Определяне на режим на лични отношения между баба, дядо и малолетно внуче

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

гр.София,19.04.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1901 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение по делото № 4160/18.12.2023г. е допуснато, по жалбата на Н. Д. Б., касационно обжалване на въззивно решение № 34/30.01.2023г., постановено по гр. д. № 615/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик , по процесуалноправния въпрос: „Настъпва ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца, и съществува ли в тези производства задължение за съда служебно да събира доказателства за относими към този интерес обстоятелства?“

Касаторът Н. Д. Б. иска отмяна на въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение е определен, на основание чл. 128 СК, следния режим на лични отношения на Д. С. К. и Г. П. К. с внучка им А. П. К.: всяка първа сряда от месеца от 17,00 ч. до 19,00 часа без преспиване и всеки трети петък от месеца от 17,00 часа до 10,00 часа на следващия ден /събота/ с преспиване; един ден без преспиване по време на Коледните празници от 10,00 до 18.00ч. и един ден с преспиване по време на Великденските празници от 10,00 часа на първия ден до 10,00 часа на следващия, 10 дни с преспиване през лятната учебна ваканция от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден, както и всеки 16 април за времето от 16,00 часа до 19,00 часа. Възразява срещу посочения режим, който счита неоправдано разширен и определен при незачитане интереса на детето, без да бъде съобразен с междувременно постановения и влязъл в сила режим на лични отношения между бащата и детето, както и при допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат от които е останала недоказана материалната легитимация на ищцата К.; не е отчетена възможността детето да има лични контакти с ищците във времето на личните му контакти с бащата и не е изяснен здравния статус на ищците.

Насрещните страни по жалбата – ищците Д. С. К. и Г. П. К., чрез адв. Г. М., оспорват оплакванията по касационната жалба.

Ответникът по иска – П. Г. К., чрез адв. П. М., оспорва касационната жалба като неоснователна.

По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос задължителната (т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС) и константна съдебна практика ( решение № 240/23.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 414/2019 г.; решение № 877/27.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3374/2008 г.; решение № 64/20.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1398/2011г. и др.) неотклонно подчертават, че при разглеждане на исковете за лишаване от родителски права, за поставяне под запрещение, както и когато съдът следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца, въззивният съд не е ограничен от посоченото в жалбата при проверка правилността на обжалваното решение и може да събира служебно доказателства, предвид задължението му да изясни всички факти, относими към релевантните за тези производства обстоятелства, а до приключване на съдебното дирене за страните не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства, когато те касаят установяване интереса на детето в съответното производство.

Така установената практика се споделя изцяло от настоящия състав.

По касационните оплаквания:

Ищците Д. К. и Г. К. са съпрузи, родители на ответника П. К.. Родствената връзка между ищцата К. и малолетната А. е категорично установена по делото, предвид удостовереното и в двете удостоверения за родствени връзки –№ .../...г. и № .../...г., че П. К. е син на Д. К., от една страна, а от друга - безспорния между страните и също категорично установен по делото факт, че малолетната А. е дъщеря на П. К.. Или, напълно несъстоятелно се явява поддържаното и с касационната жалба оплакване, че не било доказано, че ищцата Д. К. е баба по бащина линия на детето А., чиито родители са ответниците по иска – Н. Б. и П. К..

Неоснователно е оплакването за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ да бъдат събрани доказателства за здравословното състояние на ищците. Подобен отказ, би бил в нарушение на разрешенията по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, само ако е имало твърдения или данни, че здравният статус на ищците не им позволява да полагат самостоятелно грижи за детето или пък застрашава физическо или психическо здраве на последното. Ответницата Б. не е изложила подобни твърдения, съответно не е обосновала с тях искането си за събиране на доказателства във връзка със здравословното състояние на ищците, а по делото липсват данни, които биха наложили съдът служебно да събере доказателства за същото. Следователно, макар и исканията на ищцата за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данни за здравословния статус на ищците да не са били преклудирани, както е приел въззивният съд, същите правилно не са били уважени, доколкото се явяват неотносими.

Правилно въззивният съд е отказал да уважи направеното с въззивната жалба искане за назначаване на повторна комплексна съдебно психиатрична и психична експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ГПК повторното заключение се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Последното не е равнозначно на несъгласие на страната с изводите на вещите лица, а то - несъгласието на страната - не е основание за назначаване на повторна експертиза. С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, вкл. експертиза, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Нито оспорването на заключението при приемането му в с.з. на 10.01.2022г. ( което се свежда до изразяване на съмнения в професионалния капацитет на вещите лица), нито изложението по въззивната жалба на ответницата Б. /сега касатор/, сочат на неизяснена релевантна фактическа обстановка (която за случая не включва родителския капацитет на ответницата Б.), поради което въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да назначи повторна КСППЕ.

В производство по чл. 128, ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК , като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя. Изключителният критерий за определянето им е интересът на детето, за чието определяне следва да се преценяват конкретните обстоятелства при предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Основателно е оплакването на касатора, че с предвиденото в обжалвания режим преспиване на детето у къщата на ищците тези специфични характеристики на детето А. не са съобразени. Тя е на 9 години понастоящем, ученичка в началното училище; на 6 годишна възраст е преживяла емоционална травма от трагичната загуба на по – големия си брат, впоследствие родителите й са се разделили (а в хода на настоящото производство и развели), като детето е останало да живее с майка си; въвлечено е в изострените взаимоотношения между родителите си след тяхната раздяла, в резултат от което проявява високи нива на тревожност; развило е конфликт на лоялност към майка си; страхува се от тъмното и да спи само, чувства се най- добре, когато е в своето легло и при майка си (така интервюто с вещите лица по КСППЕ и социалния доклад от 29.11.2022г.).Отчитайки тези обстоятелства, както и изразеното от самото дете желание срещите с баба му и дядо му да са при посещение в дома им в [населено място], без да преспива там (социалния доклад от 08.06.2021г.), вещите лица по КСППЕ са препоръчали мек и предпазлив подход при определяне личните отношения на бабата и дядото с детето, който да държи сметка за психоемоционалното състояние и възрастта на детето. В тази връзка са предложили комуникацията на детето с бабата и дядото да е за кратки периоди, в определени дни и часове (т.4 и т.5 от заключението ), без детето да преспива извън дома си и продължително да отсъства от него (т. 9 и т.12 от заключението). Следва да се отбележи, че така предложеното съответства на представата на ищцата К. за лични контакти, изразена в интервюто на 05.10.2021г. с вещите лица – „ ..Разумното време е един път да я вземаме от детска градина за час-два и в един от почивните дни да идва при нас за няколко часа, без преспиване, два пъти месечно….“

От значение за определяне на конкретния режим в случая са и следните обстоятелствата, установени по делото:

до момента срещите на детето с ищците са били редки и емоционалната връзка между тях е слаба;

ищците живеят в друго населено място, макар и в близост до местоживеенето на детето;

ищците, макар и в пенсионна възраст, продължават да работят;

детето А., като ученичка понастоящем в началното училище, е записана всеки ден на занималня до 17 часа, а в дните вторник и петък, за времето от 15, 30 ч. до 17 ч, както и в сряда от 17,30 ч. до 18, 30 ч. има извънучилищни занимания (тези обстоятелства, в подкрепа на които са приетите от въззивния съд удостоверение на лист 118 от делото и служебна бележка на лист 119 от делото, не са оспорени по същество от ищците.);

бабата и дядото притежават необходимите качества да отглеждат и възпитават детето и могат да окажат ползотворно влияние за развитието на неговата личност.

с влязло в сила на 16.06.2022г. съдебно решение № 681/06.2022г. по гр.д.№ 33/22г. по описа на РС Пазарджик упражняването на родителските права за малолетната А., родена през ...г.,е предоставено на майката – ответницата Б., при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата – ответника П. К., е определен режим на лични отношения, считано от 01.10.2022г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с преспиване; през летните ваканции – два пъти по 10 дни /общо 20 дни/, когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните, Великденските празници и рождения ден на детето – съвместно с двамата родители.

Предвид гореизброените обстоятелства, основателно се явява оплакването на касатора, че определеният режим на лични отношения с бабата и дядото не съблюдава най- добрия интерес на детето. Адекватен нему, според касационната инстанция, е следният режим: всяка втора събота от месеца от 10 до 17 часа; всеки трети вторник от месеца от 17 часа до 19 часа; един ден от Коледните празници от 11ч. до 19ч. и един ден от Великденските празници от 11ч. до 19 ч., както и за 3 часа в период, договорен с родителите, на 16 април - деня, следващ рождения ден на детето. Съботния и празничните дни ищците следва да взимат детето от дома на майката и да го връщат там, а в делничния ден - следва да взимат детето от училище или друго място, където то провежда извънкласните си дейности и да го връщат в дома на майката.

От обичайния режим на контакти следва да отпадне десетдневния период, с преспиване, през лятната ваканция. Към настоящия момент отделянето на детето за такъв дълъг период от местоживеенето му не съответства на препоръчания от вещите лица по КСППЕ предпазлив и щадящ режим. Отделно, определянето на допълнителни дни за ищците през лятната ваканция, би довело до прекомерно ограничаване на свободното време, което детето ще прекарва с отглеждащият родител и неговото семейство, предвид обстоятелството, че обичайният режим на контакти между бащата и детето включва два пъти по 10 дни – общо 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Неоснователно е възражението на касатора за наличие на предпоставки за съвместно осъществяване на контактите на ищците и ответника П. К. с детето. Въззивният съд, в отклонение от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, както и при неправилно приложение на чл. 193 ГПК, е отказал да събере доказателства за обстоятелството дали ищците живеят в едно домакинство с ответника, в каквато насока е имало данни по делото. Това обстоятелство обаче, според практиката на ВКС, цитирана от касатора и споделяна от настоящия състав, няма самостоятелно значение за определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето. Определящи за възможността за съвместното осъществяване на контактите са конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството. Когато родителят насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с тяхното внуче през времето, когато детето е при него, вкл. и предоставяйки им го за гледане, съдът следва да съобрази дали, с оглед нуждите на детето, следва да определи и допълнително време за самостоятелни отношения между прародителите и детето. По делото няма данни, че през времето, в което бащата осъществява личните си контакти с детето, предоставя възможност на ищците за същото. Напротив, видно е, че бащата ревностно защитава правото си на пълноценно общуване с детето. От друга страна, бабата и дядото имат право на самостоятелни лични контакти, каквито не могат да осъществят във времето, през което бащата осъществява своите, независимо че се случва последното да е в дома им в [населено място]. Следователно, въпреки допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да събере доказателства за фактическото местоживеене на ответника П. К., правилно е прието, че липсват предпоставки за определяне на съвместно упражняване на личните контакти на ищците и бащата с детето.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 34/30.01.2023г., постановено по гр. д. № 615/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част и ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ , на осн. чл. 128, ал. 1 СК , по иска на Д. С. К. и Г. П. К., и двамата с адрес: [населено място], общ...., [улица], срещу Н. Д. Б., [населено място], [улица] П. Г. К., [населено място], [улица], режим на лични отношения с малолетната им внучка А. П. К., както следва:

Д. С. К. и Г. П. К., като баба и дядо на малолетната А. П. К., ще имат право да виждат и вземат при себе си детето всяка втора събота от месеца от 10,00 ч. до 17,00 часа ; всеки трети вторник от месеца от 17 часа до 19 часа; един ден от Коледните празници от 11ч. до 19 ч. и един ден от Великденските празници от 11ч. до 19ч.; три часа в период, договорен с родителите, на 16 април - деня, следващ рождения ден на детето.

За осъществяване на съвместните лични контакти бабата и дядото ще вземат детето в съботния, празничните дни и на 16 ти април от дома на майката и ще го връщат там, а в делничния ден - ще взимат детето от училище или друго място, където то провежда извънкласните си дейности и ще го връщат в дома на майката.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: