Отмяна на оправдателно решение за палеж поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

гр. София, 16 май 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : РУЖЕНА КЕРАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря..........Елеонора Михайлова.......и в присъствието на прокурора.................................Тома КОМОВ….....изслуша докладваното от Председателя дело № 877 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив срещу въззивно решение № 142 от 20.07.2023 г., постановено по внохд № 188/23г. на Пловдивски апелативен съд.

В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърдението за съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с неправилна интерпретация на доказателствата по делото, нарушение на чл. 13 и 14 от НПК, липса на отговор по изложените от държавното обвинение възражения и липса на собствени мотиви от страна на въззивния съд. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред касационния съд прокурорът от ВП поддържа протеста, като изтъква подробни аргументи в подкрепа на заявената претенция за допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, обективирано в липса на мотиви. Счита, че въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция без да изложи аргументи по наведените обстоятелствени съображения на държавното обвинение, обосноваващи доказаността на деянието, като описва и всички възражения, които не са били обсъдени. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същата инстанция.

Частните обвинители и граждански ищци К. И. С., Д. А. М. – С., В. А. Т. – М. и И. А. М., редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. Не се представляват и от повереник.

Защитникът на подсъдимия Н. А. – адв. Т., пледира за оставяне на протеста без уважение. Счита, че предвид отсъствието на мотив, липсата на преки доказателства и наличието само на косвени, които не изграждат последователна система, не би могло да се достигне до извод, че именно подсъдимият е автор на деянието. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Подсъдимият А. поддържа изложеното от защитника му, като в последната си дума моли за потвърждаване на решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260063 от 01.09.2021г., постановена по нохд № 2091/20г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият Н. С. А. е признат за невинен в това, че на 27.12.2017г. в гр. Пловдив запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил, марка „***“, модел „*“ с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на К. И. С. на стойност 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на К. И. С., Д. А. М. – С., А. А. М., А. К. С. и С. К. С., и е могъл да се разпростре върху други имоти /жилищни сгради/ със значителна стойност, и от палежа са последвали значителни вреди върху лек автомобил, марка „***“, модел „*“ с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на К. И. С. в размер на 6 500 лв., както и върху жилищната сграда с идентификатор ****** с площ 46 кв.м, находяща се в [населено място], [улица], собственост на А. А. М. в размер на 11 400 лева - всички вреди на обща стойност 17 900 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 330, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения срещу подсъдимия Н. С. А. граждански иск от К. И. С. и Д. А. М. – С. в размер на 6 500 лева, както и предявения граждански иск от наследниците на А. А. М. - Д. А. М. – С., В. А. Т. – М. и И. А. М. в размер на 11 400 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

По протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив и по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители – адв. Ш., е образувано внохд № 188/23г. на Пловдивския апелативен съд. С решение № 142 от 20.07.2023г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е подаден в законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице, съдържанието му отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 от НПК, поради което е и допустим. Разгледан по същество е основателен.

При проверката на атакувания съдебен акт касационната инстанция констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, постановеното решение на Пловдивския апелативен съд не съответства на изискваното от чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК съдържание за въззивно решение. Декларативно е изразено съгласието на въззивната инстанция с фактическите и правни изводи на първостепенния съд и извършена констатация за липса на процесуални нарушения. В мотивите на въззивния съдебен акт не е даден отговор на посочените от държавното обвинение възражения. Липсват съображения по релевираните в протеста твърдения, че подсъдимият е бил заснет от охранителни камери на ул. "Волга" и че същият не отрича в момента на палежа да се е намирал на това място, както и относно намерените и иззети в дома и в лекия му автомобил множество бутилки, туби, леснозапалими течности. Не са обсъдени доводите в протеста относно твърдението, че при задържането си подсъдимият е носел същите дрехи – яке и панталон, с които е бил заснет на мястото на палежа и по които, съобразно извършената физико-химична експертиза, е имало следи от петролен продукт.

Вместо това, въззивният съд на л. 18-20 от решението е развил теоретични постановки относно състезателността на наказателния процес и декларативно е посочил, че обвинението страда от тотален доказателствен дефицит, поради липсата на каквито и да било преки или косвени доказателства, без да изложи конкретни аргументи в тази насока. Проверяващият съд винаги е длъжен при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт да посочи основанията и да изложи собствени аргументи, поради които отхвърля или приема наведените от жалбоподателите и/или прокуратурата доводи. В решението липсват изложени съображения, свързани с оплакванията в протеста и причините, поради които въззивният съд не ги приема, като заявената декларация на несъгласие с наведените доводи, без да се изследват и без да се посочат конкретни аргументи, води до извод за липса на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, с което са допуснати нарушения на чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК.

Наред с това, въззивният съд е длъжен да проконтролира и да извърши цялостна проверка за законосъобразността на първоинстанционната присъда, независимо от посочените в сезиращите документи основания. В случая, това не е сторено, тъй като от вниманието на апелативния съд е убягнало неизяснявянето от първата инстанция на въпроса относно липсващия чувал в ръцете на подсъдимия (заснет на 27.12.2017 г. в 23:46:12 ч. с чувал в ръце – снимка № 3, и на 28.12.2017 г. в 00:02:15 ч. и 00:02:16 ч. чувалът не е бил у подсъдимия – снимки № 4 и 5). В тази връзка не са изследвани и съпоставени обясненията на подсъдимия А. с другия наличен доказателствен материал по делото. Допуснатият от първостепенния съд пропуск не е отстранен от въззивния съдебен състав, който безкритично се е солидаризирал и е възприел изцяло мотивите на окръжния съд. Когато въззивният съд достига до идентични правни и фактически изводи с първата инстанция е длъжен да обективира вътрешното си убеждение посредством посочване на собствени аргументи, а не само да изразява съгласие с крайните изводи на контролирания съд. Законодателят е предвидил изискванията към съдържанието на въззивното решение като гаранция за правото на защита на страните да разберат причините, поради които възраженията им са счетени за основателни или неоснователни.

Гореизложените процесуални пропуски се приравняват на липса на мотиви на решението на въззивния съд, което винаги представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като не позволява да бъде извършена проверка на правилността на постановения съдебен акт.

Допуснатото съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение на апелативния съд обуславя отмяната му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 142 от 20.07.2023 г., постановено по внохд № 188/23г. на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.