Изменението на кадастралната карта не отнема правото на собственост върху имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 737

София, 09.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4105/2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от Г. И. А., ЕГН [ЕГН], П. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. Х. П., ЕГН [ЕГН] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 15.07.2024 г. по гр.д.№ 107/2024 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е отменено изцяло решение № 66 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20233530100837 по описа на Районен съд – Търговище и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК против Министерство на земеделието и храните за признаване за установено, че са собственици на реална част, с площ 4.929 дка от поземлен имот с идентификатор № ***, която част представлява бивш поземлен имот със стар идентификатор № ***по КККР на [населено място], общ.Търговище, възстановен по ЗСПЗЗ с № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че на поправка на явна фактическа грешка в плана за земеразделяне и КК е придадено отчуждително действие, че е дадено отрицателното становище на ОСЗ и това, че не са обезщетени по чл. 10б ЗСПЗЗ. Твърди се противоречие с процесуалните правила поради явна необоснованост на решението относно това защо се приема, че ищците са изгубили правото на собственост в резултат на извършената поправка на явна фактическа грешка в кадастралната карта. Молят решението да се отмени и по същество иска да се уважи или делото да се върне за ново разглеждане ако се налага събиране на нови доказателства.

Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните се позовава на чл. 53б ЗКИР и счита, че решенето за възстановяване на собствеността е издадено поради фактическа грешка, че това е достатъчно, за да се приеме, че имота не е възстановен, тъй като е гора от 50 години. Моли решението да се остави в сила, тъй като не е неправилно.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка за очевидна неправилност на извода на съда, че заповедта по чл. 53б, ал.5 ЗКИР за изменение на КК за отстраняване на ЯФГ има вещно действие по отношение на собствеността върху засегнатите имоти.

По делото е установено следното:

Ищците са наследници на Х. П. А., починал на 21.02.2016 г. С Решение № Ь/25.06.1999 год. на ПК-Търговище му е възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място], общ.Търговище, между които по т.2 - върху нива от 4.929 дка, находяща се в м.“Б.“, съставляваща имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище с описани граници, съставляващи други имоти по плана за земеразделяне. Правото на собственост е възстановено въз основа на данни от писмени доказателства, че земите са били частна собственост към релевантния за реституцията момент - момента на образуване на ТКЗС. Кадастралната карта за землището на [населено място] е одобрена със заповед от 2017 г. на ИД на АГКК на основа картите на възстановената собственост и в нея процесният имот е с идентификатор № ***. Наследодателят, а след смъртта му, наследниците му са отдавали под аренда имота на ЕТ „Албена СД 1-Васил Даскалов-Албена Даскалова“ с договор от 30.03.2007г., вписан в АВп. на 30.03.2007г. и са получавали рента до 2020 г., когато разбрали от арендатора, че имота вече не съществува в плана за земеразделяне на [населено място], а бил записан в АГКК като гора. Установено е, че през 2019 г. е започната процедура по отстраняване на ЯФГ. На 14.02.2019г. изпълнителният директор на АГКК е поискал от Министъра на земеделието, храните и горите, респективно структурите му да предоставят данни за установени явни фактически грешки. Териториално поделение на „Държавно горско стопанство /ДГС/ „Търговище“ е подало информация с писмо с изх. №820/22.03.2019 г. до СГКК гр. Търговище за допусната явна фактическа грешка (ЯФГ), касаеща горски територии, отразени в кадастралната карта като земеделски земи в землището на [населено място], включващи и процесния имот. За тази информация ДГС“Търговище“ се е позовало на лесоустройствен проект на ТП „ДГС Търговище“ от 1992 г. и на план на ТП „ДГС Търговище“ от 2013 г., в които процесният имот попада в отдел ***„а“ в територия от ДГФ, като е посочено, че е представлявал широколистна гора на възраст 50 г. С протокол № 39 от 08.08.2019 г., Комисия, назначена от началника на СГКК, е разгледала и приела материалите по изработените проекти за изменение и за отстраняване на ЯФГ в кадастралната карта и кадастралния регистър и с Протокол № 40/ 22.08.2019 г. комисия, назначена от ИД на АГКК, е приела проектите за изменение за отстраняване на ЯФГ в кадастралната карта на посочените в протокола землища в [община], вкл. и в [населено място]. Приложени са скица -проект за изменение за отстраняване на ЯФГ, в т.ч. и за процесния имот (л. 65-70). Съгласно предвиденото изменение ПИ с идентификатор ***площ от 4930 кв.м., нива, собственост на Х. П. А., се заличава като обект от КККР и става част от новообразуван обект в КККР- ПИ с идентификатор ***. В Приложение № 1 - Списък на засегнатите имоти в землището на [населено място] е предвидено да се обезщетят ищците на 100% по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗЗ. На основание чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал.4 от ЗКИР, АГКК е уведомила засегнатите собственици, включително и тези на процесния имот, чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 75/24.09.2019 г. На осн. чл.53б, ал.4 от ЗКИР е изискано становище от ОСЗ относно обезщетяване по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, съответно по чл.6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ на засегнатите имоти, от които се образува нов имот ***, във връзка с процедурата по отстраняване на ЯФГ в землището на [населено място]. ОСЗ е дала отрицателно становище по отношение на проекта за изменение на КККР поради ЯФГ, като е посочило, че имотите са частна собственост, възстановени са на физически лица по реда на ЗСПЗЗ и не са на лице законови основания за промяна на собствеността. Въпреки това, със заповед № КД-14-41-19.11.2010 г. на осн.чл. 53б, ал. 5, т. 2 от ЗККИР вр. с чл. 53б, ал. 1 и 2 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на [населено място], [населено място] и [населено място], съгласно което процесният имот е заличен от кадастралната карта, като е включен в новобразувания имот с идентификатор № ***, с площ 58989 кв.м., друг вид дървопроизводителна гора. Тази заповед е обнародвана в ДВ бр. 05/03.12.2019 г., подлежала е на обжалване в 30-дневен срок, но не е обжалвана от ищците.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, като се е позовал на нормата на чл. 53б ЗСПЗЗ, която според съда предвижда административна процедура при несъответствие между границите на имотите, представляващи земеделски земи и съществуващите на място трайни топографски обекти по отстраняване на ЯФГ. За засегнатата площ, съществувала като земеделска земя в картите и плановете по ЗСПЗЗ, на собствениците се определи обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според въззивния съд, разпоредбата на чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР предвижда обезщетяването да следва хронологично във времето издаването на заповедта за изменение на КККР при отстраняване на ЯФГ, като преценката за дължимостта на обезщетението на засегнатите лица се решава от компетентния орган по ЗСПЗЗ - Общинска служба по „Земеделие“, чиито актове подлежат на съдебен контрол. Според съда, с влязлата в сила на заповед за изменение и ЯФГ на ИД на АГКК, предвид заличаването на собствения на ищците имот и включването му в новообразуван имот, те придобиват правото на обезщетение по реда и на осн.чл. 10б от ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 53б, ал. 6 от ЗКИР. Затова е прието, че не е неправомерно засягането правото на собственост на ищците, защото нормата на чл. 53б ЗКИР предвижда такава възможност и тя е различна от уредената процедура в чл. 83 от ЗГ.

Изложените мотиви са неправилни. ЗКИР урежда подробно създаването, поддържането в актуално състояние и изменението на кадастралната карта, но нито една разпоредба от този закон не предвижда отчуждително действие на кадастралната карта /КК/, респективно на заповедите за изменението й, включително и когато се заличава заснет имот и площта му се включва в очертанията на друг имот или се променя предназначението на имота. Изменението на КК се извършва тогава, когато е налице друго основание, довело до възникване, изменение или погасяване на вещни права, но този ефект не настъпва по силата на заповедта за изменение на КК. Изискването към КК е да отразява вярно правото на собственост и другите вещни права както като пространствени предели, така и относно притежаването на правата и титули за собственост и да се поддържа в актуално състояние / чл. 2, чл. 51-53 ЗКИР/. С правилото на чл. 53б ЗКИР е уредена процедурата по отстраняване на явни фактически грешки в КК, а в пар.1, т.9 от ПЗР на ЗКИР е дефинирано понятието „явна фактическа грешка“. При провеждане на тази процедура, законът не е предвидил отчуждително действие на заповедта за изменение на КК за отстраняване на явна фактическа грешка. Тази процедура се изпълнява от АГКК. На структурите й, включително и на изпълнителния директор не са предоставени функции по отчуждаване от собственици на вече придобито право на собственост и други вещни права. В чл. 53б, ал.8 ЗКИР е посочен реда за обезщетяване на засегнатите собственици, но от това не следва, че с изменението на КК се изгубва правото на собственост. Нормата препраща към „реда“ за обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, респ. чл.6 и пар.6 ЗВСГЗГФ. Тези норми обаче не предвиждат изгубване на възстановена вече земеделска земя, респективно гори с влязъл в сила административен акт. Неправилен, като противоречащ на правилото на чл. 99 ЗС и нормите на ЗКИР, и необоснован е извода на съда, че собствеността е изгубена от ищците с влизане в сила на заповедта за изменение на КК и че хронологично обезщетяването е след влизане в сила на тази заповед на изпълнителния директор на АГКК. Правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственика се откаже от него – чл. 99 ЗС. Ищците не са се отказвали от правото си на собственост по реда на чл. 100 ЗС. Процедурата по чл. 83 от Закона за горите урежда промяна на предназначението на горски територии в земеделски, а не отказ от право на собственост, а и такава процедура също не са поискали ищците. Правото им на собственост не е придобито от държавата или друг правен субект с влизане в сила на заповедта за изменение на КК поради допусната ЯФГ, защото нито тази заповед, нито изменението на КК имат вещно- прехвърлително действие. В този смисъл: т.4 и т.5 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, Решение № 73 от 6.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3789/2019 г., I г. о., решение № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г. на ВКС, І г. о., решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 60112/12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС I г. о. и др./ Преди да е отменено решението, с което е реституиран земеделски или горски имот, ако са налице предпоставките за това, собствеността върху него не е изгубена. Директорът на АГКК няма функциите да постановява подобно решение, респективно да отменя решение за реституция по ЗСПЗЗ. Затова е очевидно неправилен и противоречащ и на чл. 53б ЗКИР изводът, че ищците са изгубили правото си на собственост в резултата на влизане в сила на заповедта за поправка на явна фактическа грешка в плана, въз основа на която е заличено заснемането на възстановения им земеделски имот като самостоятелен и площта му е включена в очертанията на по-голям горски имот.

Предвид изложеното, ищците се легитимират като собственици по реституция и наследство от Х. П. А., починал на 21.02.2016 г. на възстановения с Решение № Ь/25.06.1999 год. на ПК-Търговище, т.2 имот в землището на [населено място], общ.Търговище, като нива от 4.929 дка, находяща се в м.“Б.“, съставляваща имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище. Решението на ПК не е отменено на основание чл. 14, ал.6 или ал.7 ЗСПЗЗ от Общинска служба земеделие и ищците не са изгубили правото си на собственост. Напротив, тя е дала отрицателно становище за изменение на КК поради наличие на явна фактическа грешка, защото имотите са частна собственост, възстановена по ЗСПЗЗ. Държавата също не е придобила правото на собственост върху имота на някакво основание след реституцията му.

Предвид изложеното, предявеният иск е доказан и основателен. Решенето на въззивния съд, с което е формулиран извод в противен смисъл, по изложените съображения е неправилно, като противоречащо на материалния закон и необосновано и следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи предявения иск.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищците - ответници по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за всички инстанции в доказаните размери: 685 лв. в производството пред РС, 600 лв. в производството пред ОС и 140 лв. в производството пред ВКС, или общо 1425 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 15.07.2024 г. по гр.д.№ 107/2024 г. на Окръжен съд-Търговище и вместо това постановява:

Признава за установено по отношение на Министерство на земеделието и храните, че ищците Г. И. А., ЕГН [ЕГН], П. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. Х. П., ЕГН [ЕГН] са собственици на реална част, с площ 4.929 дка от поземлен имот с идентификатор № ***, която част представлява бивш поземлен имот със стар идентификатор № ***по КККР на [населено място], общ.Търговище, възстановен по ЗСПЗЗ като имот № ***по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Търговище.

Осъжда Министерство на Земеделието и храните, ЕИК 83190905 да заплати на Г. И. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Търговище, П. Х. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.***, ап.*** и М. Х. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.***, ап.*** деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1425 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: