Обезщетение по „Каско“ при пожар след монтирана газова уредба

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * покрити рискове при застраховка "каско на мпс" * общи условия * отказ за изплащане на застрахователно обезщетение * застрахователно събитие

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 305

гр. София, 03.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

При участието на секретар София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1604 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Т. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Й. А. срещу решение № 524 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 438/2024 г. на Окръжен съд - Варна, 2 състав, с което е потвърдено решение № 3903 от 30.11.2023 г., поправено с решение № 108 от 10.01.2024 г., двете постановени по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна, и ищецът е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърденото решение № 3903 от 30.11.2023 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна е отхвърлен предявеният от Б. Т. Т. срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] иск за заплащане на сума в размер 7 108,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на 03.07.2020 г., в резултат на настъпил пожар на лекия автомобил по време на действие на договор № 00500100314607 от 01.07.2019 г. за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка БМВ 520И, с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца, на основание чл. 405 КЗ.

С въззивното решение съдебният състав е отменил решение № 108 от 10.01.2024 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд - Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. Т. Т. за изменение на постановеното по същото дело решение № 3420 от 24.10.2023 г. относно присъдените в полза ответника разноски за юрисконсултското възнаграждение и вместо това е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Б. Т. Т. да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 410 лв., от които 210 лв. представляват възнаграждение на вещо лице и 200 лв. - възнаграждение на юрисконсулт

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С определение № 645 от 26.02.2025 г. по настоящото т. дело № 1604/2024 г. на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос „Предвидените в Общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват ли отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ?“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът „Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт Й. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица № 00500100314607 от 01.07.2019 г., по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. [рег.номер на МПС] , със срок на действие от 14.07.2019 г. до 13.07.2020 г. Договорът за застраховка е сключен при действието на Общи условия, съставляващи неразделна част от него. На 03.07.2020 г., т. е. в срока на договора е настъпил пожар в автомобила, в резултат на който са увредени следните детайли, посочени в опис-заключение, изготвено от служители на застрахователя: преден капак, капак колектори, капак двигател, 4 бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло, 6 бр. тръби ABC, газов изпарител 2 бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване антифриз и уплътнение капак преден. По делото е установено, че процесният лек автомобил е с бензинова горивна система на двигателя, като след първоначалното му застраховане при ответника през 2017 г. на автомобила е монтирана газова уредба. След първата застраховка са сключени последващи застраховки през 2018 г. и 2019 г. при условията на подновяване, без междинен преглед на автомобила от представител на застрахователя. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдебният състав е приел, че процесните увреждания на автомобила са резултат от пожар, който е възникнал в електрическата система на автомобила вследствие некачествено присъединяване на електронен модул, управляващ допълнително монтираната от ищеца газова уредба. Стойността на щетите е в размер 7 108,33 лв., а пазарната стойност на автомобила - в размер 13 400 лв.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия, в която е предвидено изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати. Приел е, че настъпилият пожар в процесния автомобил не представлява покрит риск по сключения между страните договор за имуществено застраховане, а е изключен от застрахователното покритие съгласно посочената клауза от Общите условия. Направил е извод, че процесният застрахователен договор не осигурява застрахователно покритие за щети, настъпили като следствие от некачествено извършени ремонти и промени в конструкцията на автомобила.

Съдебният състав е приел за неоснователни и доводите на ищеца, че макар при сключване на конкретната полица застрахователят да не е извършил оглед на вещта, същият носи отговорност за процесното увреждане, тъй като е застраховал вещта в състоянието /измененията/, в което тя се е намирала към момента на сключване на договора. Изложил е съображения, че в случая вещта е увредена в резултат на некачествено извършена модификация на горивната й система, а не от случайно събитие, поради което отговорността за вредите е на лицето, изпълнило ремонта, съответно на възложителя на работата.

Доводите на ищеца, че неизвършването на оглед на автомобила от застрахователя води до отговорност на ответника, също са приети за неоснователни по следните съображения: подновяването /сключването на нова/ имуществена застраховка при условията на непрекъснатост, без да се извършва оглед на вещта, е облекчен ред за сключване на договор, което е в полза и на двете страни по правоотношението; договорът се сключва при първоначалните условия, като по смисъла на чл. 63 ЗЗД в тежест на страната, предизвикала промяна в съществените параметри на облигационната връзка, е да уведоми насрещната страна за настъпилите промени, повишаващи риска за нормалното безопасно функциониране на автомобила, в частност на електрическата му инсталация; едва след уведомяването и при липса на възражение от насрещната страна може да се приеме, че договорът се счита за сключен при новите условия; в конкретния случай застрахованият е предприел съществено изменение на вещта, доколкото промяната в горивната система /монтаж на газова уредба/ на автомобила води до повишен риск от пожар, като липсва уведомяване на застрахователя за въпросната промяна; поради това не може да се приеме, че застрахователят е приел да отговаря за увреждания на вещта, настъпили именно вследствие от тази промяна и без завишаване на застрахователната премия, съответстваща на повишения риск.

По релевантния материалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо или реализирането на някое от предвидените конкретни изключения от застрахователното покритие, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на изпълнени допълнителни условия.

В разпоредбата на чл. 408 КЗ са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, но при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит според застрахователния договор и общите условия, застрахователен риск. В тези случаи се изследва причинността между неизпълнението на конкретните, визирани в договора и Общите условия задължения на застрахования и настъпилите вреди, значителността на неизпълнението с оглед интереса на застрахователя и възможността вредите да бъдат предотвратени. В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения - решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5/28.01.2014 г. по т. д. № 1837/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Задълженията на застрахования са две групи. Първата група са задължения с преддоговорен характер, за обявяване от кандидата за застраховане на съществени за застрахователя обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за определяне на степента на риска и на условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен /чл. 363, ал. 4 КЗ, съответно чл. 189, ал. 4 КЗ /отм.//. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 403, ал. 4 КЗ, съответно чл. 206, ал. 3 КЗ /отм./, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл. 395, ал. 4 КЗ, съответно чл. 207, ал. 2 КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408 КЗ, но същата намира приложение само при настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които кореспондират на уговорен изключен риск, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения. В посочения смисъл са решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Във всеки конкретен случай при направено правоизключващо възражение от ответното застрахователно дружество за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск или на някоя от хипотезите на чл. 408 КЗ, следва да бъде извършена проверка кои са покритите рискове, изключенията от тях, дали същите са посочени ясно и недвусмислено и какви са задълженията на застрахования.

По правилността на въззивното решение:

В конкретния случай в застрахователната полица и Общите условия ясно са посочени покритите рискове при застраховка „Каско“, включващи застрахователно покритие на вредите по застрахованото МПС при пожар. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а“ от Общите условия застраховката покрива вреди, причинени на застрахованото МПС при реализирането на застрахователния риск „пожар“ като вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, стопяване, обгаряне, овъгляване, тлеене, отпушване, счупване, изкривяване или разкъсване на МПС или на отделни негови части. В клаузите на чл. 6, ал. 1 от Раздел IV на Общите условия са предвидени конкретни случаи на изключване на застрахователно покритие, вкл. при пожар. Хипотезата на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия, а именно изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, не следва да се тълкува разширително. В посочената клауза от Общите условия не е указано ясно кога следва да бъдат извършени дейностите, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, за да се приеме, че вредите, произлезли от тях, представляват изключен риск – дали същите следва да са извършени след сключване на застрахователния договор или преди възникване на застрахователното правоотношение.

За да извърши преценка дали да сключи застрахователен договор за конкретния автомобил, застрахователят има право да изиска информация и да постави въпроси на застраховащия, респективно застрахования относно съществените обстоятелства, които са от значение за риска. Застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице - § 1, т. 3 от ДР на КЗ. С оглед естеството и размера на застрахователния риск застрахователят преценява и определя размера на застрахователната премия, на застрахователната сума и други условия на договора. Именно затова законодателят е регламентирал право на застрахователя да събере информация и да постави въпроси на застраховащия, както и задължение на застраховащия, неговия пълномощник или неговия застрахователен брокер да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска /чл. 362, ал. 1 КЗ/. Съгласно чл. 362, ал. 2 КЗ за съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60063/30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. е изяснен общият принцип, че способът за установяване на съществените за риска обстоятелства е този, регламентиран в чл. 362 КЗ - чрез изрично и писмено поставяне на въпроси относно тяхното наличие, защото само в този случай от съзнателното им неточно обявяване или премълчаване възниква правото на застрахователя по чл. 363, ал. 4, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума, когато неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за неговото настъпване. Това разбиране съответства на дефинитивната разпоредба на чл. 362, ал. 2 КЗ, която определя като съществени за риска тези обстоятелства, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос, което изключва възможността регламентираният в Кодекса за застраховането механизъм да бъде заместен с клауза от общите условия, която общо определя наличието на такива обстоятелства като изключен застрахователен риск без посочване на конкретните им белези.

Ремонтът на автомобила и изменението на неговата конструкция или на отделни негови системи и агрегати, осъществени преди сключване на застрахователния договор, представляват обстоятелства, които застрахователят би могъл да узнае по реда на чл. 362, ал. 2 КЗ или при оглед на автомобила, за да извърши преценка дали да сключи застрахователен договор или не, респективно да определи съответен размер на застрахователната премия. Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор или за съществуването на който е могъл да узнае при поискване на информация и поставяне писмено на въпроси на застраховащия при сключване на застрахователния договор, относими към застрахователния риск, или при оглед на автомобила.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно, в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел за основателно възражението на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия. Неправилен е и изводът на въззивната инстанция за неоснователност на доводите на ищеца, че макар при сключване на конкретната полица застрахователят да не е извършил оглед на вещта, същият носи отговорност за процесното увреждане, тъй като е застраховал вещта в състоянието /измененията/, в което тя се е намирала към момента на сключване на договора.

От друга страна, изложените от съдебния състав съображения, че в случая вещта е увредена в резултат на некачествено извършена модификация на горивната й система, не съответстват на събраните доказателства. В заключението на комплексната съдебна автотехническа експертиза и поясненията, дадени в съдебно заседание на 12.09.2023 г. в първоинстанционното производство, вещите лица не са посочили категорично, че пожарът е възникнал поради некачествен монтаж на газовата уредба.

По делото са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, поради което настоящият състав на ВКС следва да разреши спора по същество.

Правилно и в съответствие с представените доказателства въззивният съд е установил наличието на валиден договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица № 00500100314607 от 01.07.2019 г., по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. [рег.номер на МПС] , със срок на действие от 14.07.2019 г. до 13.07.2020 г., сключен при действието на Общи условия - неразделна част от договора, както и възникването на пожар в електрическата система на автомобила на 03.07.2020 г., в резултат на който са увредени посочените в опис-заключение, изготвено от служители на застрахователя, детайли.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже наличието на инвокираните в срока за отговор на исковата молба изключения, предвидени в Общите условия, които го освобождават от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на основанието за отказ, предвидено в чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия. От една страна, в посочената клауза не е ясно изразено дали дейностите, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, и в резултат на които е възникнал пожарът, следва да са извършени след сключване на застрахователния договор или преди това. Разширителното тълкуване на изключението по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия при пожар е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ. От друга страна, поставянето на газова уредба на автомобила, което се e осъществило на 24.07.2017 г., т. е. около две години преди сключване на процесния застрахователен договор, е могло да бъде узнато от застрахователя при поставяне на въпроси на ищеца преди сключване на застрахователния договор или при оглед на автомобила, което не е направено. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че подписвайки застрахователния договор на 01.07.2019 г., ответникът е приел да осигури застрахователно покритие на автомобила в състоянието, в което обективно се е намирал, което изключва правото на ответното застрахователно дружество да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Поставената газова уредба на автомобила е обективен факт, съществувал към момента на възникване на застрахователното правоотношение и е могъл да стане известен на застрахователя при оглед на автомобила или поставяне на въпроси при сключване на застрахователния договор по реда на чл. 362 КЗ, поради което не може да бъде посочен като изключен риск, нито представлява основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 408 КЗ.

Въз основа на събраните доказателства и изложените съображения настоящият състав приема, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие „пожар“ по смисъла на чл. 2, т. 8 от Общите условия, в резултат на което са увредени посочените в опис-заключението, изготвено от служители на застрахователя, и заключението на комплексната съдебна автотехническа експертиза детайли.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 КЗ. В конкретния случай в т. 2 от застрахователната полица е уговорено, че застрахователният договор се сключва при условие за пропорционално обезщетяване на вредите по смисъла на чл. 389, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ предвижда, че ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност. Според заключението на комплексната автотехническа експертиза действителната стойност на автомобила е общо 13 400 лв., възстановителната стойност на щетите е 7 108,33 лв. или 53,05% от действителната стойност, а застрахователната сума е в размер 9 720 лв., видно от застрахователната полица. Поради това следва да се приеме, че не е налице тотална щета по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Общите условия, според който обезщетението се определя като тотална щета, ако стойността на разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70% от действителната му стойност. При това положение ответникът следва да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер общо 5 156,19 лв., изчислено пропорционално съгласно чл. 389, ал. 2 КЗ във връзка с т. 2 от застрахователната полица.

Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 03.07.2020 г. и е отказал плащане на застрахователно обезщетение, видно от уведомление изх. № РК-014-21632/7/13.10.2020 г., поради което дължи плащане на законна лихва върху сумата 5 156,19 лв., считано от 03.01.2021 г. до окончателното плащане на дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 409 КЗ.

Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска частично за сумата 5 156,19 лв. със законната лихва от 03.01.2021 г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 369,94 лв., представляваща част от присъдените разноски и юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции - съответно за първоинстанционното производство 297,40 лв., представляваща разликата над 112,60 лв. до присъдените 410 лв., и за въззивното производство 72,54 лв., представляваща разликата над 27,46 лв. до присъдените 100 лв. Вместо това трябва да бъде постановено друго решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на касатора /ищеца/ на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер 5 156,19 лв., представляваща застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 282,80 лв., представляваща направени разноски за всички съдебни производства. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 60 лв., съразмерно на неоснователната част на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 524 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 438/2024 г. на Окръжен съд - Варна, 2 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3903 от 30.11.2023 г., поправено с решение № 108 от 10.01.2024 г., двете постановени по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Т. Т. срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] иск за заплащане на сума в размер 5 156,19 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на 03.07.2020 г., в резултат на настъпил пожар на лек автомобил марка БМВ 520И, с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца, по време на действие на договор № 00500100314607 от 01.07.2019 г. за застраховка „Каско“ на основание чл. 405 КЗ, със законната лихва, считано от 03.01.2021 г., както и в частта, с която Б. Т. Т. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, [населено място] сумата в размер общо 369,94 лв., представляваща разноски и юрисконсултски възнаграждения, съответно за първоинстанционното производство 297,40 лв. и за въззивното производство 72,54 лв., и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Б. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер 5 156,19 лв. /пет хиляди сто петдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на 03.07.2020 г. в резултат на настъпил пожар на лек автомобил марка БМВ 520И, с peг. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца, по време на действие на договор № 00500100314607 от 01.07.2019 г. за застраховка „Каско“, заедно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 282,80 лв. /четири хиляди двеста осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски за всички съдебни производства.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 524 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 438/2024 г. на Окръжен съд - Варна, 2 състав в останалата част.

ОСЪЖДА Б. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, съразмерно на неоснователната част на касационната жалба.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.