Дължимост на възнаграждение за извършена строителна работа при мълчаливо приемане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

Гр. София, 12.08.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 2136/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ВИКТОРИО ЕООД, подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 171 от 15 . 05.2024 г. по в. т. д. № 166/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 03 . 01.2024 г. по гр. д. № 627/20230 г. по описа на Радневския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ООД, предявен на основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 23 040 лв. – възнаграждение за извършена работа с багер Волво с чук на обект Пуклина по фактура № [ЕГН]/05.04.2023 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение, които обуславят неговата неправилност . Твърди се погрешно възприемане от страна на съда на подателя на електронно писмо, с което ответникът (а не ищецът) предлага цените на работите на обект Пуклина, включително на работата „багер - чук“ на стойност 120 лв./ч., чието заплащане е предмет на исковата претенция. Този фактически извод е формиран при превратно отчитане на доказателството, без да се съобразят и обсъдят доводите на страната във въззивната жалба срещу същата неправилна констатация на първоинстанционния съд. Релевира се и липсата на надлежно извършена оценъчна дейност на доказателствения материал, въз основа на който съдът е изградил изводите си по фактите. Оспорва се и решаващият извод на въззивния съд, че с оглед развилите се между страните отношения след извършването на работата е било „договорено“ окончателно отпадане на приемането и заплащането на работата „багер с чук“, като в тази връзка се излагат отново съображения за необсъждане на оплакванията и доводите на ищеца във въззивната жалба, липса на мотиви, необоснованост и нарушения на материалния закон относно приемането на изработеното и пр. По посочените съображения, подробно развити и в депозираната писмена защита, се моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските за всички инстанции.

В подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, както и в нарочна писмена защита ответникът по касация СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и релевираните с жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел за безспорни следните обстоятелства: Между двете дружества е имало възлагане на работа на Завод Пуклина за извършване на СМР, която работа била извършена, в това число и работа с чук на колесен багер в претендирания обем; ответното дружество не е осчетоводило процесната фактура за извършване на работа и не е ползвало данъчен кредит по нея, процесната работа с багер Волво с чук е извършена и е в количество от 160 моточаса.

За конкретната работа с багер Волво с чук ищецът е съставил едностранни документи, а именно справка, товарителници 11 бр. и фактура № [ЕГН] от 05.04.2023 г. на стойност 23 040 лв. с ДДС. В тези документи работата с багер Волво с чук за разбиване на скални маси е отчетена като отделна позиция, с отделна цена, с отделна обща стойност.

Ищецът е изпратил на 06.03.2023 г. на ответника протокол № 1 за установяване на извършени услуги с механизация на обект Пуклина, в който са описани 4 вида дейности в 4 отделни позиции – 1. Изкоп с багер на транспорт земни почви; 2. Работа с багер Волво СМ01380 - Чук; 3. Изкоп с багер на транспорт скални почви; 4. Транспорт на изкоп. Ответникът е възразил на този протокол и на 07.03.2023 г. му е върнал коригиран протокол, в който позиция 2 - работа с багер Волво с чук е задраскана и е написано „Не“, като са коригирани стойностите на другите 3 позиции, съответно на цената. На 09.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригиран протокол № 1, в който са приети възраженията на ответника за обем и цена на извършени работи в позиции 1, 3 и 4, а по позиция 2 – работа с багер Волво с чук, същата не е приета и е предложена от ищеца в намален обем наполовина, съответно е представена и фактура № [ЕГН] от 28.02.2023 г. на стойност съобразно предложените нови стойности в протокол № 1.

Ответникът на 10.03.2023 г. отново е върнал коригиран протокол № 1, като отново е задраскана изцяло позиция № 2 – работа с багер Волво с чук, съответно крайните дължими цени са калкулирани с отпаднала изцяло работа с багер Волво по позиция 2. В отговор на това на 13.03.2023 г. ищецът е изпратил на ответника коригирана фактура № [ЕГН] от 28.02.2023 г. на стойност 47 297,09 лв. без ДДС и 56 756,51 лв. с ДДС, съобразно последно изпратения коригиран протокол № 1 с отпаднала позиция 2 – работа с багер Волво с чук, като дължимата сума по фактурата е заплатена от ответника с две платежни нареждания от 14.03.2023 г. и от 15.03.2023 г.

Впоследствие ищецът е изпратил на ответника на 21.04.2023 г. фактура №[ЕИК] от 05.04.2023 г. за извършена работа с багер Волво с чук на обект Пуклина за 160 моточаса при единична цена от 120 лева/моточас на обща стойност 19 200 лв. без ДДС и 23 040 лв. с ДДС.

По делото са приети като писмени доказателства извлечение от кореспонденция по имейл между двете дружества от 17.10.2022 г. относно договорка на цени за обект Златна Панега, в които фигурират позиции „изкоп на земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп на скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 6,00 лв./куб.м.“, „цена багер-чук – 120 лв./час“. Приет като писмено доказателство е и договор за отдаване под наем на механизация и оборудване от 21.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника, с който ищецът е отдал под наем на ответника строителна механизация и оборудване, описана в приложение № 1, в която са посочени следните цени на част от дейностите - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“ (приложение № 1 не е подписано от страните). По делото е прието като писмено доказателство и кореспонденция по имейл между двете дружества относно обект Пуклина, в която ищецът е изпратил на ответника файл, озаглавен „Наем техника Викторио“, в който са посочени същите цени - „изкоп с багер на транспорт земни почви – 4,50 лв./куб.м.“, „изкоп с багер на транспорт в скални почви – 9,00 лв./куб.м.“, „транспорт земни почви до 1 км – 5,00 лв./куб.м.“, „багер-чук – 120 лв./час“.

След изброяване на горните фактически обстоятелства, въззивният съд е направил следните изводи: Предмет на делото е иск за заплащане на извършени, но неплатени СМР, черпещ своето правно основание от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според която задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД като фактически състав включва фактическо получаване на изработения резултат и признание на поръчващия, че този резултат съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. Съгласно посочената разпоредба поръчващият има задължение да приеме извършената съгласно договора работа. По смисъла на същата разпоредба приемане е налице както когато възложителят е направил изрично волеизявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато това одобрение е изразено с конклудентни действия.

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и копия на електронни документи, съдът е приел за установено, че работата е била приета окончателно без включване на перо 2 – работа с багер Волво с чук, което е възприето и от ищеца, който в последствие е издал крайната фактура, без включване на това перо като извършена дейност. Това като краен резултат е и платеното от ответника.

Съдът е посочил, че при изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. Предвид изложеното съдът е споделил извода на районния съд, че с оглед на цялостното поведение на страните между тях е договорено окончателно „отпадане“ на приемането и заплащането на работата „багер с чук“, която не подлежи на заплащане в общата поръчка по сключения между страните договор.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От отказа на ответника да одобри и признае в двустранен протокол спорната част от работата, от издадената от ищеца фактура - без данни за обхвата на посочените в нея услуги, при наличие на признание от ответника, че работата, предмет на правния спор е извършена от ищеца в претендирания от него обем, при превратна оценка на писмените доказателства и без анализ на същите в тяхната съвкупност, вкл. без да отговори на оплакванията във въззивната жалба за погрешни фактически констатации на първата инстанция и пр., съставът на въззивния съд е формирал извод, че страните са се съгласили работата да не се приема и заплаща, с което всъщност е отказал да разгледа по същество предявения за разрешаване материалноправен спор.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено при наличие на всички въведени от касатора отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, вкл. неизпълнение на задълженията на съда по чл. 269, изр. 2 ГПК, вр. чл. 12 ГПК.

На първо място неправилна и напълно несъответна на съдържанието на обсъдените писмени доказателства е констатацията на въззивния съд, че офертата относно цените във връзка със сключването на договора, която в пункт осми съдържа именно спорната част от работите на обект Пуклина, е била отправена от ищеца към ответника. От приложената и приета по делото електронна кореспонденция между страните е видно, че съобщението, озаглавено „Цени Пуклина“, със съответно прикачен файл, е изпратено от ел. поща [електронна поща] до ел. поща [електронна поща] , следователно ценовото предложение за работа и наем на механизация и оборудване изхожда от ответника. Срещу ползване на оборудването „багер-чук“ е посочена цена от 120 лв. на час без ДДС. В протокола от първото съдебно заседание въз основа на изрично изявление на ответника е прието за безспорно между страните обстоятелството, че извършената от ищеца работа с багер-чук, чието заплащане се претендира, е 160 моточаса, респективно общата стойност на услугата е 19 200 лв. без ДДС и 23 040 лв. с ДДС. Макар обемът на работата да не се оспорва, необосновано е и приетото от съда, че „товарителниците“ (чието съдържание удостоверява не превоза, а именно работата с багер – чук по осем часа на ден) са едностранно съставени документи.

На следващо място неправилен, поради необсъждане на всички доказателства по делото, е и изводът на въззивния съд за постигнато след извършването на работата договаряне между страните спорното перо от общата стойност по договора да не подлежи на приемане и заплащане, основан на издадената от изпълнителя фактура съобразно корекциите на възложителя. Видно от кореспонденцията по изпращане на фактурата, ищецът е посочил, че освен плащането по същата очаква и заплащане на остатъка от дължимата сума в едномесечен срок, като във връзка с това през следващия месец е издадена и изпратена на ответника фактурата относно извършените услуги с багер Волво с чук за обект Пуклина на стойност 23 040 лв. с ДДС. С оглед изложеното не може да се приеме, че страните са извършили предоговаряне на условията по договора след приключване и изпълнение на възложената работа. Единственият извод, следващ от доказателствата, е, че ищецът е издал фактура за безспорно извършената и приета работа, без да се отказва от претенцията си за заплащане на спорната такава.

Незаконосъобразни са и изводите на съда по приложението на чл. 264 ЗЗД, като в допълнение на горното следва да се има предвид следното:

Естеството на възложената дейност предполага предварително скалната маса да се разбие с хидравличен чук и след това да бъде изкопана и натоварена, от което следва изводът, че работата с багер – чук не се поглъща нито като вид, нито като цена, от приетата и заплатена от ответника работа „изкоп с багер на транспорт в скални почви“, в какъвто смисъл са били част от възраженията срещу основателността на иска. Тъй като в съставената от страните документация липсват мотиви и основания защо безспорно извършената работа с багер – чук не следва да фигурира в приемо-предавателния протокол като подлежаща на заплащане, след като са приети и разплатени следващите технологично извършени работи, и като съобрази, че изложените пред съда възражения за недължимост на вземането (вкл. поради постигнато допълнително съгласие с изпълнителя) са несъстоятелни, настоящият съдебен състав намира, че спорната работа е била приета от възложителя с конклудентни действия и за нея се дължи уговореното възнаграждение. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковата претенция по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чрез присъждане на сумата от 11 780.16 евро (равностойност на 23 040 лв.).

При този окончателен изход на спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, доказани в размер на 8 113.20 лв., равностойни на 4 148.21 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 171 от 15 . 05.2024 г. по в. т. д. № 166/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 03 . 01.2024 г. по гр. д. № 627/20230 г. по описа на Радневския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на ВИКТОРИО ЕООД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 11 780.16 евро – възнаграждение за извършена работа с багер Волво с чук на обект Пуклина през м. февруари 2023 г., относно която е издадена фактура № [ЕГН]/05.04.2023 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 148.21 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: