Момент на забава на НЗОК за плащане на надлимитна медицинска дейност

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * законна лихва * начален момент на забава

9

РЕШЕНИЕ

№ 1

София, 08.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1522 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 49/20.06.2023 г. , постановено по в. т. д. № 82/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което след частично обезсилване – над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. (по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД), и отмяна на решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД срещу НЗОК иск за реално изпълнение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО – за заплащане на сумата общо от 378072 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 20607/12.05.2017 г. и Договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната мораторна лихва в размер на 86674,50 лв. върху част от главницата в размер на 358150 лв. - за периода от 01.06.2018 г. до 15.11.2020 г.

Поради частично оттегляне на касационната жалба, подадена от НЗОК, с влязло в сила определение № 672/19.03.2024 г., постановено по настоящото дело, касационното производство е прекратено в частта, в която Бургаският апелативен съд е обезсилил решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, над сумата от 378072 лв. до 756144 лв. - по главния и евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

С определение № 1631/17.06.202 4 г. по к. т. д. № 1522/2023 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Бургас в частта, в която след частична отмяна на решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД срещу НЗОК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане законната мораторна лихва в размер на сумата 86674,50 лв. върху част от главницата в размер на 358150 лв. - за времето от 01.06.2018 г. до 15.11.2020 г., при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „Кой е началният момент, от който НЗОК изпада в забава за заплащане на възнаграждение за извършената и отчетена от изпълнителя на медицинска помощ дейност - над определените с договора лимити?“.

Със същото определение въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, в която след частична отмяна на решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ Бургас“ АД срещу НЗОК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО за заплащане на сумата общо от 378072 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 20607/12.05.2017 г. и Договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В тази част обжалваното решение на Апелативен съд-Бургас е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е неправилно, тъй като и при възникнало главно парично задължение за заплащане на общата стойност за извършената през периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по договор № 20607/12.05.2017 г. и договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, длъжникът би изпаднал в забава едва от изтичане на съответната финансова година, през която са осъществени процесните надлимитни медицински дейности, т.е. от 01.01.2019 г.

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, но не е развил правни съображения за нейната неоснователност в частта, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. Негов процесуален представител не се явява в проведеното пред ВКС на 26.11.2024 г. о. с. з. и не взима становище по основателността на касационната жалба в частта, в която въззивното решение е допуснато до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение в частта, в която е допуснато въззивното решение до касационен контрол, въззивният съд, след като е приел за основателен предявения иск за реално изпълнение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО – за заплащане на сумата общо от 378072 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по процесните два договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, е уважил предявеният акцесорен иск за заплащане на законната мораторна лихва, възлизаща на сумата общо от 86674,50 лв., върху главното парично притезание в размер на 358150 лв., изтекла за периода от 01.06.2018 г. до 15.11.2020 г.

Съгласно формираната до момента по реда на чл. 290 ГПК практика на касационната инстанция, намерила израз в решение № 141/21.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2586/2019 г., II т. о., решение № 50015/20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2321/2021 г., I т. о., решение № 47/19.04.2022 г. по т. д. № 418/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 50173/16.12.2022 г. по т. д. № 419/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., при установяване на момента на забава поради неплащане на възнаграждение за осъществената медицинска дейност следва да се съобрази правната норма, уредена в чл. 55а ЗЗО , предписваща, че НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за съответната година, а според разпоредбата на чл. 24, т. 8 ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Правната норма на чл. 25 ЗЗО разпорежда, че в бюджета на НЗОК задължително трябва да се предвиди резерв, вкл. и за непредвидени и неотложни разходи, а в § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018 г. (релевантната бюджетна година) се предвижда възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в приходната част на бюджета като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на касата. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗЗО при недостиг на средства НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет, като на основание чл. 115, ал. 1 ЗПФ , Надзорният съвет на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания, които могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година.

При систематичното тълкуване на тези правни норми в практиката на ВКС е изяснено, че нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на държавния бюджет и на Закона за бюджета на НЗОК за съответната финансова година, в която не се предвижда изрично срок за заплащане от НЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити/надлимитна дейност.

Тъй като нормативната уредба е подчинена на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, в съответствие с този принцип НЗОК би следвало да изплаща стойността на дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени (при липса на други нормативно установени предвиждания), като за целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити в чл. 23, ал. 2 ЗЗО , чл. 25 ЗЗО , чл. 26, ал. 2 ЗЗО , чл. 115, ал. 1 ЗПФ , § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018 г. Когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, и едва след изтичането на съответната календарна година, през която са извършени надлимитните дейности, изпада в забава и дължи на изпълнителите на медицинска помощ, титуляри на вземанията, обезщетение по чл. 86 ЗЗД . Отказът на съответната РЗОК да приеме и да осъществи проверка на представените от изпълнителите на медицинска помощ финансово-отчетни документи за надлимитните медицински дейности не освобождава НЗОК от последиците на забавата.

Тази казуална практика на ВКС следва да бъде преосмислена с оглед на решаващите правни съждения, изложени в решение № 6/11.04.2024 г. на КС по к. д. № 15/2023 г. (обн., ДВ, бр. 36/23.04.2024 г.), с което Конституционният съд на Република България е обезсилил като противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО , които, макар и обосноваващи противоконституционността на правна норма, която не представлява приложимо право през релевантния за настоящия правен казус период, изясняват принципните постановки относно допустимостта на извършването на т. нар. надлимитни медицински дейности, тяхното правно естество и заплащането на тяхната стойност. С обезсилената правна норма, уредена в чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, бе уредена нормативна забрана НЗОК да заплаща оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ над установените в индивидуалните договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО обеми и стойности. Това нормативно правило обаче ограничава правото на здравно осигуряване по КРБ , защото прилагането му не допринася за достъпността на медицинската или денталната помощ, а точно обратното - прави я по-труднодостъпна. За здравноосигурено лице, което попадне в т. нар. „финансово надлимитно пространство“, остава алтернативата или да получи помощ в рамките на същия месец, но от друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита, или да бъде включено в листата на чакащите на лечебното заведение, което първоначално е избрал. Медицинската помощ независимо дали е спешна, или не, има смисъл, ако се предостави своевременно. Отдалечаването във времето на момента на нейното получаване може да нанесе на пациента непоправими или трудно поправими вреди. Тази разпоредба има пряко отношение към конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, като го ограничава. С въведената абсолютна забрана за плащане на надлимитни медицински дейности законодателят автоматично изключва онези случаи, в които надхвърлянето се дължи на обективни причини, така че на здравноосигуреното лице да бъде осигурена необходимата грижа. Определяща за пълноценната реализация на конституционно защитеното съдържание на правото на здравно осигуряване се явява именно потребността на здравноосигуреното лице от достъпна и навременна медицинска помощ. Щом като медицинската помощ е престирана на здравноосигурено лице при спазване на разпоредбите за отчитането ѝ, държавата чрез специализирания публичен орган НЗОК носи отговорност за финансово обезпечаване на удовлетворения интерес в рамките на бюджета на касата.

Обратно на това произтичащо от защитеното съдържание на правото на здравно осигуряване изискване, оспорената норма въвежда императивна забрана за НЗОК да заплати за медицинска помощ дори ако по вид спада към гарантирания от бюджета на НЗОК пакет по чл. 45, ал. 2 ЗЗО и е оказана на здравноосигурено лице, но е довела до надвишаване на заложените в договора по чл. 59, ал. 1 ЗЗО максимални обеми и стойности за съответното лечебно заведение. По този начин от прогнозни тези обеми и стойности се превръщат в императивни с фиксиран максимум. Държавата регулира разходването на ограничен публичен ресурс, какъвто е бюджетът за здравеопазване, но това трябва да се постига при съобразяване с принципа на пропорционалност. Въвеждането на лимити на отделните лечебни заведения не може да намали броя на пациентите (и разходите за лечението им), а само ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало определения му административно лимит, към друго, което не е. Препятстването на възможността за достъпна медицинска помощ чрез такава законодателна мярка надхвърля социално потребното и обществено оправданото ѝ конституционно обвързване с правото на здравно осигуряване на всеки гражданин.

Правилото на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО , което обявява за правно недопустимо да се заплати за вече получена от здравноосигурено лице медицинска помощ, само по себе си не допринася за постигането на преследваната цел - ресурсът на НЗОК да бъде достатъчен за нуждаещите се здравноосигурени лица за цялата календарна година. Разходът за лечението на едно конкретно лице ще бъде с еднаква тежест от гледна точка на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „нарушени“ обеми и стойности по договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО , или е трябвало да получи медицинска помощ от друг изпълнител на болнична медицинска помощ с „разполагаем обем“. Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо. Конституционният съд е последователен в разбирането си, че всяко ограничаване на основни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава ( Решение № 6/2013 г. по к.д. № 5/2013 г .; Решение № 3/2021 г. по к.д. № 11/2020 г. ).

При съобразяване на принципните съображения, изложени в това решение на Касационния съд на Република България, настоящият съдебен състав, приема, че НЗОК е длъжна да заплати всяка надлежно оказана, отчетена и приета медицинска помощ, включена на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗО в основния пакет здравни дейности, който следва да бъде гарантиран от бюджета на НЗОК, като по този начин ще се обезпечи възможността за достъпна медицинска помощ на всеки един здравноосигурен гражданин, каквато е една от нормативните цели – арг. чл. 4, ал. 1 ЗЗО, предписващ, че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. В този смисъл, недопустимо – материалноправния смисъл на това понятие, е да се установяват конкретни лимити (обеми) на медицински дейности за конкретни изпълнители на медицинска помощ, каквито са били уговорени в процесните индивидуални договори. Следователно, изпълнителят на медицинска помощ не може да откаже осъществяване на медицинска услуги на здравноосигурен пациент, основавайки този отказ на предварително въведени лимити (обеми) медицински дейности, поради което при точно (в качествено и времево отношение) изпълнение на своите правни задължения, породени от сключения с НЗОК индивидуален договор по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, се поражда насрещната парична престация – задължението за заплащане на стойността за извършената през съответния отчетен период болнична помощ по клинични пътеки. Когато обаче в индивидуалния договор е уговорен срок за изпълнение на насрещното парично задължение, при изтичането на този срок настъпва не само неговата изискуемост (с аргумент от обратното основание от чл. 69, ал. 1 ЗЗД), но и длъжникът изпада в забава (арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като от този момент се поражда акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за причинените на изпълнителя имуществени вреди поради неточно изпълнение във времево отношение на правното задължение за заплащане на уговореното парично възнаграждение.

Съгласно клаузата, уговорена в чл. 43, ал. 1 от договор № 20607/12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, възложителят (НЗОК) е поел правно задължение да заплаща ежемесечно извършената и отчетената дейност съобразно определената в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора вид медицинска помощ, като съгласно постигнатото съгласие в чл. 43, ал. 3 от договора – възложителят следва да заплати по реда, определен от НРД, за медицинските дейности от 2017 г. и индивидуалния договор за извършената дейност, в които тя е отчетена в рамките на съответния отчетен период след извършването ѝ. Съгласно уговорката по чл. 32, ал. 1 от договора отчитането на извършената медицинска дейност се извършва след представяне на описаните от т. 1 до т. 4 от тази клауза документи, вкл. и фактура. Съгласно клаузата, уговорена в чл. 45, ал. 1 от договора, изпълнението на паричното задължение следва да бъде осъществено до 30-о число на месеца, следващ отчетния, с изключение на: т. 1 - плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 43, ал. 5 и ал. 6 от договора и т. 2 - плащанията по финансовоточетните документи по чл. 32, ал. 1, т. 3 и т. 4, които се извършват до 30-то число на втория месец, следващ отчетния.

По сходен начин е уговорен срокът за заплащане на дължимото възнаграждение по договор № 20607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ – в чл. 1, ал. 2 възложителят се е задължил да заплаща извършените от изпълнителя медицински дейности съгласно Глава 19, Раздел VІ, VІІІ и ІХ от НРД за медицинските дейности за 2018 г., като в клаузата на чл. 4, ал. 2 от този индивидуален договор е уговорено, че в случай че възложителят не изплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност в сроковете, определени от НРД за медицинските дейности за 2018 г. и индивидуалния договор, възложителят изпада в забава. В този смисъл е и клаузата на чл. 41, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 46 плащанията на изпълнителя се извършват до 25-то число на месеца, следващ отчетния. Наистина, в чл. 212, ал. 2 от Националния рамков договор за 2018 г. е установено, че плащанията на осъществената медицинска помощ следва да се извършват до 30-о число на месеца, следващ отчетния, но трябва да се приложи клаузата на индивидуалния договор (при съобразяване на установения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободното договаряне), поради което за част от релевантния период (при действието на договор № 20607/17.05.2018 г.) възложителят изпада в забава след 25-то число на месеца, следващ отчетния.

Тъй като с влязло в сила въззивно решение са уважени главните искове (в този смисъл, релевантните медицински дейности са извършени надлежно и са приети от възложителя), като не е спорно обстоятелството, че в дължимото възнаграждение не са включени парични вземания съгласно уговорените изключения по чл. 45, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, длъжникът НЗОК е изпаднал в забава при изтичане на тридесетия ден, респ. двадесет и петия ден след месеца, следващ отчетния.

Въззивният съд необосновано – при несъобразяване на обстоятелството, че страните са уговорили срок за изпълнение – 30-то число, респ. 25-то число на месеца, следващ отчетния, е присъдил законна мораторна лихва върху главните парични притезания от първото число на месеца, следващ отчетния, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК в тази част то трябва да бъде отменено, а исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени над определения от касационния съд размер и за периода от 1-во число на месеца до 30-о число, респ. 25-то число на месеца, следващ отчетния.

Тъй като акцесорните искове са установени по своето основание, касационният съд – при прилагане на правилата на чл. 162 ГПК, и с помощта на съответния електронен калкулатор е определил размера на дължимата законна мораторна лихва върху главните парични притезания, породени през процесните четири отчетни периода, както следва: 1) 35977,63 лв. - за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г. върху главницата от 148873 лв., представляваща възнаграждение за извършените медицински дейности през времето от 01.04.2018 г. до 30.03.2018 г., за която е издадена фактура и дебитно известие към нея на 21.05.2018 г.; 2) 25913,91 лв. - за периода от 25.07.2018 г. до 15.11.2020 г. върху главницата от 111051 лв., представляваща възнаграждение за извършените медицински дейности през времето от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за която е издадена фактура и дебитно известие към нея на 12.06.2018 г.; 3) 19771,72 лв. - за периода от 25.08.2018 г. до 15.11.2020 г. върху главницата от 87974 лв., представляваща възнаграждение за извършените медицински дейности през времето от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., за която е издадена фактура и дебитно известие към нея на 11.07.2018 г. и 4) 2132,14 лв. - за периода от 25.10.2018 г. до 15.11.2020 г. върху главницата от 10252 лв., представляваща възнаграждение за извършените медицински дейности през времето от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., за която е издадена фактура и дебитно известие към нея на 13.09.2018 г. За тези суми общо в размер на 83795,40 лв. и за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г. акцесорните искове се явяват основателни, а те трябва да бъдат отхвърлени до пълния им предявен размер от 86674,50 лв. и за периода от 01.06.2018 г. до 29.06.2018 г.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора трябва да се присъди сумата от 58,70 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство (за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба – в допуснатата част), а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП и сумата по 100 лв. (общо 300 лв.) – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас (съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото). Съобразно уважената част от касационната жалба решението на въззивния съд трябва да бъде отменено и в частта му за разноските, както следва: 1) в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени в полза на ищеца разноски над сумата от 17432,71 лв. до присъдения размер от 17491 лв. и 2) в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК са присъдени в полза на въззивника разноски над сумата от 16823,65 лв. до присъдения размер от 16856,37 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49/20.06.2023 г. , постановено по в. т. д. № 82/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта , в която след отмяна на решение № 260018/04.03.2023 г., постановено по т. д. № 476/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е уважен предявеният от „УМБАЛ БУРГАС“ АД срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната мораторна лихва върху главните парични притезания общо в размер на 378072 лв. – над сумата от 83795,40 лв. (изтекла за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г.) до пълния му предявен размер от 86674,50 лв. и за периода от 01.06.2018 г. до 29.06.2018 г.; в частта , в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е осъдена да заплати на „УМБАЛ БУРГАС“ АД сумата над 17432,71 лв. до присъдения размер от 17491 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и в частта , в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е осъдена да заплати на „УМБАЛ БУРГАС“ АД сумата над 16823,65 лв. до присъдения размер от 16856,37 лв. – съдебни разноски за въззивното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ БУРГАС“ АД, ЕИК[ЕИК] срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, БУЛСТАТ[ЕИК] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната мораторна лихва върху главните парични притезания общо в размер на 378072 лв. – над сумата от 83795,40 лв. (изтекла за периода от 30.06.2018 г. до 15.11.2020 г.) до пълния му предявен размер от 86674,50 лв. и за периода от 01.06.2018 г. до 29.06.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ БУРГАС“ АД да заплати на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА сумата по 100 лв. (общо за 300 лв.) - юрисконсултско възнаграждение в производството пред ВКС, Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.