Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на сестра при доказана особена близост

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * критерии за определяне на неимуществени вреди

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

[населено място], 15.04.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 646 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В ладимир В. Г., чрез настойника М. П. Н., и от М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./ против решение № 1421/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 1046/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 277/02.02.2024 г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 215/30.12.2022 г. по гр.д. № 169/2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин са били отхвърлени исковете на П. В. Г., чрез настойника М. П. Н., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от М. П. Н. и В. Г. Н. и на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми от 30 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва.

В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, и необоснованост на обжалваното решение. Касаторите излагат становище, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и починалата М. В. Г., породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Претендират отмяна на въззивното решение, с което е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и са отхвърлени изцяло исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Молят за присъждане на справедлив размер на обезщетение. Претендират разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касацията Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и излага становище за липса на „особена близка връзка с починалия и действително претърпени вреди“. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание чрез процесуалния с и представител поддържа отговора на касационната жалба.

С определение № 3393/13.12.2024г. по т.д. № 646/2024г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, попадащи извън кръга на посочените по ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г. , за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС - ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 29.10.2018 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след 01.01.2016 г. Съобразил е, че наказателното производство по отношение на водача на МПС е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл.300 ГПК. САС е направил извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Съобразно заключението на САТЕ е констатирал механизма на ПТП, при което процесният автомобил е блъснал велосипед, управляван от сестрата на ищците, която е предприела маневра завой наляво без да сигнализира за намеренията си, съобразно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с лява ръка, изпъната хоризонтално встрани и без да се обърне назад и да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея или минават покрай нея – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Заключил е, че пострадалата с поведението си като водач на велосипед е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 1/3 при 2/3 за водача на лекия автомобил. САС се позовал на приетото по Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая според съда доказателствата по делото не установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците – пълнолетни лица и починалата им пълнолетна сестра, създала свое семейство и оставила три деца, е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между братя и сестра взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и всеки един от ищците действително да е претърпял вреди в по-голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик. Поради което е счел исковете за изцяло неоснователни.

По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

В задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение по правния въпрос.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Заключението на въззивния съд е, че по делото не се установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците – пълнолетни лица и починалата им пълнолетна сестра, създала свое семейство и оставила три деца, е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между братя и сестра взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и всеки един от ищците действително да е претърпял вреди в по-голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик, е необосновано. Основателно е оплакването по касационната жалба за необсъждане на събраните по делото доказателства за наведените факти и обстоятелства в тяхната цялост. САС не е разгледал поотделно и съвкупно гласните доказателства, събрани от първата инстанция. Свидетелските показания, кредитирани при условията на чл.172 ГПК се преценяват от настоящата инстанция с оглед евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, при отчитане на липсата на противоречие между тях и детайлно, логически последователно изложение на конкретни житейски ситуации, разкриващи съдържанието на връзката между починалото лице и ищците. Ответникът по касационната жалба прави възражение в съдебно заседание относно кръга на роднините на починалото лице и заявените от тях претенции спрямо застрахователя, но не ангажира доказателства, дори и косвени, които да подкрепят тезата му за злоупотреба с процесуални права.

От депозираните свидетелски показания се установява спецификата на разглеждания казус – касае се до многочислено семейство, в тежка икономическо положение, в което пострадалата М. от 14-годишна възраст е оставена от родителите си да се грижи за братята и сестрите си, като ищците П. Г. и В. Г. са страдали от умерена умствена изостаналост, подобно на едно от децата на самата М.. Трите момчета са живели заедно в една стая и са отглеждани от майката и бащата на М., като тя е живяла в съседна къща, но ежедневно ги е посещавала и е носила на братята и сина си по нещо, грижила се е за тях. Редувала се е с родителите си в отглеждането им. След смъртта на М. братята й и синът й са станали тревожни, постоянно я чакат и я търсят, стряскат се, плачат, особено силно вечер, буйстват и държат будно цялото семейство. Припознават се в преминаващи жени с колело. Братята й не общуват с други хора освен с родителите си, а приживе на сестра си – и с нея.

Така коментирани свидетелските показания разкриват състояние на особена привързаност, доверие и чувство за сигурност – като проявление на взаимоотношения, формирали се в продължителен период на съвместно и изключително зависимо за братята - от подкрепата, материална и най-вече морална, от грижата и съпричастността на сестрата – съжителстване. Тази връзка се е развила на фона на тежката семейна ситуация, в която починалата е съвместявала и функцията на родител, наред с майка си и баща си, доколкото тя не е делила собственото си дете от братята си, предвид еднаквото им заболяване и съвместното им отглеждане в един дом, споделянето на обща спалня от тях.

Въззивният съд не е отчел развилата се и поддържана у ищците силна тревожност, несигурност в резултат на прекъснатата емоционална връзка с тяхната сестра, които проявления на душевни страдания надхвърлят обичайните тъга и непрежалимост.

Така обсъдени в своята цялост и поотделно свидетелските показания разкриват проявление на изведените от ТР критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между ищците и родственика им и за интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди.

В заключение настоящият състав на ВКС намира, че се доказват предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък по изключение на лице от разширения кръг съобразно задължителната съдебна практика.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се съобрази с конкретния характер на създалата се връзка между ищците и тяхната сестра, обстоятелствата по прекъсването на връзката, възрастта на ищците и на починалата /между 30 г. и 45 г./, тяхното сложно здравословно състояние, върху което особено интензивно рефлектира загубата на близкия човек, както и социално икономическите условия в страната към датата на деликта – м.октомври 2018 г. Изследването на горните критерии обосновава извод за определяне на размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 30 000 лв. по всеки ищец.

Въззивният съд след изследване на механизма на ПТП е констатирал съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в размер на 1/3. В касационната жалба не са изложени оплаквания по отношение на тези изводи и те следва да се възприемат и от касационната инстанция. На осн. чл.432, ал.1 КЗ на всеки ищец следва да се присъди обезщетение в краен размер на 20 000 лв.

По изложените съображения въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва на осн. чл.293, ал.2 ГПК да се отмени и да се постанови друго за уважаване на исковете на срещу касатора до размера на 20 000 лв. За разликата над 20 000 лв. до претендираните 30 000лв. въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора следва да се присъдят следните разноски:

На адв. Г. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за всяка инстанция съобразно уважената част от исковете, респ. жалбите по 4575 лв. или общо 13 725 лв. за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

В полза на застрахователното дружество на осн. чл.78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете се дължат следните разноски: за първа инстанция – 600 лв. от В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., и 600 лв. общо от М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./; за въззивна инстанция, след уважаване на възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните възнаграждения по защита по всички подадени въззивни жалби съобразно обжалваемия интерес и уважената в полза на застрахователя част от него – 915 лв. от В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., и 915 лв. общо от М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./ и за касационна инстанция съобразно неуважената част от касационната жалба – 640 лв. от В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., и 640 лв. общо от М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./.

Предвид частичното уважаване на предявените искове, на осн. чл.78, ал.6 ГПК застрахователното дружество следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС: от 1600 лв. за първа инстанция; 600 лв. /след приспадане на внесената вече по сметка на САС сума от 200лв./ за въззивна инстанция и 860 лв. за касационна инстанция.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1421/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 1046/2023 г. на Апелативен съд – София, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 277/02.02.2024 г. по с.гр.д., в частта, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 215/30.12.2022 г. по гр.д. № 169/2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин, са били отхвърлени исковете на П. В. Г., чрез настойника М. П. Н., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от М. П. Н. и В. Г. Н. и на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми от 20 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, както и в частта на дължимите разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. П. Н. и В. Г. Н., правоприемници на осн. чл.227 ГПК в хода на процеса на П. В. Г., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на праводателя М. В. Г. на 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на праводателя М. В. Г. на 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1421/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 1046/2023 г. на Апелативен съд – София, в останалата част за отхвърляне на исковете на П. В. Г., чрез настойника М. П. Н., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от М. П. Н. и В. Г. Н. и на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. А. Б. Й. – Г. от В. адвокатска колегия сумата от 13 725 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за оказана правна помощ и защита за всички инстанции на В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., и на М. П. Н. и В. Г. Н., правоприемници на осн. чл.227 ГПК в хода на процеса на П. В. Г..

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на ВКС сумата от 3060лв., представляваща дължимата държавна такса за всички инстанции върху уважената част от исковете, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА В. В. Г., чрез настойника М. П. Н., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 2155лв., представляваща сторените от дружеството разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА М. П. Н. и В. Г. Н., правоприемници на осн. чл.227 ГПК в хода на процеса на П. В. Г., да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 2155 лв., представляваща сторените от дружеството разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: