Определяне на обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50033

София, 22.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 698 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [община], чрез адвокат К. К., срещу въззивното решение №115/20.10.2021г. на Добрички окръжен съд по в.г.д.№389/2021г.

С определение №50745/20.10.2022г. касационното обжалване е допуснато по отношение на решението в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. сумата от 5 532лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за времето на оставането ѝ без работа вследствие на незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото определение не е допуснат касационен контрол на решението в частите, с които са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Обжалването е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по правните въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: 1/ относно момента на настъпване на преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство и 2/ за начина на определяне на обезщетението по чл.225 от КТ, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Отговор на въпроса кога настъпва преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство е даден в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и установената въз основа на него съдебна практика на ВКС, част от която е обективирана в решение № 101/09.07.2018 г. по г.д.№2191/2017г. на ІV г.о.; решение 172/31.05. 2014 г.по г.д.№ 6229/2013г. на ІV г.о.; решение №80/02.06.2020 г. по г.д.№4031/2019г. на ІV г.о. и др. Според същите, пред въззивния съд е допустимо да се сочат нови доказателства и да се твърдят нови обстоятелства, когато те са относими към предмета на спора и се отнасят за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, респективно се отнасят до новооткрити обстоятелства. Страната, която се позовава на новооткрити обстоятелства, следва да посочи и установи причините, които са попречили те да бъдат посочени своевременно. Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради собствената си небрежност, тя не може да поправи допуснатия пропуск пред въззивната инстанция.

Пред въззивния съд са допустими и тези доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК – да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства. Тези доказателствени искания, както и твърденията за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения следва да бъдат направени в срока за подаване на въззивна жалба, респективно в срока за отговор на въззивната жалба за въззиваемата страна. След изтичането им и до приключване на устните състезания пред въззивния съд, страните могат да въвеждат единствено нови обстоятелства и да сочат нови доказателства, само, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят по-рано. Въззивният съд следва да обсъди всички обстоятелства и доказателства, които имат значение за валидността на обжалваното първоинстанционно решение, за неговата допустимост – в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност – при приложение на императивна правна норма или при наличие на служебно начало по определена категория дела.

По втория поставен въпрос за начина на определяне на обезщетението по чл.225 от КТ, също е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС, решение №166/15.07.2013г. по г.д.№1285/2012г. на III г.о. решение №181/ 22.07.2015г. по г.д.№ 4554/2014г. на ІV г.о. и др. Според даденото в същата разрешение, обезщетението по чл.225 от КТ се определя на база на последното брутно трудово възнаграждение, получено за месеца предхождащ незаконното уволнение, което обхваща основното трудово възнаграждение /“основната работна заплата“, според НСОРЗ/ и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с друг нормативен акт, в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът [община] излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, тъй като пред въззивната инстанция е направено възражение за неговата недоказаност. Представянето на копие на трудовата книжка в проведеното открито съдебно заседание не представлява надлежно доказателство за факта на „оставане без работа“ и е извършено несвоевременно. Към датата на подаване на въззивната жалба е изтекъл шестмесечния срок, в който ищцата е останала без работа, поради което и необходимостта от представяне на доказателства за това обстоятелство с въззивната жалба е била наложителна. Твърди още, че претенцията не е изчислена единствено на база трудовото възнаграждение на ищцата, поради което същата е неоснователна и по размер. По същество претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Т. Г. Й. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Д. Д., оспорва жалбата. Твърди, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с формираната съдебна практика. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адвокат К. К., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание Т. Г. Й., редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адвокат Д. Д., оспорва жалбата. Твърди, че доказателства за оставането ѝ без работа са представени още с исковата молба и този факт не е бил оспорен в хода на производството. Сочи още, че срокът е изтекъл след даване ход на устните състезания в първата инстанция, поради което правилно съдът е приел, че ищцата е била препятствана да представи копие от трудовата си книжка по-рано. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Добрич, постановил друго, с което отменил като незаконосъобразна Заповед №109/30.10.2020г. на кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение на Т. Г. Й., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 01.11.2020г.; възстановил Т. Г. Й. на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „Старши специалист – ревизор и ВВК“, с място на работа Общинска администрация /ФСД/, отдел „Бюджетно счетоводство“ в [община] и осъдил [община] да заплати на Т. Г. Й. сумата от 5 532лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за времето на оставането ѝ без работа вследствие на незаконното уволнение, за период от шест месеца от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете – 29.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в частите, с които е отменена като незаконосъобразна Заповед №109/30.10.2020г. на кмета на [община] за прекратяване трудовото правоотношение с Т. Г. Й., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 01.11.2020г. и за възстановяване на Т. Г. Й. на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „Старши специалист – ревизор и ВВК“, с място на работа Общинска администрация /ФСД/, Отдел „Бюджетно счетоводство“ в [община], е влязло в законна сила.

По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ въззивният съд приел, че от приложеното пред първостепенния съд копие от трудова книжка на ищцата Т. Й. и извършената от него справка със същата се установява, че в 6-месечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение. Приел, че полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението било в размер на 1582,76лв., от което приспаднал сумата изплатена за неползван платен годишен отпуск – 570,76лв. При това положение, направил извод, че брутното трудово възнаграждение за пълния отработен месец предхождащ уволнението е 1012лв. На тази база обосновал извод, че размерът на обезщетението за оставане без работа за максималния шестмесечен срок по чл.225, ал.1 от КТ възлизал на 6 072лв. В заключение, съдът направил извод за основателност на иска до предявения размер от 5532лв. и за периода от 01.11.2020г. до 01.05.2021г. Присъдил и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.

Основателни са оплакванията за допуснато нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК – въззивният съд е допуснал и приел доказателства за оставането без работа на Т. Й. за периода от даване ход на устните състезания пред първата инстанция до изтичане на шестмесечния срок от уволнението, които са били преклудирани.

Действително, първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклада по реда на чл.146 от ГПК, като не е разпределил доказателствената тежест по осъдителния иск с правно основание чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 от КТ, но ищцата е представила доказателства в подкрепа на твърдението си за оставането ѝ без работа до датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /26.04.2021г./. В конкретния случай, шестмесечния срок от прекратяване трудовото правоотношение, за който се дължи обезщетение при незаконно уволнение, е изтекъл след даване ход на спора по същество пред първостепенния съд, на 01.05.2021г. С оглед на това, искането за представяне на трудовата книжка на ищцата за справка, с цел установяване липса на записвания в нея до края на срока, би било допустимо, при своевременното му отправяне до съда в срока за подаване на въззивната жалба. В случая, в подадената от Т. Й. жалба не са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, нито са направени доказателствени искания за установяване факта на оставането ѝ без работа за целия шестмесечен срок. Доказателственото искане е направено едва в първото съдебно заседание пред въззивния съд, без страната да е заявила наличие на обстоятелства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да са били обективна пречка за своевременното му заявяване. Оставането без работа за този период не е нов или неизвестен факт и за установяването му не е имало затруднения за страната.

Въззивното решение е постановено в противоречие и с отговора на втория въпрос, свързан с начина на определяне размера на дължимото обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ – въззивният съд е определил неправилно базата за неговото изчисление. В конкретния случай, съдът взел за основа последното получено от работника брутно трудово възнаграждение за отработен пълен месец предхождащ уволнението, в размер на 1012лв., в което включил и изплатената сума по СБКО от 90лв. Последната няма характер на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, в посочения по-горе смисъл, поради което не следва да бъде взета предвид при определяне основата, на която се изчислява размера на обезщетението по чл.225 от КТ.

Допуснатите нарушения на процесуалния и на материалния закон съставляват основание за частична отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

С оглед уважените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, са налице материалноправните предпоставки за уважаването и на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразното уволнение на Т. Й. е извършено, считано от 01.11.2020 г. Вследствие на същото, с оглед представените по делото доказателства, ищцата е установила оставането си без работа в периода от датата на уволнението 01.11.2020г. до приключване на устните състезания пред първата инстанция – 26.04.2021г. По делото не са представени своевременно доказателства, че липсата на трудова заетост на уволненото лице е продължила до края на шестмесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение, за времето от 26.04.2021г. до 01.05.2021г., поради което искът за този период е неоснователен.

От приложените писмени доказателства се установява, че полученото от Т. Й. брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението е в размер на 922лв., обхващащо основното трудово възнаграждение, доколкото по делото не е установено на ищцата да са били заплащани допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Както вече беше посочено, изплатеното обезщетение по чл.224 от КТ /570,76лв./ и допълнително материално стимулиране СБКО /90лв./ нямат характер на постоянно възнаграждение – предвидимо и сигурно, поради което не са част от базата, въз основа на която се определя размера на обезщетението по чл.225 от КТ.

В заключение, предявеният иск е основателен до размер от 5 364,38лв., представляващ обезщетение за оставане без работа на Т. Й. вследствие на незаконното ѝ уволнение, за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2021г.

По изложените съображения, въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ е уважен за присъденото в полза на Т. Й. обезщетение за оставане без работа за разликата над 5 364,38лв. до присъдените 5 532лв., както и за периода от 26.04.2021г. до 01.05.2021г. и вместо него следва да бъде постановено друго, с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

В останалата част, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ е уважен за сумата от 5 364,38 лв. и за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2021г. въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. направените в производството разноски, съразмерно уважената част от исковете, както следва: за разликата над 1848,83лв. до присъдените 1906,60лв. – разноски пред Районен съд – Добрич и за разликата над 1381,82лв. до присъдените 1425лв. – разноски пред Окръжен съд – Добрич.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която [община] е осъдена да заплати дължимите за производството държавни такси, съразмерно уважената част от исковете, както следва: за разликата над 314,58лв. до 321,28лв. за разглеждане на делото пред Районен съд – Добрич и за разликата над 127,29лв. до 160,64лв. за разглеждане на делото пред въззвния съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК [община] следва да бъде осъдена да заплати на Т. Й. сумата от 648,15лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Й. следва да бъде осъдена да заплати на [община] направените пред трите инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. По отношение на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, процесуалният представител на ищцата е направил възражение за неговата прекомерност, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка основателността на същото съдът съобразява обстоятелствата, че производството се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на страната е осъществил активно процесуално представителство – депозирал е касационна жалба, ведно с мотивирано изложение за допускане на касационното обжалване и писмено становище по съществото на спора. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е в размер на 1 256,60лв. След съпоставката му с обема, фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството възражения, осъществените процесуални действия, както и минималния размер, определен в Наредба №1/2004г., съдът намира възражението за неговата прекомерност за неоснователно. Общия дължим от ищцата размер на направените в производството разноски, който се следва на касатора/ответник, съразмерно отхвърлената част от иска е 118,49лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №115/20.10.2021г. постановено по в.г.д.№389/2021г. на Добрички окръжен съд в частите, с които: [община] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225 от КТ, за времето на оставането ѝ без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над 5 364,38лв. до присъдените 5 532лв. и за периода от 26.04.2021г. до 01.05.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане; [община] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. направените по делото разноски, както следва: за разликата над 1848,83лв. до присъдените 1906,60лв. – разноски пред Районен съд – Добрич, и за разликата над 1381,82лв. до присъдените 1425лв. – разноски пред Окръжен съд – Добрич; и в частта, с която [община] е осъдена да заплати дължимите за производството държавни такси, по реда на чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете, както следва: за разликата над 314,58лв. до 321,28лв. – за разглеждане на делото пред Районен съд – Добрич и за разликата над 127,29лв. до 160,64лв. – за разглеждане на делото пред въззвния съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Й. срещу [община] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225 от КТ за присъждане на обезщетение за времето на оставането ѝ без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над 5 364,38лв. до присъдените 5 532лв. и за периода от 26.04.2021г. до 01.05.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №115/20.10.2021г. постановено по в.г.д.№389/2021г. на Добрички окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. сумата от 5 364,38лв, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225 от КТ за времето на оставането ѝ без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА [община] да заплати на Т. Г. Й., ЕГН [ЕГН] сумата от 648,15лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно крайния изход на спора.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Г. Й. ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата от 118,49лв., представляваща направените пред трите инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: