Отказ на обезщетение за брат при смърт при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * неимуществени вреди * застраховка "гражданска отговорност" * лица имащи право на деликтно обезщетение

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50112

[населено място], 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2095 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу въззивно решение № 553/17.04.2022 г. по в. гр. д. № 2183/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 262101/2020 г., допълнено с решение от 26.02.2021 г., по гр. д. № 15434/2019 г. на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Г. сума в размер на 40 000 лв. – обезщетение за смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2016 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ, както и несъобразяване с разрешенията, дадени с ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга лица, които имат право на обезщетение поради настъпила смърт на родственик. В жалбата твърди, че въззивният съд е постановил своя акт при липса на събрани доказателства, които да установяват наличието на изключителен случай и особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия брат. Претендира се отмяна на постановеното от Апелативен съд София решение и отхвърляне изцяло на заявената претенция.
От ответника по касация В. И. Г. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за наличие на необичайна, трайна и особено близка връзка между него и починалия му брат, обосноваваща увеличение на обема застрахователна отговорност поради сериозни морални болки и страдания. Претендира се потвърждаване на въззивното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В проведеното открито съдебно заседание не се явяват представители на страните. От процесуалния представител на ответника е депозирано писмено становище, с което отговорът на касационната жалба се поддържа.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Исковото производство е образувано по предявена от В. И. Г. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила вследствие ПТП на 20.11.2015 г. Търсеният размер на обезщетението е 50 000 лв.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ от В. И. Г. е основателен до размер на 40 000 лв., възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Съставът на Апелативен съд София е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на Й. П. Д., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество ответник. Счел е за доказана материалноправната легитимация на ищеца с оглед приетото в т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласни доказателства и заключение на съдебно-психологическа експертиза. Приел е за установена по делото дълбока, трайна, изключителната и извън обичайната за този вид родствена връзка между ищеца и починалото лице, обусловена от липсата на баща в семейството, както и от полаганите от ищеца грижи за по-малкия му брат. Мотивирал е обезщетение в размер на 40 000 лв. Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част за горницата над 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.
С определение № 50467/04.07.2023 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса: Какви са предпоставките за приложение на чл. 226, ал. 1 КЗ и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лице, попадащо извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд?
ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието с цел да се тълкуват разпоредби от националното ни право в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и изискването на българската държава като член на ЕС да транспонира тези директиви в националното си законодателство или поне да осигури проявлението на техния полезен ефект чрез „съответно тълкуване“ на националното си законодателство /според трайната практика на СЕС/. Целта на двете директиви е да гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива в пълна степен причинените от ПТП вреди не само на пострадалия, но и на кръга лица, които са претърпели вреда в резултат от смъртта на пострадалия при ПТП. За да се постигне тази цел, задължителните постановки на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС следва да се приложат незабавно към всички спорове, отнесени до съда по висящи към датата на постановяването му дела. Още повече, че срокът за транспониране на директивите е бил изтекъл към датата, на която е постановено тълкувателното решение.
Разяснено е с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосноват изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. В този смисъл е и разрешението, дадено с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., което се споделя изцяло и от настоящия състав.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Необосновано въззивният съд е приел, че между ищеца и починалия му брат е съществувала особено силна връзка и че поради това той е понесъл морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Изводът е направен при надценяване на установените чрез гласните доказателства факти и поради тяхното неправилно интерпретиране. Показанията на свидетелката Е. Д., съпруга на починалия, сочат, че двамата братя и техните семейства са били близки и често си ходили на гости – едното семейство е живеело в [населено място], а другото в [населено място], но с течение на времето разредили срещите. След смъртта на Й. свидетелката не се е виждала с В.. Знае от съпруга си, с когото се сгодила, когато той бил на 20 години, че братята били от различни бащи, израснали само с майка си и ищецът се възприемал като глава на семейството. Необходимо е да бъде отчетено обстоятелството, че Д. не е била очевидец на взаимоотношенията между ищеца и неговия починал брат в детските им години, а след като двамата създали семейства, отношенията им, на които тя е пряк свидетел, не могат да се окачествят като проява на изключителна близост. Показанията следва да се преценяват и с оглед становището на вещото лице д-р В., което, разпитано от съда в открито съдебно заседание на 13.11.2019 г., е посочило, че, ако следва да се оценят по скала от нула до десет, която стойност показва изключителна привързаност, то отношенията между двамата братя според изявленията на ищеца в проведената от експерта беседа, попадат в зоната на седмица. При преценка на релевантните за разрешаване на спора обстоятелства следва да се има предвид и факта, че починалият освен съпруга има и двама сина, които съвместно са отгледали до достигане на тяхната зрялост. Необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че към датата на ПТП починалият е бил на 59 години, а ищецът на 65 г., съответно всеки от двамата със свое семейство, към което е създал трайни връзки. Дори хипотетично да се приеме, че в детските си години двамата братя са имали емоционална връзка, по-силна от обичайната поради отглеждането им от един родител и наличието на житейски трудности, то е налице изминал сериозен отрязък от време до настъпване на ПТП, през което време са се осъществили нови факти и обстоятелства, които са отслабили тази връзката, давайки по-голяма интензивност на общуването със съпругите и децата им. Трагичната кончина на Й. не е причинила страдания на брат му В., които да надхвърлят обичайните в такава ситуация. В заключението на вещото лице В. не са констатирани неврологични или психологически девиации, обуславящи нужда от специална терапия, лекарска намеса с цел консервативно лечение, а от психологическа подкрепа се нуждае всеки, който внезапно е загубил близък човек. В случая се установява, че причина за усилване на негативните реакции на ищца е внезапността на травмиращото събитие, а не привързаността, която надхвърля обичайната за съответния тип родство.
В заключение установените от анализа на събраните по делото доказателства факти не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищеца и починалия в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между двама братя. Въззивният съд не е оценил в пълнота установените по делото факти, поради което и неправилно е стигнал до извод за наличие на материалноправна легитимация в полза на ищеца.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Поради изложеното решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 553/17.04.2022 г. по в. гр. д. № 2183/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 262101/2020 г., допълнено с решение от 26.02.2021 г., по гр. д. № 15434/2019 г. на СГС в частта, с която „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. И. Г. сума в размер на 40 000 лв. – обезщетение за смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2016 г., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Г. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер на 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Й. П. Д., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2016 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.