Отговорност на държавата при наследяване при отказ на всички наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е № 297/05.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 4979 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение № 463/06.07.2023 г. по т. д. № 8/2023 г., постановено от Апелативен съд-София, Търговско отделение, 9 състав, с което е отменено решение № 260591 от 22.09.2022 г. по т. д. № 2476/2018 г. по описа на Софийски градски съд и държавата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 11 ЗН, сумата 90 596.88 лв. – главница и сумата 924 лв. – разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката по Споразумение от 18.04.2011г. и анекс № 1/20.04.2011г. към него, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите, а на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 2 491.41лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г. С решението държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД направените в производството пред двете инстанции разноски в размер на 7 290.40 лв.

В касационната жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, се поддържа, че постановеното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че процесуалната легитимация на ответника е абсолютна предпоставка на правото на иск и за нея съдът следи служебно. Допълва се, че при смърт на ответник по делото, процесуално легитимирани да бъдат конституирани като ответници на мястото на починалия са наследниците, които са приели наследството. Сочи се, че приемането на наследството може да бъде извършено и с конклудентни действия, а направеният отказ от наследство е недействителен, когато наследството вече е било прието. Прави се заключение, че щом като за процесуалната легитимация съдът следи служебно, то и съдът следва да следи служебно и за приемането на наследството. Релевира се възражение, че въззивният съд не е изпълнил служебните си задължения да установи кой е процесуално легитимираният ответник, поради което решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. При условията на евентуалност, се сочи, че дори и да се стигне до приложението на чл. 11 от ЗН е необходимо съдът, който разглежда делото, да съобрази факта, че правоприемството на държавата е частно, а не универсално и да даде подходящ срок на страните по делото, за да се установи какъв е активът на наследството и да се приеме същото по опис. Твърди се, че осъществяването на това охранително производство, уредено в ГПК, ще даде възможност на решаващия съд да съобрази решението си и да постанови осъдителен диспозитив спрямо държавата до размера на полученото имущество. Прави се искане решението да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287 ГПК е подал отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор. Претендира заплащане на направените разноски за касационната инстанция.

С определение № 3282 от 26.06.2024 г. ВКС, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение е допуснал, на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение по обобщения правен въпрос: „Каква е дължимата от съда преценка относно обема на отговорността на Държавата, приела наследството по чл.11 ЗН?“.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е установено по делото, че в резултат на свои неправомерни действия, в качеството й на специалист „Банкови операции“, Н. Д. е извършила разпоредителни действия по клиентски сметки и е присвоила средства в размер на сумата 90 596,80 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД, с което дружество се е намирала в трудовоправни отношения, както и че със споразумение от 18.04.2011 г. и анекс №1 от същата дата, Н. Д. е признала задължението си към банката в размер на 90 596,88 лв. и 924 лв. - разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката. Посочил е, че при съобразяване и с представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, всички наследници на Н. Д. по права и съребрена линия са направили откази от наследството й, вписани в книгата по чл. 49 ЗН към РС-Тетевен, поради което и на основание чл. 11 от ЗН наследството й, включващо и задълженията към ищцовата банка, са наследени от държавата приела наследството по опис. Направил е заключение, че предявените против държавата искове са основателни и доказани в претендирания размер и следва да бъдат уважени, като съдебният изпълнител следва да извърши оценка на приетите по опис от държавата наследствени имоти, съгласно решение № 232 от 02.07.2020г. на РС- Тетевен, тъй като на основание чл. 60, ал. 2 ЗН държавата ще отговаря само до размера на полученото по опис наследство.

По поставения правен въпрос:

Преценката относно обема на отговорността на държавата, приела наследството по опис, не следва да бъде извършена в исковото производство по предявен против нея иск. В исковото производство при основателност на претенцията на ищеца държавата следва да бъде осъдена да плати наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските, при условията на чл. 11 ЗН, като удовлетворяването на вземането следва да се извърши от включените в наследството активи при изпълнение на задълженията.

Съображенията на съда са в следния смисъл:

В практиката на съдилищата и в част от доктрината /„Наследствено право“ - доц. д-р А. С. изд. „Сиела“ – 2022 г. /стр. 81, 377, 398/ и др. разработки/ е преобладаващо разбирането, че в случаите по чл. 11 ЗН държавата няма качеството на наследник, а придобива „незаетото“ наследство, тъй като няма лице, което да получи същото. Именно защото държавата е последният приобретател на едно имущество, което иначе би останало без титуляр, тя няма право на преценка дали да го приеме или да се откаже от него, а го „получава“ по силата на закона, без да е необходимо изричното му или с конклудентни действия приемане. Фактическият състав, от чието осъществяване настъпва преминаването на останалото без универсални правоприемници имущество на починалия в полза на държавата, включва две предпоставки, предвидени в чл. 11 ЗН: 1. откриване на наследството и 2. липса на наследник по закон или по завещание, съответстващи на тези по чл. 3, т. 4 ЗДС. Поради обстоятелството, че държавата не може да откаже едно незаето наследство, е предвидено, че тя приема само по опис, т. е., че отговаря винаги ограничено. Следователно не може да се говори за същинско приемане на наследството и описът стои извън придобивния фактически състав. В този смисъл е и решение по гр. д. № 1306/2004г. на IV ГО, ВКС, видно от мотивите на което приемането на наследството по опис съставлява средство за охрана на интересите на държавата, но неизвършването на фактическото действие не променя правно регламентирания й статут. По отношение на държавата предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение, тя може да поиска съставянето на опис по реда на глава 52 от ГПК и след неговото изтичане – така т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т. д. № 3/2013г. на ОСГК. Следва да се има предвид, че този опис няма да обхваща всички права, включени в наследството, тъй като те се разпределят между държавата и общината. Държавата придобива права на остатъчен принцип – всичко, което не става общинска собственост, т. е. изключват се движимите вещи и изброените в чл. 11 ЗН недвижими имоти, предназначени предимно за жилищни нужди. Съответно държавата отговаря за задълженията на наследството - само до стойността на активите на наследството. В това се състоят и последиците от приемането по опис, уредени в чл. 60, ал. 2 ЗН. В разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че защитното действие на описа по чл. 61, ал. 2 ЗН, като форма за приемане на наследството от субектите, посочени в чл. 11 ЗН, се състои именно в тяхната ограничена отговорност - само с включените в наследството активи. В тази връзка е отбелязано, че е без значение стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. В разясненията по т. 2 от цитираното тълкувателно решение се сочи, че целта на приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на лицето за задължения на наследодателя до стойността на получените по наследство активи (чл. 60, ал. 2 ЗН), определена към момента на погасяване на задълженията. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в производството по установяване вземането на кредитор на наследството съдът не следва да определя стойността на получените по наследство активи, нито да редуцира отговорността на държавата, а това следва да се осъществи при изпълнението.

Приемайки, че в исковото производство не следва да се определя стойността на активите на наследството, а това следва да стане при изпълнение на задължението, съдът отчита разпоредбата на чл. 519 ГПК, съгласно която е недопустимо принудително изпълнение по отношение на държавата, и намира, че реализирането на наследственото задължение следва да се осъществи пред министъра на финансите, който е органът по изпълнението. При уважаване на предявения от кредитора против държавата иск на министъра на финансите следва да бъде представено за изпълнение осъдителното решение. В случай, че правата на кредитора останат неудовлетворени, поради изчерпване на стойността на полученото от държавата имущество, до която се простира нейната отговорност, той разполага с друга възможност за защита на неудовлетвореното си вземане. До този извод съдебният състав достига, съобразявайки следното: В практиката на ВКС /определение № 60154 от 07.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. №4506/2021г. от състав на Първо отделение, ГК, ВКС/ и в правната доктрина се приема, че положението на общината по чл. 11 ЗН наподобява това на заветник, доколкото като частен правоприемник по закон получава само права, но не и задължения. Приема се, че разпоредбите в ЗН, отнасящи се до конкуренцията между кредитор и заветник, следва да намерят приложение и по отношение на общините – става дума за чл. 66, ал. 2 и чл. 68 ЗН. Член 66, ал. 2 ЗН е неприложим, тъй като има предвид заветници, които имат вземане за пари или заместими вещи. А общината не е сред тях, защото тя придобива автоматично само вещни права. Поради това спрямо нея по аналогия може да бъде приложен чл. 68 ЗН. Ако не се допусне приложението на чл. 68 ЗН по аналогия, общината би била поставена в по-благоприятно положение от държавата, респ. кредиторът на наследодателя би се оказал в неблагоприятно положение, защото той ще може да очаква изпълнение само от държавата, не и от общината, която не отговаря за задълженията на наследствената маса. При това следва да се посочи, че размерът на отговорността на държавата в повечето случаи се оказва значително намален, тъй като голямата и най-ценната част от актива на наследството, а именно вещните права върху вещите по чл. 11 ЗН е придобита по силата на закона от съответните общини по местонахождението им. Ето защо на кредитора следва да му бъде признато правото да предяви конститутивен иск по чл. 68 ЗН, с който да упражни преобразуващото право за намаляване на завета. В това производство общината разполага с всички възражения за съществуването на вземането – за нея влязлото в сила осъдително решение няма сила на пресъдено нещо и не я обвързва. В исковото производство следва да участва и държавата. Пасивната й легитимация произтича от необходимостта да бъде обвързана от решението по чл. 68 ЗН. При уважаване на иска полученото от общината наследствено имущество се намалява съответно. /арг. от чл. 32 ЗН/. Намаляването означава, че в наследството се връщат съответните дробни части от завещаните вещи, държавата ги придобива и до стойността на придобитото се разпростира нейната отговорност. Следва да се посочи, че кредиторите, предявявайки иск по чл. 68 ЗН, не получават директно изпълнение от заветника /в случая общината/, а само подготвят възможността да го получат от държавата.

По основателността на касационната жалба:

По оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение съдебният състав намира, че постановеното от Апелативен съд София въззивно решение не страда от пороците, развити в касационната жалба. При постановяването му не са нарушени процесуалноправни норми, които да водят до неговата недопустимост. Исковата молба, с която ищецът – „Банка ДСК“ ЕАД е сезирал Софийски Градски съд, не страда от вменените й пороци. Искът с правно основание чл. 203 КТ още първоначално е бил предявен против държавата. В този смисъл е неоснователно и необосновано становището на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 227 ГПК. В исковото производство, обосновавайки легитимацията на ответника, ищецът е приложил удостоверение за наследници и родствени връзки на починалото лице - деликвент, както и препис от всички проведени производства по чл. 51 ЗН по отношение призованите към наследяване лица до шеста степен по съребрена линия, включително. Във въззивното производство е представил нови доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК. С оглед изложеното, възраженията на касатора за недопустимост на решението се неоснователни.

По правилността на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Предвид отговора на правния въпрос, неоснователно се явява оплакването на касатора, че следва да бъде ограничена отговорността на държавата до размера на изготвения опис, като задължението следва да бъде редуцирано в исковото производство по предявения иск с правно основание чл. 203 КТ. Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с иск на кредитор на наследството, предявен против държавата, както и че в исковия процес следва да установи съществуването и размера на задължението на наследодателя, но не и да определя стойността на получените от държавата активи. Правилно е приел, че приемането по опис е от значение за изпълнителното производство, а не за исковото. С оглед на това, е осъдил държавата да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД претендираното вземане /главница, разноски и лихви/ при условията на чл. 11 от ЗН. Както се посочи по-горе, извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемането на наследство по опис по чл. 61 ЗН, поради това се явяват неоснователни опасенията на касатора, че държавата, чрез министъра на финансите, ще отговаря неограничено и над размера на полученото имущество. Неотносимо е позоваването от страна на касатора на разрешението, дадено с решение № 226 от 04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016г. по описа на ВКС, II ТО, тъй като фактите по двете дела са различни – доколкото в цитираното решение се касае за задължително приемане на наследство по опис от наследник, а не от държавата в хипотезата на чл. 11 ЗН.

Предвид така изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът по касационната жалба, който чрез пълномощника си е заявил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и е приложил списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал.1, вр. с ал. 8 от ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 1080 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложения списък.

По изложените съображения, настоящият състав на Четвърто Гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463 от 06.07.2023 г., по т. д. № 8/2023 г., постановено от Апелативен съд-София, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 260591 от 22.09.2022 г. по т. д. № 2476/2018 г. по описа на Софийски градски съд Държавата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 203, ал. 2 КТ, сумата 90 596.88 лв. – главница и сумата 924 лв. – разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката по Споразумение от 18.04.2011г. и анекс № 1/20.04.2011г. към него, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите, а на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 2 491.41лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г., при условията на чл. 11 ЗН.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 1080 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

4

Особено мнение на съдия В.Райчева към гр.д.№4979/2023г. по описа на ВКС

С определение № 3282 от 26.06.2024 г. ВКС, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение е допуснал, на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение по обобщения правен въпрос: „Каква е дължимата от съда преценка относно обема на отговорността на Държавата, приела наследството по чл.11 ЗН?“.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е установено по делото, че в резултат на свои неправомерни действия, в качеството й на специалист „Банкови операции“, Н. Д. е извършила разпоредителни действия по клиентски сметки и е присвоила средства в размер на сумата 90 596,80 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД, с което дружество се е намирала в трудовоправни отношения, както и че със споразумение от 18.04.2011 г. и анекс №1 от същата дата, Н. Д. е признала задължението си към банката в размер на 90 596,88 лв. и 924 лв. - разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката. Посочил е, че при съобразяване и с представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, всички наследници на Н. Д. по права и съребрена линия са направили откази от наследството й, вписани в книгата по чл. 49 ЗН към РС-Тетевен, поради което и на основание чл.11 от ЗН наследството й, включващо и задълженията към ищцовата банка, са наследени от държавата приела наследството по опис.

Намирам , че отговорът на поставения за разглеждане въпрос е следния:

Преценката относно обема на отговорността на държавата, приела наследството по опис следва да бъде извършена в исковото производство по предявен против нея иск. В исковото производство при основателност на претенцията на ищеца държавата следва да бъде осъдена да плати наследственото задължение при условията на чл. 11 ЗН, до размера на цялото имущество, включено в описа на наследството.

Съображенията ми за това са следните:

Държавата получава наследството не поради качеството си на наследник на починалия, а поради това, че няма лице, което да получи същото - няма лица, които да наследяват съгласно предходните разпоредби на ЗН, откажат се от наследство или изгубят правото да го приемат. Когато държавата и общината получават наследството, те не стават наследници на починалия, а негови правоприемници. Държавата в хипотезата на чл.11 ЗН по силата на публичните си правомощия получава незаето наследство /ТР№65/1989г.ОСГК на ВС/. Доколкото наследниците на починалия ответник в конкретния случай са направили отказ от наследство, то негов правоприемник за съществуващите задължения е държавата.

За задълженията на починалия държавата отговаря ограничено - до размера на имуществото в наследството. Тя не може да се освободи от заплащането на наследственото задължение като предостави на кредиторите на наследодателя останалото от него и получено по опис имущество. Нейното положение е различно от това на останалите наследници, които приемат наследството по опис. Държавата получава наследството без да изразява воля за това и без да може да се откаже от наследството. За държавата това е правно предписана обвързаност. Смисълът, поради който държавата получава вакантно наследство, е да се създаде възможност за удовлетворяване на задълженията и събиране на вземанията, включени в състава му. Държавата е носител на включените в състава на наследствената маса права и задължения и действа от свое име при удовлетворяване на кредиторите на наследодателя и инкасиране на вземанията в състава на наследството и в хипотезата на чл. 11 ЗН, като носител на публична власт, няма срок, в който следва да приема наследството по опис, като разграничението, което се прави за приемане направо и приемане по опис за останалите наследници, не важи за нея.

Намирам, че въпросът за стойността на приетото наследство по опис следва да се разгледа при решаване на гражданския спор, в който се ангажира отговорността на държавата, тъй като тогава се поставя и въпроса дали в наследството има имущество, на каква стойност е то и доколко покрива задълженията. Стойността на наследството се определя от сбора на оценките на включените в описа активи. За да приеме наследството по опис държавата може да поиска извършването му както в исковия процес, така и преди неговото образуване, ако е била уведомена за наличие на задължения на наследодател без наследници по закон, тъй като чрез описа се установява какъв е актива на наследството- чл. 553 - чл. 559 ГПК. За реда по който се извършва описа законът в разпоредбата на чл. 63 ЗН препраща към ГПК, като се съставя протокол, в който се описват всички вещи, а за тяхната оценка може да бъде назначено вещо лице - чл. 557 ГПК. По отношение на държавата приемането на наследството по опис няма конститутивно действие, а само декларативно значение по отношение на стойността на имуществото, включено в наследството. Същият е необходим защото държавата не може да плати на кредиторите на наследството над размера на ограничената си отговорност, като ограничението й е стойностно, а не предметно. За държавата не се отнася тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН, поради което и при заведено дело, в което държавата е ответник по иск за задължения на наследодателя, е осъществима хипотезата на чл. 51, ал. 1 ЗН, тъй като за нея винаги е открита възможността да поиска извършаване на опис, за да се установи отговорността на държавата за задълженията на наследодателя. Държавата, дори и когото не получава в собственост определено наследствено имущество, остава отговорна за задълженията на наследодателя до размера на стойността на наследството, прието с опис. Целта е когато пасивът на наследството надхвърля неговия актив да се елиминира неограничената отговорност на държавата за задълженията на наследодателя.

Считам, че в този случай с оглед разпоредбата на чл. 519 ГПК този въпрос не може да бъде разрешен след приключване на спора с влязло в сила решение едва при провеждане на принудително изпълнително производство за събиране на присъдените суми, тъй като такова не се извършва.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че ако в описа на имуществото има движими вещи, жилищата, ателиетата и гаражите , както и парцелите и имотите предназначени предимно за жилищно строителство, те стават собственост на общините, но тяхното положение не е идентично с това на държавата, тъй като на тях законът признава правото да получат в собственост тези вещи, но не и да отговарят за задълженията на наследодателя. Положението на общината по чл. 11 ЗН наподобява това на заветник, доколкото като частен правоприемник по закон получава само права, но не и задължения, като за разлика от заветника общината става собственик без да трябва да изразява воля за приемане, включително и по опис, нито може да направи отказ от приемане, ако прецени, че това не отговаря на интереса й. Именно затова кредиторите не могат да реализира претенциите за заплащане на задължения на наследодателя срещу общината с иск по чл. 66, ал. 2 ЗН, когато тя е придобила имущество, тъй като тя не отговаря за тези задължения, а и евентуално постановено решение няма да има обвързваща сила по отношение на държавата. Същото важи и ако кредиторите предявят своите претенции към общината, получила движими вещи и недвижимите имоти по реда на чл. 11 ЗН, по реда на чл. 68 ЗН, тъй като независимо дали общината е приела по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице, а за тях отговоря само държавата и то само до стойността на всички активи, включени в наследството.

С оглед на ката изложените съображения не споделям изразеното от мнозинството разбиране, че ако права на кредитор останат неудовлетворени, поради изчерпване на стойността на полученото от държавата имущество, до която се простира нейната отговорност, следва да му бъде признато правото да предяви конститутивен иск по чл.68 ЗН срещу общината, с който да упражни преобразуващото право за намаляване на завета, в което производство следва да участва и държавата и то едва след като бъде представено за изпълнение осъдителното решение министъра на финансите. Общината придобива само право на собственост, респективно вещни права върху индивидуално определени вещи, без да поема някаква съответстваща им част от задълженията в състава на наследството. За участие в такова производство държавата не е легитимирана, тъй като не е кредитор на общината, а и след „намаляване на завета“ имуществото няма как да увеличи размера на отговорността й, определен с по-рано с влязлото в сила осъдително решение. Изчерпване на актива означава достигане границата на отговорността, т.е. извършване на плащания към кредиторите на стойност на която е оценен активът на наследството. Кредиторите на едно наследствено задължение не могат да получат изпълнение на повече от това, за което отговаря държавата. Неговият размер е такъв, какъвто е определен към момента на съставяне на описа в съдебния процес или преди него за вземането и изпълнението следва да се извърши според присъденото с влязло в сила осъдително решение срещу държавата. Държавата няма задължение да осребрява имущество за удоволетворяване на кредиторите. Намирам, че държавата единствено, след като плати задълженията на наследодателя до размера на отговорността си, би могла да встъпи в правата на удовлетворен кредитор и по реда на чл. 66, ал. 2 ЗН да предяви обратен иск срещу общината за възстановяване на заплатеното от нея, до размера на полученото от общината имущество. Държавата може да не събере вземането си, което има срещу наследството, но с оглед запазване интересите на кредиторите трябва да погаси задълженията, които е имал наследодателя, до стойност на която е оценен активът на наследството.

ПОДПИС: