Спиране на съдебна делба при висящо дело за разваляне на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е ШЕ Н И Е
№ 90
София, 03.10. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4725/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. С. и Е. С. Д., срещу решение № 305/27.07.2022 г. по в. гр. д. № 613/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 703/10.06.2021 г. по гр. д. № 3182/2020 г. на Великотърновския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот - апартамент с идентификатор 10447.515.95.6.3, с административен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ведно с акцесориуми, между Е. С. Д. и С. С. Д. при квоти по 1/2 ид. ч., а предявеният от Е. С. С. иск за делба е отхвърлен.

От ответницата по иска - ответница и по касация С. С. Д., е постъпил писмен отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

Съделителите са наследници по закон на С. Д. С., починал на 28.07.2018 г. Ищцата Е. С. е негова съпруга, а ищцата Е. Д. и ответницата С. Д. са негови дъщери.

Делбеният имот е закупен по време на брака между наследодателя на страните и ищцата Е. С..

С н. а. № 48/17.12.1997 г. съпрузите са прехвърлили имота на ищцата Е. Д. срещу задължение за гледане и издръжка. С влязло в сила решение по гр. д. № 3105/2016 г. на Великотърновския районен съд договорът е развален за 1/2 ид. ч. по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от С. С.. Отново придобитата в резултат на развалянето 1/2 ид. ч. е дарена от С. С. на ответницата С. Д. с н. а. № 123/15.12.2017 г.

В производството по делбеното дело ищците са представили препис от обратно писмо от 15.12.2017 г., според което договорът за дарение прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Първоинстанционният съд е допуснал делба между Е. Д. и С. Д. при квоти по 1/2 ид. ч., а искът за делба, предявен от Е. С., е отхвърлил.

Във въззивното производство ищците - въззивници са представили препис от определение № 938/14.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 641/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, от което е видно, че във Великотърновския районен съд е висящо гр д. № 2090/2021 г., образувано по искова молба, подадена на 14.07.2021 г. от Е. С. С. и Е. С. Д. срещу С. С. Д., за разваляне на договор за гледане и издръжка, прикрит с договора за дарение, сключен с н. а. № 123/15.12.2017 г. В мотивите към въззивното определение е посочено, че въпросът за привидността на договора за дарение се явява преюдициален спрямо иска за разваляне на договора за гледане и издръжка.

Основавайки се на така постановеното определение, ищците - въззивници, са поискали спиране на производство по делбеното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Искането е отхвърлено от въззивния съд с определение № 49/13.01.2022 г. по съображения, че ако конститутивният иск бъде уважен /а уважаването му има действие занапред във времето/, то Е. С. би получила идеална част от прехвърления имот като последица от елиминирането на договорната връзка и би могла отново да предяви иск за делба срещу дъщерите си по силата на правото, че новонастъпилият факт - влязло в сила конститутивно съдебно решение, създава ново правно положение, а следователно - и ново право на иск. Повторното искане за спиране на делбеното дело също е оставено без уважение с протоколно определение от съдебното заседание на 17.02.2022 г. по съображения, идентични с тези по предходното определение.

Разглеждайки спора по същество, въззивният съд е приел, че предявеният от Е. Д. иск за делба е основателен. Имотът е съсобствен между нея и ответницата С. Д. на основание посочените две алеаторни сделки при равни квоти.

Искът, предявен от Е. С., е счетен за неоснователен. Въззивният съд е приел, че по силата на договора от 1997 г. тя е изгубила права върху жилището /чл. 99, предл. 1-во ЗС/. Транслативният ефект на договора, касаещ възможния обем права, които тя би притежавала при прекратена имуществена общност, е запазен. Договорът е развален само по отношение на С. С.. Липсва правна норма, която да установява режим на съпружеска общност върху наново придобитото като последица от отпадане на основанието за престиране при разваляне на двустранен договор на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Дори да се приеме, че засегнатата от развалянето на договора част от имота е съпружеска общност /тъй като развалянето възстановява правното положение преди сключване на сделката/, то последващото прехвърляне на 1/2 ид. ч. през 2017 г. попада под режима на чл. 24, ал. 4 СК, а липсата на доказателства ищцата да е оспорила прехвърлянето в преклузивните срокове по посочената норма е наложила извод, че ответницата е придобила прехвърлената й 1/2 ид. ч. по противопоставим на тази ищца начин. Неизпълнението на прикритата с дарението сделка не променя обема прехвърлени на ответницата права. Ако и доколкото симулацията бъде разкрита по исков път и съединеният с нея иск за разваляне на прикрития договор бъде уважен, би се създало ново правно положение за в бъдеще, което би дало основание на нов иск по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд не е съобразил действителната фактическа и правна обстановка по въпроса за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение. С жалбата е представено определение № 732/05.08.2022 г., от което е видно, че по въззивна жалба срещу решение № 572/13.05.2022 г. по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд, с което искът за разваляне на алеаторния договор за 2/3 ид. ч. от договора или за 2/6 ид. ч. от имота е отхвърлен, а исковата молба за разваляне на 1/3 ид. ч. от договора или на 1/6 ид. ч. от имота е върната като недопустима и производството по делото в тази част е прекратено, е образувано в. гр. д. № 492/2022 г. на Великотърновския окръжен съд. Посочено е, че разглеждането на делото в открито заседание е насрочено за 18.10.2022 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че разглеждането на въззивната жалба по така образуваното дело е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1044/10.05.2023 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за преценка по допустимостта на въззивното решение предвид данните за висящо производство по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

С т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Нарушаването от въззивния съд на посочената норма, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, е порок, който води до недопустимост на съдебния акт /чл. 281, т. 2 ГПК/, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както е посочено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, законодателят има предвид не всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

Разглежданият по настоящото дело случай е именно такъв. При него като основание за спиране на производството по делбеното дело е изтъкнато наличието на висящ процес по гражданско дело с предмет иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ищци по делото са както преживялата съпруга Е. С., така и Е. Д. - приобретателка по договора, сключен с н. а. № 48/17.12.1997 г. И докато правото на делба на преживялата съпруга е отречено с обжалваното решение и при евентуалното уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД би се създало ново правно положение, а оттам - и ново право на иск за делба за нея /както е посочил и въззивният съд/, то правото на иск за делба на Е. Д. вече е признато с обжалваното решение, като правата й в делбения имот са определени на 1/2 ид. ч. При евентуалното уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД обаче в обема на нейните права в съсобствеността ще настъпи промяна, защото влязлото в сила решение ще има за правна последица отпадане на заявеното от ответницата С. Д. придобивно основание - частно правоприемство по разпоредителната сделка по н. а. № 123/15.12.2017 г., и участието й в съсобствеността ще се основава само на наследствено правоприемство от С. С., чиято наследница по закон е и Е. Д.. При наличието на влязло в сила решение, с което правата на Е. Д. са определени на 1/2 ид. ч.,тази промяна не би могла да бъде съобразена, тъй като тя вече ще е упражнила правото си да иска делба.

В обобщение - с решението по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд ще бъдат признати или отречени факти и права, релевантни за субективното право по делбеното дело, поради което то ще има значение за правилното решаване на спора относно съделителите и квотите в съсобствеността. И тъй като основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по обусловеното дело за делба. Делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело, така както това е указано в мотивите към т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 305/27.07.2022 г. по в. гр. д. № 613/2021 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: