Отговорност на наемател за обезщетение към собственика при наем от несобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№79

гр. София, 07.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2688 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВДК–РАК–93“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С., чрез адв. К. С., срещу въззивно решение № 125/15.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 4930/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 4703/11.07.2018 г. по гр.д. № 12172/2015 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата 58 702,82 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] - колонада, за периода от 21.10.2011 г. до 28.09.2015 г., със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (28.09.2015 г.) до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати общо сумата от 8 632,82 лв., представляваща обезщетения в размер на законната лихва за отделни периоди от 01.06.2014 г. до 27.09.2015 г. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителните му части по предявените искове не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника „ВДК – РАК – 93“ ЕООД – „Спортни имоти Левски“ ЕООД и Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб – Левски“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна – Министерство на вътрешните работи – в писмена защита оспорва основателността на жалбата.

Третите лица – помагачи „Спортни имоти Левски“ ЕООД и Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб – Левски“ не са изразили становища.

С определение № 92/04.02.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на веща по сключен с трето лице-несобственик договор за наем.

В задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. ППВС №1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г., IV г.о.; решение № 190/ 12.12.2017г. по т.д. № 512/2017 г., I т.о., решение № 88/28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г., II т.о., решение № 262/ 22.02.2013 г. по гр.д. № 1480/2011 г., III г.о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр.д. № 3034/2016 г., III г.о. на ВКС и др.) се приема, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изяснено е, че правилото на чл.59 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти (вж. в т.см. - т.1 и т.5 от ППВС №1/1979 г.). В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).

Когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта - лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно. Наемателят по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта. В този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се обогатява на договорно основание и не дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че въз основа на договор за наем от 21.10.2011 г., сключен между „Спортни имоти Левски“ ЕООД, като наемодател, и „ВДК–РАК–93“ ЕООД - наемател, на последния за периода 2011 г. – 2015 г. е предоставено за временно и възмездно ползване помещение, находящо се в [населено място], [улица] – колонада, с предназначение да се ползва за букмейкърски пункт или хазартна дейност към „Еврофутбол“ ООД. Не е спорно, че ответникът е заплащал на наемодателя уговорения наем за времето на действие на договора, като след това обектът е освободен от наемателя.

Въз основа на представените по делото Акт за публична държавна собственост № 07689/10.02.2011 г., с който като публична държавна собственост е актуван имот, представляващ Спортен комплекс „Георги Аспарухов“ ( „Герена“), част от който е и помещението, предмет на договора за наем от 21.10.2011 г., и влязла в сила Заповед № РД – 15 – 150/16.05.2000 г. на областния управител на област София, с която се отменят актове за публична общинска собственост, съставени за процесния имот, съдът е приел, че същият до разрешаването на евентуален спор за материално право между държавата и общината съставлява вещ – държавна собственост (чл. 79, ал. 1 и ал. 3 ЗДС). Позовавайки се на разпоредбата по чл. 179 ГПК за обвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, в това число и на актовете за държавна собственост, както и на нормата по чл.114 ППЗДС, съгласно която „обстоятелства, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното“, САС е счел, че ищецът МВР притежава активна процесуална легитимация да претендира обезщетение за лишаването му от правото да ползва процесния имот, тъй като на него му е предоставено правото на оперативно управление върху недвижим имот – държавна собственост. Посочено е, че предвид статута на спортния комплекс, същият не служи за упражняване на властническите правомощия на МВР (чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС), поради което имотът не е публична държавна собственост и размерът на евентуалното обезщетение за ползването му без правно основание следва да се определи по общите правила, а не по специалния ред на чл. 41 ППЗДС, приложим единствено по отношение обекти - публична държавна собственост. Прието е, че за изследвания период е безспорно установено ползването на процесния обект от страна на ответното дружество без правно основание, тъй фактическата власт е упражнявана въз основа на договор за наем, сключен с третото лице – несобственик. Според представения по делото договор от 18.04.1994 г. за съвместна експлоатация и организиране управлението и издръжката на спортни обекти, сключен между МВР и „Спортен клуб - Левски“, на последния не е предоставено правото едолично да сключва договори за възмездно или безвъзмездно ползване на спортните обекти, а за това е необходимо съгласието на представител на МВР. Договорът за съвместна дейност е и прекратен към 21.10.2011 г. (датата на договора за наем). В тази връзка за неоснователни са счетени възраженията на ответника, че обогатяване за него по смисъла на чл.59 ЗЗД не е налице, тъй като ползването на обекта е осъществявано на възмездно правно основание и наемната цена е плащана редовно на наемодателя. Прието е, че доколкото за периода на договора за наем ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота, за същия е налице обедняване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗДД и неоснователно обогатяване на реално ползващото имота лице. Наличието на валидно облигационно отношение в периода 21.10.2011 г. – 30.09.2015 г. с третото лице-помагач не съставлява основание за ползването на имота, противопоставимо на действителния собственик – държавата, чиято собственост върху Спортен комплекс „Георги Аспарухов“ е установена и която е предоставила имота за управление на ищеца МВР, съгласно записаното в т. 10 от Акта за публична държавна собственост № 07689/ 10.02.2011 г. Кредитирано е заключението на допълнителната СТЕ, изготвено при изследване на реални офертни цени на сходни обекти с максимално близка търговска дейност с тази на процесното помещение, като за основателна е счетена претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за периода от 21.10.2011 г. до 29.09.2015 г. за сумата от 58 702.82 лв. За разликата до претендирания размер от 117 227.36 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. За периода от 01.05.2011 г. – 20.10.2011 г., поради липса на доказателства за ползване на процесния имот от страна на ответника, искът е отхвърлен като недоказан. Предвид извода за основателност на главния иск, уважена е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати общо обезщетение в размер на 8 632,82 лв. за отделни периоди от м.06.2014 г. до м.09.2015 г.

Предвид дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна.

При правилно установена и напълно изяснена фактическа страна на спора, в противоречие с материалния закон са решаващите правни изводи на съда, че за изследвания период ответникът – наемател по сключения с третото лице - наемодател „Спортни имоти Левски” ЕООД договор за наем на обекта се е обогатил без правно основание от ползването му и дължи на ищеца – невладеещ собственик обезщетение в размер на сумата 58 702.82 лв., представляваща пазарния наем за подобен вид обекти. Ответното дружество не е ползвало имота без правно основание в периода 2011 г. – 2015 г., респ. не се е обогатило за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи в размер на установения с експертизата пазарен наем. Релевантната в случая връзка между обедняването и обогатяването е в отношенията между ищеца и третите лица-помагачи Сдружение „Спортен клуб Левски” и „Спортни имоти Левски” ЕООД, с които МВР в предходен период е имало облигационни отношения по повод управлението и стопанисването на обектите в Спортен комплекс „Георги Аспарухов“, в т.ч. и договорки за отчисления на 50% от приходите от експлоатацията им. Обедняването на ищеца е свързано с обогатяването на третите лица – помагачи, респ. с наемодателя – несобственик, сключил договора за наем, по който е получавана наемна цена за обекта. В случая, наемодателят реализира ползите от имота (обогатява се), като го владее (държи) чрез ответника, комуто го е предоставил за ползване на възмездно основание, а невладеещият собственик се обеднява, поради невъзможността да ползва вещта и да получава доходи от нея. Поради това, за изследвания период на действие на договора за наем, без правно основание е обогатяването на наемодателя спрямо ищеца. Наемателят – ответник държи имота за наемодателя си, а ако извлича ползи, се обогатява на договорно основание – т.е. обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на ответника – наемател. По делото не е спорно, че договорът за наем е прекратен с изтичането на срока и обектът е освободен от наемателя, поради което за претендирания от ищеца период ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска по чл.59 ЗЗД и не дължи обезщетение за ползването на вещта.

Предвид изложеното, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, а предявеният иск по чл. 59 ЗЗД и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни - да се отхвърлят.

При този изход на спора, съобразно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските за касационното производство, следва ответника по жалбата – МВР – София да му заплати такива общо в размер на сумата 1 996.71 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършени разходи.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 125 от 15.01.2019 г., постановено по възз.гр.д.№ 4930/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, както и за присъдените в полза на Министерство на вътрешните работи – София разноски в размер на 5 311.57 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на вътрешните работи – София срещу „ВДК–РАК–93“ ЕООД, с ЕИК 201657944, представлявано от управителя Д. С., искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 58 702.82 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот – помещение от 81 кв.м., находящо се в [населено място], [улица] - колонада, за периода 21.10.2011 г. - 28.09.2015 г.; и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава общо в размер на сумата 8 632.82 лв. за периодите от 01.06.2014 г. до 27.09.2015 г.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – София да заплати на „ВДК–РАК–93“ ЕООД, с ЕИК 201657944, разноски за касационното производство в размер на сумата 1 996.71 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника - „Спортни имоти Левски“ ЕООД – гр. София, с ЕИК- 131425534 и Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб – Левски“ – гр.София, с ЕИК -831600613.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.