Допустимост на отрицателен установителен иск при недовършена реституция на земя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5/2022 г.

гр.София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1083 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 ГПК .

Образувано е по касационната жалба на Г. Е. М. и „ДЖУНА ЕКСПРЕС” ЕООД, представлявани от адвокат Е. С. от АК – В., която е насочена против въззивно Решение № 247 от 16.12.2020 г. на Окръжен съд - Видин, постановено по в.гр.д. № 229/2020 г.

С касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторите поддържат, че решението е недопустимо, тъй като Община Чупрене е следвало да участва в производството като задължителен необходим другар в качеството на съконтрагент по договорите за продажба, легитимиращи касаторите като собственици на процесната територия. Поддържат оплаквания и срещу правилността на решението, с довод, че същото почива на необоснован извод за идентичност между заявения от наследниците на Б. М. Д. за възстановяване по ЗСПЗЗ имот в м. „С.” и процесните имоти, разположени в м. „К.”. Молят решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявените отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответникът по касация М. Г. Б. е депозирал отговор на касационната жалба чрез адвокат Н. С. от САК. Поддържа, че въззивното решение е правилно, доколкото СТЕ при повторното разглеждане на делото въззивния съд е дала заключение, че протоколът от 02.04.2017 г. е изготвен от правоспособно лице по Наредба № 49/2004 г. и в съответствие с приложението към Заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответниците по касация Л. Г. А. и В. Н. П. не са депозирали отговор.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290, чл. 293 и чл. 295 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил първоинстанционното Решение № 185 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 180/2018 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, с което по предявените от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. отрицателни установителни искове е признато за установено, че Г. Е. М. не е собственик на недвижими имоти в м. „К.”, землището на [населено място], област В., представляващи лозе с площ 0,650 дка, ПИ № * и лозе с площ 0,231 дка, ПИ № *, както и че „ДЖУНА ЕКСПРЕС” ЕООД не е собственик на недвижими имоти в м. „К.”, землището на [населено място], област В., представляващи ливада с площ 0,401 дка, ПИ № *, ливада с площ 0,480 дка, ПИ № * и част с площ 3,133 дка от ливада , ПИ (нов) № *, защрихован с черно в скица към заключението на СТЕ на инж. М. К. (неразделна част от решението), който е част от ПИ № *, целият с площ от 3,638 дка.

Въззивното решение е постановено при условията на чл. 294 ГПК, след като предходно постановеното въззивно Решение № 16 от 21.03.2019 г. по в.гр.д.№ 392/2018 г. по описа на ОС – Видин е отменено с Решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 2517/2019 г. по описа на ВКС, І г.о.

Въззивният съд е изложил, че ищците (сега - ответници по касация) са предявили срещу настоящите касатори отрицателни установителни искове да се признае за установено, че ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти. Заявили са, че от наследниците на починалия през 1958 г. Б. М. Д., в срока и по реда на чл. 11, ал. 1 вр.чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от наследодателя им земеделски земи. С решение № 08 от 09.04.1999 г. ПК - гр. Белоградчик е признала и възстановила това право, вкл. и върху нива от 3 дка в м. С., в землището на [населено място]. При идентифицирането на границите на този имот, с протокол по чл. 45е, ал. 4 ППЗСПЗЗ от 02.04.2017 г. на ОСЗ - гр. Белоградчик е установено, че имотът попада в имоти с №№ *, *, *, * и * по КВС на землището на [населено място]. Въпросните имоти са продадени на ответниците от Община Чупрене. Ищците считат, че ответниците не са придобили правото на собственост върху имотите, тъй като Общината се е разпоредила с имоти, по отношение на които процедурата по реституция не е завършена и не е било възможно да станат общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. От своя страна ответниците са поддържали, че предявените искове са недопустими, посочените в исковата молба имоти не са индивидуализирани, като са оспорили истинността на Протокола от 02.04.2017 г.

Въззивният съд е приел, че събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно-технически експертизи дават основание да се приеме, че заснетите точки по протокола за идентифициране обхващат границите на имоти с №№ *, *, * и *, както и част от имот № * по КВС на землището на [населено място]. Част от границите не съществуват на терена понастоящем. Назначената при новото разглеждане на спора от въззивния съд техническа експертиза не променя приетото за установено от районния съд, че спорната земя е заявена за възстановяване и се намира извън границите на урбанизираната територия. По отношение на това, дали отговаря на изискванията на Наредба № 49 от 2004 г., вещото лице е отговорило, че протоколът от 02.04.2017 г. за идентифициране на имотните граници е изготвен съобразно действащото към момента на съставянето му приложение към Заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г. Като основен спорен въпрос по делото е изведен този за приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя. Изложено е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. Когато е поискано възстановяване на собствеността, както в настоящия случай, тогава имотът, предмет на заявлението, не влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Общината става собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване в законните срокове (така: Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1493/2016 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1703/2016 г. на ВКС, I г.о.). Направен е извод, че Община Чупрене не е придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като същият е заявен за възстановяване от един от наследниците на Б. М. Д., което ползва и останалите наследници. Поради това със сделките, обективирани в договори за покупко-продажба на недвижим имот, сключени съответно на 13.07.2015 г. и на 24.10.2014 г., купувачите Г. Е. М. и „ДЖУНА ЕКСПРЕС” ЕООД са закупили имоти от несобственик. Не е настъпил търсеният транслативен ефект, тъй като и с двете сделки вещни права не са прехвърлени. На ищците са непротивопоставими правата, които трети лица са придобили върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Посочено е, че по делото не съществува спор, че процедурата по възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. М. Д. върху имот, за който правото на възстановяване е признато с решение № 08 от 09.04.1999 г. на ПК - гр. Белоградчик, все още не е приключила. В този смисъл като неоснователни са определени доводите на ответниците по иска, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен по причина, че земеделските земи, предмет на исковата претенция, т.е. земите, по отношение на които предявилите иска лица могат да придобият права при окончателното възстановяване на собствеността, не са индивидуализирани. Съгласно чл. 45д, ал. 5 ППЗСПЗЗ, когато правото на собственост е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ОбСЗ се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Според чл. 45е, ал. 1 ППЗСПЗЗ установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържането на картата на възстановената собственост и в присъствието на представител на ОСЗ, като съгласно чл. 45е, ал. 4 ППЗСПЗЗ в случаите по ал. 1 ОСЗ изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота и към протокола се прилага копие от ръчна скица, изготвена при идентифицирането. Именно в това производство се извършва идентифицирането на заявения за възстановяване имот. Въз основа на този протокол и приложената към него скица може да бъде извършена преценка кои от имотите в съответното землище не са заявени за възстановяване и стават общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. кои имоти са заявени за възстановяване и не могат да бъдат придобити от общината по този ред до приключване на производството по възстановяване на собствеността, след което биха могли да се определят като остатъчен фонд. В случая, според заключението на СТЕ на в.л. М. К., границите на процесния поземлен имот съвпадат с външните граници на ПИ №№ *, *, *, * и *, като са посочени и площите, които попадат във всеки един от тези имоти. Имотът е изчертан и графично след нанасяне на заснетите точки по координати върху КВС от представения по делото протокол за идентификация и по този начин е надлежно индивидуализиран. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че протоколът е съставен от фирмата, която поддържа КВС, т.е. от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, но не е проследявала дали протоколът е съставен в съответствие с разпоредбите на наредбата, тъй като не е имала такава задача. Назначената експертиза в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение, изпълнена от в.л. П. И. е дала заключение, че изготвеният протокол от 02.04.2017 г. за идентифициране на имотните граници е съставен съобразно действащото към 02.04.2017 г. приложение към Заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г. Посочено е, че въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. представения протокол и приетото заключение на СТЕ, първоинстанционният съд е приел предявения иск за основателен, а назначената от въззивния съд нова СТЕ не променя установената от първата инстанция фактическа обстановка и поради съвпадане изводите на двете инстанции решението на РС е потвърдено.

Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение във връзка с довода за постановяването му без участието на Община Чупрене като задължителен необходим другар. Доводът е неоснователен. С т. 3.Б. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК се разясни, че е допустимо иск за собственост да бъде предявен и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, каквото действие в случая е извършено от Община Чупрене. Това тълкуване е обосновано с изискването за процесуална икономия (за да се избегне предявяването на иск срещу праводателя в отделно производство), както и за постигането на обвързаност на праводателя от силата на пресъдено нещо на решението по иска срещу приобретателя. Изложените аргументи в мотивите към т. 3.Б. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК не дават основание за извод, че в такава хипотеза праводателят и приобретателят имат процесуалното положение на необходими другари, още по-малко – на задължителни другари. Доколкото предявяването на иск за собственост (включително отрицателните установителни искове за собственост) и срещу праводателя, наред с приобретателя, не е въздигнато от закона като условие за допустимост на производството, въззивното решение не е процесуално недопустимо на това основание.

Във връзка с наличието на правен интерес от предявяването на иска, задължение за преценяването на чиито предпоставки тежи върху съда във всеки етап от висящността на спора, следва да се подчертае, че и настоящият състав споделя изложеното в отменителното Решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 2517/2019 г. по описа на ВКС, І г.о., че процедурата по възстановяване на правото на собственост на наследниците на Б. М. Д. върху нива от 3 дка в м. „С.” в землището на [населено място], по отношение на който с Решение № 08 от 09.04.1999 г. ПК - гр. Белоградчик е признала правото на възстановяване, все още не е приключила. Постановеното от ПК – Белоградчик Решение № 08 от 09.04.1999 г. не е придружено от скица, нито съдържа описание, позволяващо да бъдат индивидуализирани границите на нивата от 3 дка в м. „Селище”. В случаи от този вид, по силата на чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, довършването на реституционното производство (респ. – придобиването на права от ищците) би било възможно след влизането в сила на решение на общинския съвет по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.). Вземането на такова решение пък е предпоставено от надлежното идентифициране на границите на заявения за възстановяване имот, което (както е прието и в отменителното Решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 2517/2019 г. по описа на ВКС, І г.о.) се извършва в производството по чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ.

Следователно - за ищците би се открила възможността в тяхна полза да бъде постановено решение по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ само при наличието на надлежно проведено производство по идентифициране на границите на заявения за възстановяване имот. В този смисъл надлежно проведеното производство по чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ открива пред тях възможността да придобият права, ако отрекат правата на ответниците (предвид междувременно извършените в тяхна полза разпоредителни действия от Община Чупрене). С други думи - наличието на законосъобразно съставен протокол по чл. 45е, ал. 4 ППЗСПЗЗ е факт, който следва да бъде доказан от ищците, за да се приеме, че разполагат с признат от закона интерес от предявяването на отрицателен установителен иск съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл въпросът за надлежното съставяне на Протокола за идентифициране на имотни граници от 02.04.2017 г. подлежи на изследване и отговорът му е от значение на първо място във връзка с преценката за допустимостта на предявения в настоящото производство иск.

С касационната жалба е заявено оплакване за необоснованост на извода, че Протоколът от 02.04.2017 г. е съставен съобразно изискванията на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. За проверка на съответствието между протокола и нормативните изисквания, в съответствие с указанията в отменителното Решение № 62 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 2517/2019 г. по описа на ВКС, І г.о., при повторното разглеждане на спора от въззивния съд е допуснато изслушването на заключение на СТЕ на в.л. инж. П. И.. Констатациите в тази връзка са обективирани с т. 6 от заключението. Посочено е, че протоколът е изготвен съобразно приложението към Заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г., т.е. по образец, утвърден с посочената заповед. Възприемайки заключението в тази му част, както и съобразявайки изявлението на в.л. инж. М. К., че протоколът е съставен от фирмата, която поддържа КВС, въззивният съд е формирал извод, че протоколът удовлетворява нормативните изисквания, приложими към този вид официален документ. Преценявайки правилността на този извод, ВКС намира, че зачетените от окръжния съд обстоятелства са важни от гледна точка преценката дали протоколът е съставен в утвърдена форма, а скицата към него – от оправомощено за това лице, но с това не се изчерпват изискванията, съобразяването на които изгражда материалната доказателствена сила на протокола за идентифициране на имотни граници.

В посочената т. 6 от заключението на в.л. инж. П. И. е констатирано още, че протоколът от 02.04.2017 г. обективира пропуски, тъй като не съдържа посочване на местността, както и № и дата на решението на ОСЗ за признаване на правото на собственост, като на ръчната скица е посочено „имот № *”, но не е ясно номерацията съгласно кой документ е. В мотивите на въззивното решение липсва обсъждане какво отражение намират тези констатации върху редовността на протокола за идентифициране на имотни граници, което съставлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, в която връзка също са заявени оплаквания с касационната жалба.

Така допуснатото процесуално нарушение има за последица необоснованост на извода за надлежно извършена идентификация. Видно от текста на самия Протокол е, че като реквизити на документа се изисква посочването на местност, площ и решение на ОСЗ за признато право на собственост на заявителя (наследниците на бившия собственик). Изискването за посочването на тези данни не е въведено самоцелно, а за да придаде на протокола по чл. 45е, ал. 4 ППЗСПЗЗ доказателствена стойност относно факта, че е установена идентичност между стар имот, за който е инициирано и не е приключено реституционно производство, и настоящ имот към момента на идентифицирането, приет за съответен на заявения. Липсата на данни, които да обосноват наличието на такава връзка, има за последица извод, че протоколът за идентификация не е съставен в съответствие с нормативните изисквания и не може да се ползва с материална доказателствена сила относно факта на идентичност.

В конкретния случай в Протокола от 02.04.2017 г. местност изобщо не е посочена; посочена е площ от 5,8 дка, а вместо данни за решение на ОСЗ е вписано „0990”, което е номера на преписката, образувана по заявлението, подадено от Г. Б. Д. на 18.02.1992 г. Същевременно, в ръчната скица по чл. 45е, ал. 4 ППЗСПЗЗ е вписано, че е извършена идентификация за „ имот № * ”. В текста на заявлението от 18.02.1992 г. под № * е вписана нива с площ 1,2 дка в местност „Ц.”. В текста на Решение № 08 от 09.04.1999 г. на ПК – Белоградчик за този имот № * изобщо липсва произнасяне – както да е признато право на възстановяване, така и да е отказано такова. Наред с това, описаната в исковата молба като идентифицирана с Протокола от 02.04.2017 г. нива от 3 дка в м. „С.” в землището на [населено място] е посочена под № 9 в заявлението, под № 7 в раздел І и под № 5 в раздел ІІ на Решение № 08 от 09.04.1999 г. на ПК – Белоградчик. Така установените данни по делото мотивират състава на ВКС да приеме, че липсва основание да се формира извод, че имотът, за който с Протокола от 02.04.2017 г. е удостоверено да е извършена идентификация (т.нар. „имот № *”) е именно нивата от 3 дка в м. „С.”. Последното налага да се приеме, че за тази нива не е налице надлежно извършена идентификация в съответствие с изискванията на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Това от своя страна означава, че ищците не са доказали съществуването на факт, относим към предпоставките за допустимост на предявения от тях отрицателен установителен иск. При отсъствието на надлежно извършена идентификация по реда на чл. 45д и чл. 45е ППЗСПЗЗ за имот, правото на възстановяване на собствеността върху който да е признато с влязло в сила решение на ОСЗ, предявяването на отрицателния установителен иск за собствеността на настоящите имоти №№ *, *, *, * и * се явява преждевременно и като такова - лишено от правен интерес. По тази причина и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК постановените въззивно и първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени, а производството по делото – прекратено.

Воден от изложеното и на основание чл. 295 ГПК във връзка с чл. 293, ал. 4 ГПК и чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 247 от 16.12.2020 г. на Окръжен съд - Видин, постановено по в.гр.д. № 229/2020 г., както и потвърденото с него Решение № 185 от 11.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 180/2018 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от М. Г. Б., Л. Г. А. и В. Н. П. отрицателни установителни искове срещу Г. Е. М. за собствеността на недвижими имоти в м. „К.”, землището на [населено място], област В., представляващи лозе с площ 0,650 дка, ПИ № * и лозе с площ 0,231 дка, ПИ № *, както и срещу „ДЖУНА ЕКСПРЕС” ЕООД за собствеността на недвижими имоти в м. „К.”, землището на [населено място], област В., представляващи ливада с площ 0,401 дка, ПИ № *, ливада с площ 0,480 дка, ПИ № * и част с площ 3,133 дка от ливада, ПИ (нов) № *, защрихован с черно в скица към заключението на СТЕ на инж. М. К. от л. 80 от гр.д.№ 180/2018 г. на РС – Белоградчик, който е част от ПИ № *, целият с площ от 3,638 дка.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: