Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е
№ 160

Гр . София, 22.06. 202 6г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1816 по описа за 202 5г ., и за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3641/19.12.2025г. по к.т.д. №1816/2025г. на ВКС, 1 т.о. по касационните жалби на О. Б. Ш. и на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. №11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, в частта, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш., на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 03.05.2022г., ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, както и в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от О. Б. Ш. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдените 35 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД - за обезщетение за лихва за забава върху главницата за разликата над сумата над сумата от 952,78лв. до предявения размер от 1 100,09 лв.
Касаторът О. Ш. поддържа, че обжалваното решение в частта за отхвърляне на исковите му претенции за неимуществени вреди и за лихва е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че САС не е отчел и съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от уврежданията му. Касационният жалбоподател твърди, че травмите от ПТП са довели до сериозни ограничения в движенията на засегнатата ръка, като не се очаква подобрение на състоянието му. Според касатора са налице трайни и необратими увреждания, поради което определеното обезщетение е занижено. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител, но е депозирано писмено становище и писмена защита от пълномощника му – адв. И., с което поддържа жалбата и отговора, и претендира разноски по приложения списък.
В насрещната касационна жалба с вх. № 21526/07.08.2025г. ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон / чл. 52 ЗЗД/ и при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички доказателства. Касаторът счита, че изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца в размер на 20 000лв. е следващото се справедливо по размер и претендира допълнително присъденото от съда да бъде намалено като завишено и несъответстващо на причинените увреждания. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетел, който е заинтересован от спора, както и че са недоказани психическите травми на ищеца. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 03.05.2022г. в област П., като товарен автомобил „И.”, peг. № РВ 0552 КН, управляван от Й. Г., е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия автомобил „БМВ”, peг. № СА 3349 ВТ, в който пътник е бил пострадалият О. Б. Ш.. САС е изложил, че посочените първоначално травми на ищеца са фрактура на дясно рамо и фрактура на ребро. Въззивният съд е приел, че не се спори относно застраховането на гражданската отговорност на виновния водач при ответното дружество, както и че „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на О. Б. Ш. извънсъдебно сумата от 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение изх. № 661/10.06.2022 г., издадено от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, О. Б. Ш. работи в болница „Лозенец“ на длъжност лекар анестезия и реанимация. Въззивният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели – водачите на автомобилите и конкретно на Н. Й., който е посочил, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. САС е обсъдил и показанията на свидетелите Д. Д., близка семейна приятелка, и А. Р., приятел на ищеца, от които е установил, че О. Ш. е претърпял операция и четири месеца е бил в болнични, ходел на рехабилитация, приемал болкоуспокоителни, не можел да се обслужва сам. След инцидента се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти.
САС е счел въз основа на заключението на комплексната експертиза, че в резултат на ПТП ищецът Ш. е получил подробно описаните увреждания / мозъчно сътресение, счупване на ребро, множество контузии и др./, като основната травма е фрактурата на дясната ръка. Според кредитираната експертиза на пострадалия е направена операция, извършени са кръвна репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. За лечението на счупването на раменната кост се е наложила имобилизация за около два месеца. САС е приел, че според вещите лица пълно възстановяване не може да има след такива увреждания, като последиците от травмата се изразяват в намаляване силата и/или броя на движенията, периодични болки при смяна на времето, функциолеза при натоварване на ръката. САС е отчел и че съгласно заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза ищецът е диагностициран на 07.05.2022г. в болнично заведение с малък перикарден излив, но според вещото лице не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма от ПТП, а е болестно обусловен, неспецифичен възпалителен процес на перикарда, който не е с травматична генеза. Диагностицирано е и наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник, като принципно при травма на левия долен крайник и ляво коляно е възможно това да е довело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или усложни съществуваща тромбоза. Посочено е, че има флексионни контрактури на дясната ръка в раменна и лакетна става за повече от три месеца, както и че не е отстранена остеосинтезата, което би наложило допълнителна операция. САС е приел, че при отчитане тежестта на травмата на дясната ръка и протеклия възстановителен процес, може да се направи извод, че е възможно функционално възстановяване и подобрение на състоянието на ищеца с възвръщане, макар и не на 100%, на нормалната сила и обем на движение н ръката.
Въззивният съд, отчитайки претърпените травми от ищеца, продължителността на възстановителния процес, икономическите условия към датата на ПТП – май 2022г. е приел, че сумата от 55 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, че не следва да бъде приспадано от тази сума изплатеното обезщетение от 20 000 лв., като е посочил, че ответникът се е позовал на този факт и той следва да бъде съобразен. По подробно изложените съображения, съдът е изложил, че е неоснователен доводът за съпричиняване на уврежданията от ищеца поради непоставен обезопасителен колан. Предвид горното е приел, че за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 35 000 лв., а искът за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. - да бъде отхвърлен.
С определение № 3641/19.12.2025г. по к.т.д. №1816/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., и много други, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. и други/. Съгласно практиката, обективирана в решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика.
По същество на касационните жалби:
С оглед отговора на поставения въпрос касационната жалба, подадена от застрахователното дружество, се явява неоснователна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора – застраховател, че има допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. САС е обсъдил подробно всички възражения на страните по жалбата и отговора, всички събрани по делото доказателства. В насрещната касационна жалба няма конкретни твърдения кои доводи са останали необсъдени. Оплакванията на застрахователя, че психическите травми на ищеца са останали недоказани са неоснователни, тъй като негативните последици за психичното здраве на ищеца са установени от събраните гласни доказателства / показанията на изслушаните свидетели/, а не може да се сподели съждението му, че задължително трябва да бъде налице медицинска документация за същите. Основните доводи по насрещната жалба, че определеното от въззивния съд обезщетение от 55 000 лв. се явява завишено по размер, несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява средство за обогатяване са неоснователни, тъй като ищецът е претърпял няколко травматични увреди на ръката, от които са останали трайни последици и както е посочило вещото лице не се очаква пълно възстановяване на функциите на крайника. Неоснователни са и възраженията на застрахователя, че размерът на обезщетението е завишен с оглед обществено-икономическите условия на живот в страната към момента на ПТП, размера на минималната работна заплата и равнището на БВП / брутния вътрешен продукт/ на глава от населението. Предвид гореизложеното жалбата на ответното застрахователно дружество се явява неоснователна.
Касационната жалба, подадена от ищеца О. Ш., с оглед приетото по поставения правен въпрос е основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК по жалбата на О. Ш., тъй като въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. Апелативният съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е посочил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на уврежданията на ищеца, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травми на ръката, претърпяната оперативна интервенция, не са съобразени в достатъчна степен периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в бита и личния живот на пострадалия и остатъчните негативни последици. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално - икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетението в размер, който не съответства на икономическата конюнктура към момента на деликта – 03.05.2022г. С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
При преценката на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази възрастта на пострадалия – 53 години към датата на ПТП, претърпените няколко травми на ръката, продължителността на възстановителния процес, остатъчните увреждания и психическите последици. В резултат на процесното произшествие ищецът е претърпял закрито, разместено, диафизарно счупване на дясната раменна кост и закрито счупване на големия туберкул на раменната кост /в областта на дясна раменна става/; контузия с оток, кръвонасядане и закрито счупване на лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната предмишница, на дланта и основите на пръстите на дясна ръка. Както се посочва изрично в допълнителното заключение на съдебно - медицинската експертиза, след проведената операция с метална остеосинтеза и консолидиране на счупванията на дясна ръка, е било налице силно ограничение на обема на движенията в областта на раменната и лакътната става, като въпреки проведената физиотерапия и рехабилитация не е постигнато пълно възстановяване. Според вещото лице е налице пролонгиран срок на възстановяване, като са налице данни за персистиращи усложнения от травмите с развитие на флексионни контрактури на дясна ръка в раменната и лакетната стави. Ищецът е бил в болнични с временна нетрудоспособност над 70 дни през месеците май, юни, юли и август 2022 г., като и към края на този период е отразено в медицинската документация, че е с ограничени активна абдукция и ротации на дясна ръка в раменната става и непълна екстензия в лакетната става при подобрена, но не напълно възстановена мускулна сила на захват на дясна ръка и налична хипотрофия на брахиална мускулна група. Изводът на вещото лице е, че не се очаква пълно възстановяване, тъй като са настъпили трайни посттравматични увреждания. Както уточнява експертът при изслушването си в съдебно заседание, дори и след голям период след инцидента не е достигната пълна екстензия, съхранена пронация и супинация на ръката, което се отразява и на сетивността. Експертът е посочил, че премахването на остеосинтезата следва да се осъществи чрез последваща операция, която по естеството си, дори и проведена перфектно, е допълнително травмираща за лицето. Вещото лице изрично сочи, че поставеният пирон в раменната става води до забрана за ядрено-магнитен резонанс и проблеми при проверка за сигурност на летищата за ищеца. При преценка на травмите и отражението им върху психичното здраве на пострадалия следва да бъдат съобразени и събраните по делото гласни доказателства, които не изхождат от заинтересовани от изхода на спора лица. Свидетелката Д. е изложила, че ищецът дълго време приемал болкоуспокояващи, не е могъл да се обгрижва сам, а и към момента на показанията й, не може да си вдигне ръката повече от едно положение, което представлява пречка за изпълнение на работата му, тъй като е лекар, десничар. Проблемите са породили страх да не загуби работата си, станал по - затворен, мъчело го безсъние. Свидетелката изтъква, че заради остеосинтезата не можел да участва в т.нар. „магнитни операции“. Свидетелят Р. също сочи, че ищецът трудно вдига дясната си ръка, по-малко си служи с нея, има притеснения в професионално отношение, че не може да упражнява ефективно професията си на лекар. Свидетелите са установили психическото състояние на ищеца като последица от ПТП и притесненията му във връзка с работата му, като са неоснователни доводите на ответното застрахователно дружество, че липсвала медицинска документация за психичните травми. При съобразяване на горните обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, съставляващи отражение на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – май 2022г., настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000 лв. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, се явява изцяло съобразен с обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, включително настъпилите инфлационни процеси след 2020г., както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От определения размер от 70 000 лв. следва да се приспадне изплатеното извънсъдебно от застрахователя на пострадалия обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което предявеният частичен иск за сумата от 40 000 лв. се явява основателен в пълен размер. С оглед горното е основателна и акцесорната претенция за лихва за забава.
Предвид горните съображения съдът намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение, предявеният от О. Б. Ш. частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., т.е. на ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 2556,46 евро /5000 лв./, а следва да бъде оставено в сила в обжалваната от застрахователя част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 35 000 лв. Предвид горното следва на ищеца да бъде присъдено допълнително и обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над сумата над 952,78лв. до предявения размер от 1 100,09 лв.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател О. Б. Ш. се следват и направените в настоящото производство разноски, за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 67,98 евро / с левова равностойност 132,95 лв./. На процесуалния представител на О. Ш. - адвокат С. И. предвид изричното искане и отразеното в представения договор за правна защита и съдействие, че е осъществил безплатна правна помощ, следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1000 евро, която сума се определя от съда в съответствие с фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на защитавания материален интерес и осъществените процесуални действия.
С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта относно разноските, присъдени на ответното застрахователно дружество за въззивното производство съответно на изхода на спора, а именно в частта, с която О. Ш. е осъден да заплати разноски на застрахователя за въззивното производство в размер на 122,82 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции във връзка с допълнително присъдените суми съответно на изхода на спора, доколкото не са правени искания по чл. 248 ГПК. За първата инстанция те възлизат на сумата от 29,75 евро, с левова равностойност 58,20 лв., за която сума СГС е направил компенсация, без да присъжда разноски изрично на ответника, и която се дължи наред с присъдените разноски на ищеца в размер на 6 383,29 лв. За въззивното производство следва да бъдат присъдени допълнително сумата от 100,03 евро, с левова равностойност 195,65 лв., представляваща разликата над 4 142,35 лв. до дължимия размер от 4 338 лв.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №7004/18.12.2024 г. по гр.д. №11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, в частта, с която искът на О. Б. Ш. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 03.05.2022г., е отхвърлен за разликата над присъдените 35 000 лв. до частично предявения размер от 40 000 лв., както и в частта, с която искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата над 952,78лв., представляваща обезщетение за лихва за забава върху главницата, до предявения размер от 1 100,09 лв., както и в частта за присъдените на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 122,82 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на О. Б. Ш., ЕГН 6810266805, и със съдебен адрес – [населено място], ул. „Антим I“ № 113 – адв. Св. И., по частично предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 2556,46 евро / с левова равностойност 5000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 03.05.2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 75,32 евро / с левова равностойност 147,31 лв./, представляваща лихва за забава върху допълнително присъдената главница от 2556,46 евро за периода от 07.09.2022г. до 13.12.2022г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. №11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, в частта, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш., на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от 03.05.2022г., ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на О. Б. Ш., ЕГН 6810266805, и със съдебен адрес – [населено място], ул. „Антим I“ №113 – адв. Св. И., сумата от 29,75 евро - допълнително съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното производство, които се дължат наред с присъдените от СГС разноски на ищеца в размер на 6 383,29 лв., както и сумата от 100,03 евро - допълнително съдебно –деловодни разноски за въззивното производство, дължими наред с присъдените в размер на 4 142,35 лв., съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на О. Б. Ш., ЕГН 6810266805, и със съдебен адрес – [населено място], ул. „Антим I“ №113 – адв. Св. И., сумата от 67,98 евро, представляваща разноски за държавна такса за касационното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на адвокат С. Е. И., от САК, с адрес – [населено място], ул. „Антим I“ №113, сумата от 1000 евро - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на О. Б. Ш., ЕГН 6810266805, в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.