Недопустимост на съдебно прекратяване на читалище на непредявен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск от прокурора за прекратяване на читалище * вероятна недопустимост * произнасяне по непредявен иск

1

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. София, 07.05.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1556 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] срещу решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗНЧ Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място], учредено с протокол от учредително събрание от 17.06.1997 г. и решение от 17.11.1997 г., вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 6410, том № 54, стр. 6 по ф. д. № 9604/1997 г. на Софийски градски съд, като е открито производство по ликвидация на прекратеното читалище, П. Й. е назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за извършване на ликвидацията от шест месеца.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като предявеният иск се основава само на основанието по чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, а именно – читалището не развива дейност за период от две години. Касаторът поддържа, че съдът е постановил прекратяването на читалището на незаявено основание.

С определение № 119 от 14.01.2026 г. по т. д. № 1556/2025 г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ. В останалата част, с която след отмяна на първоинстанционния акт Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, открито е производство по ликвидация на прекратеното читалище, П. Й. е назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за извършване на ликвидацията от шест месеца, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът Народно читалище „Иван Вазов 1912“ чрез процесуалния си представител адвокат Боева поддържа, че в допуснатата до касация част въззивният акт е процесуално недопустим, тъй като основанието по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ – ползване на имуществото на читалището не според целите и предмета на дейността не е било въведено с исковата молба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор А. изразява становище, че в допуснатата до касация част въззивният акт е недопустим и следва да бъде обезсилен.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, констатира следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадена от Софийски градска прокуратура срещу Народно читалище „Иван Вазов 1912“ искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че читалището не осъществява дейност повече от две години – от средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. Сочи се, че съгласно изисканата информация: читалището никога не е подавало в Министерство на културата информационна карта за дейността и състоянието съгласно изискванията на Наредба № 2/2019 г. за реда за водене на регистъра на народните читалища и читалищните сдружения; не е декларирало дейност пред кмета на район „Подуене“ към 31.12.2022 г.; не е декларирало регистрирани и новорегистрирани читатели. Въведени са твърдения, че според доклад на проверителната комисия на читалището от март-април 2023 г., отнасящ се за периода 2019 г. – 2022 г., няма проведени общи събрания на читалището и заседания на органите му; сградата на читалището е в лошо състояние; читалището има приходи единствено от субсидия за заплащане на заплати – една щатна бройка и отдаване под наем на две помещения /общо 340 лв. от наем/; липсват данни читалището да има приходи от членски внос. В исковата молба е посочено, че според председателя на читалището П. Й. читалището не осъществява дейност, тъй като липсват пари за наемане на преподаватели и помещения. Искането е за прекратяване на читалището на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, и е отхвърлил предявения иск с посоченото правно основание за прекратяване на ответното Народно читалище „Иван Вазов1912“.

Въззивният съд е приел, че срещу Народно читалище „Иван Вазов 1912“ е предявен иск с правно основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ за прекратяването му, който се основава на наведени доводи за съществуване на едно от алтернативно въведените с тази разпоредба предпоставки за прекратяване на читалищата, а именно – липса на осъществявана дейност за период от поне две години. След преценка на събраните по делото доказателства съставът на Софийски апелативен съд е намерил, че за периода от средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и до момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ответното читалище не развива основна дейност. Решаващият състав е счел, че установените извършвани допълнителни дейности, свързани с отдаване под наем на помещения, не могат да компенсират неосъществяването на основната му читалищна дейност. Във въззивното решение е формиран извод за осъществяването на хипотезите по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗНЧ, а именно имуществото на читалището не се използва според целите и предмета на дейността на юридическото лице и читалището не развива дейност за период две години. Поради това Софийски апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е прекратил Народно читалище „Иван Вазов 1912“ на посочените основания.

Настоящият състав на ВКС, след преценка на данните по делото, приема, че обжалваното решение в частта, с която след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ, е процесуално недопустимо.

Съгласно т. 9 на ППВС № 1/1985 г. когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т. е. разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. , решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др./ се приема, че решението е недопустимо, когато съдът е разгледал непредявен иск. Съгласно тази практика, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1-т. 5 ЗНЧ са посочени основанията за прекратяване на регистрирано читалище по решение на окръжния съд, като съгласно ал. 2 на същия член прекратяването на читалището може да бъде постановено от съда по искане на прокурора, направено самостоятелно или след подаден сигнал от министъра на културата. Основанието по чл. 27, ал. 1 ЗНЧ за прекратяване на читалището следва да бъде изрично посочено и конкретизирано в исковата молба, с която е предявен искът на прокурора, като съдът е овластен да обсъжда само основанието или основанията, за които е надлежно сезиран с исковата молба. Евентуалното произнасяне по непредявено основание би съставлявало нарушение на диспозитивното начало. Такова нарушение е налице в настоящия случай, тъй като с исковата молба са наведени фактически твърдения, че ответното читалище не е развивало дейност за период от над две години. С оглед обстоятелствената част на исковата молба липсват релевирани твърдения, че имуществото на ответното читалище не се използва според целите и предмета на дейността на читалището, съответно за нарушението на закона, представляващо предпоставката по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗНЧ за прекратяване на юридическото лице. Ето защо, като е прекратил ответното читалище на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ, което не е релевирано с исковата молба, съставът на Софийски апелативен съд е уважил иска на непредявено основание, съответно е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустимо решение.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение в допуснатата до касация част следва да бъде обезсилено.

С оглед резултата по делото /частично недопускане на касационно обжалване и частично обезсилване на въззивното решение/ и доколкото искът е предявен от прокуратурата на основание чл. 78, ал. 11 вр. ал. 4 ГПК Държавата, представлявана от министъра на финансите, следва да бъде осъдена да заплати на касатора Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150, 50 евро /25, 50 евро разноски за държавна такса и 125 евро разноски за адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Народно читалище „Иван Вазов 1912“, [населено място] разноски за касационната инстанция в размер на 150, 50 евро /сто и петдесет евро и петдесет цента/.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.