Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 22 Декември 2022

Отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на необходима издръжка

Върховен касационен съд · 22 Декември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майка иска отмяна на дарения на дъщеря си имот, тъй като е изпаднала в трайна нужда от средства, а дъщерята е отказала да ѝ плаща издръжка. Надарената твърди, че няма финансова възможност да плаща заради взети кредити и лизинги на коли. Върховният съд отменя дарението, приемайки, че надарената сама е натоварила бюджета си с луксозни разходи и отказът ѝ представлява обществено укорима непризнателност.

Какво приема съдът

Нуждата на дарителя от издръжка се преценява и спрямо настъпилите факти в хода на делото. Дареният не може да се позове на липса на средства, когато сам се е поставил в затруднение заради поддържане на висок жизнен стандарт, за да откаже издръжка на изпадналия в бедност дарител.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на дарениеиздръжканужда от издръжканепризнателносткредити и лизинг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50299

гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2804 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от Ф. И. А. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Варна решение № 338/18.03.2022 г. по гр.д. № 3023/21г., с което е отменено решение № 1433/22.10.2021 г. на РС- Варна по гр.д. № 4912/21г. и вместо него е постановено друго, с което предявения срещу Я. Д. Х. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е отхвърлен, с присъждане на разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК.

Ответникът по касацията Я. Д. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си, ОС- Варна е приел, че спорен по делото е въпросът дали дарителката има нужда от исканата издръжка. Изложил е, че нуждата от издръжка следва да е трайна и да съществува към момента на поканата или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, като следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, при отчитане личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуалните му потребности, социалната среда, както и условията на икономическия живот в страната. На осн. чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, нуждата от издръжка се установява след съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или има възможност да ползва /определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. От заключението на допълнителната експертиза се установява, че необходимите средства за издръжка на ищцата са в размер на 688 лв., при установен доход от 913лв., формиран от получавана пенсия и от упражняваната от нея търговска дейност, и по- висок от месечния размер на необходимите за издръжката и разходи. Установено е и ищцата притежава и имот- парцел от 600 кв.м. в [населено място], който може да бъде осребрен или да й носи доходи. Ето защо е приел, че ищцата не е изпаднала в нужда от допълнителна издръжка, поради което и предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

С определение № 50705/04.10.2022г. по гр.д. № 2804/2022г., Върховният касационен съд, ІV гр. отд. е допуснал касационно обжалване на възивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1, правен въпрос: към кой момент съдът следва да преценява нуждата от издръжка на дарителя по иск по чл.227, ал.1, б. „в“ ГПК и длъжен ли е да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, които имат значение за изхода на спора.

Трайно в съдебната практика- решение № 473/20.01.12г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 2632/11г., решение № 172/16.05.13г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1203/12г., решение № 65/30.05.2018г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1498/17г. и др., се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която дата също има значението на покана или по-късно към датата на приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. От значение е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към датата на отправената от него покана към надарения или към датата на исковата молба или към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. По см. на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо съдът да установи размера на средно месечната издръжка на едно лице за процесния период по статистически данни, при съобразяване с перата, по които е формирана, и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя, преценявайки кои от тези суми по пера следва да отпаднат или да бъдат корегирани; трябва ли да се прибавят нови пера с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя, напр. за лечение, за придружител и др. Сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажба, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и от допълнителни доходи, които реално би могъл да реализира от наеми или продажба на имущество. Наличието на допълнително имущество, от което е възможно да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като следва да се изясни какво е състоянието му, възможно ли е да се получат от него наеми и в какъв размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат доходи от продажбата му.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

За да бъде уважен предявеният на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД иск за отмяна на дарение иск следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал издръжка от дарения, дареният да е отказал престирането й. От момента на възникване на необходимостта от издръжка, моралното задължение за нейното даване се трансформира в правно, което и налага необходимостта от обсъждане на всички доказателства относно размера й. Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да има предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, и индивидуални потребности, социална му среда, както и определения от държавата размер на линията на бедност.

В противоречие с дадения по-горе отговор, при формиране на месечните средства на дарителката, с които тя разполага, въззивният съд е взел предвид реализираните от нея доходи като едноличен търговец през 2020 г., данни за наличието на каквито доходи към датата на връчване на нотариалната покана и и към датата на приключване на съдебното дирене не са ангажирани. Месечните средства, с които дарителката разполага, се формират от получаваната от нея лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255 лв., при определен от държавата размер на линията на бедност за 2021г. от 369 лв. и за 2022г. от 413лв., които не и позволяват покриване на специфичните й нужди в размер на 687,83лв. /формиран от средномесечната издръжка по данни на НСИ и доказаните разходи за медикаменти/.

При тези факти следва да се приеме, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Обстоятелството, че дарителката притежава парцел от 600 кв.м. в [населено място], с кв. Изгрев, при липсата на ангажирани от надарената доказателства за евентуалната възможност да получаване на допълнителни доходи от този имот и техния размер, не води до друг извод.

С нотариална покана, връчена на 11.03.2021 г., дарителката е поискала от надарената си дъщеря заплащането на месечна издръжка в размер на 270 лв., престирането на която е отказано от надарената.

С отговора на исковата молба надарената Я. Х. е заявила, че не разполага с достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, поради което и с даването й би поставила себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон в по- лошо положение от това на дарителя. Правопрепятстващите факти се въвеждат от ответника и се доказват от него, за тях съдът не следи служебно. Те са извън основанието на иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в исковата молба, респективно да доказва отрицателните факти при условията на пълно и главно доказване. При направено от дарения възражение в този смисъл, обаче, съдът следва да съобрази дали дареният има материална възможност и дали поради липсата на достатъчни средства при даването на издръжка на дарения, той би поставил себе си и лицата, чиято издръжка по закон дължи в по- лошо положение от това на дарителя. В мотивите на ТР №1/13 от 21.10.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/13г. е прието, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, каквато би била налице само, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това отказва да я даде. Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само, ако непризнателността е приела драстична форма.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на отправената нотариална покана надарената и нейният съпруг са били сключили два договора за кредит, със срок съответно до 11.03.2030г. и до 20.10.2025г., както и че няколко дни преди връчването на нот. покана за издръжка, Я. Х., а само 7 дни след връчването на поканата, и съпругът й, са сключили- всеки един от тях, договори за финансов лизинг, по силата на които са им предоставени за ползване два леки автомобила. Конкретната и цялостна преценка на доказателства сочи на липсата на обективна невъзможност за изпълнение от страна на надарената, която сама се е поставила в нужда, надхвърляща нивото на минималните лични и обичайни нужди. Отказът на надарената да даде издръжка с оправданието, че това ще намали високия й жизнен стандарт е неморално оправдано и е проява на обществено укоримо поведение. Признателността изисква тя да намали собствения си стандарт на живот, тъй като дарителката трайно се нуждае от издръжка. Ето защо, при така установената житейска ситуация, отказът на ответницата да предостави издръжка на дарителя би било израз на непризнателност, поради което иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва да бъде уважен.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. Х. следва да бъде осъдена да заплати на Ф. А. направените по делото разноски в размер на общо 4 073,78лв.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК Я. Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на РС- Варна сумата от 540лв.- разноски за депозити да експертизи.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV гр.отд.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 338 от 18.03.2022г. на ОС- Варна, постановено по гр.д. № 3023/21г., и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ дарението на 1/4 идеална част от апартамент № 79, находящ се в [населено място],[жк] микрорайон, [жилищен адрес] със застроена площ от 94,45 кв.м. , ведно с избено помещение № 79 със застроена площ от 5,94 кв.м., както и 1,3391% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, т. LІІ, дело № 14375/1997г., по предявеният от Ф. И. А. срещу Я. Д. Х. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.

ОСЪЖДА Я. Д. Х., ЕГН: [ЕГН] да заплати на Ф. И. А. направените по делото разноски в размер на общо 4 073,78лв.

ОСЪЖДА Я. Д. Х., ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметката на РС- Варна сумата от 540лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.