Определяне на дължима електроенергия при софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

7

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50015

София, 07.02.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1771/2022г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.01.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Допуснато е касационно обжалавене по въпроса:следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ (отм).

Жалбоподателят – „Енерго Про Продажби” АД, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е неправилно,моли да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният иск.

Ответникът- Ж. И. Ж., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:

С решение от 26.10.2021г. по гр. д. № 3865/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV – ГО е отменено въззивно решение по в.гр. д. № 1165/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да допусне комплексна съдебно – електротехническа и софтуерна експертиза, с която да се даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 1590/14.08.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността ѝ, т. е. за период от една година.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Ж. И. не дължи на „Енерго-ПроПродажби” АД сумата от 20546,77 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], с кл. No [ЕГН] и аб. No [ЕГН] за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., за която сума е издадена фактура No [ЕГН] от 23.08.2019г.

Въззивният съд е приел, че от съвкупността на събраните по делото доказателства /писмени и експертизи/ се установява , че при извършена на 18.09.2018г. техническа проверка на СТИ, монтирано в обекта, служители на въззивника са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър; че при извършена проверка в БИМ е установено електромерът да съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия; че при софтуерно „прочитане“ на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3.

В по делото от заключение на комплексната СТЕ е констатирано неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство – налице е външна /софтуерна/ намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Вещите лица посочват, че отчетените в този регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и потребени, но не са инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Събрани са и данни за невъзможността в случая да се установи началния момент на натрупване на количеството ел. енергия в скрит регистър. Електрическата енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до обекта и е потребена, като натрупването е започнало от датата на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която е включен тарифен регистър 1.8.3, която следхожда монтажа на електромера на обекта, но не може да се установи с точност. Посочва се , че отчетеното в тарифен регистър 1.8.3 количество ел. енергия от 108951 kWh начислено за едногодишен период, предхождащ датата на демонтажа, заедно с количеството отчетена ел. енергия по Т1 и Т2 общо в размер на 4410 kWh /общо 113361 kWh/ обаче не е могло да бъде доставено в рамките на исковия едногодишен период, без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното на обекта СТИ.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че количеството ел. енергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 19.09.2017 г. – 18.09.2018г. определена за доплащане е надхвърлила рамките на допустимото количество потребена електроенергия за една година. Прието е, че отчетеното количество електрическа енергия е невъзможно да се достави, респективно да се потреби в този едногодишен период период с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното заключение, прието и неоспорено по делото. Въззивният съд изтъква, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало през измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно действително потребено от потребителя, но извън претендирания период. По делото не е установено количеството ел. енергия, което е реално доставимо, доставено е, но неизмерено и незаплатено в рамките на исковия период, както и съответната цена на това количество, поради което съдът приема, че за доставчика не е възникнало вземане, под формата на цената на количество доставена и потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър в периода 19.09.2017г. – 18.09.2018г., възлизаща на исковата сума.

Въззивният съд е приел, че по делото е недоказано и евентуално правопораждащо основание на вземането и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че на поставения при допускането на касационното обжалване въпрос следва да се даде следния отговор:

След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл.48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД.

Разпоредбите на чл.50 - 56 както по отменените така и по сега действащите Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ. Когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК (вж. – решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др.).

Съставът на ВКС, четвърто г.о., намира за неоснователно искането на ответницата по жалба за спиране на производството по делото на основание чл.292 ГПК , тъй като не констатира наличие на противоречива практика по поставения за разглеждане въпрос, на който се дава отговор в настоящето решение.

При така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че обжалваното решение на въззивният съд е неправилно. Неправилно е прието, че след като отчетеното количество електрическа енергия е невъзможно да се достави, респективно да се потреби в едногодишен период период с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното заключение, то е недоказано и евентуално правопораждащо основание на вземането и предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземането е основателен и следва да се уважи.

В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия, преизчислена по реда на чл.50 ПИККЕ /отм./ , за потребител , находящ се в [населено място], с кл. No [ЕГН] и аб. No [ЕГН] , за която сума е издадена фактура No [ЕГН] от 23.08.2019г , е от 19.09.2017г. до 18.09.2018г.. Съгласно заключението на вещото лице посоченото във фактурата количество енергия е невъзможно да е преминало за този период, но при съобразяване на констативната част на заключението, настоящият състав определя по реда на чл.162 ГПК размера на неотчетеното количество ел.енергия, преминало през СТИ за претендирания период като взема предвид посоченото в т.9 от заключението на компрексната електротехническа и софтуерна експертиза, че максимално допустимото потребление за 365 дни в конкретния случай е в размер на 108951 kWh, чиято цена възлиза на 5084,57 лева.

При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е частично основателен само за разликата над 5084,57лева до пълния предявен размер от 20 546,77лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска и за сумата 5084,57лева, като вместо него следва да се постанови друго, с което последния бъде отхвърлен за тази сума, както и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК за сумата над 2263,99 лева разноски по делото.

В частта, с която е признато за установено, че Ж. И. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата над 5084,57лева решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателят се дължат направените от него разноски за производството във всички инстанции съобразно отхвърлената част на иска, които са в размер на 6 737,53 лв.

Жалбоподателят , с оглед изхода на спора, следва да заплати на адв.Ц. С. Д., процесуален представителна ответницата по жалба, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата 865,13лева, за процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 27.01.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ОС Варна в частта, с която като е потвърдено решение от 05.02.2020г. по гр.д.№15388/2019г. на РС Варна, е прието за установено в отношенията между „Енерго-Про Продажби“ АД и Ж. И. Ж., че последната не дължи сума от 5084,57лева, като част от сумата 20 546,77лева - цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес [населено място], [улица], бл.№16-1, с кп.№110018721 и аб.№[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН] от 23.08.2019г., както и в частта, с която на Ж. И. Ж. са присъдени разноски над сумата 2263,99 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. И. Ж. иск против „Енерго-Про Продажби“ АД, за признаване в отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5084,57лева, представляваща част от цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес [населено място], [улица],бл.№16-1, с кп.№110018721 и аб.№[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН] от 23.08.2019г. , както и за сумата над 2263,99 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата над 5084,57лева до 20 546,77лева, представляваща част от цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес [населено място], [улица],бл.№16-1, с кп.№110018721 и аб.№[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН] от 23.08.2019г.
ОСЪЖДА Ж. И. Ж. да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6737,53 лв. разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на адв.Ц. С. Д. , процесуален представител на Ж. И. Ж. , сумата 865,13 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: