Задължения на въззивния съд при пропуснати указания за доказване в първата инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
Гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 24.01.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1168/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Х. Ц. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №272/22 г. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ЕАД по чл.432 КЗ – за присъждане на сумата 60 000 лв. като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата при ПТП от 30.09.19 г., настъпило по вина на застрахован при ответника водач.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - р. по гр.д. №7040/14 г. на трето г.о., по процесуалноправния въпрос: Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказване?
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се решението да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по жалба „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмени бележки съображения.
ВКС на РБ , като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В посоченото при допускане на обжалването решение по гр.д. №7040/14 г. на трето гр. отд. на ВКС и цитираното в него ТР №1/13 г. ОСГТК е прието, че съгласно чл.146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения - как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства, само ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване.
За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно / чл. 269, изр. 2 ГПК /. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК , тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В този смисъл са указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК , представляващо задължителна съдебна практика.
По същество на жалбата: за да отхвърли предявения от касаторката срещу ответника иск по чл.432 КЗ въззивният съд е приел, че настъпването на твърдяното ПТП може да бъде доказано с всички доказателствени средства. В случая от ангажираните гласни доказателства не се установява авторството на деянието, нито автомобилът, с който е реализирано соченото от свидетелите ПТП. Затова техните показания, ценени по чл.172 ГПК, тъй като са сестри на пострадалата, не потвърждават информацията от представения двустранен констативен протокол, че ударилото автомобила на ищцата МПС е било застраховано при ответника и негов водач е била Ел. Д.. Застрахователят е оспорил констативния протокол, съставен по реда на Наредба №І 3-41 от 12.01.2009 г. и представляващ частен свидетелстващ документ, по отношение автентичността на подписа на водача Д. и верността му, т.е. че отразените в него обстоятелства са истина. Протоколът не носи подписа на страната, която го оспорва, затова ищецът, който го е представил и се ползва от него следва да докаже истинността му. Доказателства в подкрепа на авторството на Д. не са представени; при отчитане, че тя е английска гражданка възниква съмнение и доколко владее писмено и говоримо български език, респ. дали е разбирала съдържанието на написаното в протокола. Съставянето на двустранния констативен протокол не се установява и от свидетелските показания – отбелязаното в протокола, че при ПТП няма пострадали лица изглежда нелогично с оглед твърденията на свидетелите, че непосредствено след удара ищцата не се чувствала добре и установените травми при посещението й при съдебен лекар.
В исковата молба за установяване на механизма на ПТП и вината на застрахования водач ищцата се е позовала на представения двустранен констативен протокол за ПТП, в който са посочени имената и адресите на водачите на участвалите в ПТП автомобили, идентифицирани с модел, марка и регистрационен номер, както и застрахователите на двамата водачи. В двустранно подписания протокол е отразен механизмът на ПТП, липсата на пострадали лица и нанесените на автомобилите щети, със забележка от водача на застрахования при ответника автомобил „Рено“ Е. Д.: „виновна съм“.
В доклада си по делото в първото съдебно заседание на 14.12.21 г. първоинстанционният съд общо е посочил, че към исковата молба са приложени писмени доказателства и в нея са направени доказателствени искания. Не е указал обаче, че при оспорения от ответника по съдържание и авторство протокол за ПТП, ищцата, която го е представила и се позовава на него, носи доказателствената тежест да установи верността на отразените в протокола обстоятелства и авторството на положените подписи – чл.146, ал.1,т.5, вр. с чл.193, ал.1 и 3 ГПК. Посочването в доклада на правно релевантните факти ( чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК ) и разпределянето на доказателствената тежест ( чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК ) са задължения на първоинстанционния съд по доклада.
След отхвърляне на иска от първата инстанция, ищцата като въззивник отново се е позовала на двустранния протокол за ПТП. В отговора на въззивната жалба ответникът е повторил заявеното пред първата инстанция оспорване на протокола откъм авторство и вярност на отразените обстоятелства и довода си за непротивопоставимостта му на застрахователя, като частен документ.
При очертаните от страните рамки на въззивното производство, които съвпадат с тези на първоинстанционното, въззивният съд дължи даване на указания по разпределението на доказателствената тежест, когато такива не са дадени с доклада на първоинстанционния съд и в тази връзка е направено оплакване с въззивната жалба, като и в този случай не настъпва преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК . Въззивният съд може и е длъжен да събере доказателствата, за които първата инстанция не е дала указания на ответника по чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК - кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях / р. по гр.д. №2137/17 г. на първо г.о. на ВКС/. За тези доказателства не настъпва преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК , тъй като в резултат на процесуалните нарушения, допуснати в първата инстанция, е била пропусната възможността за своевременното им посочване и събиране - чл. 266, ал. 3 от ГПК / р. по гр.д. №2640/15 г. на ВКС, четвърто г.о. на ВКС/
Основните мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са свързани с оспорването на протокола за ПТП – частен свидетелстващ документ откъм автентичност и вярност и непредставените от ищеца доказателства за установяването им. Тези изводи са формирани в нарушение на съдопроизводствените правила, които задължават съда – въззивна инстанция по същество, да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест при заявеното оспорване на протокола за ПТП, както и възможността им да предприемат действията по посочване на относимите и необходими доказателства, които са пропуснали пред първата инстанция поради непълнота или неточност на доклада и на дадените указания в случая.
Обжалваното въззивно решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд, за ново разглеждане с оглед на дадените по-горе указания.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №272/22 г. от 6.10.22 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: