията за правата на хората с увреждания, Конституцията на Република България, Семейния кодекс, Закона за интеграция на хората с увреждания от 2004 г. (отм.) и др. Те са й причинили продължително физическо и психическо страдание, изолация, загуба на възможности за лечение, рехабилитация и интеграция. Не е положена, следователно, дължимата грижа съгласно чл. 164, ал. 3 СК за поставеното под пълно запрещение лице. Състоянието на Б. и на жилището й не могат да бъдат оправдани само с основното й заболяване, довело до поставянето й под пълно запрещение. Това е видно и от социалната оценка по заявление-декларация и направените препоръки и предложения за налични възможности за подобряване нуждите и потребностите на Б..

Отговорността за горното, освен на настойника, е и на органа по настойничеството и по попечителството, който предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, не е осъществил изискуемия се от закона надзор върху изпълнението задълженията на настойника и не е взел своевременно необходимите ефективни мерки за подобряване на положението. Не се установява по делото органът по настойничеството и по попечителството да е проконтролирал дейността на М. М. преди да бъде сезиран с нарочни жалби и сигнали, както и да е предписал извършването на действия от страна на настойника. Не се установява същият действително да е изпълнил задълженията си по чл. 171 СК да изиска и се произнесе по ежегодните отчети на настойника. Липсват доказателства приетите по делото отчети да са били представени в срока по чл. 171, ал. 1 СК. Независимо от това следва да се отбележи и че отчетите на настойника за процесния период не отговарят на изискванията на закона, защото са бланкетни и не съдържат никаква конкретна информация, от която да се установи как са осъществявани задълженията на настойника и дали са защитени интересите на поставеното под настойничество лице. Т.е. налице са нередовности на отчетите, които е следвало да бъдат отстранени по реда на чл. 171, ал. 3 СК по искане на органа по настойничеството и по попечителството, за което доказателства също не са събрани.

По становище на настоящия съд проявеното бездействие на органа по настойничеството и по попечителството при ответната община е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от П. Б. неимуществени вреди. Налице са предпоставките на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника чрез присъждане на обезщетение.

Обезщетението следва да бъде определено по справедливост – чл. 52 ЗЗД.

Като взе предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика, ВКС, състав на ІІ г. о. намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните обстоятелства: характерът и продължителността на неблагоприятните условия, при които е живяла П. Б., последиците им за нея, възрастта й, обществено-икономическите условия (средният жизнен стандарт) в страната към осъществяване на деликта. Същият счита, че сумата 30 000 лв. се явява адекватно в случая обезщетение. Върху нея се дължи, съобразно заявеното искане, законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

По втория предявен иск:

По делото по категоричен начин се установява, че на 08.12.2010 г. П. Б., чрез настойника си М. М., е продала свой недвижим имот (гараж) за сумата 10 200 лв. По делото не се установява тази сума да се намира понастоящем по банкова сметка на П. Б. (тежестта за установяване на този положителен факт е на ответника). Посочената сума не фигурира и в отчетите на настойника, представени по делото – нито като постъпила, нито като разходвана. Липсват доказателства да е била използвана за нуждите на П. Б..

По становище на настоящия съд органът по настойничеството и по попечителството не е изпълнил задълженията си по надзор върху действията на настойника по управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество (чл. 165 СК), вкл. да се снабди с изпълнителен лист срещу настойника за неотчетената сума (чл. 171, ал. 4 СК), като по този начин П. Б. е била лишена от сумата от продажбата на имота й.

Ето защо искът за осъждането на ответника да заплати тази сума се явява основателен.

Върху сумата в размер на 10 200 лв. следва да бъде присъдена законната лихва от датата на увреждането (08.12.2010 г.), на основание чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Страните имат право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена и прекратена част от исковете (чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК). В тази връзка съдът намира направеното от П. Б., чрез пълномощника й по делото, възражение за прекомерност на договорения и заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, в размер на 6000 лв., за основателно, предвид предявените с исковата молба искове, тяхната цена, фактическата и правна сложност на делото, и го намалява на 4000 лв.; основателно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция по гр. д. № 555/2022 г. – 6850 лв., като настоящият съдебен състав го намалява на 2500 лв. Други възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК не са направени.

За първата съдебна инстанция, с оглед крайния изход на спора, ответникът има право на направени разноски за адвокат в размер на 2392 лв. За тази инстанция ищцата, въпреки приложения списък по чл. 80 ГПК, не е представила доказателства за направени разноски, които да й бъдат присъдени.

За въззивната инстанция по гр. д. № 253/2021 г. ищцата има право на разноски в размер на 3435.90 лв., а ответникът – на 2564.10 лв.

За предходната касационна инстанция ищцата отново не е представила доказателства за направени разноски. Ответникът има право на такива в размер на 2564.10 лв.

За въззивната инстанция по гр. д. № 555/2022 г. ищцата не е направила разноски. Ответникът има право на такива в размер на 830.56 лв. (при уважаване на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК).

За настоящата съдебна инстанция жалбоподателката не е направила разноски. На насрещната страна се дължат такива в размер на 2657.81 лв.

На П. Б. се дължат и 800 лв. разноски за уважената й частна жалба (ч. гр. д. № 1040/2022 г. по описа на ВКС, І г. о.).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 07.02.2023 г., постановено по гр. дело № 20225000500555/2022 г. в частта, с която е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали за отхвърляне на предявения от П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., срещу Община Кърджали иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали да осъществява надзор над дейността на настойника М. М. за периода 02.03.2010 г. - 29.05.2015 г., в размер на 30 000 лв.; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда, съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, в размер на 10 200 лв.; в частта, с която в полза на Община Кърджали са присъдени разноски за първоинстанционото производство над сумата от 2392 лв., както и в частта, с която въззивният съд е присъдил на Община Кърджали разноски за останалите съдебни инстанции над сумата от 8616.57 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Кърджали, гр. Кърджали, бул. "България" № 41 да заплати, на основание чл. 49 ЗЗД, на П. П. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 7 SOHO, действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали да осъществява надзор над дейността на настойника М. М. за периода 02.03.2010 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е довело до причинени на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 10 200 лв. (десет хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с нот. акт № 121/08.12.2010 г., том 2, рег. № 9491, дело № 311/2010 г. на нотариус Д. Г., с peг. № 251 и с район на действие района на Районен съд – Кърджали, вследствие на неупражнен от органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметка на П. Б., и като не е проконтролирал използването й съгласно изискванията на закона, ведно със законната лихва, считано от деня на продажбата на имота - 08.12.2010 г., до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на П. П. Б. разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 4235.90 лв.

ОСЪЖДА П. П. Б. да заплати на Община Кърджали разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 2657.81 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: