Задължение на съда за експертиза при спор за идентичност на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50009
София, 26.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1802/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 60289 от 28.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260015/15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 373/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд. В касационната жалба на С. В. Б. се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена или делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата по касация В. И. Д., в отговора на касационната жалба е изразила становище за нейната неоснователност.

С определение от 13.10.2022 г. на мястото на починалата ответница по касация са конституирани наследниците й по закон – И. К. К. – С. и К. К. К.. В съдебно заседание същите не изразяват становище.

Третото лице – помагач С. П. Й. взема становище за основателност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 419 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 635/2019 г. на Шуменски районен съд, с което е признато за установено по предявения от В. И. Д. срещу ответницата С. В. Б. отрицателен установителен иск, че не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в [населено място], м. „С.“, с площ 1 152 кв. м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване – за вилна сграда, заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор ****, подобренията и приращенията в него. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответницата С. П. Й..

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.11.2021 г., производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС. С приемане на тълкувателно решение, с което е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“. Същото е възобновено с определение от 01.11.2022 г., след обявяването на тълкувателното решение на 25.10.2022 г., когато са отпаднали пречките за движение на настоящото дело.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

Ищцата В. Д. е изложила твърдения, че баща й И. Ч. се е легитимирал като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 162/1968 г. През 1995 г. родителите й са дарили 1/3 ид. ч. /1/3 ид. ч. е била дарена и на брат й Й. И./. С нотариален акт № 155/1996 г. другият й брат И. И. е прехвърлил правото на собственост върху целия имот на С. Й.. През 2010 г. последният го е продал на ответницата. Исковата молба е предявена на 25.02.2019 г.

Ответницата С. Б. е възразила, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност е въвела и възражение за придобивна давност чрез упражнявано добросъвестно владение от 2010 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд, при направено оплакване в жалбата и твърдение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, да назначи експертиза, когато от приетата такава и събраните гласни доказателства не се установява идентичността на процесния имот.

По така поставения въпрос трябва да се даде следният отговор:

При направено оплакване в жалбата и твърдение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, въззивният съд е длъжен да допусне събирането на експертиза като доказателствено средство, когато възникне необходимост от установяването на идентичността на процесния имот. Това задължение произтича от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 3 от същото/, в което е възприето, че необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на доказателствено средство, включително пропускът да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси.

По касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № 162/1968 г. наследодателят на ищцата И. И. Ч. е закупил лозе от 1 200 кв. м., заедно с вила, кладенец и други подобрения, в м. „С.“, в землището на [населено място], при граници: наследници на В. Д., наследници на Г. Г., В. и В. Ж., И. Н. и място на продавачите А. и П. В., отнето им от ТПС комисия и път. С нотариален акт № 120/1995 г. И. Ч. и съпругата му В. Ч. са дарили по 1/3 ид. ч. на ищцата и Й. И. от лозе, с пл. № *-*, при граници: наследници на В. Д., наследници на Г. Г. и И. Н..

В удостоверение от 31.01.2019 г. на [община] е посочено, че описаният в нотариален акт № 162/1968 г. имот се идентифицира с имот пл. № * по плана от 1964 г., както и че същият е идентичен с имот с идентификатор *** по кадастралната карта.

С нотариален акт № 155/1996 г. И. Ч. и П. Г. са продали на С. Й. лозе, заедно с построената в него помощна стопанска постройка, при описани граници: наследници на В. Д., наследници на Г. Г. и В. и В. Ж. С нотариален акт за покупко-продажба № 35/2010 г. С. Й. е прехвърлил на ответницата правото на собственост върху имот с идентификатор ***, при същите граници, заедно с вилна сграда /помощна стопанска постройка съгласно акта за собственост/.

От заверени преписи от искова молба, вписана на 18.03.1996 г. и от съдебни решения, е видно, че с влязло в сила на 26.06.2003 г. решение по гр. д. № 656/1996 г. на Шуменския районен съд са отхвърлени предявените от С. Й. срещу И. Ч. – син и П. Г. положителни установителни искове за собственост върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба и отрицателни установителни искове срещу И. Ч. – баща и В. Ч., че не са придобили имота с нотариален акт № 162/1968 г.

Ищцата е призната за собственик с нотариален акт № 99/2010 г. /заедно с наследниците на братята си/ на основание наследяване върху имот с идентификатор *** /съседен на процесния/, с площ 1 311 кв. м., описан в нотариален акт от 1968 г. и в нотариален акт от 1995 г., при граници, посочени в същите, заедно с построената в него вилна сграда и кладенец. Прехвърлила е 2/18 ид. ч. от притежаваните 8/18 ид. ч. на В. И. и е дарила още 2/18 ид. ч. на дъщеря си.

Експертизата е изследвала имота по нотариалния акт от 1968 г., като е посочила, че същият представлява имот № * по земеустройствен план от 1964 г. Имотът на В. /негова граница от запад/ е с № *; предоставен е на И. М. през 1964 г.; имотът на Ж. - № *, съставлява граница от юг. В нотариален акт № 120/1995 г. е посочен имот № *-*, с граници, които съвпадат с описаните по-горе. Той съответства на имот с идентификатор *** по кадастралната карта. По заявление от 2010 г. на В. Д. имоти с идентификатори *** и *** са обединени в имот *** и е съставен констативен нотариален акт за този имот. През 2019 г. е установена грешка при идентифициране на имоти № *, * и * по земеустройствения план и по кадастралната карта, като имот с идентификатор *** е заличен и са върнати предишните № *** /с нов № ***/ и № *** /с нов № ***/. Имотът, описан в нотариален акт № 120/1995 г., е идентичен с имот *** по кадастралната карта. Посоченият имот с идентификатор *** /погрешно отразен/, описан в констативния нотариален акт от 2010 г., е идентичен с имот *** по кадастралната карта, както и с имоти с № № * и *.

Ответницата – касатор е оспорила заключението и е направила искане за допускане на повторна или тройна съдебно-техническа експертиза, което е оставено без уважение. Във въззивната жалба е въвела оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на експертиза, както и доказателствено искане за назначаване на повторна такава. Въззивният съд е счел, че приетото заключение не е необосновано, нито са възниквали съмнения за неговата правилност, поради което също е оставил доказателственото искане без уважение.

Събрани са свидетелски показания на две групи свидетели, като първата от тях, посочени от ищцата /А., М. и С./, установяват, че първият свидетел живее във вилата /до пътя/ от 12 години като наемател на В. Д.. Имота са го посещавали само тя и дъщеря й. Вторият свидетел сочи, че В. Д. има имот през един от неговия, като до преди 3 години е садила мястото. Вилата се намира в горния северен край на имота до пътя; има и кладенец; в сградата живее свидетеля А.. Знае от ищцата, че е му позволила да живее там, за да пази имота. От около 10 години не е виждал други хора в него. Според С. във вилата са живели родителите й, докато са били живи- съответно до 1999 и 2000 г. /нейната баба и майката на ищцата са били сестри/. Имало е „къщичка до пътя“, както и кладенец. В. Д. го е садила; дала й е и на нея място да си засади зеленчуци; в него е живял С. А. /първият свидетел/. Втората група свидетели са ангажирани от ответницата и третото лице-помагач /В., И., И., П. и М./. Първият свидетел има впечатления от 6-7 години, като посочва, че в имота е имало барака. Посетил го е веднъж, защото С. Б. е искала да строи. В имота не е живял никой. Вторият свидетел е извършил оглед в качеството си на оценител заедно с предишния собственик преди закупуването. Сочи, че в единия ъгъл е имало постройка /кирпичена/ с две стаи и салон; поддържани овощни дървета и кладенец. Третата свидетелка В. И. /племенница на ищцата/, която е живяла на семейни начала със С. Й. от 1993 г., посочва, че той е закупил имота /лозе/ от нейния баща И. Ч.. Първоначално го е стопанисвал баща й /той го е закупил през 1968 г./; в него е имало малка къщичка /снабдена с ток и вода/, а до 2010 г. – С. Й.. Тя е закупила идеални части от съседния имот. Не е посещавала процесния след 2010 г. Свидетелят П. през 2011 г. е посетил имота заедно със С. Б., която е искала да ремонтира покрива. Посочва, че преди 3-4 години постройката не е била обитаема. Последният свидетел възпроизвежда факти относно упражняваната от третото лице – помагач фактическа власт.

Във въззивното решение е прието, че имотът, описан в нотариалния акт от 1968 г. е идентичен с този по нотариален акт № 120/1995 г., както и с процесния. Изводът е обоснован с анализ на издаденото от [община] удостоверение, заключението на съдебно-техническата експертиза и заверените преписи на съдебните решения. Счетено е, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е била оборена материалната доказателствена сила на удостоверението като официален документ. В обобщение са изложени съображения, че действително имотите, описани в цитираните по-горе нотариални актове, са идентични и всъщност се касае за имот с площ от 1 200 кв. м., с пл. № * от земеустройствения план на м. „С.“ от 1964 г., който към настоящия момент представлява имот с идентификатор *** по кадастралната карта. Посочено е също така, че третото лице-помагач е обвързано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Договорът, с който е закупил имота, не е породил вещно-правно действие, тъй като продавачите не са били собственици. Ответницата не е станала собственик на основание договор за покупко-продажба. По възражението за придобивна давност е прието, че на първо място не се установява упражняването на фактическа власт от ответницата, както и че не е изтекъл изискуемия се десетгодишен давностен срок. Изложени са съображения, че предвид вписването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 656/1996 г. на Шуменския районен съд, С. Б. не е добросъвестен владелец.

Съдът не е допуснал изслушването на техническа експертиза, която да установи идентичността на процесния имот, независимо от въведеното в жалбата оплакване, че първоинстанционният съд е пропуснал да назначи експертиза за изясняване на релевантен по делото въпрос. В случая от значение за изясняване на обстоятелствата по делото е наличието на такава идентичност, заключението за чието съществуване не е обосновано. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че съдът е бил длъжен да допусне изслушването на повторна експертиза за изясняване идентичността на процесния имот с този, описан в нотариалните актове от 1968 г., 1995 г., 1996 г. и 2010 г. За имота, описан в последния цитиран нотариален акт, са налице данни, че е съседен на процесния. Изследването на идентичността предполага проследяване на описаните граници в документите за собственост, на посоченото в свидетелските показания и на местоположението на съществуващите вилна сграда и кладенец. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в допускането на съдебно-техническа експертиза с формулираната по-горе задача, с оглед на което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за идентичността на процесния имот съобразно описаното по-горе. Преди произнасянето по същество следва да бъде извършена преценка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за идеалните части, надхвърлящи собствените на ищцата идеални части от имота, с оглед данните за обема права, притежаван от нея и изложените в исковата молба твърдения, че е негов съсобственик. Този обем трябва да бъде определен в зависимост от установяване идентичността на имотите, описани в горните нотариални актове, доколкото нейните права са различни в случай че произтичат от нотариалния акт от 1995 г. или от акта от 2010 г.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260015/15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 373/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в описаната част от друг състав на Шуменския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.