Доказване на концентрация на алкохол в кръвта при разминаване в две химически проби

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. София, 20.02.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова, в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 913/2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв. Д. Я. – защитник на подсъдимия Х. Х. срещу Присъда №18/17.06.2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, VIII състав, постановена по ВНОХД№202/2025 год.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В тази връзка се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия.

В хода на съдебното производство пред Върховния касационен съд(ВКС) подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Прокурорът от ВКП сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице претендираните касационни основания. Счита, че са изпълнени дадените от ВКС указания при първото разглеждане на делото от касационната инстанция и са отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения дали повод за отмяна на предходната въззивна присъда. Според прокурора количеството алкохол в кръвта е установено по надлежния ред и присъдата не почива на предположения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъдата – оставена в сила.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №29/17.10.2023 год. по НОХД№506/2022 год., Районен съд – Димитровград е признал подсъдимия Х. Х. за невиновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

С Присъда №26/08.10.2024 год. по ВНОХД№116/2024 год., Окръжен съд – Хасково, II състав е отменил изцяло атакуваната първоинстанционна присъда, като вместо това е признал подсъдимия Х. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 НК и прилагайки чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК го е осъдил на 4 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години по силата на чл.66, ал.1 от НК, както и му е наложена „глоба“ в размер на 150 лева.

С Решение №109/05.03.2025 год. по КНОХД№37/2025 год., ВКС – Трето наказателно отделение е отменил осъдителната присъда на Окръжен съд – Хасково, II състав по ВНОХД№116/2024 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивите за това са били, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК, което е резултирало в неизясняване на централното за предмета на делото обстоятелство – каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на проверката от органите на МВР на 22.08.2022 год.

При новото разглеждане на делото, образувано под №202/25 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, VIII състав, въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда, признал е подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години по силата на чл.66, ал.1 от НК и „глоба“ в размер на 150 лева, отново прилагайки чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият е бил е осъден да заплати и разноските по делото.

Настоящото касационно производство е второ по ред.

На първо място е релевирано оплакването за нарушение на материалния закон, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Х. не е установена по безспорен и несъмнен начин, като така възведеното с обвинителния акт престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е останало недоказано от обективна страна.

Доколкото обаче в жалбата са наведени и оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, те следва да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като само при наличието на правилно установени от процесуална гледна точка факти, е резонно да бъде коментиранo приложението на материалния закон.

Основното оплакване е към вещите лица, изготвили КСМХЕ, които приемат за достоверен резултата от проведеното химическо изследване на първата кръвна проба взета от подсъдимия Х.. Касаторът е на мнение, че даденото от тях заключение е мотивирано изключително с правни аргументи, както и с лични предположения и догадки, които в хода на процеса са останали недоказани. Настоящата инстанция не приема това възражение за основателно. Назначената от първостепенния съд комплексната съдебномедицинска химическа експертиза е имала за цел изясняване на обективната истина по делото, тъй като резултатът от първото изследване на кръвната проба на подсъдимия е отчел концентрация на алкохол в кръвта – 1.29 g/L, докато изследването на контролната проба е установило концентрацията на алкохол да е била 1.03 g/L. Именно това разминаване в резултатите от проведените две изследвания на кръвните проби е станало повод за назначаването на процесната КСМХЕ. Въззивният съд подробно е коментирал представеното от вещите лица експертно заключение, защитено и при разпита им в съдебно заседание, като е изложил ясни и подробни мотиви, защо приема за достоверно даденото заключение. Не може да се приеме упрекът на защитата за това, че същата е мотивирана изцяло с правни съображения. Фактът, че един от експертите – д-р В. А. е коментирал значението на срока по чл.26, ал.4 от Наредба № 1/2017 г., където е регламентиран минималния срок за съхранение на пробите с биологичен материал е продиктуван от участието му при съставянето на подзаконовия нормативен акт, в качеството му преди всичко на експерт в тази област и за което дава научнообосновано становище – че моноветите използвани при тези кръвни проби могат да гарантират вакуума за срок до 3 месеца. Настоящия съд не споделя виждането, че изразеното от вещото лице мнение, в тази му част има характера на правен аргумент и още по-малко, че той е послужил за мотивиране на поставените в КСМХЕ въпроси. На тях са дадени последователни, подробни и логични отговори, като са цитирани и международни научни публикации, касаещи именно сравняването на първоначални и последващи резултати от анализи, целящи установяването на алкохолна концентрация в кръвта.

На следващо място кредибилността на КСМХЕ е атакувана на плоскостта за неспазване на надлежния ред – чрез изследване кръвните проби по реда на чл.22, ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , а именно по газхроматографски метод. Това възражение също не може да бъде споделено. Действително, като надлежен ред наредбата установява единствено газхроматографското изследване, що се касае за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, а спазването му е и елемент от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Този надлежен ред обаче определя единствено какъв химически метод следва да бъде използван при самото изследване на кръвната проба. В конкретния случай и двете кръвни проби взети от подсъдимия Х. в посочения часови диапазон след тестването му с техническо средство са извършени от специалисти в лаборатории, посочени в чл.19, ал.1 от наредбата, с газхроматографски метод, което означава, че редът е спазен. По-скоро проблемът пред който е бил изправен първоинстанционният съд е на кой от двата резултата следва да се довери, с оглед разликата при установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания момент.

Отчитайки казаното дотук, единственият път, по който е можело да бъде разрешен въпросът е бил чрез назначаването на КСМХЕ, която да отговори на въпроса каква е причината за констатираното разминаване и резултатът от кой химически анализ е достоверен от научно-аналитична гледна точка. За проверката на събраните по делото доказателства, избраният способ на доказване е бил единственият възможен, а при назначаването и изготвянето й не се констатират нарушения на предвидените в НПК правила.

В отговорите си, вещите лица по комплексната експертиза са изложили подробни съображения относно това коя е единствената възможна причина, поради която е мислим такъв разнобой в резултатите от проведените две изследвания на кръвните проби. Контролираният съд е кредитирал изцяло отговорите на вещите лица по КСМХЕ, тъй като същите притежават нужните специални знания, отговорите са пълни, ясни и обосновани, като са използвали различни научни източници при провеждане на изследването. В този смисъл не може да се говори за превратен анализ на посочената експертиза. Напротив, съдът задълбочено и в съответствие със съществуващите стандарти е достигнал до обосновани изводи разкриващи по всеобхватен начин обективната истина.

Не може да бъде споделено и оплакването, че наредбата не предвижда максимален срок, след който не допуска кръвните проби да бъдат тествани. Вярно е че чл.26, ал.4 предвижда минимален срок от 3 месеца, но той касае единствено периода за съхранение на пробите. Неправилно защитата тълкува посочената разпоредба изолирано. В чл.27, ал.3 от наредбата се урежда правото на нарушителя да поиска изследване на контролната проба за своя сметка в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, при условие че не е изтекъл срокът по чл.26, ал.4. Съпоставянето на двете разпоредби и тълкуването им във връзка една с друга показва, че авторът на подзаконовия нормативен акт не е безразличен по отношение на крайния момент, в който следва да бъде изследвана контролната кръвна проба. Редакцията на двете норми позволява да бъде направена интерпретацията, че тестването на втората проба е допустимо само в рамките на 3-месечния срок, а обстоятелството, че в чл. 26, ал. 4 от наредбата той е посочен като минимален води до извода, че съхраняването й след този срок е свързано с възможността тя да бъде използвана за други изследвания. Това разбиране за действителния смисъл на закона, употребен в широкия смисъл на понятието, се подкрепя и от изложението на вещото лице, в което той споделя научните причини за възприемането му в наредбата – а именно, че вакуумът при използваните за този вид изследвания епруветки (моновети) не може да бъде гарантиран след третия месец. На практика, изследване на контролната кръвна проба след този период не е изключено, но към резултатите следва да се подхожда с нужното внимание и те да бъдат съпоставяни и анализирани заедно с останалия събран по делото доказателствен материал.

На последно място, не се отчита и игнориране на изготвения от вещото лице П. В. химически анализ, с което се претендира касационното основание за съществено процесуално нарушение. То не е подминато от контролираната инстанция. Същото е обсъдено и е отхвърлено, за което въззивният съд е изложил мотиви. Всъщност, причина за некредитирането на този химически анализ не е защото съдът е поставил под съмнение компетентността, обосноваността или неговата вярност, а това, че самият получен резултат не може да бъде възприет като аналитично обоснован, съгласно заключението на възприетата като доказателствено релевантна комплекса съдебномедицинска химическа експертиза. Не на последно място е и обстоятелството, че експертите изготвили тази експертиза притежават нужната квалификация и професионални знания да дадат отговор на въпроса за причината на подобно разминаване, това, което сам В. признава, че не притежава. Поради това въззивният съд не е нарушил изискването за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Останалите доводи в жалбата претендиращи за наличието на съществени процесуално нарушения са всъщност по необосноваността на атакувания съдебен акт. На тях касационната инстанция не дължи отговор. По съществото си те атакуват не начина, по който контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение, а правилността му. Заключението на съда по фактите кои доказателствени източници да кредитира с доверие е суверенно негово право, стига това да е сторено при съблюдаване на логическите правила и при спазване изискването за обективност, всестранност и пълнота, в които случаи ВКС няма право на намеса.

Настоящият състав на Върховния касационен съд не съзря и претендираното нарушение на материалния закон, обосновано с доводите на защитата за недоказаност на обвинението от обективна страна по несъмнен и категоричен начин. Както вече беше коментирано, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Х. е установена по надлежния ред – чрез изследване на кръвна проба по газхроматографски метод. Твърденията на защитата, че съмненията относно редовността на контролната проба могат също толкова успешно да бъдат отнесени и към редовността на първата епруветка с иззет от подсъдимия биологичен материал не могат да бъдат споделени от този съд. Те не намират категорична опора в материалите по делото. Видно от протокола за химическо изследване, лаборантът е приел обекта за изследване в цялост, без да са нарушени предпазните стикери или опаковката, както и не е констатирано наличието гнилостен процес, хемолиза или липса на консервант, които да възпрепятстват точния анализ. Съгласно методиката на наредбата, задължение на химика е преди започване на анализа да провери годността на пробата. Щом изследването е проведено и е даден количествен резултат, презумпцията е, че пробата е отговаряла на стандартите. Следва да бъде отбелязано, че тези постановки трябва да бъдат отнесени и към изследваната контролна проба, с уточнението, че резултатът от първото химическо изследване не е дал повод на вещите лица изготвили КСМХЕ да се усъмнят в неговата достоверност, тъй като не само, че същият е извършен в момент значително по-близък до този когато е взета пробата, но и резултатът кореспондира с показанията от техническото средство, с което е отмерена концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. По делото е установено по безспорен начин, че към момента на извършената от полицейските органи проверка, подсъдимият Х. е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.20 на хиляда.

Ето защо настоящата инстанция не възприема доводите на защитата, че присъдата почива на предположения. Доколкото не са изложени други доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящата инстанция е ограничена от пределите на касационна проверка визирани в чл.347, ал.1 от НПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда с рег.№18/17.06.2025 г. на Окръжен съд – Хасково, VIII състав, постановена по ВНОХД№202/2025 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.