Приложимост на малозначителността при ползване на чужда банкова карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * липса на малозначителност * приложение на чл. 9, ал. 2 НК * продължавано престъпление * степен на обществена опасност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр. София, 30 май 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и с участието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 358/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на адвокат В. Н., защитник на подсъдимия А. А. М., срещу нова въззивна присъда № 2 от 24.02.2025 г. на Апелативен съд-Пловдив, постановена по ВНОХД № 35/2025 г. по описа на същия съд.

Жалбата е насочена срещу присъдата на въззивния съд в частта, с която е отменена оправдателната присъда на първоинстанционния съд по отношение на подсъдимия А. А. М. и вместо нея спрямо този подсъдим е постановена осъдителна присъда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 250 лв. В жалбата е заявено единствено касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, обосновано с твърдения, че с осъждането на подсъдимия М. е допуснато нарушение на материалния закон поради това, че деянието му е явно незначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК. В подкрепа на релевираното оплакване са изложени доводи, че въззивният съд не е взел предвид спецификата на конкретната фактическа обстановка, изводима от мотивацията на М. (отправената към него молба за бърза „проверка“); начинът, по който е извършил „проверката“ - не е заплатил вещ или услуга, а е направил залог, който не може да бъде изтеглен обратно без съгласие на титуляра и личните му данни; че чрез този залог дори да бъде реализирана печалба, тя не може да бъде получена без съгласието и личните данни на титуляра на банковата карта; ниският размер на сумата; възстановяването на същата и процесуалното поведение на М., с което е допринесъл за по-бързото разкриване на инкриминираното деяние. Изтъква се, че не следва да се пренебрегват обстоятелствата, при които дебитната карта е попаднала в подсъдимия М.; че той е проявил морална неустойчивост и я е използвал, като е извършил няколко транзакции, но в твърде кратък период от време и очевидно постъпката му е резултат на недообмисленост. Сочи се също, че М. е лице с ниска степен на обществена опасност, не е осъждан, няма криминалистични регистрации и срещу него няма образувани други досъдебни и съдебни производства; че е млад човек, трудово ангажиран, студент, който успява да се издържа сам; че към момента на деянието е разполагал със средства по банковата си сметка и че поради това няма житейска логика да използва чужда карта; че е активен спортист, с отлични характеристични данни; както и че оценя негативно стореното и искрено съжалява за извършеното. С оглед изложеното се застъпва становище, че съвсем правилно първоинстанционният съд е преценил, че извършеното от А. М. деяние следва да се оцени като такова с явно незначителна обществена опасност. Претендира се, че в случая макар и да са осъществени признаците на престъплението по чл. 249, ал, 1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, поради което към ВКС се отправя молба да отмени присъдата в обжалваната част и да оправдае подсъдимия М..

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия А. М. адвокат В. Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения в подкрепа на заявеното оплакване, като на вниманието на касационния съд отново се поставят изтъкнатите вече в нея аргументи. Моли да бъде уважена жалбата, да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и подсъдимият М. да бъде оправдан.

Подсъдимият А. М. изразява съгласие с казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъда признат за невинен.

Представителят на ВКП намира, че новата въззивна присъда е законосъобразна и пледира да бъде оставена в сила.

След приключване на заседанието пред ВКС по делото е постъпило писмено становище от адв. М. Б., служебен защитник на подсъдимия А. А. Н., в което се заявява, че атакуваната въззивна присъда в частта относно подсъдимия А. Н. е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена в тази част.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда на Окръжен съд-Пловдив № 78 от 04.11.2024 г., постановена по НОХД № 1183/2024 г. по описа на съда, подсъдимият А. А. Н. е признат за виновен в това, че в периода от 15.03.2023 г. до 17.03.2023 г., на неустановено място в обл./област/, при условията на продължавано престъпление, използвал данни от платежен инструмент /картов номер, име на картодържател, дата на валидност, CVV/CVC код/ на банкова дебитна карта /карта/ с № /номер/ издадена от /банка/, без съгласието на титуляра Д. С. Т. от [населено място], като извършил 12 неуспешни плащания и 21 успешни плащания на обща стойност 430.51 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., като е признат за невинен да е осъществил четири деяния в съучастие като помагач с А. А. М. от [населено място], обл./област/, действащ като извършител, на 17.03.2023 г. в 09:56:55 ч., на 17.03.2023 г. в 09:58:16 ч., на 17.03.2023 г. в 09:58:52 ч. и на 17.03.2023 г. в 10:01:34 ч., поради което е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част, както и по квалификацията по чл. 20 ал.4 вр. ал.1 НК и за разликата от сумата от 610.51 лв. до 430.51 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. А. Н. наказание шест месеца лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 2 НК от така наложеното на подсъдимия А. А. Н. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 22.02.2024 г. за срок от 24 часа.

Със същата присъда подсъдимият А. А. М. е признат за невинен в това на 17.03.2023 г., на неустановено място в обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с А. А. Н. от [населено място], обл./област/, действащ като помагач, да е използвал данни от платежен инструмент /картов номер, име на картодържател, дата на валидност, CVV/CVC код/ на банкова дебитна карта /карта/ с № /номер/, издадена от /банка/, без съгласието на титуляря Д. С. Т. от [населено място], като да е извършил плащания на обща стойност 180,00 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва: - на 17.03.2023 г. в 09:56:55 ч. да е извършил плащане в интернет сайт за онлайн хазартни игри /интернет сайт/, организиран от /фирма/, на парична сума в размер на 10,00 лева; - на 17.03.2023 г. в 09:58:16 ч. да е извършил плащане в интернет сайт за онлайн хазартни игри /интернет сайт/, организиран от /фирма/, на парична сума в размер на 20,00 лева; - на 17.03.2023 г. в 09:58:52 ч. да е извършил плащане в интернет сайт за онлайн хазартни игри /интернет сайт/, организиран от /фирма/, на парична сума в размер на 100,00 лева; - и на 17.03.2023 г. в 10:01:34 ч. да е извършил плащане в интернет сайт за онлайн хазартни игри /интернет сайт/, организиран от /фирма/, на парична сума в размер на 50,00 лева, като деянието макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл. 9 ал.2 пр.2 НК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

По въззивен протест на прокурор при ОП-Пловдив срещу така постановената присъда в оправдателните й части и в частта й относно наказанието на подсъдимия Н. пред АС-Пловдив е било образувано ВНОХД № 35/2025 г., приключило с атакуваната пред ВКС нова присъда № 2/24.02.2025 г. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият А. А. М. е признат за невиновен и оправдан на основание чл.9, ал.2, пр.2 НК по обвинението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, както и в частта, с която подсъдимият А. А. Н. е признат за невиновен и оправдан по квалификацията по чл.20, ал.4 НК и за разликата от сумата от 610,51 лв. до 430,51 лв. и вместо това:

- подсъдимият А. А. М. е признат за виновен, че на 17.03.2023 г., на неустановено място в обл./област/, при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с А. А. Н. от [населено място], обл./област/, действащ като помагач е използвал данни от платежен инструмент /картов номер, име на картодържател, дата на валидност, CVV/CVC код/ на банкова дебитна карта /карта/ с № /номер/ издадена от /банка/, без съгласието на титуляря Д. С. Т. от [населено място] и е извършил плащания на обща стойност 180 лв. както следва: на 17.03.2023 г. в 09:56:55 ч. на парична сума в размер на 10,00 лева; на 17.03.2023 г. в 09:58:16 ч. на парична сума в размер на 20,00 лева; на 17.03.2023 г. в 09:58:52 ч. на парична сума в размер на 100,00 лева и на 17.03.2023 г. в 10:01:34 ч. на парична сума в размер на 50,00 лв., поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250 лв., като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното му наказание четири месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

- подсъдимият А. А. Н. е признат за виновен и по чл.294 (очевидно се касае за грешно изписване; коректното е чл. 249), ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК за това, че на неустановено място в обл./област/, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с извършителя А. А. М. са използвали данни от платежен инструмент /картов номер, име на картодържател, дата на валидност, CVV/CVC код/ на банкова дебитна карта /карта/ с № /номер/ издадена от /банка/, без съгласието на титуляря Д. С. Т. от [населено място], като са извършили плащания на обща стойност 180 лв. в интернет сайт за онлайн хазартни игри /интернет сайт/, организиран от /фирма/, на 17.03.2023 г. в 09:56:55 ч. на парична сума в размер на 10,00 лева; на 17.03.2023 г. в 09:58:16 ч. на парична сума в размер на 20,00 лева; на 17.03.2023 г. в 09:58:52 ч. на парична сума в размер на 100,00 лева и на 17.03.2023 г. в 10:01:34 ч. на парична сума в размер на 50,00 лв.

С въззивната присъда е потвърдена първоинстанционната в останалата й част.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Известно е, че наказателната репресия е реакция на държавата само срещу прояви, засягащи охраняваните обществени отношения и интереси в такава степен, която да оправдава нейното използване от гледна точка на тези защитавани интереси. Затова, когато законодателят предвижда и установява наказателноправна репресия спрямо определен вид деяния, той има предвид типичната (обичайната) за тях обществена опасност в съответната минимална степен, така, че тя да обосновава използването на тази репресия. В наказателния закон са предвидени обаче обстоятелства, при които независимо от формалната обществена опасност на деянието то не е противоправно. Такова обстоятелство е малозначителността на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 НК - когато то е от такова естество, че въобще да не засегне обществените отношения, които са негов обект, или да доведе само до незначителното им засягане. В тези случаи се касае до твърде съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното запретено от наказателния закон деяние оказва върху защитаваните обществени отношения, или пък въобще до отсъствие на токова въздействие върху тях. Разпоредбата на чл. 9 ал.2 НК се намира в общата част на НК и не въвежда ограничения относно вида на престъпленията, за които е приложима, поради което принципно може да се прилага за всички видове престъпления. Следователно във всеки казус може да се преценява дали са налице предпоставките за приложението на тази разпоредба, която касае обществената опасност и противоправността като характеристики и елементи от състава на престъплението. Въпросът за малозначителността на деянието следва да бъде разрешен след съвкупен анализ на обстоятелствата, определящи елементите от състава на престъплението, като и на всички останали съпътстващи обстоятелства, характеризиращи инкриминираното поведение. В тази насока от съществено значение са характеристиките на конкретното деяние с оглед възможността, която то създава за засягане обекта на посегателството, степента на засягането на обекта, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване. Приложението на чл. 9, ал. 2 НК е допустимо и по отношение на продължавани престъпления, за каквото е обвинението спрямо подсъдимия М., като в тези случаи се преценява степента на обществена опасност на цялостната престъпна дейност, оценена в нейната комплексност и свързаност на деянията.

Установените фактически положения на извършената от подсъдимия М. продължавана престъпна дейност, интерпретирани от гледна точка на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; при съблюдаване облика, спецификата, броя и времевите параметри на неправомерните действия и на постигнатия чрез тях вредоносен резултат; и в корелация с данните, че тези действия са осъществени в съучастие с другия подсъдим, не сочат на явна незначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 пр.2 НК.

Извършеното от подсъдимия престъпление е на формално извършване, поради което въз основа именно на тази негова характеристика следва да се преценя и степента на обществената му опасност. Затова соченото в касационната жалба обстоятелство на сравнително ниския размер на изтеглената сума е без съществено значение при тази преценка. Предвид характера на престъплението като формално и с оглед на неговия непосредствен обект на посегателство се налага извода, че извършеното от подсъдимия М. демонстрира обществена опасност поради самото засягане (отрицателното въздействие) на обществените отношения, свързани с правилното функциониране на паричната/финансовата система. Дебитната карта като платежен инструмент, върху който е записана информация, се използва за отдалечен достъп до банковата сметка, като този достъп не е свързан единствено с извършване на парични трансакции. Платежният инструмент е носител на определена банкова информация, като обект на защита са не само паричните средства на неговия титуляр, но и цялата тази информация. Неправомерното му ползване от неоправомощено лице съставлява довършено престъпление, без значение дали се осъществява справка за наличност или пък се извършва неуспешна трансакция. В тази връзка следва да се отчете, че в случая засягането на обекта се характеризира с по-голяма интензивност, тъй като то не е било инцидентно и еднократно, а настойчиво и неколкократно чрез извършването на четири последователни трансакции, което сочи на проявена престъпна упоритост. Това обстоятелство с основание е преценено от апелативния съд като завишаващо обществената опасност на деянието. Правилна е и преценката на въззивния съд, че постъпката на подсъдимия М. е била добре обмислена и реализирана от него. В тази връзка фактите по делото сочат, че след като ясно е съзнавал, че не може да ползва чуждата дебитна карта за директно теглене на пари от банкомат, поради липса на данни за ПИН-кода й, той находчиво е използвал само видимата информация от нея (вкл. и т.н. CVC код) за извършване на онлайн-плащания, доколкото при тях не е необходимо въвеждането на ПИН-кода, като я е регистрирал във вече съществуващ профил в сайт за онлайн залагания и съвсем целенасочено е осъществил четирите отделни трансакции, при което всяка от тях е била на различна стойност, а до третата е увеличавал и размера на изтегляните суми – първата за 10 лв., втората за 20 лв., третата за 100 лв. Така описаните детайли (акценти) в поведението на М. обуславят неоснователност на изложения в касационната жалба довод, че постъпката му е резултат на недообмисленост. Те напълно опровергават и поддържаната в жалбата теза, че в основата на мотивацията за извършване на посегателството стои отправената към М. молба за „бърза проверка“ на наличността по дебитната карта. В тази връзка фактическото естество на осъществените от подсъдимия М. поредица от действия, насочени към извършването на процесните трансакции, техният брой, както и увеличаваният размер на изтегляните суми опровергават лансираната от защитата версия, че той само е целял да извърши проверка на наличността (което само по себе си е съставомерно) и че на практика действията му се свеждат единствено до такава проверка. Описаните акценти от поведението му, определящи го като настойчиво, добре обмислено и плод на разумно преценяване на ситуацията, изключват възможността да бъдат приети за омаловажаващи (занижаващи) степента на обществената опасност на деянието заявените в жалбата обстоятелства, че М. не е заплатил вещ или услуга, а е направил залог, който не може да бъде изтеглен обратно без съгласие на титуляра и личните му данни; че чрез този залог, дори да бъде реализирана печалба, тя не може да бъде получена без съгласието и личните данни на титуляра на банковата карта; както и че към момента на деянието е разполагал със средства по собствената си банкова сметка и че поради това няма житейска логика да използва чужда карта.

Към изложеното следва да бъде добавено, че за приложението на чл. 9, ал. 2 НК водеща роля има оценката на степента на обществената опасност на деянието, а едва на втори план стои оценката за степента на обществената опасност на дееца. Чистото съдебно минало на подсъдимия М., както и всички останали негови положителни характеристични данни (взети предвид при индивидуализацията на наказателната му отговорност по чл. 55 от НК) без всякакво съмнение сочат, че личността му не демонстрира обществена опасност. Това обстоятелство не е убягнало от вниманието на апелативен съд, но единствено липсата на обществена опасност на подсъдимия, респ. ниската такава не може самостоятелно да обоснове извод за явно незначителна обществена опасност или за изключена такава въобще на деянието (решение № 66 от 18.04.2018 г. по н.д. № 243/2018 г., ІІІ н.о. на ВКС).

При оценката на обществената опасност на извършеното от М. деяние не е игнориран и факта, че възстановяването на неправомерно изтеглените суми в полза на титуляра на банковата карта е осъществено не от подсъдимия, а от банката-издател на картата. Затова, след като в случая процесните суми не са възстановени от подсъдимия, фактът на възстановяването им не може да намери отражение върху оценката за степента на обществената укоримост на деянието му, поради което неоснователно е възражението на защитата, че този факт неправилно не е ценен като обуславящ приложението на чл. 9 ал.2 НК.

Съвкупната преценка на установените по делото факти в контекста на изложеното сочи, че инкриминираното деяние по чл.249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 НК, в извършването на което подсъдимият М. е признат за виновен, очертава типичната за този вид престъпления обществена опасност, поради което правилно и законосъобразно е определено от въззивния съд като престъпно. В този смисъл законосъобразен е изводът на контролирания съд, че обективните характеристики на деянието на подсъдимия М. не разкриват явно незначителна обществена опасност на същото и че поради това не обосновават прилагането на чл. 9 ал.2 НК и оправдаването му на това основание. Затова, като е приел, че за осъществената от А. М. престъпна дейност по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, АС-Пловдив не е допуснал нарушение на материалния закон. А това означава, че не е налице претендирания касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед на това не е налице и основание за удовлетворяване искането на защитата за оправдаване на подсъдимия М. в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.

Предвид изложеното дотук атакуваната нова въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 2 от 24.02.2025 г. на Апелативен съд-Пловдив, постановена по ВНОХД № 35/2025 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: