Увеличаване на обезщетение за вреди от 15-годишно прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София 24.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на прокурор Арнаудова за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4400 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 93 от 10.04.2020г. по касационната жалба на Й. С. С., подадена чрез процесуалният й представител адвокат С. против въззивно решение № 54 от 7.05.2019г. по в.гр.д. № 147/2019г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 292 от 28.12.2018г. по гр.д.№ 231/2018г. на Окръжен съд Добрич като е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ разликата над присъдената сума от 12 000лв. до претендираните 50 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея полицейско производство по дознание № 1357/2000г. на І РПУ Добрич, образувано с постановление от 30.05.2000г. на РП Добрич, преобразувано в сл.д.№ 228/2003г. на ОСлС Добрич въз основа на постановление от 7.07.2003г. на ОП Добрич, прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2018г. и са присъдени разноски. Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Изразеното в съдебно заседание, становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевантни обстоятелства, то това не се е отразило на правилността на крайния извод на въззивният съд досежно размера на дължимото обезщетение. Желае въззивния акт да бъде потвърден.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
С постановление от 30.05.2000г. на РП Добрич е разпоредено срещу Й. С. С. да започне полицейско производство. Образувано е дознание № 1357/2000г.на І РПУ Добрич срещу нея затова, че с цел избягване плащане на данъчни задължения в особено големи размери /14 806.97лв./ е затаила истина в подадени данъчни декларации като собственик на ЕТ „Йоала- Й. С.”за данъчните 1998г., 1999г., престъпление по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000лв. и е разпитана като уличено лице на 29.06.2000г. На 11.07.2002г. са й предявени материалите по дознанието. Със заключително постановление същото е пратено на РП Добрич с мнение за повдигане на обвинение. РП Добрич изпраща делото на ОП Добрич поради промяна в подсъдността.
На 14.05.2001г., 25.02.2002 и 4.03.2002г., с нейно участие са проведени очни ставки.
На 30.05.2001г. й е наложена забрана за напускане на страната с постановление на прокурор при РП Добрич.
С постановление от 7.07.2003г., ОП Добрич преобразува дознанието в предварително производство, което е възложено на следовател от ОСлС Добрич. С постановление от 23.09.2004г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.255, ал.1 НК и чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК, като й е взета мярка за неотклонение „подписка”. Извършени са следствени действия:разпит,предявяване на производството. Със заключително постановление от 14.10.2004г. делото е пратено на ОП Добрич с мнение за предаване на съд. С постановление от 27.04.2006г. на ОП Добрич делото е върнато на ОСлС Добрич за привличане на ищцата като обвиняема по престъпления с друга правна квалификация.
С постановление от 3.07.2006г. тя е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.206, ал.3, вр.ал.1 НК и чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК, като й е взета мярка за неотклонение „подписка”. Извършени са следствени действия: разпит, предявяване на производството. Със заключително постановление от 3.07.2006г. делото е пратено на ОП Добрич с мнение за прекратяване на обвинението по чл.206, ал.3, вр.ал.1 НК и за предаване на съд по обвинението по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК. Изготвен е на 13.07.2006г. обвинителен акт /включително и за деяние по чл.206, ал.3, вр.ал.1 НК/, който е внесен в съда. Образувано е н.о.х.д.№ 403/2006г.на ОС Добрич, което с определение от 29.11.2006г.е прекратено, а делото върнато на ОП Добрич за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения.
ОП Добрич връща делото на ОСлС Добрич за доразследване и привличане на ищцата като обвиняем за престъпления по чл.255, ал.1, т.2 и т.3 НК и чл.313, ал.2 НК. С постановление от 2.03.2007г. тя е привлечена за общо пет престъпления – четири по чл.313 НК и едно по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3 НК. На същата дата са извършени разпит и предявяване на производството. Със заключително постановление от 6.03.2007г. делото е пратено на ОП Добрич с мнение за прекратяване на обвинението по чл.313, ал.2 НК и за предаване на съд по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3 НК. С постановление от 16.03.2007г. прокурор при ОП Добрич частично прекратява наказателното производство по ДП № 228/2003г. за деянието по чл.255, ал.3 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление, а в останалата част /по чл.313 НК/ е изпратено по подсъдност на РП Добрич.
С постановление от 3.01.2008г. на прокурор при РД Добрич производството е спряно поради тежко заболяване на ищцата, което пречи на провеждане на производството.
Възобновено е на 30.04.2008г. С постановление от 19.06.2008г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.313, ал.2 НК и й е взета мярка за неотклонение „подписка”. Извършени са следствени действия- разпит и предявяване на производството. Със заключение от 11.07.2008г. делото е пратено на РП Добрич с мнение за предаване на съд.
С постановление от 21.10.2008г. на прокурор при РД Добрич делото е върнато на ОСлС Добрич за доразследване. С постановление от 5.03.2009г. ищцата е привлечена за две престъпления по чл.313 НК, взета й е мярка за неотклонение „подписка” и са извършени следствени действия- разпит, предявяване на производството. Със заключително постановление от 9.03.2009г. делото е пратено на РП Добрич с мнение за прекратяване.
С постановление от 9.04.2009г. РП Добрич прекратява производството, отменя мярката за неотклонение и наложената забрана за напускане на страната.
За прекратяване на производството ищцата е надлежно уведомена едва на 21.12.2015г., от която дата е приложената обратна разписка.
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение е от 12 000лв. Изложените от него мотиви са следните: Наказателното производство е продължило девет години, през който период е било многократно преобразувано, повдигани са нови обвинения и е връщано от съда заради допуснати процесуални нарушения. Съобразно заключението на приета психологическа експертиза и ангажирани гласни доказателства, съдът е приел, че през цялото време ищцата е изпитвала чувство на тревожност, страдала е от мигрена, безсъние, отпадналост. Депресивното й състояние е в причинна връзка с воденото производство, тъй като преди започване на производството тя е била общителна и енергична, а след това се е отдръпнала и дистанцирала от всички. Чувствала се е отхвърлена от близките си, включително и от родителите си и главно от баща си, който е бил учител и тя е изпитвала неудобство и срам пред него заради това, че е обвиняема. Съдът е счел, че върху интензитета на претърпените вреди се е отразил и факта, че ищцата произлиза от интелигентно семейство, възпитана е в дух на зачитане на закона и никога преди повдигане на обвинението не е имала провинения. Отчел е, че през продължителен период от време, тя е следвало да се явява на разпити, очни ставки, да участва в различни процедури по повдигане на обвинения и връщане за извършване на нови действия, включително и в съдебни заседания. Търпяла е за дълъг период от време и процесуална мярка забрана за напускане на страната. Производството се е развило в неразумно дълъг срок. Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответната страна възражение за изтекла давност, като се е позовал на приложена обратна разписка, от която е видно, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчена на ищцата на 21.12.2015г., от която дата е пресметнал давностния срок. Видно от изложените от въззивния съд мотиви, от една страна той е приел, че производство е продължило девет години /от 2000г.до 2009г./ а от друга страна, при произнасяне по възражението за изтекла давност е приел, че същата следва да се брои от 2015г. /или наказателното производство е продължило от 2000г. до 2015г./, позовавайки се на приложена обратна разписка за връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2015г.
Касационно обжалване е допуснато по въпрос, касаещ критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и по-специално за това дали въззивният съд е преценил и отчел при определяне на размера на дължимото обезщетение всички релевантни обстоятелства, съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика и по-специално: характера и степента на причиненото увреждане, начинът и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, отражението им върху обществено, семейното и социално положение на ищцата, като и върху нейния начин на живот и среда; тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, както и продължителността на воденото срещу нея наказателно производство.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :
Съгласно трайно установената съдебна практика – конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3 изр.1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди /вж.решения по гр.д.№ 582/2018г. на ІV г.о., гр.д. № 4641/2015г.на ІV г.о., гр.д.№ 1381/2010г. на ІІІ г.о./

Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен в частта досежно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и по-специално досежно същността на посочения принцип, изискващ в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички установени като реално претърпени вреди. Преди всичко въззивният съд не е съобразил в адекватна степен прекомерната продължителност на воденото срещу ищцата наказателното производство. В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на заподозрения. В случая това е датата 30.05.2000г., когато с постановление на РП Добрич е разпоредено срещу Й. С. С. да започне полицейско производство. Съответно, крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на предприетите срещу него правни действия и в случая е безспорно, че това е станало на 21.12.2015г. От установените факти, че наказателното производство е продължило повече от петнадесет години, при това само в досъдебната фаза /без съдебна/ и е завършело с изразен краен извод за недоказаност на обвинението от органа, който го е повдигнал, следва извод за неизпълнение на задължението му за водене на производството в разумен срок. Следва да бъде отчетено, че в хипотеза на прекомерна продължителност на воденото производство, във връзка с причинените неимуществени вреди, съществува силна презумпция, че такива са налице, което налага за тях да се предостави адекватна компенсация. В конкретният случай, настоящият съдебен състав отчита и че не са налице никакви данни за недобросъвестно поведение на ищцата, в хода на воденото срещу нея наказателно производство. Обратното важи за надлежните органи /РП Добрич, ОП Добрич, ОСлС Добрич/, които многократно - съответно през 2000г., 2003г., 2006г., 2008г.- са си препращали делото. Ищцата е била привличана като обвиняем за различни по вид деяния /по чл.257 НК, чл.255 НК, чл.206 НК, чл.313 НК/, в различни техни квалифицирани състави /общо девет на брой/, много от които съставляват „тежко”, по смисъла на чл.93 НК деяние, съответно многократно й е била налагана мярка за неотклонение, извършвани са следствени действия и й е предявявано производството. Това неименуемо е водило до притеснения, безпокойство, неудобство, несигурност и страх за бъдещето. В този смисъл, съобразявайки характера и степента на причиненото увреждане, начинът и обстоятелства, при които е получено, въззивният съд е следвало да направи извод, че причинените вредоносните последици са със силна степен на интензитет и със значителна продължителност. Петнадесет години са дълъг период от време в човешкия живот и фактът, че в конкретния случай, в хода им, воденото наказателно производство се е отразило съществено на начина на живот на ищцата, се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Ц. и Д., която е дъщеря на ищцата. Последната установява, че е била на 9 или 10 години, когато е запознало наказателното производство срещу майка й. То е станало причина да се преместят от [населено място] в [населено място], защото в техния гради – всички са говорили за майка й, че тя е „престъпница”, че е лъгала, а лично с нея, като нейна дъщеря, са се държали, „все едно е виновна за нещо”, учителите са били „по-груби”, а съучениците са й се подигравали. От тогава й е останала травма. Наложило й се е да работи от 16 годишна. За майка й, повдигането на обвинение е било „шок”, сринала се е емоционално. Била е весела, имала е бизнес, свирила е на цигулка, занимала се е с благотворителност /давала е безплатни обеди, помагала е на „Дом майка и дете”/, а след това е останала без работа, затворила се е, трудно й е било да се съвземе. Пиела е успокоителни и антидепресанти. Изключително са се влошили отношенията между ищцата и нейния баща, който като дългогодишен учител е бил разпознаваем човек в града и е осъждал ищцата заради обвиненията. Според заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, в хода на воденото наказателно производство срещу ищцата, в личността й са настъпили „психосоматични” и поведенчески промени, довели до депресивно състояние, характеризиращо се с „тревожност, разстройство на съня, разпокъсани мисли, усещане за емоционален хаос, чувство на загуба на контрол над мислите, чувство за неразбиране и лошо отношение от страна на другите”, раздразнителност, апатия, изживявания за вина, малоценност, паника. Това от своя страна е основа за развитие на различни заболявания. В съдебно заседание, експертът установява, че и към момента при ищцата е налице ”тревожност”, „все още е подозрителна” и с 100% сигурност, мигрената, от която страна е в резултат от преживяното.
Съобразявайки гореизложеното, наличните данни за публично разгласяване на случая и пред всичко сериозното отражение на воденото наказателно производство върху обществено, семейно и социално положение на ищцата, като и върху нейния начин на живот и среда; броя и тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, както и продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 22 000лв. В останалата част, до претендираните 50 000лв., искът е неоснователен и въззивният акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 54 от 7.05.2019г. по в.гр.д. № 147/2019г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 292 от 28.12.2018г. по гр.д.№ 231/2018г. на Окръжен съд Добрич като е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ разликата над присъдената сума от 12 000лв. до 22 000лв.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Й. С. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ допълнително сумата от 10 000лв. /разликата над присъдените от първата инстанция 12 000лв. до 22 000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на воденото срещу нея полицейско производство по дознание № 1357/2000г. на І РПУ Добрич, образувано с постановление от 30.05.2000г. на РП Добрич, преобразувано в сл.д.№ 228/2003г. на ОСлС Добрич въз основа на постановление от 7.07.2003г. на ОП Добрич, прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 25.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 54 от 7.05.2019г. по в.гр.д. № 147/2019г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение № 292 от 28.12.2018г. по гр.д.№ 231/2018г. на Окръжен съд Добрич в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.