Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

София, 31.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4006 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, както следва: 1/ от Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС, с което касаторът – ответник е осъден да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

2/ от Г. Ф. В., чрез адв. Л. Н., срещу решение № 560/18.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1123/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №261696/09.12.2020г. по гр. дело № 4716/2020г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от Г. В. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1200/18.05.2023г. по въпроса относно начина на определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинно следствена връзка.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Прокуратурата на Република България поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът не е изложил мотиви на наличие на причинно-следствена връзка на вредите и повдигнатото обвинение, не е отчел всички установени по делото обстоятелства, не е съобразил продължителността на наказателното производство и обществено икономическите условия и стандарта на живост в периода на увреждане, като размера на обезщетението е необоснован. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение.

Насрещната страна Г. Ф. В. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат Л. Н., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението в осъдителната му част е правилно, законосъобразно и обосновано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена.

В жалбата си Г. Ф. В. поддържа оплаквания и доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано. Твърди, че съобразената от въззивния съд съдебна практика при определяне размера на обезщетението не съответства на фактите по конкретното дело. Съдът не е отчел всички имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищеца; обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е за тежко умишлено престъпление; същият е бил задържан за продължителен период от време, както и периода на воденото производство. По същество моли решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения иск за разликата над 30 000лв. до 200 000лв. да бъде отменено и същия да бъде уважен в пълен размер.

Насрещната страна – Прокуратурата на Република България (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез прокурор А., поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен и нарушава принципа за справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 30 000лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде намален размера на обезщетението. Претендира за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание Г. Ф. В., чрез адвокат Л. Н., поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Твърди, че при определяне размера на следващото му се обезщетение съдът не е преценил в съвкупност всички установени по делото обстоятелства, свързани с претърпените болки и страдания и относими към определянето му. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи иска в пълния му предявен размер. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С решението на Апелативен съд – София в обжалваните му части е потвърдено решението на първостепенния Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Ф. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлен предявения иск за разликата над 30 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че с постановление от 17.07.2012 г. по досъдебно производство № 19-П/2012 г. на СО-СГП, пр. пр. № 4-1101/2012 г. на СГП, ищецът Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпления за това, че на 08.05.2012г., в съучастие като помагач с извършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. Н. С. и Д. С. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – придобиване на право върху недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н., с площ от 480 кв.м, с приблизителна левова равностойност 850 000лв.; на 05.07.2012г., в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – левовата равностойност на 480 кв.м от недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н. от 850 000лв.; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв. – престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б „а“, вр. чл.301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК. Съдът приел, че посочените деяния съставляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл.93, т. 7 НК, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.

Съдът констатирал още, че: с Постановление от 17.07.2012г. по отношение на ищеца В. била взета мярка за процесуална принуда – „прокурорско задържане за 3 денонощия“. С протоколно определение от 20.07.2012 г. на СГС, НО, 23 с-в по НЧД № С-198/2012 г., потвърдено с определение на САС по ВНЧД № П78/2012 г., на ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“; С протоколно определение от 17.12.2012 г., влязло в сила на 21.12.2012 г. на СГС, НО, 7 с-в по НЧД № С-322/20212 г. мярката за неотклонение на ищеца била изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. ; С постановление на СГП за отмяна на мерки за неотклонение от 04.02.2014 г. по НП № 4-1101/2012 г. била отменена наложената на В. мярка „паричната гаранция“ и сумата по гаранцията била освободена.

Съдът установил, че с постановление от 03.11.2014 г. прокурор при СГП частично прекратил наказателното производство по отношение на Г. В. за извършеното от същия искане на подкуп на 08.05.2012г. и на 05.07.2012г.

На същата дата, 03.11.2014 г., по същото наказателно производство Г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че: на 27.06.2012г. в съучастие като помагач със С. и К. и с помагач – С., от името на извършителите С. и К. поискал от С. и Х. материална облага – пари плюс имот, която не им се следвала: 687 216лв. – обща левова равностойност по осреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г. на 480 кв.м обща жилищна площ на няколко апартамента в строяща се жилищна сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н. /сега хотел Б./, собствени на възложителя на строителството „В. Ко“ ЕООД – София; реално и безвъзмездно прехвърляне чрез отчуждителна сделка на него, помагача В., на собствеността върху магазин №2, заедно с припадащите му се общи части от сградата в к.к.“Слънчев бряг“, общ Н. /сега хотел Б./, с площ общо 31,05 кв.м и левова равностойност 48 898,78лв. по осреднени пазарни цени за тримесечието май – юли 2012г., собственост на възложителя на строителството „В. Ко“ ЕООД – София; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв, като подкупът бил в особено големи размери, представляващ особено тежък случай.

С определение от 05.06.2015 г. по НОХД № С-40/2015 г. по описа на СГС, НК,18 с-в, наказателното производство, водено срещу ищеца Г. В., било прекратено.

Съдът посочил, че на 16.05.2016г. последвало внасяне на обвинителен акт срещу В., по който с разпореждане от 30.05.2016 г. по н.о.х.д. № 19/2016 г. на СГС производството отново било прекратено, а на Прокуратурата даден едномесечен срок за внасяне на делото в съда, каквото не последвало. Въз основа на изложеното, съдът установил, че производството срещу ищеца приключило с влязъл в сила съдебен акт на 07.06.2016г. и продължило четири години (без 17 дни), от които в продължение на 5 месеца той търпял мярка за неотклонение "задържане под стража".

Въззивният съд установил още, че задържането на Г. В. било широко огласено в медиите, като разискването на престъплението, за което бил обвинен продължило и след приключване на наказателното производство срещу него.

Съдът кредитирал показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели, от които приел за установено, че към датата на повдигане на обвинението и задържането му ищецът, бил семеен с една дъщеря; развивал успешно няколко печеливши търговски начинания; бил инициативен, с изграден авторитет сред бизнес средите, в които работил и приятелския кръг, където се е ползвал с нужното уважение. Установил, че след задържането му и разгласяване на образуваното производство ищецът бил притеснен за себе си и за семейството си. Понесъл тежко задържането му под стража, както заради лошата хигиена, обстановката и храната в ареста, така и заради състоянието на дъщеря му, чието здраве, засегнато от наркотична зависимост, се влошило рязко. Съдът констатирал, че заболяването, от което ищецът страдал към момента на задържането му – дискова херния, се влошило и обострило по време на престоя му в ареста /според приложените епикризи и съдебно-медицинска експертиза по ДП № 19-П/2012 г. по описа на СГП/ и налагало оперативно лечение. Ищецът изгубил увереността си, накърнени били достойнството и авторитета му. Съдът приел, че повдигнатото и поддържано обвинение причинило на Г. В. притеснение, несигурност, потиснатост, загуба на част от познатите и колегите му, а разпространената информация за производството уронила добро му име и общественото му положение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод за наличие на елементите от фактическия състав, пораждащ вземането по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, поради което намерил иска за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени за доказан по основание. При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът взел предвид следните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване от почти четири години; тежестта на повдигнатото обвинение и характера на престъплението, което е "тежко", тъй като за извършването му се предвижда наказание - лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7; броят на мерките за неотклонение – „задържане под стража“ и „парична гаранция“, взети по отношение на неоснователно обвиненото лице и особено продължителността на първата от тях, която е била с времетраене от пет месеца; общественото и социално положение на увредения, който бил утвърден в сферата на своята дейност търговец, и притежавания от него авторитет в обществото и бизнес средите, както и факта, че воденото наказателно производство с конкретното повдигнато обвинение се е отразило негативно на репутацията му и върху душевното му състояние. Съдът отчел формираната съдебна практика на ВКС за размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси – решение № 16/02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г., III г.о. и решение № 401/21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г., IVг.о., както и публичното разгласяване на процеса и свързаните с това негативни емоционални последици. Съдът посочил, че взема предвид още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите, както и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.

Изложените съображения обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Г. Ф. В. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 30 000лв., като посочил, че осъждането на прокуратурата само по себе си също има ефект на репарация. Присъдил и законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е изложил мотиви как установените по делото факти /повдигнато на ищеца обвинение за тежко умишлено престъпление; наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от пет месеца, изменена в „парична гаранция“; продължителността на воденото наказателно производство; негативното му отражение върху репутацията и душевното състояние на ищеца; медийното му разгласяване, както и обществените критерии за справедливост, икономическите условия и жизнен стандарт/ се отразяват върху размера на паричното обезщетение, което е довело до необоснованост на въззивното решение. Изброяването на посочените критерии не удовлетворява изискването за мотивиране на съдебния акт, тъй като в същия не е посочено кои от тях са обусловили определянето на по-високо от обичайното обезщетение.

Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД/ и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата частична отмяна, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Г. Ф. В. е бил на 49 години към датата на привличането му като обвиняем, а към датата на прекратяване на наказателното производство на 53 години, т.е. в активна възраст. Към датата на привличането му като обвиняем В. развивал собствен бизнес, ползвал се с добро име и авторитет сред бизнес средите. Установява се, че след задържането му и повдигане на обвинение част от бизнес партньорите му се оттеглили, а той претърпял загуби от невъзможността да работи.

От приложените писмени доказателства се установява, че с постановление от 17.07.1012г. по ДП №19-П/2012г. на СО-СГП, пр.пр.№4-1101/2012г. на СГП, ищецът Г. В. бил привлечен като обвиняем за това, че на 08.05.2012г., в съучастие като помагач с извършителите С. и К. и с помагача С., поискал от М. Н. С. и Д. С. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – придобиване на право върху недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н., с площ от 480 кв.м, с приблизителна левова равностойност 850 000лв.; на 05.07.2012г., в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. поискал от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – левовата равностойност на 480 кв.м от недвижима собственост от строяща се сграда в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Н. от 850 000лв.; на 17.07.2012г. в съучастие като помагач на съизвършителите С. и К. и с помагача С. приел от М. С. и Д. Х., материална облага за С. и К., която не им се следва – пари в размер на 50 000лв. – престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б „а“, вр. чл.301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК. Посочените деяния съставляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл.93, т. 7 НК, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.

В хода на досъдебното производство по отношение на ищеца били извършени следните процесуални действия: на 17.07.2012г. – обиск, претърсване на офис и лек автомобил, при които били иззети парични суми и телефон; привличане като обвиняем на 17.07.2012г. и на 03.11.2014г.; разпит – на 17.07.2012г., 19.07.2013г. и 13.11.2014г.; задържане под стража на 17.07.2012г. за срок от 72 часа; наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период до изменението ѝ в „парична гаранция“ в размер на 5000лв., с протоколно определение от 17.12.2012 г., влязло в сила на 21.12.2012 г. на СГС, НО, 7 с-в по НЧД № С-322/20212 г.; предявяване на разследването на 04.12.2014г. и предаване на съд на 10.12.2014г.

Периодът на задържане на Г. В. е от 20.06.2012г. до 21.12.2012г. – 5 месеца. Мярката „парична гаранция“ била наложена за периода от 21.12.2012г. до 04.02.2014г. Иззетите пари и вещи били върнати на ищеца на 20.07.2018г.

По отношение на В. производството не е влязло в съдебна фаза. Същото било частично прекратено по повдигнатото му обвинение за искане на подкуп на 08.05.2012г. и на 05.07.2012г., но ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В хода на производството същото няколко пъти било прекратявано и връщано на прокуратурата. С последното разпореждане за прекратяване от 30.05.2016 г. по н.о.х.д. № 19/2016 г. на СГС на Прокуратурата бил даден едномесечен срок за внасяне на делото в съда, каквото не последвало.

Периодът на продължителност на наказателното производство срещу Г. В. бил 3 години и 10 месеца и 21 дни. Същият не е бил осъждан.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2016 г. общият доход е в размер на 5167лв., общия паричен разход е 4755 лв. Минималната работна заплата е в размер на 420лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. В. и Б. В. С., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност: бил стресиран, притеснен и унил. Чувствал се зле от условията в ареста, където изпитвал дискомфорт от многото хора, с които бил в едно помещение и лошите хигиенни и битови условия. Наказателното производство, задържането му, широката медийна разгласа на производството и засиления обществен интерес заради задържането на ищеца със служители на ГДБОП, се отразили отрицателно на името му в обществото – част от приятелите и бизнес партньорите му се отдръпнали и спрели да контактуват с него; изпитвал неудобство от роднините и съседите си, пред които бил задържан; станал затворен, предпазлив и параноичен да не му се случи същото; изгубил пари поради задържането си и невъзможността да работи. Изпитвал чувство на вина и безсилие поради невъзможността да подпомага и да се грижи за дъщеря си, която била с влошено здравословно състояние, поради употреба на наркотици; чувствал вина за начина, по който задържането му се отразява на най-близките – съпругата и детето му.

По делото са установени и обстоятелствата за широкото медийно отразяване на задържането на ищеца и хода на наказателното производство срещу него, осъществено чрез печатните и електронни медии, продължило и след приключване на производството, както и влошаване на здравословното му състояние по време на наложената мярка „задържане под стража“, свързано с обостряне на дисковата му херния и наложената във връзка с това хоспитализация за 10 дни.

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на Г. Ф. В. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения; страх от бъдещия изход на делото; неудобство; опетняване на доброто име в обществото, накърняване на достойнството, честта и доверието, с което се е ползвал в бизнес средите, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство довело до затруднение в работата на ищеца с оглед задържането му под стража – да ръководи бизнеса си, вследствие на което реализирал загуби и имало отлив на клиенти и партньори; чувство на безсилие и вина от невъзможността да бъде подкрепа и да се грижи за дъщеря си, която в този период интензивно се нуждаела от присъствието му. Установяват се и обстоятелствата, че ищецът е понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството; преживял стресово наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 150 дни, проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия. Широката медийна разгласа, незаконното обвинение, обществената укоримост на деянията, за които бил обвинен и заплахата от осъждането му довели до постоянно напрежение, което се отразило на психиката и начина му на живот – чувствал се унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия за времето на разглеждане на наказателното производство – от 17.07.2012г. до 07.06.2016г., три години, десет месеца и 21 дни. Станал затворен, предпазлив и параноичен, изпитвал постоянно неудобство от роднините и съседите, пред които бил задържан. Установено е и влошаване на здравословното състояние на ищеца В. по време на престоя му в ареста, когато е настъпило обостряне на дисковата му херния, наложило хоспитализацията му за 10 дни.

Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – прекратяване на наказателното производство, в размер на 40 000 лв., изхождайки от формираната съдебна практика и обществено икономическите условия в страната към 2016 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.

При определяне на по-високия размер на обезщетението, съдът съобразява следните обстоятелства: продължителността на воденото срещу ищеца производство /три години, единадесет месеца и 21 дни/, която не е прекомерна; извършените процесуално следствени действия с участието на ищеца /обиск, претърсване и изземване; задържане за 72 часа; предявяване на обвинението; проведените разпити/; продължителния период на наложената мярка „задържане под стража“ за 150 дни, както и явяването му в пет проведени съдебни заседания свързани с налагането и изменението ѝ; наложената мярка – парична гаранция. Интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия, и най-вече продължителността на мярката за неотклонение „задържане“ са го затруднили, налагайки ограничаване на правото му на придвижване, правото му на труд и комуникация със семейството, близките и приятелите му; лишила го е от възможността да се грижи за детето си в един от най-трудните му до този момент периоди. Последващото ѝ трансформиране в парична гаранция е засегнало имуществото на ищеца за останалия период до отмяната ѝ през 2014г. Широката медийна разгласа, незаконното обвинение и обществената укоримост на деянията, за които е обвинен са увеличили негативните му преживявания, подсилили са чувството за накърнено достойнство и наказателна репресия; уронили са доброто му име в обществото и социалните му кръгове; пред близките, роднините и семейството му. Съдът взема предвид личността на пострадалия – не осъждан, в активна възраст, както и обстоятелството, че престъплението, за което е бил обвинен в наказателния процес, предмет на делото е тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – по чл.195 от НК. Стресът, неизвестността, страхът от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, както и страхът от финансова нестабилност, са значителни и са били за целия период на воденото производство.

В заключение, искът е основателен до размер от 40 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ф. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 30 000лв. до 40 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата.

Решението в останалите обжалвани части, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Ф. В. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Ф. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 40 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на Г. Ф. В., претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси и адвокатски хонорар в производството пред първостепенния съд в размер на 274,63лв., съразмерно уважената част от иска.

Не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за разглеждане на делото пред касационната инстанция, по следните съображения: За да бъде присъдено такова, е необходимо на страната в производството да е била оказана безплатна правна помощ на някое от основанията предвидени в закона, както и на същата да се следва присъждане на разноски, съобразно изхода на спора. Необходимо е предоставянето на адвокатска защита в хипотезите на чл.38, ал.1 Закона за адвокатурата да е предварително уговорено и установено по делото.

В конкретния случай, в хода на касационното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено предоставяне на безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция. Такъв не е представен в хода на цялото производство, като пред първостепенния съд ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №560/18.04.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1123/2021г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Ф. В., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 30 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Ф. В., ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС, за разликата над 30 000лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, както и 274,63лв. сторени съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №560/18.04.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1123/2021г. в частите, с които: Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Ф. В., ЕГН [ЕГН] обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Ф. В., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 40 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №118/2013г. по описа на НСлС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: