Дължимост на коригирана сметка за електроенергия при софтуерно претарифиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

София, 28.04.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4158 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна, чрез адвокат Банков, срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1229/13.07.2021г. по в.г.д.№959/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №61/07.02.2022г. по следния въпрос, уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.

По касационните оплаквания:

В жалбата „Енерго – Про Продажби“ АД излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при формиране на правните си изводи съдът не е взел предвид представените по делото доказателства – протокол за монтаж на електромер, както и заключенията по допуснатите съдебно техническа и комплексна електро-техническа и софтуерна експертизи, от които се установява, че процесното СТИ е монтирано ново в имота на ищеца, на 09.06.2015г. Посочените факти изключват възможността в скрития регистър на електромера, към датата на монтажа, да са били налице записи на показания. Процесното СТИ е преминало процедура на оценено съответствие преди монтажа му, което означава, че то е отговаряло на всички технически изисквания към датата на изработката и продажбата му, включително с липса на показания в която и да е от тарифите. В решението липсват и мотиви за неприемане на заключението по допуснатата при повторното разглеждане на делото експертиза. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Направил е искане присъждане на разноски.

Насрещните страни К. П. Н., В. Л. П. и Д. Р. Н. /последните двама конституирани с определение №1680/17.05.2021г. в качеството им на наследници на Л. П. Н., на основание чл.227 от ГПК/, редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразяват становище по жалбата.

В съдебно заседание „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адвокат Г., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред всички инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ответниците по касационната жалба К. П. Н., В. Л. П., Д. Р. Н., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №83/02.04.2021г. по г.д.№2544/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза.

С решението, постановено при повторното разглеждане, въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Варна, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че В. Л. П. и Д. Р. Н., като наследници на Л. П. Н. и К. П. Н. не дължат на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 5 576,92лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 06.02.2017г. до 05.02.2018г., след извършена корекция на сметката по отношение на обект на потребление, находящ се в [населено място], м-т.“Д. чешма“ №...., с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/03.06.2019г. В полза на К. П. Н. са присъдени направените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Ищците, в качеството им на наследници на П. Н. Н., починал на 01.10.1996г., са потребители на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], м-т “Д. чешма“ №...., е присъединен към електропреносната мрежа; 2/ С КП за техническа проверка №1202094/05.02.2018г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент П. Н. Н., обслужващо клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН], на обект [населено място], м-т “Д. чешма“ №..., служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД са констатирали следните показания по тарифите: 1.8.1 – 000332; 1.8.2 – 000765; 1.8.3 – 0032501; 1.8.4 . 000000. СТИ с фабричен №1115031500732114 е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ; 3/ В КП от метрологична експертиза на СТИ №1214/25.05.2019г. – АУ-Е-000029-7182/06.02.2018г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е отбелязано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 032501,8 кВТч., поради което е направен извод, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електроенергията. 4/ На абоната, на адреса на потребление е съставена корекция на сметката на потребената ел.енергия в размер на 32501 кВТч, за периода 06.02.2017г. до 05.02.2018г. Като основание за корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия. 5/ Въз основа на корекцията е издадена фактура №[ЕГН]/03.06.2019г. на стойност 5 576,92лв. за периода 06.02.2017г. до 05.02.2018г. 6/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че към момента на проверката /05.02.2018г./ електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия – същият е бил в метрологична годност, монтиран в битов обект и активиран да отчита по две тарифи – дневна и нощна, показанията по които се визуализират на дисплея. Установено е, че показанията записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея, при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушаване на нормалната работа на измервателния уред. Последното се дължи на вмешателство в програмата му за параметризация, по-точно в тарифната схема. То не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото лице не може да се определи с точност началната дата на въздействието. 7/ При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, съобразно указанията на ВКС. От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че електроенергията натрупана в регистър 1.8.3 е преминала през процесния електромер. Няма данни за вмешателство в измервателната система, към която е било включено СТИ. В конкретния случай вмешателството представлява софтуерна манипулация, състояща се в пре-програмиране на време–интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия в определени времеви интервали от денонощието. Установено е несъответствие на програмираните параметри на СТИ, с тези водещи се в базата данни на ответника – касатор, което е довело до не отчитане, респ. не инкасиране на част от потребената енергия в процесния обект. Последната е натрупана в не визуализираният регистър 1.8.3. В заключението е посочено още, че електромерите на битовите абонати са настроени от производителя да натрупват потребената енергия в две партиди: нощна Т1 в регистър 1.8.1 за часовете от 22 часа до 6 часа сутринта и дневна – Т2 в регистър 1.8.2 в останалата част на денонощието. В конкретния случай, при прочитане на данните от електромера в БИМ, е установено натрупано количество ел.енергия в невизуализирания сектор – 1.8.3 в размер на 32501 кВТч., което е възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ, изразяваща се в активиране на този невизуализиран регистър. Процесният електромер е монтиран в обекта на ищците на 09.06.2015г., като в КП за монтажа са посочени нулеви показания на нощна и дневна тарифи – 1.8.1 и 1.8.2, което означава, че той е монтиран нов и показанията в регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.5 не могат да бъдат различни от нулеви. Вещите лица посочват, че не могат да посочат датата на производство на СТИ, но същата е през 2015г., която е посочена в идентификационния му номер. Посочват още, че не могат да определят кога точно е извършено софтуерното вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер и затова не могат да посочат кога е започнало натрупването на енергия в невизуализирания регистър 1.8.3.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Спорен е въпросът за наличие на основание за начисляване на процесната сума при неизмерване или неправилно/неточно измерване. Приел е, че предвид задължителните указания в решение №83/02.04.2021г. по г.д.№2544/2020г. на ВКС, при липсата на специална уредба приложение следва да намерят нормите на чл.183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване. Посочил е, че съгласно общите правила на ЗЗД, когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. В тази хипотеза доставчикът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, реалното количество на доставена енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Съдът е приел, че в рамките на проведеното производство ответникът не е установил факта, че начисленото количество енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца, тъй като: по делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на ищците, на 09.06.2015г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което не може да се направи извод, че констатираното количество енергия в неактивирания за търговски отчет регистър действително е доставена и то след монтажа на електромера, а не в по-ранен момент. Съдът се е позовал на заключението по допуснатата експертиза, според което не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на електромера и от кога е започнало отчитането в невизуализирания регистър. Приел е, че с оглед техническите характеристики на електромера, не може да се направи категоричен извод, че отчетената в регистър 1.8.3 енергия действително е преминала през него след монтажа му. Посочил е, че това обстоятелство не може да се установи и от приложения по делото протокол за поставянето му, тъй като в него с нулеви показания са записани единствено тези на регистрите за отчитане на дневна и нощна тарифа, но не и останалите. Въз основа на това съдът е направил извод, че по делото липсват доказателства какви са били показанията на електромера по отчетения регистър към датата на монтажа му. Допълнително е изложил, че по делото е останал неизяснен и въпросът защо показанията по всички тарифи не са отразени в протокола за монтаж от 2015г., което обстоятелство засилва съмнението, че при монтирането му СТИ е било с нулеви показания по всички тарифи. По тези съображения е намерил предявения иск за основателен.

По касационната жалба:

В противоречие с дадения отговор въззивният съд е постановил решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е кредитирал записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и не е кредитирал в цялост заключенията по допуснатите съдебно-техническа и комплексна съдебно техническа и софтуерна експертизи, както и обясненията на вещите лица, дадени в съдебните заседания.

Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.295, ал.1 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

От съвкупния анализ на заключенията по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза и това при повторното разглеждане на делото, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване, в рамките на метрологичната си годност, което е измервало точно, в допустимата грешка за съответния клас на потребената електрическа енергия при различните режими на работа. Към датата на монтажа на процесното СТИ, съгласно приложения по делото КП №11138035/09.06.2015г. електромерът е бил монтиран при нулеви показания на тарифите за отчитане Т1 и Т2, съответно в регистри 1.8.1 и 1.8.2, поради което е направен извод, че показанията в останалите регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0 не могат да бъдат различни от нулеви. И в двете заключения е посочено, че няма данни за вмешателство в измервателната система, към която е било включено СТИ, в схемата на свързване, както и върху него да е осъществено хардуерно въздействие. Констатирано е, че първоначално процесният електромер е бил параметризиран за отчита консумираната енергия в обект с абонатен №[ЕГН] по две тарифи Т1 – нощна и Т2- дневна. В конкретния случай вмешателството е резултат от човешка намеса, изразяваща се в софтуерна манипулация, а именно пре-програмиране на време–интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената ел.енергия в определени времеви интервали от денонощието. Установява се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена енергия. Натрупаното количество енергия в невизуализирания сектор – 1.8.3, в размер на 32501 кВТч., резултат от софтуерно въздействие, е осъществено след монтиране на СТИ, т.е от 2015г. до датата на демонтажа му – 05.02.2018г. Вещите лица са направили извод, че установената енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Същият не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, на която е извършено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Вещите лица са посочили, че отчитането на енергия в този регистър е започнало след монтажа на процесното СТИ в имота на ищците и същото е демонтирано от този имот, което обстоятелство, отразено и в констативния протокол за демонтажа му, не е оспорено от потребителите. В съдебно заседание вещото лице – софтуерен специалист е посочило, че софтуерът, с който работи дружеството доставчик, както и завода производител, не позволява нулиране или допълнително нанасяне на данни в регистрите на измервателното устройство. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, неправилно отразено в невизуализирания регистър, са подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Още повече, че в КП от метрологична експертиза на СТИ №1214/25.05.2019г. – АУ-Е-000029-7182/06.02.2018г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е софтуерно, вследствие на което част от преминалата през електромера енергия се отчита в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения.

Ето защо, настоящият състав приема, че ищците са потребили констатираното от ответника на 05.02.2018г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което дължат заплащането ѝ на ответника. По делото не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства за погасяване на процесното задължение чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

С оглед на изложеното и на основание чл.295, ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предвид крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците К. П. Н., В. Л. П. и Д. Р. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „Енерго Про – Продажби“ АД съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции, включително и тези по чл.294, ал.2 от ГПК. По отношение на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение процесуалният представител на ищците е направил възражение за неговата прекомерност пред първостепенния съд, както и при първото и второ разглеждане на делото пред въззивната инстанция, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка основателността на същото съдът съобразява следните обстоятелства: производството по делото се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е участвал при разглеждане на делото във всички съдебни инстанции - депозирал е писмени отговори и становища по същество на спора, явявал се е в проведените съдебни заседания и е осъществил активно процесуално представителство. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1452лв., с ДДС, а минималния такъв, определен по реда на Наредба №1/2004г. е 730,62лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че заплатеното възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено до 1100лв. за всяка една от трите инстанции, предвид осъществените в производството действия. Общия дължим от ищците размер на направените в производството разноски, който се следва на касатора/ответник е 6 948,64лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1229/13.07.2021г. на Окръжен съд Варна по в.г.д.№959/2021г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Л. П., ЕГН [ЕГН] и и Д. Р. Н., ЕГН [ЕГН], като наследници на Л. П. Н., поч. на 05.11.2020г. и К. П. Н., ЕГН [ЕГН] срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, гр.Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че К. П. Н., В. Л. П., и Д. Р. Н. не дължат на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна сумата от 5 576,92лв. представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода 06.02.2017г. до 05.02.2018г. по отношение на обект [населено място], м-т.“Д. чешма“ №..., с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/03.06.2019г., по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН [ЕГН], В. Л. П., ЕГН [ЕГН] и Д. Р. Н., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, гр.Варна сумата от 6 948,64 лв., представляваща направените пред всички инстанции съдебно - деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: