Възстановяване на работа след отмяна на незаконно уволнение при закриване на дейността

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. София, 25.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2213/2021 година.

Подадена е касационна жалба от Ц. П. Р. чрез адвокат Александър В. Г. срещу решение № 260077 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 763/2020 г. на РОС /Русенски окръжен съд/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, съставляващи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно касаторът Р. чрез пълномощника си-адвокат Г. е обосновала доводи, за това че съгласно практиката на състави на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да се уважи, когато уволнението е признато за незаконно с решение на съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ответникът по спора- [община] могили, [населено място] могили чрез Б. Д. Б., кмет на [община] могили поддържа становище за неоснователност на жалбата.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение на основание чл. 293 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 260077 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 763/2020 г. на РОС в обжалваната пред настоящата инстанция част, е отменено решение № 260025 от 07.10.2020 г. по гр. дело № 130/2020 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е уважен иск, предявен от Ц. П. Р. против [община] могили, [населено място] могили с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на Ц. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност – „Управител на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, [населено място], [община] могили и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, като ответникът е осъден да заплати на ищата 280 лв. разноски по компенсация, направени във въззивното производство. Съставът е приел, че уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е незаконно / в тази част, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, решението на въззивния съд, с което е потвърдено цитираното първоинстанционно решение за уважаване на претенцията е влязло в сила/, но ищцата не може да бъде възстановена на процесната длъжност, тъй като към 18.02.2020 г. социалната услуга „Защитено жилище“ била закрита по надлежния ред.

С определение № 60877 от 10.12.2021 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на цитираното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Следва ли съдът да възстанови на работа незаконно уволнен работник, на когото е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като е признал уволнението му за незаконно и го е отменил, но в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното му връщане на работа ?“. Настоящият състав на ВКС споделя практиката, обективирана в цитираните в определението решения, от чиито разрешения е допуснато отклонение с приетите от въззивния съд изводи по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С касационните решения /решение № 85 от 03.02.2010 г. по гр. дело № 4969/2008 г., решение № 234 от 13.10.2014 г. по гр. дело № 2470/2014 г. на състави на ІІІ г.о./ е прието, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да се уважи, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на работника, чието уволнение е признато за незаконно с решение на съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предвид обуславящия характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и възможността на работника да се възползва от благоприятните последици на възстановяването /ново уволнение с предизвестие или обезщетение по чл. 220 и чл. 221, ал. 1 КТ, разглеждани като реална правна защита за същия/. Както бе споменато настоящият състав споделя тази практика, като в случая е налице и хипотеза, очертана като релевантна и в двете решения на ВКС за обосноваване основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а именно закриване на предприятието /в спора по настоящето дело това е държавно делегирана социалната дейност, означена като „Защитено жилище са лица с умствена изостаналост“ в [населено място], чието реализиране се осъществява в резултат на сложен фактически състав, подробно анализиран в мотивите на постановените по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от двете предходни инстанции решения/.

Предвид приетото по поставения правен въпрос, правно несъстоятелно е разбирането, обосновано във въззивното решение като решаващ мотив за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а именно, че ищцата не може да бъде възстановена на процесната длъжност, тъй като към 18.02.2020 г. социалната услуга „Защитено жилище“ била закрита по надлежния ред. Този извод е неправилен и съставлява правно разрешение, прието в противоречие с тълкувателните изводи в практиката на ВКС по обуславящия изхода на делото правен въпрос, обективирана в цитираните решения, съгласно която искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да се уважи, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на работника, чието уволнение е признато за незаконно с решение на съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В разглеждания случай посочените условия са изпълнени, а освен това не са налице хипотези, които обуславят неоснователност на иска-срочен характер на трудовото правоотношение /установено е, че трудовия договор е бесрочен/ или хипотезата на която е даден отговор с ТР № 2/2012 от 23.10.2012 г. по т. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС-дисциплинарно уволнение, извършено в срока на даденото от работника или служителя до работодателя предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор, когато заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. Или налага се извод, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респективно основателни са доводите в касационната жалба за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната пред настоящата инстанция част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 да бъде уважен.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260077 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 763/2020 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната част, с която е отменено решение № 260025 от 07.10.2020 г. по гр. дело № 130/2020 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е уважен иск, предявен от Ц. П. Р. против [община] могили, [населено място] могили с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на Ц. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност – „Управител на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, [населено място], [община] могили и искът е отхвърлен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

На основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност- – „Управител на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, [населено място], [община] могили“.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: