Оправдаване на строителен работник при трудова злополука със смъртен случай

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * съдържание на обвинителен акт * липса на фактическо и правно обвинение * безопасни условия на труд * бланкетна норма * оправдаване от касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 гр.София , 02 април 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 7/2025 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура- гр.Пловдив и касационна жалба, подадена от адв. Т., защитник на подсъдимия А. А., срещу решение №184 от 11.11.2024 г., постановено по внохд №455/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С касационния протест се атакува частично решението на въззивната инстанция относно оправдаването на подсъдимите А. и Д. по обвинението им за извършени нарушения чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като запълващи бланкета на нормата на чл.123 от НК. Твърди се, че прокуратурата не възприема тезата на съда, че подсъдимият А. не е адресат на задълженията по Наредба №2/2004 г., бидейки общ работник/ работещ. Това е така, поради неправилното тълкуване на смисъла на разпоредбата на чл.60 ал.1, защото тя не въвежда задължение за осигуряване на безопасност, а въвежда изискване при отсъствие на осигурени безопасни условия на труд, работниците, вкл. и подсъдимия А., изобщо да не осъществяват дейност. На следващо място се възразява и срещу приетото от съда, че независимо, че подсъдимият Д. е работодател и организатор и върху него е тежало задължението за осигуряване на безопасни условия на труд, той следва да бъде оправдан за нарушенията по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., тъй като това са общи неадресатни норми, а в обвинителния акт не е инкриминирана разпоредбата на чл.16 от Наредбата, на практика въвеждаща задълженията му като неин субект. В заключение се иска въззивният съдебен акт да бъде изменен на основание чл.354 ал.2 т.4 от НПК, като се постанови отмяната му, в частта, в която двамата подсъдими са оправдани по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и 3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., а в останалата част решението да бъде оставено в сила.

В жалбата на защитника на подсъдимия А. А. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Посочва се, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е признала А. за невиновен за извършено престъпление по чл.123 ал.4 от НК, след като го е оправдала за допуснати нарушения на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г. На следващо място се твърди, че внесеният обвинителен акт срещу подсъдимите по съдържание не отговаря на чл.246 от НПК, тъй като в него липсва конкретика кои точно изисквания на законовите разпоредби, подсъдимият А. не е изпълнил и какво е следвало да бъде дължимото му поведение в рамките на извършваната от него дейност при работа на височина. Досежно оплакването за нарушение на материалния закон, в жалбата е посочено, че не се е доказало този подсъдим да е подходил немарливо при изпълнение на задълженията си като работник. Претендира се наличието на случайно деяние, тъй като покривът, чиито ремонт се е извършвал, е бил обезопасен с найлони, а пострадалата и живеещите в къщата лица са били многократно предупреждавани, включително и от подсъдимия А., за възможността от падане на предмети от покрива при излизане в задния двор на тяхната къща, които предупреждения те са пренебрегнали. По-нататък се твърди, че от обвинението, предявено на подсъдимия А. не става ясно, дали той е действал в качеството на самоосигуряващо се лице, т.е лице, работещо за своя сметка, за съдружие ли се касае или е бил нает като работник от работодателя Д.. Според защитата, изясняването на това качество е от особена важност, тъй като чл.33 от ЗЗБУТ задължава всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица в съответствие с квалификацията и дадените от работодателя инструкции, т.е, ако той е нает от работодател е длъжен да съобразява инструкциите му и няма как да носи отговорност за неизпълнение на негови нормативни задължения. Аргументите, с които се обосновава касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, са свързани с изводи за необходимост от групиране на наказанията по предходни присъди, наложени на подсъдимия А.. В заключение се моли той да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест, поради основателност на изложените в него съображения. Не споделя извода на съда, че задължението по чл.60 ал.1 от Наредба №2/2004 г. е неадресирано, тъй като чл.18 от същата изисква от самостоятелно упражняващи трудова дейност лица и от работодателите лично извършващи трудова дейност на строителната площадка да спазват изискванията й, като отчитат указанията на координаторите за безопасност и здраве. След като подсъдимия А. е бил работещ по смисъла на §1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, той е бил адресат на задълженията по чл.60 ал.1 от нея, поради което не би следвало да бъде оправдан за това нарушение. На следващо място пледира за оставяне без уважение на касационната жалба на защитника на подсъдимия А., с изключение на частта й, касаеща явната несправедливост на наложеното му наказание. Не споделя доводите, изложени в нея, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК, както и че подсъдимият следва да бъде оправдан по чл.123 от НК, защото две от нарушенията- по чл.60 ал.1 и чл.61 ал.1 т.3 от Наредба №2/2004 г., са отпаднали. Във връзка с последното акцентира, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.33 и чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, които са му били инкриминирани, поради което бланкетната диспозиция на нормата на чл.123 от НК, е запълнена. По отношение на наказанието, счита, че е подценено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която многократно е била предупреждавана да не излиза във вътрешния двор на къщата си, предвид опасността от падане на предмети от покрива. В заключение моли да бъде уважен протеста, както и жалбата в частта относно искането за намаляване на наказанието на този подсъдим.

Защитникът на подсъдимия А. А.- адв.Т. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Поставя акцент на това, че след като подсъдимият е бил оправдан за нарушения на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., той следва да бъде признат за невиновен и за престъплението по чл.123 от НК, доколкото нормата на чл.123 е бланкетна и не е изпълнена с „достатъчно съдържание“, за да може той да носи наказателна отговорност. Поддържа тезата си за наличие на случайно деяние. Моли в условията на алтернативност- А. А. да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му до възможния минимален размер.

Адвокат П., защитник на подсъдимия Г. С. Д., изразява становище за законосъобразност на решението на въззивния съд и в този смисъл намира протеста за неоснователен. Счита, че безспорно е доказано виновното поведение на подсъдимия А., което е основната причина за причиняване на съставомерния резултат.

В последната си дума подсъдимият А. А. моли да бъде оправдан, а подсъдимият Г. Д. предоставя на съда да вземе решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №5 от 30.04.2024 г., постановена по нохд №57/2022 г., Окръжен съд- Смолян е признал подсъдимия Г. С. Д. за виновен в това, че на 26.05.2019 г. в [населено място], в къща на [улица], като физическо лице, изпълнител по договор за поръчка от 21.05.2019 г., сключен между него и възложителя С. К., работещ по занятие в сдружение с работниците А. А., Е. Д., Б. П. и В. М., техен работодател и организатор на работата по ремонт на покрива, поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност, в нарушение на задълженията си по чл.14 ал.1 ,чл.16 ал.1 т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия А. А., причинил смъртта на Ж. Я., поради което и на основание чл.123 ал.1 пр.2 алт.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия А. А. А. в това, че на същата дата и същото място, като физическо лице работник, работещ по занаят за своя сметка в съдружие с Г. Д., Е. Д., Б. П. и В. М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност, неизпълнил задълженията си по чл.14 ал.1, чл.33 от ЗЗБУТ, чл.60 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Г. Д., причинил смъртта на Ж. Я., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалата, поради което и на основание чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 пр.2 алт.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия А. А., пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №455/2024 г., приключило с решение №184 от 11.11.2024 год., с което първоинстанцион- ната присъда е била изменена, като подсъдимите А. А. и Г. Д. са били признати за невинни и оправдани, за това да са нарушили разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационния протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН , а касационната жалба на защитника на подсъдимия А., ВКС намира за ОСНОВАТЕЛНА .

По касационния протест .

На първо място, досежно изразеното от прокуратурата недоволство от оправдаването на двамата подсъдими за извършени от тях нарушения по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., следва да се отбележи, че в протеста, касателно дейността на подсъдимия А., са изложени аргументи единствено по отношение разпоредбата на чл.60 ал.1 от наредбата.

На следващо място, за да се прецени дали подсъдимите са нарушили конкретните две разпоредби, е необходимо да бъде изяснено дали те принципно визират задължения и за кого и в този смисъл от важно значение е да се установи, дали подсъдимите са техни адресати и в какво качество.

Изводът на въззивния съд, че чл.60 ал.1 / „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)/ и чл.62 ал.1 и ал.3 / ал.1. „За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“ и ал.3. „Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи“/ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, са общи неадресатни норми, които не визират конкретно задължение за определено лице, е верен и почива на правилен прочит на цитираните правни норми. В тях са визирани технически изисквания, които е необходимо да бъдат спазени за осигуряване на безопасност при работа на височина, а именно наличие на подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства- ограждения, скелета, предпазни мрежи, монтиране на предпазни козирки и пр. Лицата, имащи задължение по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. и при работа на височина, са изчерпателно изброени в Наредба №2/2004 г. и това са възложителят, координаторът по безопасност и здраве, строителят, лицата, които самостоятелно осъществяват трудова дейност, работодателят, техническият ръководител, бригадирът на производствено звено, операторите и работещите, на които е възложено управлението или използването на строителни машини, инструменти или строително-монтажни пистолети. За всеки един от тези субекти, в наредбата са регламентирани различни задължения, свързани с безопасността на труда и те са разписани в конкретни правни норми.

Подсъдимият Д. е окачествен от въззивния съд едновременно като „работодател“ и „строител“, но с последното ВКС не се съгласява, защото съгласно §1 т.2 от ДР на Наредба №2/2004 г., „строител е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение“. В конкретния случай Д. не може да има качеството на „строител“, защото възложената от него работа на останалите четири лица, не е въз основа на трудово правоотношение. Внимателния прочит на дефинициите за останалите, посочени по-горе категории лица, определя Г. Д. като работодател, тъй като съгласно §1 т.10 от Наредба №2/2004 г., „работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание - напр. предприятие, организация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и пр.“. От фактите, възприети по делото, се установява постигнато съгласие между подсъдимия Д., подсъдимия А. и свидетелите Е.Д., Б.П. и В.М., за осъществяване на ремонт на покрива на къща, по повод сключен между Г. Д. и възложителя С.К. договор за строителство и ремонт, като Д. е поел задължението да заплаща на тези лица по 80 лв. дневна надница. Освен това е установено, че именно подсъдимият Д. е извозил останалите четирима до З., където се е намирала къщата, настанил ги е в хотел, който той е заплащал, заплащал е храната им, доставял е необходимите материали за ремонта, а свидетелите и подсъдимия А. са извършвали фактическите действия по ремонта на покрива. От това му поведение, както предвид и сключения договор за строителство и ремонт, по който именно той е изпълнителя и на когото С. К. като възложител е заплатила авансово 10000 лв.- половината от договорената сума, както и предвид клаузата, заложена в договора, а именно, че изпълнителят е длъжен да спазва правилата за безопасност на труда, следва извод, че подсъдимият Д. е работодател, който като физическо лице е възложил работа на съпроцесника си и на тримата свидетели и носи цялата организационна и икономическа отговорност за извършваната работа. В това качество, същият е адресат на задължения по Наредба №2/2004 г., които са разписани в чл.18 ал.1. Именно в тази разпоредба са визирани задължения на работодателя , който лично извършва трудова дейност на работната площадка, свързани с изисквания за безопасност на труда, но тази правна норма не е била инкриминирана в обвинителния акт, а както вече беше споменато, държавното обвинение е възвело като нарушение обща норма, която не създава задължения, които да могат да бъдат нарушени чрез действие или бездействие. Съгласно съдебната практика, е недопустимо едва с въззивния съдебен акт, да се повдига обвинение по бланкетна норма за убийство при професионална непредпазливост, чиито нов фактически състав се основава на други подзаконови норми, непредявени на подсъдимия, в какъвто смисъл е налице упрек към апелативния съд в протеста. / Решение № 282 от 09.05.2002 г. по н. д. № 174/2002 г., III н. о. на ВКС/.

Що се отнася до подсъдимия А., заключението на въззивната инстанция, че той не е адресат на задълженията по Наредба №2/2004 г., е законосъобразено. Този подсъдим има качеството на „работещ“ по смисъла на §1 т.11 от ДР на Наредба №2/2004 г. във вр.с §1 т.10 от ДР на Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работно оборудване във вр. с §1 т.2а от ДР на ЗЗБУТ, съгласно която „работещ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си….“. Твърдението на прокуратурата в обвинителния акт, че подсъдимият А. е работник, работещ за своя сметка, освен, че е терминологично неточно, не отчита дефиницията за „лице, самостоятелно, упражняващо трудова дейност“. Съгласно §1 т.12 от ДР на Наредба №2/2004 г., „лице самостоятелно, упражняващо трудова дейност е всяко лице, което самостоятелно упражнява професионалната си дейност за извършване на СМР на строежа и не е работодател или работещ “. Освен това, А. А. не може да има качеството на лице, самостоятелно упражняващо трудова дейност и предвид факта на сключения договор за строителство и ремонт между подсъдимия Д. като изпълнител и св.С. К.- като възложител, като именно въз основа на този договор Г. Д. е приел да извърши ремонт на покрива и поради големия обем на фактическата работа е възложил и на други лица да участват в нея. Ето защо, след като подсъдимият А. е работещ, а негов работодател е подсъдимия Д., не е възможно да се приеме, че първият е „лице самостоятелно упражняващо трудова дейност“, защото последното понятие изключва от обхвата си „работещите“ и „работодателите“.

Независимо от изложеното дотук, е необходимо да се отбележи и, че интерпретацията на законовата норма по чл.60 ал.1 от Наредба №2/2004 г.

/ че подсъдимият А. изобщо не е следвало да извършва инкриминираната дейност при отсъствие на осигурени безопасни условия на труд на строителната площадка /, предложена в касационния протест, не може да послужи за неговото осъждане за това нарушение, защото в обвинителния акт липсват факти в посочения смисъл. В процесуалния документ, поставил началото на съдебното производство, се е твърдяло, че подсъдимото лице А. е проявило „бездействие по отношение на задълженията му като работник, да осигури здравословни и безопасни условия на труд, строителната площадка не е била обезопасена по никакъв начин, а в нейния периметър, на открито във вътрешния двор са се намирали св.С.К. и пострадалата, които не са били инструктирани и не са имали и никакви предпазни средства“, т.е липсва фактическо обвинение за това, че А. А. като работещ, не е следвало да предприема дейности по ремонт на покрива, докато последният не бъде обезопасен и в крайна сметка докато не бъдат изпълнени всички изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

И на последно място, аргументите, взети от решение по н.д. №129/2015 г. на ВКС, трето н.о., на които се позовава прокурора в протеста, не са приложими към настоящия случай. Действително в цитираното решение е отразено, че не само изрично посочените в Наредба №2/2004 г. субекти могат да бъдат нейни адресати, но и всички лица, които по някакъв начин са трудово ангажирани в процеса на извършване на СМР. Това изречение обаче е извадено от контекста на цялостното съдържанието на съдебния акт, доколкото при обсъждания в него казус, подсъдимият е имал качеството на организатор /организаторът не е сред изрично посочените субекти по Наредба №2/2004 г./, но фактическите му действия са сочели на друго служебно качество на лице, което по силата на този нормативен акт има задължения, свързани осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. С други думи, независимо от наименованието на длъжността, която подсъдимия по това дело е изпълнявал, фактическите му действия са го определяли като адресат на нормите, регламентирани в Наредба №2/2004 год. По настоящото дело, фактическите действия, осъществявани от подсъдимия А., не могат да му придадат качество на субект по този подзаконов нормативен акт, на който да са възложени задължения, свързани с осигуряване на безопасността на труда. За лице- работещ, каквото е било А. А., подобни задължения по Наредбата няма.

Предвид изложените дотук съображения, настоящият касационен състав приема, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което и подсъдимите не следва да бъдат осъдени за извършени от тях нарушения на чл.60 ал.1 и чл.61 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., запълващи бланкета на разпоредбата на чл.123 от НК, на основание чл.354 ал.2 т.4 от НПК, така като предлага прокурора. В този смисъл касационният протест следва да бъде оставен без уважение.

По касационната жалба на защитника на подсъдимия А. .

ВКС счита, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.354 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК , т.е. за цялостно оправдаване на подсъдимия А. по инкриминиранато му обвинение по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК, поради което намира за ненужно да обсъжда релевираните в касационната му жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Това е така, тъй като с оправдаването на подсъдимия се постига най-пълна защита на неговите права. Само за пълнота следва да се отбележи и, че претендираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, не е налице.

Член 123 от НК е бланкетна норма, която по отношение на задължителните в конкретния случай заповеди или запрети се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които правила и норми конкретизират дължимото поведение на дееца и съдържанието на признаците на престъпния състав. Следователно няма да е налице престъпление по чл.123, ако не се установи по конкретното дело, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт и, че това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. /ППВС №2/1979 г./

По настоящото дело на подсъдимият А. А. са били инкриминирани разпоредбите на чл.60 ал.1, чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /по отношение на тези две разпоредби бяха изложени съображения в решението по-горе/ и чл.14 и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Разпоредбата на чл.14 от ЗЗБУТ създава задължение за определена категория лица, а именно „юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физически лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други“ , да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Видно е, че сред лицата, адресат на задълженията по тази разпоредба не попадат „работещите“, какъвто е бил подсъдимия А.. Нещо повече, от нейното съдържание се установява, че лимитативно изброените лица имат задължение да осигурят безопасни условия на труд и на самите работещи, което означава, че не върху подсъдимият А., а върху съпроцесника му Г. Д., като работодател/аргументи, обосноваващи това му качество бяха изложени във връзка с касационния протест/, е тежало задължението да осигури безопасни условия както по отношение на живущите в къщата, така и досежно работещите на обекта. За обстоятелството, че подсъдимият А. не е лице, което работи за своя сметка бяха изложени съображения в решението по-горе. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че касаторът не е нарушил инкриминираната му правна норма по чл.14 от ЗЗБУТ.

Разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ визира задължение на всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си и дадените от работодателя инструкции. Като работещ подсъдимият А. е субект на това задължение, но за да го е нарушил е необходимо или да е бездействал като изобщо не е положил съответните грижи съобразно квалификацията си и съобразно дадените от работодателя инструкции, или макар и да е положил грижи за своята и на трети лица безопасност, те да не са били в съответствие с квалификацията му и инструкциите на работодателя. В случая работодателят Д., съобразно приетите факти по делото, не е инструктирал работещите А., П., М. и Е.Д.. Подсъдимият А., като лице, неангажирано по силата на нормативни правила с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /каквото всъщност е бил Г. Д./ е могъл да изпълни задължението си за полагане на грижи за своята и чужда безопасност единствено съобразно квалификацията си и това той е сторил, предупреждавайки многократно живущите в къщата, в това число и пострадалата да не излизат във вътрешния двор, поради опасност от падането на предмети от покрива, нещо което те са пренебрегнали. Всъщност, по настоящото дело единствено поведението на Г. Д. като работодател, е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, защото именно нему тежи задължението по чл.14 ал.1, чл.16 ал.1 т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, да осигури здравословни и безопасни условия на труд както на работещите, така и на всички други лица, които по друг повод се намират във или в близост до работната площадка. Предупрежденията към пострадалата за риск от падащи предмети не са били достатъчни, доколкото при работа на височина /в т.ч. и скатни покриви/, работодателят, т.е подсъдимият Д., е задължен да осигури средства за колективна защита от падане на хора, инструменти и предмети. Ако той беше взел мерки за монтиране на предпазна козирка или предпазна мрежа на покрива срещу падащи предмети от работната площадка, съставомерният резултат- смъртта на Ж. Я., би бил избегнат. Това задължение е единствено негово и неизпълнението му е предпоставило трагичния край на пострадалата. Действително фаталния удар, довел до леталния изход на жертвата, е резултат от фактическите действия на подсъдимия А. по рязане на греди и приплъзването на парче от греда по найлона, с който е бил покрит покрива и при падането му във вътрешния двор е ударило главата на Ж. Я.. Но това не би се случило, ако подсъдимият Д., в качеството си на работодател, беше обезопасил покрива, по начина, разписан в наредбата и в този смисъл, единствено неговото бездействие се явява в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. С други думи, подсъдимият Д. е този, който следва да понесе отговорност по чл.123 от НК, като разбира се, се отчете и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата при определяне на наказанието му, което въззивната инстанция е сторила.

След като подсъдимият А. не е допуснал нарушения на инкриминираните му правила от специални законови и подзаконови актове, които да са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, той следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, със всички законни последици от това. Ето защо, той не следва да бъде осъден и за направените по делото разноски, като въззивният акт и първоинстанционната присъда бъдат отменени и в тези им части.

В конкретния случай, оправдаването на А. може да бъде осъществено от ВКС, доколкото при приетите от въззивната инстанция фактически положения, се установи, че липсва обективна съставомерност на престъплението по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК по отношение на А. А.. Налице е хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

ВКС не намери основания за осъждането на подсъдимия А. и за убийство, извършено при обикновена непредпазливост по чл.122 ал.1 от НК, обсъждайки и тази правна възможност. Това е така, тъй като подсъдимият не е предвиждал обществено опасните последици- смъртта на пострадалата и не е бил длъжен и не е могъл да я предвиди. Онова, което „деецът е бил длъжен да предвиди, се установява въз основа на изискванията за внимателност и грижливост, установени в практиката и в различни правила и разпоредби на действащото право, очертаващи обема на онази внимателност и грижливост, която гражданите следва да съобразяват. Несъобразяването с тези изисквания обосновава непредпазливост, но само когато деецът е могъл да предвиди общественоопасните последици. А кога той е могъл да предвиди настъпването на резултата, ще зависи от личните възможности на субекта /субективна възможност/ и от конкретната фактическа обстановка, която обективно му е позволявала да извърши необходимата умствена дейност, изразяваща се в предвиждане на последиците /фактическа възможност/“ /Н., И.. Наказателно право. Обща част, кн.2, с.112-115/. По настоящото дело е установено, че подсъдимият А. и другите трима свидетели са започнали работа на покрива около 8,30 часа и към този момент пострадалата не е била в двора, като инцидента е станал няколко часа по-късно, към 12 часа. От мястото на покрива, на което се е намирал А. и другите работници, не е имало видимост към двора на къщата, тъй като А. е бил на билото на покрива, св.П. в близост до него, а другите двама свидетели Д. и М. на ската на покрива откъм улицата, така че нито един от тях не е могъл да възприеме излизането на пострадалата и нейната дъщеря в дворното пространство, още повече, че достъпът до него е бил единствено през къщата, от която директно се е излизало там. От приетите от въззивната инстанция факти, е видно, че както подсъдимия А., така и другите работещи на покрива, многократно са предупреждавали живеещите в къщата, в това число и пострадалата, да не излизат на двора, особено когато на покрива има хора, както и да се обаждат на ремонтиращите, преди да излязат в дворното място, за да не бъдат наранени. С тези предупреждения пострадалата и нейната дъщеря не са се съобразили. Обстоятелството, че към момента на падане на гредата от покрива, те са знаели, че работниците са върху него, е изводимо, както от факта, че достъпа до покрива се е осъществявал единствено през вътрешността на къщата, така и предвид факта, че А. е работел към този момент с моторен трион, шумът от който е бил силен и се е чувал на далече. Независимо от това, пострадалата и св.С.К. не са предупредили работещите за намерението си да излязат на двора, за да се преустанови временно работата на покрива. С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че предвид конкретната фактическа обстановка подсъдимият А. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди излизането на пострадалата във вътрешния двор, а оттам и настъпването на обществено опасните последици, резултат от падане на греда от покрива.

По-нататък, решението на въззивната инстанция, в частта касаеща наказателната отговорност на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК и наложеното му наказание, следва да бъде оставено в сила. Предвид обстоятелството, че ВКС счете, че са налице основания да оправдае подсъдимия А., всички направени по делото разноски следва да бъдат възложени на осъдения подсъдим- Г. Д., съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 пр.2 от НПК и чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение №184 от 11.11.2024 год., постановено по внохд №455/2024 г. на Пловдивски апелативен съд и присъда №5 от 30.04.2024 г., постановена по нохд №57/2022 г. на Окръжен съд- Смолян, в частта им , в която подсъдимият А. А. е бил признат за виновен по чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 пр.2 алт.1 от НК, за което му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, и относно осъждането му да заплати направените по делото разноски, като

ОПРАВДАВА подсъдимия А. А. А. , [ЕГН], за това да е извършил инкриминираното му престъпление чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 пр.2 алт.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимият Г. С. Д. да заплати допълнително разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Смолян, в размер на 412,85 лв., направени в хода на съдебното производство и в полза на ОД МВР- Смолян, в размер на 350,84 лв., направени по ДП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/