Придобиване по давност на неурегулиран имот срещу претенции на Държавата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 653

гр. София, 05.11.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3604 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 122 от 12.06.2023г. по гр.д. № 419/2022г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 371 от 23.06.2022г. по гр.д. № 2003/2021г. на Врачански районен съд за отхвърляне на предявения от Я. И. П. и Л. П. П. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост по давност на земя с площ 532 кв.м. с контури от юг по северната граница на УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури по лилавата линия на скицата на вещото лице на л. 59 от въззивното дело, която е неразделна част от решението.

Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Я. И. П. и Л. П. П. са собственици на основание договори за продажба от 2006г. и от 2011г. на УПИ * за имот № * в кв. 4 по плана на [населено място], с площ 980 кв.м.

В касационната жалба на ищците Я. и Л. П., подадена чрез адв. М. Д., се поддържа очевидна неправилност на извода на съда, че спорната реална част е станала държавна собственост на основание Постановление на Министерски съвет № 20 от 15.07.1966г. и съставения акт за държавна собственост № 76 от 25.07.1967г., при положение, че в постановлението не се предвижда отчуждаване на имоти в полза на държавата.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област – Враца, я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2648 от 30.05.2024г. поради съмнение за очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост на Я. и Л. П. против Държавата. Предмет на иска е целия бивш УПИ *-*, в кв. 5 по плана на [населено място] от 1963 г. (който не е действащ към момента) и включва УПИ *-*, в кв. 4 по действащия план на селото от 1988г., с площ 980 кв.м., както и 532 кв.м. земя извън регулацията, които са приобщени към посочения УПИ и се ползват от ищците като градина. Като правно основание за придобиването се сочат два договора за покупко-продажба и придобивна давност.

Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва правото на собственост на ищците върху придобития по покупко-продажба УПИ *-* в кв.4. По отношение на терена от 532 кв.м. извън регулация изразява съмнение дали представлява държавна или е общинска собственост; наред с това сочи, че съгласно акт № 76 от 02.05.1967г и въз основа на Постановление на Министерски съвет № 20 от 03.06.1966г. за възстановяване щетите от наводнението в гр.Враца и пл.№ 32964/15.07.1966г. на ГНС-Враца е одържавен имот в [населено място], собственост на Е. С. П..

От фактическа страна е установено следното: С нотариален акт от 2006г. ищците са закупили от С. Ц. К. 1/2 ид. ч. от УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], одобрен 1988г., с площ на имота 1210 кв.м., при граници: улица, УПИ *-* и УПИ *-*, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка. С нотариален акт от 2011 г. ищците купуват от Ц. К. Ц. и другата 1/2 ид.ч. от горепосочения имот, с посочената площ и при същите съседи.

С нотариален акт от 2015г. ищците продават на собствениците на съседния УПИ *-* 230 кв.м. от имота си. Касае се до придаваема площ от имота на ищците към съседния имот по силата на заповед за изменение на плана за регулация от 2015г.

В представената с исковата молба скица на имота е налице отбелязване, че УПИ *-*, в кв. 4, по плана на [населено място] е идентичен с част от бивш УПИ *-*, в кв. 5 по плана на селото от 1963 г., а бившият поземлен имот № * е одържавен с Акт № 76/25.05.1967 г.

В удостоверение от 28.06.2021 г. на Община Враца се съдържат следните данни: УПИ *-*, кв. 5 по плана на селото от 1963г. представлява част от бивш двор с планоснимачен № *. По плана от 1963г. е предвидено от този имот да се образуват четири урегулирани поземлени имота - УПИ *-* и УПИ *-*, попадащи в кв. 6, и УПИ *-* и УПИ *-*, попадащи в кв. 5, като имотите, попадащи в кв. 6 са отделени от предвидена за прокарване улица. В плана от 1963г. е заложено озеленяване около реката и корекция на същата. Поземлени имоти УПИ *-* и УПИ *-*, попадащи в кв. 6, са изключени от регулационния план на населеното място. Във връзка с възстановяването на щетите, причинени от бедствието (наводнението) на 01.05.1966 г., с Постановление № 20 на Министерски съвет от 03.05.1966г. е взето решение да се изплатят обезщетения на пострадалите, след установяване и съставяне на протокол. В Протокол № 14 от 21.06.1966 г. на изпълнителния комитет на Градския народен съвет, са определени паричните обезщетения на пострадалите, сред които е и собственика на УПИ *-*, кв.5 Е. П. (този протокол не е представен по делото). Въз основа на горепосоченото Постановление № 20 на Министерски съвет и пл. № 32964/15.07.1966г. е съставен Акт № 76 от 25.07.1967 г. за държавна собственост, след оценка на разрушените сгради, имот и имущество, за площ от 1360 кв.м. от дворище с пл. № *, извън плана на селото. Със Заповед от 26.09.1988 г. е одобрен новият регулационен и застроителен план на [населено място]. Бившият УПИ *-* е с номер УПИ *-*, кв. 4, като част от дворището на имот с пл.№ * остава извън регулацията. След извършена служебна проверка на наличния технически архив в Община Враца е установено, че последното изменение, засягащо УПИ *-*, кв. 4 (бивш УПИ *-*, кв. 5) е от 2015г. когато е одобрен ПУП-ПР, с който от УПИ *-*, кв. 4 се отделят 230 кв. м., които се придават към съседен имот УПИ *-*. (Въз основа на това изменение е сключен договора за продажба на 230 кв.м. между ищците и собствениците на УПИ *-*).

Според писмо на Общинска служба по земеделие-Враца претендираните от ищците 532 кв.м. извън УПИ *-* не попадат в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

Събраните гласни доказателства - показания на двама свидетели, съседи на имота, установяват еднозначно, че ищците владеят и ползват имота повече от 20 години; имотът е бил на бабата на Л. П. и тя живее там от дете, имотът е ограден и оградата не е променяна във времето. Свидетелите знаят, че има проблеми по документи с площта на имота, тъй като по скица площта е по-малка и общината искала да отчужди част от имота във връзка с наводнението през 1966г. Според свидетелите ищците ползват имота в пълната му площ - повече от един декар, около декар и половина.

Установява се от заключението на техническата експертиза, че първият регулационен план на селото е от 1934 г., но територията на процесния имот не е включена в него. Следващият регулационен план е от 1963г. и процесният имот съставлява УПИ *-*, кв.5, като урегулираният имот обхваща само частта около жилищната сграда, а извън регулацията остава частта от имота пл. № * към течението на река Лева; урегулираната част е по т. 1-2-3-4-1 на скицата, а неурегулираната има само кадастрални граници и е по т. 5-6-7-8-9-5 на скицата. През 1988г. е изготвен нов регулационен план, действащ и към момента. По този план процесният терен отново е на две части: частта от имота по т.10-11-12-13-14-10 представлява УПИ *-*, кв. 4, а останалата част по т.11-12-15-16-11, попада в имот, който е част от имот към течението на река Лева. От другата страна на течението на реката също има урегулирани имоти, така че имотът около реката не е край на регулацията. Вещото лице установява, че процесният УПИ *-*, кв. 4 е по-малък по площ в сравнение с УПИ *-* по предходния план. Вещото лице е измерило на място границите на имота, който се ползва от ищците и сочи, че имотът е ограден от всички страни с ограда от телена или друг вид мрежа на циментови колове или метални тръби; няма ограда между двете части, за които е съдебния спор; теренът към реката е обработваема земя и в него са изградени оранжерии. Ползването на имота е по лилавата линия /цвят магента/ на изработената скица. При площ на УПИ *-*, кв. 4 по плана от 1988 година 980 кв.м, то частта по кадастър, която е към реката и се ползва от семейство П. е общо 477 кв.м. Вещото лице установява, че на място вече е изместена оградата с продадените 230 кв.м. на собственика на съседния УПИ въз основа на сделката, извършена 2015г. с оглед одобрения ПУП през същата година.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като предвид данните в издаденото от общината удостоверение и скица, през 1967г. е съставен акт за държавна собственост за площ от 1360 кв.м. за имот пл. № *, а закупеният от ищците УПИ *-* е идентичен с част от бившия имот пл. № *.

По отношение на УПИ *-* съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици по силата на двете сделки покупко-продажба. Те са закупили имот с площ 1210 кв.м., но впоследствие през 2015г. с площта му е намалена на 980 кв.м., тъй като ищците са продали 230 кв.м. на собствениците на съседния УПИ. Затова е уважил иска в тази част.

По отношение на площта от 532 кв.м., която се явява продължение на УПИ * по посока към реката, съдът счел, че не е установено ищците да са упражнявали непрекъснато владение и да са придобили правото на собственост чрез оригинерния способ давностно владение. Свидетелите не установяват нито точната квадратура на владения от ищците имот, нито с точност сочат всички граници на имота; липсват и точни сведения относно периода, в който е владян имота. Според съда свидетелите противоречиво сочат различна квадратура на цялата ползвана от ищците земя. Те твърдят, че оградата на имота не е променяна, откакто те помнят, но в тази част съдът е счел показанията им за недостоверни, предвид установеното от нотариалния акт от 2015г. и заключението на вещото лице, което потвърждава изменение на границата на ползваната от ищците площ от запад през 2015 г. При тези данни в свидетелските показания и с оглед актуването с Акт № 76 от 25.07.1967г. за държавна собственост на площ от 1360 кв.м. от дворище с планоснимачен № *, част от което е претендираната от ищците земя с площ от 532 кв.м. и при съобразяване нормативната уредба, съдебната практика и решение № 3/24.02.2022г. по к.д. № 16 от 2021 г. на Конституционния съд, според което давността върху имоти частна държавна собственост е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., като след това е спряла и продължава след 08.03.2022 г., съдът е приел, че ищците и техните праводатели не са упражнявали владение в изискуемия от закона 10-годишен период. Затова е отхвърлил предявения иск за собственост върху земя с площ от 532 кв. м., с контури от юг по северната граница на УПИ *-*, в кв. 4, по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури обозначени с лилава линия, по изготвена от вещото лице скица, находяща се на лист 59 от въззивното дело, която е подписана от съда и е неразделна част от решението.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Изводът на съда, че спорната площ, която не е включена в урегулирания поземлен имот и граничи на север с реката, е държавна собственост, е явно необоснован и като такъв очевидно неправилен. Постановление № 20 на Министерски съвет от 03.05.1966г. е издадено във връзка с общественото бедствие, причинено от наводнението на 1 май 1966г. в гр. Враца и с. Згориград. В първа точка на постановлението е предвидено да се даде еднократна помощ на пострадалите семейства по 1000лв. за всеки загинал от наводнението, а във втора точка е предвидено за всяко разрушено жилище да се отпусне безвъзмездна помощ в размер до 4000лв., като сумите се оставят на влог за строеж или покупка на жилище; предвидено е предоставяне по спешност на държавни жилища за настаняване на пострадалите. Точка трета задължава комисия от представители на Министерство на финансите, Окръжния народен съвет и Градския народен съвет-Враца да представи в едномесечен срок протокол за размера на причинените щети и обезщетенията. Следващите точки съдържат разпореждания към различни държавни ведомства и организации да предприемат конкретни действия, в рамките на своята дейност, за оказване помощ и възстановяване на щетите. В обобщение, постановлението не предвижда одържавяване на частни имоти, които са засегнати от наводнението. В съставения акт за държавна собственост № 76 от 25.05.1967г. е отразено, че се съставя на основание горепосоченото ПМС и пл. № 32964/15.07.1966г. (последното не е ясно какво представлява). Посочено е в акта, че се оценява имот на Е. С. П., а именно: „от дв.пл.* извън плана [населено място] от 1360 кв.м. по 0,10лв, за което е в съседство с парцела * в кв.5 по плана на селото, стопански сгради, ремонт и др. на обща стойност 1650 лв.“ и е отразено, че имотът се отстъпва за ползване на ГНС-Враца. При тези данни е видно, че липсва правно основание за отнемане на тази част от имота в полза на държавата, поради което съставеният акт за държавна собственост не удостоверява конкретен придобивен способ и затова не притежава легитимиращо действие. Аргумент за това, че правото на собственост не е надлежно придобито от държавата е и фактът, че за имота не са съставяни нови актове за държавна или общинска собственост след разделянето на собствеността на държавна и общинска, съответно частна и публична.

По касационната жалба.

Спорът за собственост, основан на придобивна давност в полза на ищците, следва да се разреши при зачитане на констатираната очевидна неправилност на извода, че спорният имот е бил отчужден в полза на държавата през 1966г. По делото не се спори, че към 1966г. имотът е собственост на Е. С. П. (това е отразено в акта за държавна собственост). Безспорно е също така от събраните доказателства, че процесната част е във владение на ищците от момента на сделките за купуване на урегулирания имот през 2006г. и 2011г., като до този момент е бил във фактическа власт на праводателите им, т.е. ищците са придобили владението на процесната реална част заедно с владението на придобития от тях УПИ *-*. Двете части - урегулираната и тази извън регулация, по посока към реката, са оградени заедно и се ползват като един имот още от праводателите на ищците - свидетелските показания за това са категорични. При тези обстоятелства е несъмнено доказано осъществяваното от ищците владение върху спорната понастоящем неурегулирана част от поземления имот, което владение, продължило и надхвърлило срока по чл. 79, ал.1 ЗС, е довело до придобиване на правото на собственост по давност. Не могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за недостоверност на свидетелските показания поради това, че не установяват точната квадратура на владения от ищците имот, нито с точност всичките му граници. От една страна, не може да се изисква от свидетелите да установяват точна площ на имота, а и площта не е решаващ индивидуализиращ белег на имота. От значение е, че и двамата свидетели, родени 1973 и 1980г., сочат, че оградата на имота е „още от някога“, откакто те помнят. И двамата са наясно, че заграденият и ползван имот е по-голям от площта на имота по документи. Що се отнася до изтъкнатото от съда несъобразяване на показанията им с извършеното преместване на оградата от западната страна на имота през 2015г. по силата на сключения договор за преминаване на 230 кв.м. към съседния имот за прилагане на регулацията, то това преместване касае урегулираната площ и не е аргумент за съмнение в истинността на изнесеното от свидетелите относно спорната площ към реката. Ето защо показанията на свидетелите за осъществяваното от ищците владение следва да бъдат кредитирани. Тъй като не се доказа имотът да е бил държавна собственост, то упражняваното владение не е срещу Държавата и за него не са приложими ограниченията на чл. 86 ЗС и изобщо нормативната уредба за придобиване по давност на държавни и общински имоти - установеният в §1 ЗД ЗС мораториум и обявената по-късно негова противоконституционност. Предявеният от ищците положителен установителен иск за собственост е основателен. Спорната площ следва да се индивидуализира по скицата на вещото лице Л. А. на л.59 от въззивното дело, която се приподписва от настоящия състав. Според вещото лице, извършило измерване с професионален уред, ползваният от ищците поземлен имот, намиращ се извън УПИ *-*, е с площ от 477 кв.м., а не от 532 кв.м., както считат ищците. Той граничи на юг със северната граница на УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], община В., а останалите три граници са очертани с лилав контур на посочената скица на вещото лице.

Обжалваното въззивно решение, с което установителният иск за собственост е отхвърлен, следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и да бъде постановено ново решение за признаване на ищците за собственици на този поземлен имот по давност.

В полза на касаторите следва да се присъдят направените от тях разноски за настоящето производство в размер на 800 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Предвид цялостното уважаване на иска като краен резултат ответникът няма право на разноски. Затова следва да се отмени въззивното решение в частта за присъдените разноски в полза на ответника. Ищците следва да получат всички разноски за трите инстанции. Пред първата инстанция те са направили разноски за 770лв., от които са им присъдени 260лв., така че имат право на разликата от 510лв. Пред въззивния съд разноските им са 522лв., от които са им присъдени 214 лв. и имат право на разликата от 308лв. В обобщение на ищците следва да се присъдят 1618лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 122 от 12.06.2023г. по гр.д. № 419/2022г. на Врачански окръжен съд в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено отхвърлянето на иска, както и в частта за разноските, присъдени в полза на Държавата и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област-Враца, че Я. И. П., ЕГН [ЕГН] и Л. П. П., ЕГН [ЕГН], са собственици на основание давностно владение на поземлен имот с площ 477 кв.м., граничещ от юг със северната граница на УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], община В., а от останалите три страни с граници по лилавата линия на скицата на вещото лице на л. 59 от гр.д. № 419/2022г. на Врачански окръжен съд, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област-Враца да заплати на Я. И. П. и Л. П. П. сумата 1618 /хиляда шестстотин и осемнадесет/ лева разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: