Възнаграждение при частично изпълнение и последващо разваляне на договор за изработка

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * възнаграждение по договор за изработка * неизпълнение на договорни отношения

1

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50003
гр. София, 13.03. 2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1491 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Макенроу груп“ ЕООД, [населено място] и „Витамин арт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 652 от 02.11.2021 г., поправено с решение № 341 от 31.05.2023 г., по в. т. д. № 650/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. Жалбата на всеки от касаторите е насочена срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260082 от 15.01.2021 г. по т. д. № 1562/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД сумата от 95 400 лв., платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2623, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. - 09.08.2019 г.

С определение № 50006 от 22.01.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по касационните жалби на „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин арт“ ЕООД на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на решението с практиката на ВКС по въпроса относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД и по въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение .

Касационният жалбоподател „Макенроу груп“ ЕООД не е изпълнил указанията на съда за представяне на доказателства за внасяне на дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса по касационната жалба на това дружество, поради което с влязло в сила определение № 50032 от 17.04.2024 г. е прекратено производството по настоящото дело в частта по касационната жалба на „Макенроу груп“ ЕООД, [населено място].

Касаторът „Витамин арт“ ЕООД поддържа в касационната си жалба, че решението на САС е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че въззивният съд не е изследвал задълбочено спорните по делото въпроси и не е тълкувал договора на страните в съответствие с критериите по чл. 20 ЗЗД. Поддържа, че според уговорките по договора частичното му изпълнение е допустимо и полезно за възложителя и е изрично уговорено като възможен резултат. Мотивира разбиране, че за възложителя не е възникнало потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали договора, съответно той не може да претендира връщане на платените от него суми по договора. Касационният жалбоподател поддържа, че договорът за изработка може да се развали само в изрично предвидените в закона случаи, а именно в хипотезите на чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД. „Витамин арт“ ЕООД счита, че съдът правилно е приел, че ответните дружества не са солидарно отговорни за връщане на исковата сума, но сочи, че при разделното осъждане на ответниците /по равно/ решаващият състав е игнорирал договора за учредяването на гражданско дружество „Фокус Арт Груп“ от 17.05.2018 г., според който дяловете на участниците са разпределени, както следва: по 25 % за „Фокус - нунти“ ООД и „Витамин арт“ ЕООД и 50 % за „Макенроу груп“ ЕООД. Касаторът „Витамин арт“ ЕООД прави искане за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната от него част.

В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора „Витамин арт“ ЕООД адвокат Хинков излага становище, че при тълкуването на процесния договор се установява, че възложителят Министерството на околната среда и водите е имал интерес и полза от изпълнението на всяка една дейност и поддейност, описани в договора, а не само от осъществяване на крайния резултат на възложеното. Поддържа, че за ищеца се е породило право да развали договора само в неизпълнената му част. Доколкото по договора било налице частично изпълнение, като възложената работа в тази част била приета от възложителя, касаторът твърди, че е настъпило само частично разваляне на договора, поради което връщането на платеното от възложителя възнаграждение за изпълнената част от договора не може да се претендира на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба Министерство на околната среда и водите не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че с договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34- 50/23.07.2018г., сключен по реда на ЗОП между Министерство на околната среда и водите като възложител и обединение „Фокус арт Груп“ ДЗЗД като изпълнител, с предмет „Създаване на Български екологичен алманах 2018 за популяризиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020““, изпълнителят е приел да извърши услуги за създаване на „Български екологичен алманах 2018“, включващи описани дейности и поддейности за срок от 240 дни и срещу обща цена в размер 694 200 лв. с ДДС. В решението е констатирано, че към договора е приложена техническа спецификация, в която подробно е описан дължимият очакван резултат, както на целия договор така и на подетапите му.

Въззивният съд е приел, че с констативни протоколи е удостоверено, че гражданското дружество „Фокус арт Груп“ е изпълнило Дейност 1 и Поддейности 2.1 и 2.2, като възложителят е приел работата по тях и на 12.11.2018 г. е превел на дружеството по ЗЗД сумата от 202 200 лв. – възнаграждение за Дейност 1, а на 18.09.2019 г. - възнаграждение за посочените поддейности.

В решението е обсъдена кореспонденцията между страните по договора, като е установено, че с писмо от 14.03.2019 г. „Фокус арт Груп“ ДЗЗД е уведомило Министерство на околната среда и водите, че нито една от действащите в страната печатници не е в състояние да изпълни заданието съгласно заложените в техническата спецификация на поръчката параметри; с писмо от 18.04.2019 г. министерството възложител по договора е отправило до изпълнителя предупреждение за разваляне на договора поради неизпълнението на Поддейност 2.3 и Дейност 3, като е дало на гражданското дружество срок от 7 дни за изпълнение.

При така установените по делото факти във въззивното решение е направен извод, че тъй като гражданското дружество не е персонифицирано, възникналите вследствие сключения договор облигационни правоотношения са между ищеца и ответниците като съдружници в гражданското дружество, като всеки от тях има качеството на изпълнител и на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД отговорността им за изпълнението на договора е солидарна.

Въззивният съд е приел, че са изпълнени само част от договорните етапи по процесния договор, като работата по тях ищецът е приел без възражения и е заплатил договореното за тези етапи възнаграждение. Счел е, че ответниците не са изпълнили работите по Поддейност 2.3 и по Дейност 3, както и общото си задължение по договора да предоставят готовия продукт „Български екологичен алманах 2018“, заедно с интерактивна електронна карта на същия алманах. В обжалваното решение е посочено, че по делото не се спори, че с едностранно изявление на възложителя договорът е развален поради неизпълнение на задълженията на изпълнителите. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението, че неизпълнението на част от задължението се дължи на липсата на печатница в Република България, която да отпечата произведението на формат А 3.

Въззивният съд е направил извод за осъществяване на елементите от фактическия състав на развалянето на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД поради частично неизпълнение на възложените с него работи. Намерил е, че неизпълнената част от задължението по договора не може да бъде определена като незначителна с оглед интереса на кредитора, тъй като стойността й е 408000 лв., съответно надвишава значително 1/5 от стойността на договора и възложителят не получава договорената престация - изработения продукт.

След анализ на съдържанието на договора съдът е заключил, че престацията на изпълнителя по договора е свързана с изработването на готов материален продукт и предаването му на възложителя, което представлява еднократен акт. Поради това е счел, че договорът не е с продължително действие, като е без значение, че по съгласие на страните изработката на материалния продукт е разделена на етапи. Формирал е извод, че развалянето на договора има обратно действие и основанието за плащането на сумите от страна на възложителя е отпаднало, поради което същите подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Доколкото в случая не се касае до договорна отговорност на изпълнителите – участници в гражданското дружество, а до хипотеза на неоснователно обогатяване, апелативният състав е намерил, че ответниците отговарят при условията на разделност и всеки от тях следва да върне равна част от получената на отпаднало основание сума, както и да заплати обезщетение за забавеното й плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.05.2019 г. до 9.08.2019 г.

В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение предявените осъдителни искове срещу „Фокус нунти“ ООД, [населено място] са уважени, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният акт е влязъл в сила и в частта за уважаване на предявените срещу „Макенроу груп“ ЕООД искове с оглед прекратяване на производството по настоящото дело в частта по касационната жалба на това дружество.

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

На материалноправния въпрос относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД е даден отговор с редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о., решение № 167 по т. д. № 666/2010 г., I т. о., решение № 81 от 7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 115 от 1.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г., I т. о., решение № 54 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г., II т. о., решение № 150 от 22.12.2016 г. по т. д. № 1704/2015 г., I т. о. и др. В тях е застъпено последователно поддържаното от ВКС становище, че на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД , за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.

С решение № 196 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г. на ВКС, IV г. о. е дадено разрешение на втория материалноправен въпрос за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение. В тези актове на ВКС се приема, че уредбата на договора за изработка поначало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят. За случаи на едностранно разваляне на договора, при вече започнало и обективирано частично изпълнение, като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна на възложителя практиката на ВКС изтъква значението на изричното приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката, и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна.

Настоящият състав изцяло споделя дадените в практиката на ВКС отговори на значимите за изхода на спора правни въпроси.

По същество на касационната жалба на „Витамин арт“ ЕООД.

С оглед отговорите на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от посочената практика на ВКС и е постановил решение в нарушение на материалния закон.

В съответствие със събраните по делото доказателства и обосновано въззивният съд е приел, че между ищеца Министерството на околната среда и водите и гражданското дружество „Фокус Арт Груп“, в което съдружници са „Фокус- Нунти“ ООД, „Витамин Арт“ ЕООД и „Макенроу груп“ ООД, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г., с предмет „Създаване на Български екологичен алманах 2018 за популяризиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020““, като съгласно договора в неговия обхват са включени отделни подробно дефинирани дейности и поддейности: 1. Дейност 1 - проучване, анализ и генериране на текстовото съдържание на Български екологичен алманах 2018; 2. Дейност 2 - превод, предпечатна подготовка, художествено оформление/дизайн и печат на хартиен носител на алманаха с включени: Поддейност 2.1 - извършване на превод; Поддейност 2.2 - художествено оформление/дизайн; Поддейност 2.3 - печат на две книжни тела, съответно на български и на английски език; 3. Дейност 3 - Създаване на интерактивна електронна карта на алманаха. В техническата спецификация, представляваща според чл. 2 неразделна част от договора, е посочено, че обособените дейности са последователни и взаимосвързани, като целта на поръчката е създаване на обективна и реална представа за актуалното екологично състояние на страната, за богатствата и възможностите, предлагани от българската природа, за дейността на държавните институции и гражданските организации, ангажирани с нейното опазване в „Български екологичен алманах – 2018“ на български и английски език, и по дейности и поддейности са разписани минималните технически изисквания и задължения на изпълнителя. В чл. 5 от договора е установено, че срокът му на действие е 240 дни от влизането му в сила, като са уговорени сроковете за изпълнение на отделните дейности и поддейности и е предвидено, че срокът за преглед, съгласуване/одобряване или даване на указания за корекции/допълнения от възложителя за изпълнението на всеки един резултат е до 7 работни дни, считано от датата на съответния приемо-предавателен протокол /чл. 6/. По силата на договора възложителят се е задължил да заплати обща цена в размер 694 200 лв. с ДДС, като е постигнато съгласие и за цената на отделните дейности и поддейности /чл. 8, ал. 1 и ал. 2/. Според чл. 10 всяко плащане по договора е с предмет действително изпълнени и приети услуги и се извършва въз основа на констативен протокол за приемане на услугите за съответната дейност/поддейност и приемо-предавателен протокол за фактическо приемане на поддейностите печат на книжни тела на български и на английски език. Досежно освобождаването на дължимата гаранция за изпълнение в чл. 18 от договора е предвидено освобождаването й на части след приключване и приемане на съответната дейност по договора, като сумата, подлежаща на освобождаване, е пропорционална на уговорените в договора цени на дейностите. В чл. 28, т. 1 е закрепено съгласието на страните, че възложителят се задължава да приеме изпълнението на всяка дейност, която отговаря на договореното, по реда и при условията, установени в чл. 29 – 31. В последните клаузи е регламентирано, че предаването на изпълнените услуги за всяка дейност се осъществява с приемо-предавателни протоколи, подписани от възложителя и изпълнителя, а в констативни протоколи и приемо-предавателни протоколи за фактическото приемане на книжните тела се удостоверява съответствието на изпълнението на дейностите/поддейностите с изискванията по договора. Съгласно чл. 42 от договора при предсрочно прекратяване на договора /в договора са уредени както предпоставките за прекратяването му, така и за развалянето му/ възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя реално изпълнените и приети по установения ред услуги.

Обоснован и законосъобразен /чл. 261, ал. 3 ЗЗД/ е изводът на въззивния съд, че между ищеца Министерство на околната среда и водите, в качеството на възложител, и ответниците, между които е касаторът „Витамин Арт“ ЕООД, съдружници в гражданското дружество по ЗЗД „Фокус арт груп“, в качеството на изпълнители е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, като изпълнителите са поели солидарна отговорност за извършване на описаните в договора дейности и поддейности, включени в създаване на „Български екологичен алманах – 2018“ срещу възнаграждение. По делото е установено, че участниците в гражданското дружество са изпълнили част от възложената с договора работа - Дейност 1 и Поддейностите 2.1 и 2.2 и възложителят е приел без възражения тези части от работата по уредения в договора начин /с констативни протоколи от 29.10.2018 г. /за Дейност 1/ и от 15.01.2019 г. /за Поддейности 2.1 и 2.2/, за което е заплатил на изпълнителите възнаграждение в размер на общо 286 200 лв., съответстващ на уговорките по договора.

Като законосъобразно следва да бъде споделено и заключението на решаващия състав на Софийски апелативен съд, че за ищеца се е породило потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД /към чл. 87 и сл. ЗЗД страните по договора изрично са препратили с уговорката по чл. 38 от сключения между тях договор/ да развали договора и това право е надлежно упражнено. Неоснователен е доводът на касатора, че договорът за изработка може да бъде развален само в предвидените в чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД случаи. Специалните правила на чл. 262, ал. 2 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД не изключват общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД е предвидено право на възложителя да „развали“ договора за изработка и при бъдещо изпълнение – когато стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или няма да може да я изпълни по уговорения и надлежен начин, като изпълнителят може и да не е виновен. По силата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД договорът за изработка може да бъде развален от възложителя, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД намира приложение при всички двустранни договори и при всички форми на неизпълнение – пълно неизпълнение, забавено изпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение.

Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора /с изискване за писмена форма когато договорът е в писмена форма/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. В случая към релевантния момент на връчване на изявлението от 18.04.2019 г. на възложителя за разваляне на договора с предоставяне на срок за изпълнение /7 дни/ е било налице частично виновно неизпълнение на договора от страна на изпълнителите предвид неосъществяване на възложените Поддейност 2.3 – Печат на две книжни тела, съответно на български и на английски език и Дейност 3 – създаване на интерактивна електронна карта на „Български екологичен алманах – 2018 г.“, за което между страните в настоящото производство няма спор. Правилно е и заключението на въззивния съд, че неизпълнената част от задълженията по договора не е незначителна с оглед интереса на кредитора – възложител по договора предвид обективното съотношение между изпълнената и неизпълнената част от договора – 286 200 лв./408 000 лв., поради което не е налице ограничението по чл. 87, ал. 4 ЗЗД и упражняването от възложителя на преобразуващото право да се развали договора е породило правни последици по прекратяване на договорната връзка на страните.

Изразеното от ответника по касация – ищец становище е за безполезност на осъществените от изпълнителите по договора и приети от ищеца работи по Дейност 1 и Поддейност 2.1 и Поддейност 2.2 и за интерес от получаване на завършен цялостен продукт за постигане на целите, обусловили сключването на процесния договор в изпълнение на проект, финансиран по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ Ответникът поддържа, че частичното изпълнение на договора за изработка от изпълнителите по договора е полезно за възложителя, поради което възнаграждението за извършената и приета от ищеца работа се дължи, включително в хипотезата на разваляне на договора, и не подлежи на връщане по предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. При тези становища на страните съдът е следвало да подложи на тълкуване договора за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г. съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да изясни действителната воля на страните, и въз основа на нея да направи извод за полезността на осъщественото частично изпълнение по договора. Както бе изяснено с дадения отговор на втория материалноправен въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване, именно когато приетата от възложителя част от изработеното отговаря на условието да бъде полезна на поръчващия изпълнителят има право на частично възнаграждение, дори когато договорът е развален поради виновното му неизпълнение от длъжника.

В нарушение на правилата на чл. 20 ЗЗД въззивният съд е тълкувал процесния договор, без да вземе предвид конкретното съдържание, вложено в уговорките по договора, връзката между тези уговорки, целта на договора и подробното съдържание на Техническата спецификация – Приложение № 1, която по силата на чл. 2 представлява част от договора. В резултат на горното съдът е достигнал до извод, че е без значение, че страните по договора са разпределили изработката на етапи /дейности и поддейности/, тъй като дължимата по договора престация е готовият продукт „Български екологичен алманах 2018“. Процедирайки по този начин, съдът е подменил действителната воля на договарящите страни и без да изследва полезността за възложителя на изпълнените и приети без възражения Дейност 1 и Поддейности 2.1 и 2.2, е формирал извод, че развалянето на договора има обратно действие и е отпаднало основанието за получаване от касатора ответник на възнаграждението за визираните дейност и поддейности.

Настоящият състав на ВКС намира, че изводите, които се налагат при тълкуване на постигнатите от страните по договора уговорки, са за възложено създаване на един краен продукт, който представлява резултат от положен интелектуален труд и се изразява в текстово съдържание, включващо определени по характеристики информация и знание, но при обособени последователни и свързани дейности и поддейности. Това обособяване е намерило съответното отражение в обсъдените клаузи на договора, които подробно дефинират наред със срока на действие на договора и общата цена на възложените услуги срока за изпълнение на отделните дейности и поддейностите, дължимото за всяка дейност и поддейност възнаграждение, начина на предаване и приемане на изпълнението на дейностите и поддейностите и възстановяването на съответната част от дадената гаранция за изпълнение на изпълнителите при осъществено изпълнение на съответната дейност и поддейност. Изключително детайлното разписване на предмета, обхвата и целите на поръчката, както и на технически изисквания и задължения на изпълнителя по дейности и поддейности в Техническата спецификация – Приложение 1 към договора разкрива, че изпълнените и приети от възложителя Дейност 1, Поддейност 2.1 и Поддейност 2.2 се изразяват именно в създаването на продукта, който е резултат на интелектуални усилия и който е бил обективиран в текстово съдържание на български и английски език на хартиен и електронен носител и в художествено оформление/дизайн на корица и вътрешни страните. По тези съображения, изпълнените и приети дейност и поддейности следва да се определят като полезни за ищеца възложител по договора. Обстоятелството, че договорът е останал частично неизпълнен и по-конкретно резултатът от вложения от изпълнителите интелектуален труд не е бил напечатан на две книжни тела /Поддейност 2.3/ и не е бил използван при създаване на интерактивна електронна карта /Дейност 3/, не заличава постигането на полезните за ищеца резултати от реализираните дейности, така както те са определени в обсъжданата Техническа спецификация. Доколкото резултатите от осъществените от изпълнителите дейности и поддейности – текстово съдържание на два езика и художествено оформление/дизайн на алманаха са предадени на ищеца възложител, който ги е приел, като с констативни протоколи е удостоверил съответствието им с изискванията по договора, за него остава възможността сам или чрез трето лице да използва текстовото съдържание и художественото оформление за отпечатването на две книжни тела /Поддейност 2. 3/ и за изработване електронна карта /Дейност 3/.

С оглед изложеното съставът на ВКС приема, че ответникът по касация- ищец, независимо от развалянето на договора за възлагане на обществена поръчка, дължи заплащането на възнаграждение за изпълнените и приети работи по Дейност 1 и Поддейност 2.1 и Поддейност 2.2 по договора, които отговарят на условието да са му полезни, поради което за ищеца не съществува правото по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да иска връщане на заплатеното частично възнаграждение за посочените работи. Като е уважил предявените срещу касатора „Витамин арт“ ЕООД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение. Поради това въззивното решение в обжалваната от касатора „Витамин арт“ ЕООД част следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, като предявените от Министерство на околната среда и водите срещу „Витамин арт“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 95 400 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена по развален договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г., и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2623, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 17.05.2019 г. - 09.08.2019 г., се отхвърлят. При този изход по делото на отмяна подлежи и въззивното решение в частта, с които касаторът е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 3905, 04 лв. разноски за държавна такса и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата от 1952, 52 лв. държавна такса и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Резултатът по делото налага на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъде ангажирана отговорността на ответника по касация Министерство на околната среда и водите за направените от касатора „Витамин арт“ ЕООД разноски за производството пред трите инстанции в общ размер от 21 190, 47 лв. /по 8700 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, 1800 лв. адвокатско възнаграждение и 1990, 47 лв. държавна такса за касационното производство/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 652 от 02.11.2021 г., поправено с решение № 341 от 31.05.2023 г., по в. т. д. № 650/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260082 от 15.01.2021 г. по т. д. № 1562/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав „Витамин арт“ ЕООД е осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 95 400 лв., платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2623, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. - 09.08.2019 г., както и в частта, с която „Витамин арт“ ЕООД е осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 3905, 04 лв. разноски за държавна такса и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата от 1952, 52 лв. държавна такса и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на околната среда и водите срещу „Витамин арт“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 95 400 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение, платено по развален договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г., и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2623, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 17.05.2019 г. - 09.08.2019 г.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Витамин арт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1 разноски за производството пред първата, въззивната и касационната инстанция в общ размер от 21 190, 47 лв. /двадесет и една хиляди сто и деветдесет лева и четиридесет и седем стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.