Определяне на наказание при опасен рецидив и съкратено съдебно следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

Гр. С., 03 юли 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 480/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. В. Й. чрез служебния му защитник, адв. С. М. срещу въззивно решение № 58/12.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 15/2025 г., по описа на Софийски Апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия Й. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за редуциране на наложеното наказание лишаване от свобода чрез прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК. В касационната жалба се съдържат доводи единствено в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание, като останалите наведени касационни основания не са аргументирани, а само формално са посочени като оплаквания.

Изложените от защитата доводи, с които се мотивира оплакването по чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК се състоят в прекомерна тежест на наказанието от три години и четири месеца лишаване от свобода, което е отмерено след редукцията по чл. 58, ал.1 от НК и не отговаря на критериите за справедливо наказание. Защитата сочи, че по делото са налице многобройни смекчаващи факти по отношение извършеното деяние, както и минимално предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 от НК е прекомерно тежко, които обстоятелства са били игнорирани от решаващите съдилища при индивидуализацията на наказанието и са довели до явната му несправедливост. Като смекчаващи факти по делото се определят съдействието на подсъдимия за разкриване на деянието, направените самопризнания, изразеното съжаление за постъпката му, материалното му състояние и социален статус, липсата на причинени с деянието телесни увреждания на пострадалото лице, които не са били отчетени от решаващия въззивен съд при индивидуализацията на наложената санкция. Предходните осъждания на Й. също са били неправилно оценени като относим фактор, предвид наложените по тях значително занижени наказания и продължителния период от време от изтърпяване на наказанията до извършване на настоящото деяние, което свидетелства, че са оказали своя превъзпитателен и превантивен ефект върху дееца.

В заключение се сочи, че приложимата за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия норма е разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК, която се явява по-благоприятна в сравнение с нормата на чл. 58а, ал.1 от НК, като с прилагането й, върху личността на подсъдимия ще се осъществи превъзпитателния, възпиращ и превантивен ефект на наказанието и ще се избегне прекомерно тежка репресия върху него, която нарушава справедливостта на санкцията.

В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият Й. се представлява от служебно назначения защитник адв. М., която поддържа касационната жалба с довода за явна несправедливост на наказанието и с направеното искане за определянето му в занижен размер след преценка на това при условията коя норма - по чл. 58а, ал.1 от НК или по чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55 от НК ще се по постигне по-благоприятен за подзащитния й резултат.

Подсъдимият Й., в последната си дума пред ВКС моли за намаляване на определеното наказание.

Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са само формално посочени в жалбата на защитата, без в тяхна подкрепа да са изложени конкретни доводи, а основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК не се констатира, поради прекомерно занижения размер на наложената санкция, която е значително под минимума, предвиден в закона. Посочва, че подсъдимият е многократно осъждан, включително при условията на рецидив и повторност, поради което не са налице предпоставки за намаляване на размера на лишаването от свобода, като приложението на чл. 55 от НК не се явява дефинитивно по-благоприятно за размера на санкцията.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия Й. чрез неговата защита доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 184/ 01.11.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 5238/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, подсъдимият М. В. Й. е признат за виновен в това, че на 25.08.2023 г. в [населено място],[жк], [улица], до бл. 24 отнел чужда движима вещ на стойност 1001,00 лв. от владението на В. Т. К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, б. „б“ от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието са зачетени временното задържане на подсъдимия по ЗМВР и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Със същата присъда, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Й. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата и съответната държавна такса.

С въззивно решение № 58/12.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 15/2025 г., по описа на Софийски Апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав присъдата на СГС, № 184/ 01.11.2024 г. е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на служебният защитник на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

На първо място следва да се очертаят пределите на касационната проверка, поради наведените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, първите две от които са останали неподкрепени с конкретни доводи и поради това не подлежат на контрол от ВКС. В разпоредбата на чл.351, ал.1 от НПК са посочени изискванията за редовност на касационната жалба, съгласно които при навеждане на съответно касационно основание следва да се посочат данните, които го подкрепят и искането, което се прави във връзка с конкретното оплакване. В този смисъл формалното посочване на определено касационно основание не е достатъчно, за да се приеме жалбата в тази й част за допустима, а е необходимо оплакването да е надлежно аргументирано и да е обвързано с конкретно искане, съобразно изискванията на процесуалния закон, за да получи отговор от касационната инстанция. В настоящият казус по отношение на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК не са спазени и двете условия за допустимост / не са изложени подкрепящи ги данни и не е посочено в какво се състои искането по всяко едно от тях/, поради което същите остават извън пределите на касационната проверка. Правомощията за самостоятелна проверка за допустимост на касационната жалба от решаващите състави на ВКС след образуване на делото са изяснени с ТР № 1/2018 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2017 г. С оглед горното, допустимо се явява касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният довод по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК е поддържан с аргументи за неправилна оценка на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия, като се сочи, че съдилищата по фактите не са оценили правилно тежестта на смекчаващите обстоятелства, както и тази на специалния санкционен минимум на престъплението, за което деецът е предаден на съд и това е довело до определяне на завишено по размер наказание чрез неправилно прилагане на съответната хипотеза на чл. 58а от НК.

ВКС намира, че оплакването на подсъдимия е неоснователно и не почива на обективна основа. Съдебното производство по делото е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тяхната проверка в съдебната фаза на процеса. Първоинстанционният съд, от своя страна е намерил, че са налице условията по чл.372, ал. 3 от НПК относно процесуалната годност на действията по разследването и на осн. чл.372, ал.4 от НПК е постановил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства и присъдата по делото ще се основава на посочените от обвинението факти в обвинителния процесуален документ, без да ги подлага на самостоятелна доказателствена проверка.

Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при спазване на изискванията на приложената диференцирана процедура по чл. 372, т.2 от НПК и като последица от същата наложеното наказание законосъобразно е определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК.

Решаващите съдилища са подложили на внимателен анализ и проверка всички налични по делото обстоятелства от значение за индивидуализацията на определеното наказание, като оценката им е при стриктно спазване на изискванията на закона и задължителната съдебна практика по прилагането му в случаите на провеждане на съкратено съдебно следствие.

Всички посочени в касационната жалба на защитата обстоятелства са били предмет на обсъждане от въззивния съд / аналогично мотивирано оплакване по повод наложеното с присъдата наказание се съдържа във въззивната жалба на подсъдимия/ и са получили обективен прочит, което е рефлектирало върху избора на съда за приложимата хипотеза на чл. 58а, ал.1 от НК, съгласно която да се определи съответното наказание.

Съдът се е занимал с облекчаващите отговорността на подсъдимия факти като вид и брой от една страна и от друга като относителна тежест, за да прецени коя е приложимата хипотеза от чл. 58а от НК- по ал.1 или ал. 4 на същия текст. В категорията на смекчаващите обстоятелства основателно са били причислени сравнително младата възраст на дееца към датата на извършване на деянието, 30 години, ниският интензитет на оказаната принуда върху пострадалия при отнемане на движимата му вещ и изразеното от подсъдимия критично отношение към престъплението, за което е предявеното обвинение. Отчетените обстоятелства правилно са били преценени като не многобройни, който извод законосъобразно е довел до определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 от НК.

В касационната жалба на защитата като неотчетени смекчаващи факти са посочени социалният статус на подсъдимия /вероятно поради липса на трудова заетост/ и материалното му състояние, както и невисокият размер на наложените наказания по предходните осъждания, обуславящи квалификацията опасен рецидив. Първите две обстоятелства имат отношение към допълнителното наказание „конфискация“ и първият съд ги е съобразил изцяло, като с присъдата не е наложил конфискация на имуществото на подсъдимия Й.. Второто обстоятелство, относно размера на наказанията по предходните осъждания, които се намират в условията на опасен рецидив с настоящото деяние е напълно ирелевантно към наказателната му отговорност, предвид обстоятелството, че цитираните осъждания са елемент от квалификацията на деянието и не могат повторно да бъдат отчитани както като отегчаващ, така и като смекчаващ факт. От значение за настоящото осъждане /извън съставомерните последици/ е допустимо да се преценява периода на извършване на престъпленията и техния вид, които в случая не са в полза на дееца./ подсъдимият е осъждан за тежки умишлени престъпления, които са с неголяма давност/.

В контролираното решение апелативният съд е обсъдил и останалите обстоятелства по делото от значение за обществената опасност на деянието, като правилно е посочил, че липсата на причинени при извършването на грабежа телесни увреждания на пострадалия, стойността на отнетата вещ и самопризнанието на дееца не представляват смекчаващи обстоятелства и не могат да се ценят в негова полза.

Самопризнанието на подсъдимия също е получило законосъобразен процесуален прочит от въззивния съд, съобразен със задължителната съдебна практика / ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС / по въпроса за това в кои случаи направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, а именно само когато обясненията на подсъдимото лице, дадени в качеството на обвиняем са от такова естество, че съществено спомагат за разкриване на обективната истина по делото, независимо от съгласието му за провеждане на съкратено съдебно следствие. В конкретният случай, както САС правилно е посочил, подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението, поради което с негово участие не са установени обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина, които да бъдат отчитани в насока смекчаване отговорността му.

Въззивният съд е отчел в пълнота и обстоятелствата от значение за личната обществена опасност на подсъдимия, която е съобразена при определяне на съответната на тежестта на деянието санкция. В тази връзка правилно са взети предвид предходните осъждания на дееца /извън съставомерните за квалификацията опасен рецидив/, които са многобройни и се отличават с немалка тежест, съгласно приложената пред първоинстанционния съд актуална справка за съдимостта на подсъдимия Й..

Съвкупният анализ на тези данни правилно е наложил извода на въззивния съд, че предходните осъждания на Й. не са постигнали целеният ефект и чрез тях не е била реализирана възпиращата функция на наказанието, поради което и доводът, че интензитетът на наложената по настоящото дело принуда е прекомерен е напълно несъстоятелен.

В заключение, наказанието на подсъдимия Й. е определено при отчитане на всички обстоятелства, които имат значение за неговия размер и на базата на тяхната правилна оценка, като е индивидуализирано в рамките на специалния санкционен минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 199, ал.1, т.4 от НК и след редукцията с една трета е отмерено на три години и четири месеца лишаване от свобода. Определеният размер на лишаването от свобода, отмерен чрез законодателна техника по чл.58а, ал.1 от НК е с една година и шест месеца под санкционния минимум от пет години, поради което, както правилно е посочил и въззивният съд в решението си с прилагането на разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК трудно би се постигнал по-благоприятен резултат.

От друга страна, по делото не са налице законови основания за прилагане на разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, поради липса на предпоставките по чл.55, ал.1 от НК – смекчаващите обстоятелства не са многобройни и предвиденото в закона минимално наказание не е несъответно на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние.

В заключение, в хода на извършената касационна проверка не се намериха обстоятелства в полза на подсъдимия, които не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на наказанието му, както и наличните по делото смекчаващи обстоятелства са оценени правилно и съобразно действителната им тежест и са изцяло съобразени с наложената санкция. С оглед горното, индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съответства на критерия за справедливост и не се констатира допуснато нарушение по чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което не са налице предпоставки за допълнителна редукция на определения санкционен размер. ВКС намира, че така отмереното наказание в максимална степен ще допринесе за постигане целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК.

По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Й. чрез служебния му защитник е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение .

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 58/12.02.2025 г., по в.н.о.х.д. № 15/2025 г., по описа на Софийски Апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: